№ 714
гр. П., 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200588 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. АНГ. Т. от с.В., обл.П., ЕГН ********** против
НП № 21-0340-000316 от 18.03.2021 година на началника на РУМВР-Септември,
с което на основание чл.174 ал.3 от ЗДП е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
допълнителни подробни съображения за отмяна на НП, поради наличие на
допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/ при неговото издаване.
Претендира се и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
За ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява
представител. Постъпва писмено становище от юрисконсулт на директора на
ОДМВР-П., с което иска потвърждаване на НП. Прави възражение за
прекомерност на разноските на противната страна и на свой ред иска присъждане
1
на такива.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран, след като на 12.03.2021г., сутринта, в с.
К., обл.П., на пл. „Г.“, близо до дом № 14, управлявал л. а. „Ш.О.“ с рег. № ...,
собственост на С.Б.У..
Той бил обект на издирване от служители на ОДМВР-П., при които
постъпила преди това информация, че вероятно притежава наркотични вещества,
както и че се движи с гореописания автомобил. След като била организирана
СПО, полицейски служители били изпратени да издирят лицето.
Около 08:30 часа на 12.03.21г., полицейските служители – свидетелите В.
Г. и Ат. П., се движели със служебен автомобил по главната улица в с.К., като в
един момент забелязали автомобила на жалбоподателя как се движи и след това
спира на описаното по-горе място. Св.Г., който управлявал служебния
автомобил, пропуснал пряката, на която спрял автомобила на жалбоподателя,
след което обърнал в съседна пряка и се върнал, като спрял непосредствено пред
Ш.а. Веднага след това жалбоподателят бил задържан с поставяне на белезници
на ръцете му. След няколко минути на място пристигнали колеги на горните
двама, сред които били свидетелите Ст. Ур., Ив. Д. и Ив. Ш., които поели
работата със задържания, а Г. и П. незабавно били изпратени пред дома на
жалбоподателя в с.В., където се очаквало да започне претърсване и изземване.
Полицейските служители предприели в условията на неотложност
действия по извършване на личен обиск на жалбоподателя, както и претърсване в
автомобила, който управлявал. При обиска не били открити забранени вещи у
самия Т. /виж протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо
одобрение на л.29 от делото/, но при претърсването на автомобила, на задната
седалка зад водача, било открито и иззето завито в жълт станиол, найлон и
хартия полиетиленово пликче, съдържащо жълто на цвят прахообразно вещество
с бруто тегло 0.35 гр., за което Т. пояснил, че е амфетамин /виж отразеното на
стр.1 от ОА на л.60 от делото/.
Около 10:30 часа полицейските служители от ОДМВР-П. повикали за
2
съдействие свои колеги от РУМВР-Септември, които да тестват Т. за употреба на
алкохол и наркотични вещества. На място пристигнали свидетелите Е.П. и Г.М..
Първоначално те изпробвали жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест „Дрегер 7510+“ с фабр. № 0098, като пробата била направена
в 10:56 часа, а резултатът бил отрицателен. Веднага след това поискали да
изпробват Т. с тест за употреба на наркотични вещества, а именно с „Дрегер
DrugCheck 3000 STK“, но горният отказал да бъде изпробван. Заявил пред
полицейските служители, че предния ден бил употребил марихуана и затова не
искал да бъде тестван. По повод на този отказ му бил издаден Талон за
изследване № 0046081 /ТИ/, който му бил връчен в 11:30 часа на посочената вече
дата. В талона бил отразен отказът на Т. да се подложи на тест за употреба на
наркотични вещества с гореописаното техническо средство, както и това, че
отказва да се подложи на химико-токсикологично изследване за употреба на
наркотични вещества, доколкото в графата „Избирам да бъде изследван …“ по
т.2 „медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване“, Тезров
написал саморъчно „НЕ“ и се подписал. Въпреки това обаче, съставителят на
талона – св.Е.П. записал в него, че Т. следва да се яви в срок до 120 минути във
ФСМП-Септември, където да даде кръвна проба за химико-токсикологично
изследване. Веднага сле връчването на талона полицейските служители отвели Т.
до посоченото медицинско заведение, където пред дежурния тогава лекар,
горният отново отказал да даде кръвна проба за изследване. Този му отказ бил
обективиран от лекаря в талона за изследване.
Междувременно, по-късно през деня, в интервала от 12:55ч. до 14:55ч.,
било извършено претърсване в дома на Т., при което бил открит и иззет
полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса с бруто тегло 0.45 гр., която
при тестване с полеви наркотест реагирала на марихуана. Били открити също
така ел. везна, гриндер, както и 7 бр. антични монети, за което било започнато
ДП № 73/21г. по описа на ОДМВР-П.. Към настоящия момент против
жалбоподателят е внесен ОА от страна на ОП-П. в ОС-П. за престъпление по
чл.354а ал.5 вр. с ал.3, т.1 от НК и по чл.278 ал.6, предл. 3 от НК /виж ОА на л.60-
65 от делото/.
Отказът на Т. да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества
съставлявал нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП, поради което св.Е.П. състави
против горния АУАН бл. № 902081 от 12.03.2021 година, който бил предявен на
жалбоподателят, а същият го подписал и получил екземпляр от него, като
3
саморъчно вписал, че няма възражения по констатациите в акта.
Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП. То било
връчено лично на нарушителя на 01.04.2021 год., а жалбата против него била
подадена чрез АНО на 08.04.21г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на
което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното
НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на
показанията на свидетелите Е.П. /актосъставител/, Г.М. /свидетел при
установяване на нарушението и на съставяне на акта/, А.М., И.Г., Ст. Ур., Ив. Д.,
Ив. Ш., В. Г. и Ат. П., а също и от писмените доказателства, приети по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са
непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по обективен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установеното от правна страна съдът приема, че жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Установи се по безспорен начин от гласните доказателства, събрани при
разпита на двамата свидетели - В. Г. и Ат. П., че на посочената в акта и НП дата,
около 08:30 часа, жалбоподателят Т. е управлявал процесното МПС, като в един
момент спрял в една пряка на главната улица в с.К., а секунди след това горните
двама също спрели пред него със служебен автомобил и предприели действия по
задържането му. Обстоятелствата по задържането му и времето, през което това е
станало, се изясниха и от показанията на свидетелите А.М. и И.Г..
С това фактът, че жалбоподателят Т. е имал качеството на водач на МПС се
установява категорично, а възражението, направено от последния във въззивната
жалба, че не бил спиран от полицаите по време на движение, съдът прецени като
неоснователно. Нещо повече, ако действително Т. е считал, че на процесната
дата, непосредствено преди задържането му, не е управлявал автомобила, респ.
не имал качеството на водач, то е резонно да се постави въпросът, защо се е
съгласил да бъде изпробван в последствие за употреба на алкохол, но веднага
след това е отказал проба за наркотици. Отговорът е недвусмислен - защото е
съзнавал, че преди да бъде задържан от полицаите е управлявал процесното
МПС, както и че не е употребил алкохол, но пък е бил употребил наркотици.
4
От показанията на свидетелите Е.П., Г.М., Ст. Ур., Ив. Д. и Ив. Ш. пък,
както и от писмени доказателства по делото, стана категорично ясно, че на
посочените в НП дата и място жалбоподателят Т. е извършил вмененото му
административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП, изразяващо се в отказ да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, било то чрез проверка с
тест за установяването на такава употреба, подробно описан по-горе, или пък
чрез изпълнение на предписанието дадено с ТИ за извършване на химико-
токсикологично лабораторно изследване. Още повече, че отказът направен от Т.
да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества не се отрича и от самия
него в подадената въззивна жалба, както и от пълномощника му в съдебно
заседание.
В този смисъл съдът изцяло кредитира показанията на цитираните
поименно по-горе петима свидетеля, които са непротиворечиви и хронологично
точни. Независимо че те са полицейски служители и е налице служебна
обвързаност между тях и АНО, съдът намери същите за добросъвестни и
незаинтересовани от изхода на делото, т.к. се установи, че те нямат никакъв
личен мотив да уличават нарушителя, като му приписват поведение или деяние,
което обективно да не е било извършено. С изключение на св.М., останалите
четирима бяха категорични, че пред тях Т. заявил, че не желае да бъде изпробван
за употреба на наркотични вещества, т.к. предишната вечер бил употребил
марихуана. Вярно е, че този факт не е бил чут от св.М., но последният го обясни с
това, че се е отдалечавал от мястото на проверката и е възможно да не е чул
обяснението, което Т. е дал пред останалите полицаи. Между другото това говори
за добросъвестността на полицейските служители в качеството им на свидетели
по делото, т.к. ако те не бяха такива и желаеха на всяка цена да дадат уличаващи
показания за Т., то не би имало никаква причина и самият М. да заяви, че е чул
как горния обяснява защо не желае да бъде изпробван за наркотици. Нещо
повече, за съда не остана никакво съмнение, че Т. е отказал пробата за наркотици
и е обяснил това си поведение пред полицаите с факта, че предишната вечер е
употребявал марихуана, т.к. това косвено се доказва от обстоятелството, че при
претърсването в дома му именно такъв наркотик е бил открит, за което в
последствие му е било повдигнато и обвинение, респ. е предаден на съд с
гореописания обвинителен акт.
Т. навежда твърдения във въззивната жалба в смисъл, че бил отказал да
5
бъде изпробван за употреба на наркотици, т.к. докато бил задържан на
процесното място и му бил извършван личен обиск, както и претърсване в
автомобила, някой от полицаите му дал да пие вода, от която той се почувствал
зле, което в последствие го навело на мисълта, че ако бъде изпробван пробата му
ще бъде положителна. Тези негови твърдения съдът прецени като голословни,
доказателствено необезпечени и като израз на заетата от него защитна позиция, с
която цели да избегне следващата му се административнонаказателна
отговорност.
Индиция за неверността на гореописаното твърдение, както и за това, че
към момента на проверката жалбоподателят е управлявал процесното МПС след
употреба на наркотици, поради което в последствие е отказал да бъде изпробван
за наличие на такива в организма му, се извежда и от факта, че в АУАН той не е
направил никакви оспорвания по установените факти. Напротив – съгласил се е с
тях, като в графата за възражения и обяснения не е направил такива, а е написал
саморъчно „Нямам“. Ако той действително е пил вода със съмнително
съдържание, предоставена по от полицай, за която в последствие се е усъмнил,
че може да предизвика положителен резултат при проба за наркотици, то най-
логично е било Т. да напише това като свое обяснение/възражение още при
съставянето на акта или пък във възражение против него по реда на чл.44 ал.1 от
ЗАНН. Нищо такова обаче не се е случило. Вярно е, че посоченият като
нарушител в АУАН не е длъжен да се брани веднага с конкретни възражения и
това, че не е направил такива не означава автоматично, че признава вината си.
Когато обаче е имал възможността да направи такива, но не е направил, но след
това с въззивната жалба навежда възражения против констатациите в акта и НП,
то това винаги следва да се преценява с оглед оценка на достоверността на
последващите възражения. В случая горното косвено индицира, че към момента
на проверката жалбоподателят е бил съгласен с фактическите констатации в
АУАН, пренесени после и в НП.
Несподеляеми са възраженията във въззивната жалба и тези, направени от
пълномощника на жалбоподателя в съдебна заседание, за допуснати съществени
процесуални нарушения /СПН/, респ. за опорочаване на процедурата по
установяването на употреба на наркотични вещества от страна на водача Т., респ.
по оформянето на неговия отказ да се подложи на проверка за такава употреба.
Според първото възражение било допуснато СПН, т.к. в акта и в НП било
6
посочено, че на процесната дата Т. бил водач на МПС, което управлявал в 10:30
часа, но това не било така, т.к. това се случило около 08:30 часа, непосредствено
преди да бъде задържан от полицаите. Да, вярно е, че актосъставителят и
свидетелят по акта не са били преки очевидци на факта на управлението на МПС
от страна на Т., както и че в АУАН е било отразено, че управлението е било в
10:30 часа на процесната дата, а отказът за пробата е била в 10:56 часа, което в
последствие е пренесено и в обстоятелствената част на НП. Това, че не е бил
посочен верният час на управелнието на МПС обаче по никакъв начин не
накърнява правото на защита на жалбоподателя, най-малкото защото самият той
е бил наясно в колко часа на 12.03.21г. е управлявал автомобила и в колко часа е
бил задържан. Точният час на управление би имал значение в конкретния казус,
но само ако на същата дата Т. е управлявал на два пъти автомобила си и на два
пъти е отказвал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, което не
е налице.
Не е била опорочена и процедурата по установяването на употреба на
наркотични вещества от страна на водача Т., респ. по оформянето на неговия
отказ да се подложи на проверка за такава употреба.
Първото възражение за опорочаване на процедурата се състои в това, че
при издаването на ТИ на Т. не му било дадено право да направи избор по кой
начин да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. Едва ли не му
било натрапено от актосъставителя първо да са изпробва с тест, а след като
отказал му бил даден срок за явяване в медицинска заведение за медицинско
изследване и вземане на кръвна проба за химико-токсикологично изследване.
Видно е, от издадения ТИ, че в него е отразен отказът на Т. да се подложи
на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, т.к.
саморъчно е записал „НЕ“ и се е подписал. При това положение съставителят на
талона не е имал задължението да вписва в талона медицинското заведение в
което да се яви водачът за изследване и даване на кръвна проба, както и да
определя срок за това. Следвало е да приключи талона като зачертае ненужното
най-долу в него, а именно, че проверяваното лице отказва да избере един от
начините за изследване, като оформи този отказ и с подписа на един свидетел. В
случая обаче съставителят на талона е направил нещо в повече, т.к. не е имал
задължение да вписва в този талон възможност за явяването на водача във
ФСМП-Септември до определен срок, за да му се извършва медицинско
7
изследване и евентуално да даде кръвна проба за химико-токсикологичен анализ,
но е направил това. Още по-малко е имало основание жалбоподателят да бъде
съпровождан до цитираното медицинско заведение и то с цел ако желае да се
подложи на медицинско изследване и даване на кръвна проба, именно защото
както вече се посочи, водачът е записал саморъчно в ТИ, че не желае такова
изследване, но и това е било направено. Това, че полицейските служители са
направили нещо, което не са били длъжни да направят, т.е. нещо в повече -
отвеждайки водача в медицинското заведение, не означава, че са накърнили по
някакъв начин неговите права, нито че са нарушили реда за установяването на
употребата на наркотични вещества. Напротив, осигурили са правата му в пълна
степен, като са му дали възможност ако размисли до пристигането му в
лечебното заведение, да се подложи на медицинско изследване и даде кръвна
проба.
Останалите възражения във въззивната жалба за нарушаване на правата на
жалбоподателя да направи избор за начина на установяване на употреба на
наркотични вещества по някои от алтернативно предвидените способи в чл.6 от
Наредба № 1/19.07.2017г. и цитираната във връзка с това съдебна практика,
настоящият състав няма да обсъжда, т.к. те са относими само за установяване на
концентрация на алкохол, а не и на наркотични вещества, чиято употреба не би
могла да се установява с доказателствен анализатор. Още повече, че цитираната
съдебна практика е относима към случаи на нарушаване на предишната
Наредбата № 30/2001г. по повод незаконосъобразен отказ на разследващите
органи да разпоредят извършване на повторен химически анализ на контролната
кръвна проба по реда на чл.20 ал.3 от отменената наредба, а сега по реда на чл.27
ал.3 ат наредба № 1/2017г.
Другото твърдяно СПН на наредбата според защитата се изразило в това,
че отказът на жалбоподателя да се подложи на медицинско изследване, респ. да
даде кръвна проба, не бил обективиран посредством съставянето на протокол за
медицинско изследване по смисъла на чл.14 ал.2 /приложение № 4/ от Наредба №
1/2017г., респ. не бил вписан в такъв протокол, съобразно изискването на чл.15
ал.7 от Наредбата.
Да, установи се безспорно по делото, че медицинският специалист по
смисъла на чл.12 ал.1 от Наредбата – в случая дежурен лекар, не е съставил
протокол за медицинско изследване, когато във ФСМП-Септември Т. е отказал
8
медицински преглед и даване на кръвна проба. Вместо това е отразил неговият
отказ да даде кръвна проба върху ТИ /по протежение от лявата му страна/.
Несъставянето на въпросният протокол обаче, респ. невписването в такъв на
отказа на лицето да се подложи на мед. изследване и да даде кръвна проба, не
опорочава по никакъв начин реда за установяването на употребата на наркотици
от страна на подсъдимия, т.к. вече се изложиха подробни съображения, че
отвеждането на лицето в медицинското заведение е било ненужно и излишно,
при положение, че самото то е записало в ТИ, че отказва и такова изследване и
даване на кръвна проба. Още повече, че дори в конкретния казус да беше
задължително отвеждането на лицето в медицинското заведение /ако то не бе
отразило, че не желае това в ТИ/ и дори в такава ситуация неговият отказ за
даване на кръвна проба да не е бил отразен в протокол за медицинско
изследване, поради несъставянето на такъв, то по мнение на този съдебен състав
пак не би било налице драстично нарушение на Наредба № 1/2017г., обуславящо
оправдаване на дееца, щом въпросният отказ е бил обективиран по описания по-
горе начин, чрез вписване в официален документ, какъвто се явява талонът за
изследване.
С оглед на всичко това съдът намира, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателаната отговорност на жалбоподателя на
основание чл.174 ал.3 от ЗДП.
Съдът намира, че при определяне размера на наказанието глоба и лишаване
от правоуправление за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДП, АНО се е съобразил с
изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните
наказания. В този смисъл правилно е била отчетена тежестта нарушението, като
наказанията са наложени в абсолютно установения от закона размер - 2000 лева
глоба и 24 месеца лишаване от правоуправление, при което е безсмислено да се
коментира възможността за намаляване на размера им.
По всички тези съображения НП ще следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на делото, респ. потвърждаване на обжалваното НП, то
искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски за
заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143
от ГПК, не следва да бъде уважавано.
Все с оглед изхода на делото, както и фактът, че пред въззивната инстанция
АНО бе представляван от юрисконсулт, който изпраща писмено становище по
9
съществото на спора преди провеждане на последното с.з. и с него прави искане
за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде присъдено в полза на ОДМВР-П., доколкото тази дирекция има
статут на юридическо лице по смисъла на чл.37 ал.2 от ЗМВР. Възнаграждението
следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в
производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Независимо, че настоящото
производство се разгледа в четири съдебни заседания, с разпит на девет
свидетели, но без лично явяване на юрисконсулта и без същия да коментира
подробно в становището си събраните гласни и писмени доказателства, то следва
да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0340-000316 от 18.03.2021 година на
началника на РУМВР-Септември, с което на Г. АНГ. Т. от с.В., обл.П., ЕГН
**********, на основание чл.174 ал.3 от ЗДП е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
ОСЪЖДА Г. АНГ. Т. от с.В., обл.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на ОДМВР-П., представлявана от директор, разноски в размер на 80
/осемдесет/ лева – юрискносултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
10
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11