Р Е Ш Е Н И Е
№ 260205 / 24.2.2021г.
гр. П., 24.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 7602 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Д.С.И., с ЕГН: ********** срещу С.Д., в качеството й на ***/ЧСИ/
с рег. № *** и район на действие ОС П., с която се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата от 15 300.69 лева,
представляваща имуществени вреди, за периода от м. 01.07.2016 г. до 30.05.2019
г., породени от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело № ***по
описа на ЧСИ Д., 2/ сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за забава,
дължимо върху главницата за имуществени вреди, за периода от 01.07.2016 г. до
24.11.2019 г.; 3/ сумата от 8000 лева, представляваща неимуществени вреди, за
периода от м. 01.07.2016 г. до 30.05.2019 г., породени от незаконосъобразно
принудително изпълнение по изп.дело № ***по описа на ЧСИ Д.; 4/ сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо върху главницата за
неимуществени вреди, за периода от 01.07.2016 г. до 24.11.2019 г., както и
законната лихва за забава върху главницата на обезщетението за имуществени
вреди и върху главницата на обезщетението за неимуществени вреди, считано от
подаване на исковата молба, до окончателно изплащане на вземанията. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № ***г.
по описа на ОС П., и по искане на „Топлофикация П.“ АД, срещу ищцата при
ответницата било образувано изпълнително дело № ***. Посочва се, че съгласно
запорно съобщение, получено от ищцата същата дължала по изпълнителното дело
следните суми: 4638.80 лева – главница за периода от 01.05.2009 г. – 30.04.2011
г., 948.81 лева – обезщетение за забава, 761 лева– законна лихва за периода от
30.06.2009 г. до 09.04.2012 г, ведно със законната лихва от датата на
заявлението 26.04.2012 г. до окончателното плащане, сумата от 400 лева –
разноски и сумата от 108.01 лева – държавна такса или общо 7991.31 лева.
На следващо
място се твърди, че ответникът е пристъпил към принудително изпълнение на
посочените вземания като наложил запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата. В тази връзка се посочва, че в периода от м.02.2015 г. до м.3.2017 г.
ответникът удържал на ищцата по 420 лева месечно от трудовото й възнаграждение
или удържал общо 26 месеца по 420 лева т.е. 10 920 лева. На следващо място
се посочва, че от от м. 04.2017 г. до м. 05.2019 г. ответникът удържал вече по
453 лева от възнаграждението на ищцата – или общо 24 меса по 453 лева т.е.
10 872 лева. Освен това ищцата посочва, че е внесла лично при ответника
сумата от 1000 лева – на 04.02.2015 г. и сумата от 500 лева – на 23.02.2019
г. В тази връзка ищцата посочва, че от страна
на ответника по изпълнителното дело от нея са събрани общо - 23 292 лева /1000 + 500 + 10 920 +
10 872 лв/, докато дългът бил на обща стойност 7991.31 лева. По тези
съобщения ищцата счита, че неправомерно и в нарушение на правилата на ГПК от
страна ЧСИ са й удържани суми в размер на общо 15 300.69 лева /23 292 –
7991.31 лв/. Ищцата счита, че поради това от страна на ЧСИ са й причинени
имуществени вреди за сумата от 15 300.69 лева, които именно ЧСИ следва да
обезщети.
На следващо
място ищцата счита, че предвид размера на удържаните й суми и самото наличие на
изпълнително дело срещу нея е претърпяла неимуществени вреди. В тази връзка
посочва, че изпитвала притеснение и унижение от наложените запори пред колегите
й, а освен това се влошило и здравето й и често била приемана в болница.
Доколкото счита, че това й състояние било вследствие стреса от изпълнителното
дело ищцата намира, че й се дължи обезщетение за неимуществени вреди, което
отново следва да й бъде заплатено от ЧСИ Д. – в размер на 8000 лева. С тези
аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата
молба са представени: удостоверение от Министерство на земеделието и храните,
областна дирекция по безопасност на храните – С.град и медицинска документация.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, в който
исковите претенции са оспорени по основание и размер. Посочено е че в
обстоятелствената част на исковата молба се съдържат неясноти. Признава се, че
действително при ответницата било образувано изпълнително дело № ***срещу
ищцата, но се поддържа, че по него не са извършвани незаконосъобразни
принудителни действия, доколкото са събирани суми в рамките на изпълнителния
лист по гр.д. № ***г. на ПРС. В тази връзка се посочва, че освен към взискателя
по посоченото изпълнително дело ищцата всъщност имала задължения и към други
взискатели, поради което срещу нея били образувани четири изпълнителни дела за
различни суми.
На следващо място се твърди, че по
така образуваното изпълнително дело за удовлетворяване на претендираното по
него вземане и на присъединените вземания на другите взискатели била постъпила
сума в общ размер от 22 839 лева. Била извършена съдебно счетоводна
експертиза и било установено надвнасяне на сумата от 1012 лева, която била
незабавно възстановена на ищцата. По тези съображения се твърди, че не са
налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, въз основа на които да се ангажира
отговорността на ответницата. Поддържа се, че последната не е извършила
противоправни действия по принудително изпълнение срещу ищцата.
Оспорва се и искът за неимуществени
вреди като се поддържа, че липсват доказателства за причинна връзка между
процесното изпълнително дело и здравословното състояние на ищцата. Обръща се
внимание, че срещу същата имало няколкото изпълнителни дела и всяко може да й е
причинило неблагоприятни изживявания. В тази връзка се оспорва наличието на
причинна връзка между проведеното изпълнително производство и твърдените
неимуществени вреди. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. С
отговора са представени: удостоверение 06.02.2020 г. от ЧСИ С.Д. и
застрахователна полица.
С
определението за насрочване на делото № 1221/28.02.2020 г. съдът е конституирал
като трето лице помагач на страната на ответника дружеството ЗК „Лев инс“,
където ответницата има сключена застраховка професионална отговорност.
По делото е
изготвена съдебно-счетоводна експертиза /СЧетЕ/. Разпитани са и двама
свидетели. В хода на производството са представени: изп.д. № ***г., изп.д. № ***г.,
изп.д. № ***г., изп.д. № ***г. и изп.д. № ***г.; платежно нареждане за сумата
от 499.09 лева, две удостоверения от Министерство на земеделието и храните,
областна дирекция по безопасност на храните – С.град, удостоверение от ЧСИ С.Б.,
В съдебно
заседание, проведено на 25.01.2021 г., процесуалният представител на ищцата
изразява становище за уважаване на исковете в пълен размер.
Процесуалният
представител на ответника счита исковете за недоказани по основание, евентуално
по размер, поради което иска същите да бъдат отхвърлени.
От двете
страни по делото се правят възражения за прекомерност на претендираните от
насрещната страна разноски /в частност адвокатски хонорар/.
Третото лице
помагач не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по делото.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото копие от изп.д. № ***г. по
описа на ЧСИ Д. се установява, че същото е със страни: взискател „Ти Би Ай
кредит” ЕАД и длъжник ищцата Д.С.И. като в хода на делото на страната на
взискателя са настъпили промени.
Изпълнителното дело е образувано на 28.06.2006 г. по молба на взискателя, с
която на съдебния изпълнител е възложено извършването на конкретни изпълнителни
действия. В тази връзка по изпълнителното дело са извършени следните относими
за спора действия: с протокол от 05.07.2006 г. длъжникът е уведомен в телефонен
разговор за образуваното производство; на 30.06.2006 г. е насрочен опис на вещи
за 24.07.2006 г. като няма данни такъв да е извършен; на 08.02.2007 г. е
насрочен опис на вещи за 27.03.2007 г. като няма данни такъв да е извършен; на
08.01.2009 г. е постъпило искане от взискателя за извършване на изпълнителни
действия срещу длъжника /неконкретизирани/; на 07.01.2011 г. е постъпило искане
от взискателя за налагане на ***; на 11.01.2011 г. е насрочен опис на вещи за
20.05.2011 г. като няма данни такъв да е извършен; на 29.05.2013 г. е постъпило
искане от взискателя за налагане на запор върху ***; на 09.09.2013 г.
изпълнителното дело е присъединено към изп.д. № ***г. /не е налична молба от
взискателя в тази връзка/; на 10.06.2016 г. е постъпило искане от взискателя за
налагане на запор върху ***; извършени са справки за имущественото състояние на
длъжника.
От представеното по делото копие от изп.д. № ***г. по
описа на ЧСИ Д. се установява, че същото е със страни: взискател „ВиК” ООД гр. П.
и длъжник ищцата Д.С.И..
Изпълнителното дело е образувано на 02.02.2007 г. по молба на взискателя, с
която на съдебния изпълнител е възложено извършването на конкретни изпълнителни
действия. В тази връзка по изпълнителното дело са извършени следните относими
за спора действия: на 07.02.2007 г. е насрочен опис на вещи за 27.03.2007 г.
като няма данни такъв да е извършен; на 15.01.2009
г. е постъпило искане от взискателя за налагане на запор върху ***; на 12.01.2011 г. е постъпило искане от
взискателя за налагане на запор върху ***; на 10.01.2013 г. е постъпило искане от взискателя за налагане на запор
върху ***; на 09.09.2013 г. изпълнителното дело е присъединено към изп.д. № ***г.;
на 09.01.2015 г. е постъпило искане
от взискателя за присъединяване на делото към изп.д. № ***г.; извършени са
справки за имущественото състояние на длъжника. С молба от 27.05.2017 г. ищцата
е поискала възстановяване на надвзетите й суми по делото.
От представеното по делото копие от изп.д. № ***г. по
описа на ЧСИ Д. се установява, че същото е със страни: взискател „Топлофикация П.”
АД и длъжник ищцата Д.С.И..
Изпълнителното дело е образувано на 06.07.2016 г. по молба на взискателя, с
която на съдебния изпълнител е възложено извършването на конкретни изпълнителни
действия. В тази връзка по изпълнителното дело са извършени следните относими
за спора действия: на 10.08.2016 г.
е наложен запор върху ***; на 16.02.2017 г. е постъпило искане от
взискателя за присъединяване на делото към изп.д. № ***г., която е уважена;
извършени са справки за имущественото състояние на длъжника. По делото е налице
покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника чрез дъщеря й.
От представеното по делото копие от изп.д. № ***г. по описа на ЧСИ Д.
се установява, че същото е със страни: взискател „Топлофикация П.” АД и длъжник
ищцата Д.С.И..
Изпълнителното дело е образувано на 26.07.2012 г. по молба на взискателя, с
която на съдебния изпълнител е възложено извършването на конкретни изпълнителни
действия. В тази връзка по изпълнителното дело са извършени следните относими
за спора действия: на 15.05.2013 г.
е наложен запор върху МПС на длъжника; на 28.08.2013
г. е наложена ***; на 04.04.2014 г.
е постъпило искане от взискателя за налагане на запор върху ***; на 14.01.2015 г. е наложен запор върху ***;
на 23.02.2015 г. е постъпило искане
от длъжника за намаляване на месечно удържаните суми по силата на запора от
трудовото възнаграждение.
Изп.д. № ***г. е без правно значение, поради което и
съдът не го обсъжда.
От изготвената по делото ССчетЕ се установява, че по
изп.д. № ***г. са постъпили общо 23 292 лева, от които 21 792 лева са
постъпили чрез работодателя на длъжника като удръжки от трудовото
възнаграждение, 1500 лева внесени от длъжника /1000 лева на 04.02.2015 г. и 500
лева на 25.02.2015 г./. От тези суми: 1980 лева са отнесени за погасяване на задължения
по изп.д. № ***г.; 3946.76 лева са отнесени за погасяване на задълженията по
изп.д. № ***г.; 5602.90 лева – за погасяване на задълженията по изп.д. № ***г.
и 10 297 лева – за погасяване на
задълженията по изп.д. № ***г.
На 04.02.2015 г. от длъжника са постъпили 1000 лева, а
на 23.02.2015 г. още 500 лева. От 27.02.2015 г. до 29.03.2017 г. на длъжницата
ежемесечно са удържани по 420 лева от трудовото възнаграждение, а от 28.04.2017
г. до 30.05.2019 г. са удържани по 453 лева.
От експертизата се установява, че от страна на
длъжника е надвнесена сумата от 1465.19 лева, върху която се дължи лихва от
46.09 лева.
По делото не се спори, че от тази сума 1012 лева са
възстановени на ищцата преди образуване на настоящото производство. Останалата
част от сумата видно от приложено по делото платежно нареждане /стр. 78/ е
възстановена на ищцата в хода на производството – на 20.08.2020 г.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на
производството. Освен това експертизата кореспондира с приложената по делото
медиценска документация – амбулаторни листове и епикриза, не е оспорена от
страните в производството, а вещото лице е отговорило и на въпросите, поставени
в съдебно заседание.
От удостоверение, издадено от ЧСИ С.Б., са установява,
че по негов опис също са налични изпълнителни дела, образувани срещу
ответницата, а именно: изп.д. № ***г.; изп.д. № ***г.; изп.д. № ***г.; изп.д. №
***г.; изп.д. № ***г. От представените съдебни удостоверения от работодателя на
длъжника се установява, че същият е удържал суми от трудовото възнаграждение на
ищцата по силата на две запорни съобщения от ЧСИ С.Д..
По делото са разпитани и двама свидетели: М.И.М./***/ и С. И. М./***/.
От показанията на
свидетеля М.М.се установява, че през м. януари 2015 г. ищцата получила писмо от
ЧСИ Д. ***, което силно я притеснило. В тази връзка ищцата заедно със свидетеля
посетила ЧСИ Д. с оглед постигане на споразумение за доброволно погасяване на
дължимите суми и избягване на по-тежки последици. Предвид това ищцата внесла на
ЧСИ сумата от общо 1500 лева за две седмици. Въпреки това обаче ищцата и
свидетеля срещнали грубо отношение, споразумение с ЧСИ не било постигнато и
изпълнителното дело било задвижено. В тази връзка ЧСИ наложил запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата, поради което й били удържани суми от
същото. Тези удръжки според свидетеля започнали м. февруари-м.март 2015 г. и
продължили до 2019 г. като самият дълг според свидетеля бил на баща му, но след
неговата смърт задълженията преминали към ищцата.
На следващо място
свидетелят твърди, че след налагане на запора ищцата силно се променила –
започнала да отслабва, да вдига кръвно, имала проблеми със съня, наложило се да
приема лекарства. Освен това била притеснена и доколкото колегите на работното
й място научили за запора и финансовите й затруднения, а същата заемала ***. С
оглед влошаване на здравословното й състояние на ищцата се налагало многократно
/около 20 пъти за един месец през пролетта на 2015 г./ да посещава болница „***”,
а през 2017 г. постъпила и в *** на болницата в гр. П.. Освен това ищцата
гледала и ***, но след като здравето й се влошило се наложило дъщеря й да
промени режима си на работа, защото не можела да разчита пълноценно на майка
си. Свидетелят поддържа, че до преди налагане на запора ищцата нямала сериозни
здравословни проблеми, а до преди 2015 г. не била получавала и други писма или
документи от съдебни изпълнители.
Свидетелят излага
твърдения, че наложеният запор причинил на майка му много срам пред колегите й,
което я сринало физически и психически. Уточнява, че ищцата имала навик да не
разказва на децата си за проблемите си, за да не ги натоварва. Спомня си, че
майка му е споменавала и за задължения към ЧСИ Б., макар и да не помни кога,
като не помни и ищцата да е имала проблеми с ЧСИ Б.. Разказва, че според
лекарите наа майка му състоянието й се дължало основно на стрес.
От показанията на свидетелката
С. И. М.се установява, че делата на ищцата с ЧСИ Д. започнали през началото на
2015 г. В тази връзка ищцата споделила със свидетелката, че ще й бъде наложен
запор на заплатата. Поради това ищцата заедно със сина си посетила ЧСИ Д.
началото на м. февруари 2015 г., като внесла на същата сумата от общо 1500 лева
и се надявала да сключи споразумение. Въпреки това такова не било постигнато и
на ищцата все пак бил наложен запор. Предвид случилото се ищцата била много
притеснена и изпаднала в неадекватно състояние, което от своя страна се
отразило на свидетелката, доколкото последната разчитала в значителна степен на
майка си, за да й помага в отглеждането на ***. Свидетелката разказва, че
ищцата не се чувствала добре физически и психически – получавала паник-атаки,
изтръпване на крайници, вдигала високо кръвно, не можела да шофира, налагало й
се да посещава лекар, не можела да ходи на работа, не хранела, плачела. Относно
удръжките от заплатата свидетелката счита, че били около 500-600 лева месечно
като започнали от м. март 2015 г. и продължили с години като били удържни към
20 000 лева. Допълва, че ищцата била началник на работното си място, а
сумите търсени от нея били за неплатени сметки на съпруга й /бащата на
свидетелката/ към ВиК и „Топлофикация П.”. Допълва и че не помни майка й да е
имала проблеми с други съдебни изпълнители, но е чувала името на ЧСИ Б..
На следващо място
свидетелката разказва, че ищцата била притеснена на първо място от финансовото
състояние на семейството си, а след това и от реакцията на колегите си на
наложения запор, доколкото заемала ръководна длъжност. Уточнява, че и преди
това майка й е имала здравословни проблеми, но не толкова сериозни. С оглед
състоянието си ищцата многократно /около 18-19 пъти за един месец през 2015 г./
посещавала болница „***” и започнала да приема ***/***/. На свидетелката се
налагало да прибира майка си от „***”, където я водели колегите й, когато й
ставало зле на работното място. Освен
това ищцата 2017 г. лежала и в болницата в гр. П.. В тази връзка свидетелката
твърди, че според лекарите състоянието на майка й се дължало на стрес. Относно посещенията в „***” свидетелката
твърди, че майка й не била приемана за лечение, а посещенията били за няколко
час в рамките на деня.
На последно място
свидетелката посочва, че баща й починал през 2011 г., което се отразило зле на
майка й, но поддържа, че състоянието й се влошило именно по повод
изпълнителното дело при ЧСИ Д., заради наложения запор.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните
свидетелски показания при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото свидетелите са
деца на ищцата. Изнесените от свидетелите твърдения са ясни, последователни и
еднопосочни, не са оспорени от страна на процесуалния представител на ответника,
поради което и съдът кредитира същите, тъй като не намира основания за
поставяне под съмнение на тяхната достоверност. Относно причините за
здравословното състояние на ищцата съдът съобразява, че свидетелите са
възприели непосредствено състоянието на ищцата, доколкото са живеели с нея, но
излагат собствените си субективни впечатления.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените искове за имуществени съответно неимуществени вреди са осъдителни
искове с правно основание по чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 441 от ГПК – за осъждане
на ответника да заплати на ищцата процесните суми, представляващи вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение.
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на незаконосъобразно
принудително изпълнение от страна на ответника, имуществени съответно
неимуществени вреди, включително техния размер, причинната връзка между
принудителното изпълнение и вредите. Виновното поведение на ответника са
предполага с оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно
чл. 441 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразното принудително
изпълнение. Съгласно чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря
за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. За
да е налице соченият от ищеца фактически състав на твърдяното непозволено
увреждане по смисъла на чл. 441 от ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 74, ал. 1 от
ЗСЧИ следва същият да докаже по делото при пълно и главно доказване, че
твърдяните действия на ЧСИ при изпълнение на дейността му по горепосоченото
изпълнително дело /и.д. № ***г./ , изразяващи се в принудително изпълнение,
приключило с вреди за длъжника – в
случая твърдяна загуба от надвнесени суми съответно влошаване здравословното
състояние на ищцата и настъпилите неимуществени вреди, е по вина на ЧСИ и е в
обхвата на деликтната отговорност, в това число и че е налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразните действия на ЧСИ и
причинената на ищеца вреда. От своя страна предвид обстоятелството, че вината
на ответника се предполага именно същият следва да докаже липсата на виновно
поведение от своя страна.
Освен
това съгласно съдебната практика /напр. Решение № 640/04.10.2010 г. по гр. д. №
920/2009 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 139/31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009
г. на IV ГО на ВКС, Решение № 184/21.09.2011 г. по гр. д. № 1124/2010 г. на III
ГО на ВКС/ съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на
действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това
дали същите са били обжалвани и какво е решението на съда по жалбата, в който
смисъл доводите на ответника, че ищцата не се е възползвала от правото си да
обжалва действията на ЧСИ е неоснователно.
По
реда на ЗЧСИ пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които
изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения за действията
им при и по повод тази дейност. Определящ е видът на дейността, като частните
съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно
въздействие върху правната сфера на увредения т.е., че увреденият не би
претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на
съдебния изпълнител. Преки са само онези вреди, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са
адекватно следствие на увреждането (Решение № 281/10.12.2014 г. по гр. д. №
3219/2014 г. на III ГО на ВКС). При иск, предявен на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила
вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка /така
Решение № 264/8.04.10 г. по г. д. № 474/09 на ВКС, IV ГО, и № 120/8.07.11 г. по
т. д. № 1123/10 на ВКС, ТК, II ТО; Решение
№ 264 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 474/2009 г., IV г. о., ГК/.
В
настоящия случай съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди е частично основателен по следните съображения:
Според
чл. 456, ал. 2 от ГПК присъединяването на едно изпълнително дело към друго става с писмена молба, към която
кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния
изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело.
Съгласно
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” от ГПК отм./ изпълнителното
производство се прекратява по право, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Извършените
по прекратено изпълнително дело действия от съдебния изпълнител са
незаконосъобразни, както и незаконосъобразно е удържането на суми по такова
дело. От своя страна молби от взискателя, подадени по прекратено дело, са без
правно значение.
В
тази връзка и с оглед установената по делото фактическа обстановка съдът
намира, че от относимите в случая четири броя изпълнителни дела, три от които
присъединени към изп.д. № ***г., към момента на присъединяването е било
прекратено по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. № ***г. При формиране
на посочения извод съдът съобразява, задължителните разяснения, дадени в т. 10
от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същата изпълнителни
действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. От своя страна не са изпълнителни действия
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и
други.
В
тази връзка и съдът приема, че е настъпило прекратяване по право на изп.д. № ***г.
още на 28.06.2008 г. /две години след образуването му с молба от 28.06.2006
г./. Това е така, доколкото в посочения период нито са поискани от взискателя
изпълнителни действия, нито пък са извършвани такива. В тази връзка следва да
се отбележи, че по арг. от горецитираното ТР насрочването на опис на движими
вещи не представлява изпълнително действие /за разлика от насрочването на
публична продан/, както не представляват подобни действия и проучването на
имуществото на длъжника. Такова изпълнително действие е единствено самото
извършване на описа на вещ, но в случая няма данни насрочените по изпълнителното
дело описи на вещи да са действително извършени.
Предвид
прекратяването на изп.д. № ***г. по право още на 28.06.2008 г., то молбите на
взискателя от 08.01.2009 г., от 07.01.2011 г., от 29.05.2013 г. и от 10.06.2016 г. са без
правно значение, доколкото са постъпили по перемирано дело. В тази връзка и
незаконосъобразно е присъединяването на изп.д. № ***г. към изп.д. № ***г. с
разпореждане на ЧСИ от 09.09.2013 г., доколкото към момента на присъединяването
първото дело е прекратено по право, а само в допълнение липсва и молба за
присъединяване от взискателя.
В тази
връзка и съдът намира, че сумата от 1980 лева, събрана от длъжника по изп.д. № ***г.
и отнесена за погасяване на задълженията по изп.д. № ***г., е удържана от ищцата
незаконосъобразно от страна на ЧСИ.
По отношение
на останалите изпълнителни дела, както основното, така и присъединените, не се
установяват незаконосъобразни действия от страна ответницата. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че и по трите изпълнителни дела редовно са искани
съответно извършвани изпълнителни действия, видно от гореустановената
фактическа обстановка. В тази връзка и спрямо същите не се установява
неспазване на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, доколкото липсва бездействие в
период по-дълъг от две години.
Не са налице
и останалите наведени от ищцата нарушения при принудителното изпълнение. В тази
връзка на първо място няма нарушение на чл. 430 от ГПК, доколкото от
свидетелските показания се установява, че ищцата е била уведомена за изп.д. № ***г.,
като същата дори е внасяла доброволно суми по същото и е търсила съдействие от
ЧСИ. За изп.д. № ***г. ищцата е уведомена по телефона съгласно протокол, а за
изп.д. № ***г. й е връчена ПДИ чрез дъщеря й. По тези съображения и липсва
основание за назначаване на особен представител.
Липсва
нарушение и на чл. 456 от ГПК, доколкото при присъединяването на изп.д. № ***г.
и изп.д. № ***г. към изп.д. № ***г. и трите дела са били висящи, без да са
прекратени на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК или на друго основание,
като за присъединяването са подадени съответни молби от взискателите и е
издадено разпореждане от ЧСИ. Само за пълнота в тази връзка следва да се
отбележи и че доводът, че подписите в молбите не били на процесуалните
представители на взискателите, не може да бъде споделен. Това е така, доколкото
в случая гражданският съд не може да установява документно престъпление, а ЧСИ
няма и законово задължение да следи за автентичност на подписите на документи, подадени
пред него. В тази връзка и откриване на производство по чл. 193 от ГПК не е
нужно.
На следващо
място не е налице нарушение и на чл. 507, нито на чл. 510 от ГПК, доколкото по
процесните изпълнителни дела макар да са насрочени описи на вещи, същите не са
извършени, поради което и съдът приема, че изпълнение върху вещи не е надлежно
насочено. Не са насрочени, нито извършени описи на недвижими имоти. Наложените
запор на трудово възнаграждение и възбрана на имота съдът намира за
законосъобразни. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото не се твърди
от трудовото възнаграждение на ищцата да са удържани суми, които да накърняват
несеквестируемия минимум /по чл. 446 от ГПК/. Не е насочено и изпълнение срещу
едиствен имот – несеквестируемо жилище /чл. 444, т. 7 от ГПК/.
Нарушения на
останалите, посочени от ищцата, разпоредби, а именно – чл. 434, чл. 455, чл.
458, чл. 460 и чл. 462 от ГПК не се установяват по делото, доколкото тези
разпоредби имат общ характер и конкретно тяхно проявление по изпълнителнтелните
дела, което да е засегнало неблагоприятно правната сфера на ищцата, не са
осъществени. Така не се установява ненадлежно администриране на изпълнителното
дело, нито несвоевременно изплащане на суми на взискателите /видно от таблица
към заключението на в.л. по ССчетЕ/. Относно нарушения на правото на
предпочтително удовлетворяване на държавата за нейни вземания, то дори такова
да е налице, това не засяга правата на длъжника, а няма и данни да му се е
отразило неблагоприятно /напр. да е образувано друго дело за събиране на
държавни вземания/.
С оглед
гореизложеното и съдът счита, че е налице фактическият състав на деликтната
отговорност на съдебния изпълнител – установяват се незаконосъобразни действия
/присъединяване и плащане на суми по прекратено по право дело - № ***г., който
извод следва пряко от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, идентичен с отменената
уредба по чл. 330, ал. 1, б. „д“ от ГПК/, вреди – имуществени в размер на 1980
лева и причинна връзка – вредите са настъпили именно в резултат от действията
на ответницата /неспазване на разпоредбите за принудително изпълнение и в
частност чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/.
По тези
съображения и съдът намира искът за имуществени вреди за основателен до сумата
от 1980 лева – неправомерно удържана сума,
отнесена по изп.д. № ***г. За остатъка до 15 300.69 лева или за
сумата от 13 320.69 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
Върху
основателния размер на претенцията се дължи обезщетение за забава с начална
дата в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД /така Решение №
112/11.02.2010 г. по гр.д. № 179/2009 г. на 3-то г.о. на ВКС и Определение № 634 от 5.10.2009 г. по т. д. № 479/2009 г., 2-ро
т.о, на ВКС Тълкувателно решение № 5/2017 г. от 21.11.2019 г.,
по тълк. дело № 5/2017 г., ОСГТК на ВКС/, а именно от деня на поканата.
Такава по изп.д. № ***г. е отправена на 27.05.2019 г. В тази връзка и на
основание чл. 162 от ГПК съдът счита, че обезщетението за забава възлиза на
110.10 лева за периода от 27.05.2019 г. до 24.11.2019 г. За разликата до 5000
лева или за сумата от 4889.90 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Искът за неимуществени вреди съдът намира за
изцяло неоснователен, като
съображенията за това са следните:
В случая от
изложените по делото свидетелски показания се установява, че полученият от
ищцата стрес съответно срам на работното й място, довели до влошаване на
здравословното й състояние, се дължат изключително на наложения от съдебния
изпълнител запор върху трудовото й възнаграждение. По делото обаче не се
установи това изпълнително действие да е незаконосъобразно. Не се наведоха
твърдения, нито доказателства ответницата да е удържала на ищцата суми, които
да накърняват несеквестируемия минимум по чл. 446 от ГПК. Доколкото последният
е установен от гражданското законодателство, а и ищцата не е имала ненавършили
пълнолетие деца към момента на удръжките, то извън преценката на съдебния
изпълнител е дали с останалата след удръжката ежемесечна сума длъжникът ще може
да покрива разходите си съответно да има приетия от него за нормален стандарт
на живот, след като такава преценка вече е извършена от законодателя. По делото
се установи също, че незаконосъобразно на ищцата е била удържана сума от около
3600 лева /сумите по изп.д. № ***г., както и възстановените от самия ЧСИ/, като
остатъкът от около 20 000 лева е бил събран от ищцата в хода на
законосъобразно принудително изпълнение. Не се установи по делото запорът да е
несъразмерно изпълнително действие по своя интензитет предвид дълга на ищцата.
Не се установиха и злоупотреби от страна на ЧСИ с постъпилите по запора суми –
напр. заплащане на по-високи разноски към ЧСИ от законоустановените, нито
забава в плащанията към взискателите с оглед увеличение на лихвите – като
такива твърдения поначало не бяха и конкретно въведени от ищцата.
На последно
място по делото се установи и че ищцата е имала образувани срещу нея
изпълнителни дела и при други съдебни изпълнители освен при ответницата /общо
четири при ЧСИ С.Б./.
Следва да се
отбележи и че ищцата действително е внесла на ръка сумата от 1500 лева. В
случая обаче не е налице нарушение от страна на ЧСИ на чл. 454 от ГПК,
доколкото на първо място липсва писмено задължаване от страна на длъжника да
заплаща ежемесечно по 10 % от дълга. В тази връзка следва да се отбележи, че
молбата от 23.02.2015 г. /л. 37 от изп. д. ***г./ съдържа единствено искане да
се намали размерът на удържаната по запора върху трудовото възнаграждение на
ищцата сума, а не искане да се сключи споразумение още по-малко писмено
задължаване по смисъла на чл. 454 от ГПК.
Само за
пълнота следва да се отбележи и че искането за запор е направено от ответницата
до работодателя на ищцата и е получено направо от него. Няма данни съдебният
изпълнител да е разпространявал неправомерно информация за задълженията на
ищцата пред трети лица вкл. такива от трудовия й колектив. Ако работодателят на
ищцата е допуснал информация относно трудовото й възнаграждение съответно
правените удръжки и кореспонденцията със съдебния изпълнител да бъде доведена
до знанието на широк кръг лица от трудовия колектив, то това представлява
неправомерно поведение на работодателя на ищцата и не може да бъде вменено във
вина на ЧСИ Д..
С оглед
гореизложеното съдът счита, че относно иска за неимуществени вреди липсва както
незаконосъобразно поведение от страна на ответницата, така и пряка причинна
връзка между наложения запор и твърдените от ищцата вреди. По тези съображения и искът за неимуществени
вреди следва да бъде отхвърлен изцяло. Предвид извода за неоснователност на
главната претенция, следва да бъде отхвърлен и искът за обезщетение за забава
върху вземането за неимуществени вреди.
По исканията за разноски на страните:
Искания за
разноски са заявили и двете страни в производството, както са направили и
възражение за прекомерност срещу насрещните претенции:
Ищцата
претендира разноски в размер на общо 2572.03 лева – от които 1252.03 лева –
държавна такса, 1000 лева адвокатски хонорар и 320 лева депозит за извършената
експертиза /по списък на л. 115 от делото, инкорпориран в ДПЗС/. От
представените по делото платежни нареждания и договор за правна защита и
съдействие /ДПЗС/ се установява, че посочените суми са действително заплатени. Посоченият
адвокатски хонорар е в минималните размери по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /предвид
размера на претенциите – общо 31 300.69 лева/, поради което и възражението
за прекомерност е неоснователно. В тази връзка и на ищцата следва да бъде
присъдена сумата от 212.75 лева с
оглед уважената част от исковете. В допълнение следва да се отбележи и че
ответницата е станала повод за образуване на делото срещу нея до сумата от общо
2589.09 лева /1980 лева + 110.10 лева + 499.09[1]
лева/, върху която и съдът изчислява разноските.
Ответната
страна претендира разноски за адвокатски хонорар, като заявява, че извън тях
други суми не претендира и не представя списък. Видно от ДПЗС /л.30 от делото/
ответницата е заплатила 1500 лева за адвокат. Претендираните разноски за
адвокатски хонорар не са прекомерни, доколкото надвишават минималния размер по
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения с по-малко от 50 лева. В тази връзка и с оглед отхвърлената част
от исковете на ответницата се дължи сумата от 1375.92 лева като тук съдът
отново съобразява размерът на сумата, за завеждане на делото за която
ответницата е станала повод.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г.Д., с
ЕГН: ********** в качеството й на ***/ЧСИ/ с рег. № *** и район на действие ОС П.
и адрес: гр. П., ул. ***ДА ЗАПЛАТИ
на Д.С.И., с ЕГН: ********** и адрес: *** следните суми: сумата от 1980 лева, представляваща имуществени
вреди, за периода от м. 01.07.2016 г. до 30.05.2019 г., породени от
незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело № ***г. по описа на ЧСИ Д..
– неправомерно удържани суми отнесени за погасяване на задълженията по
присъединено към него изп.д. № ***г. по описа на ЧСИ Д., и сумата от 110.10 лева – обезщетение за забава,
дължимо върху главницата за имуществени вреди за периода от 27.05.2019 г. до
24.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1980 лева, считано
от датата на подаване на исковата молба – 27.11.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за имуществени вреди за сумата от 13 320.69 лева,
представляващата разликата до пълния предявен размер от 15 300.69 лева на
вредите от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело № ***г. по
описа на ЧСИ Д. и за сумата от 4889.90 лева, представляваща разликата до пълния
предявен размер от 5000 лева – обезщетение за забава върху главницата за
имуществени вреди, както и претенцията за същото за периода от 01.07.2016 г. до
26.05.2019 г. вкл. поради неоснователност на претенциите в една част и плащане
в хода на процеса в останалата част.
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете на Д.С.И., с ЕГН: ********** против С. Г.Д., с ЕГН:
********** в качеството й на ***/ЧСИ/ с рег. № *** и район на действие ОС П. за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата следните суми: сумата от 8000
лева, представляваща неимуществени вреди, за периода от м. 01.07.2016 г. до
30.05.2019 г., породени от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело
№ ***г. по описа на ЧСИ Д.; сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
забава, дължимо върху главницата за неимуществени вреди, за периода от
01.07.2016 г. до 24.11.2019 г., както и законната лихва за забава върху
главницата на обезщетението за неимуществени вреди, считано от подаване на
исковата молба, до окончателно изплащане на вземанията, поради неоснователност
на претенциите.
ОСЪЖДА С. Г.Д., с
ЕГН: ********** в качеството й на ***/ЧСИ/ с рег. № *** и район на действие ОС П.
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Д.С.И., с ЕГН: **********
сумата от общо 212.75 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство съобразно уважената
част от исковите претенции.
ОСЪЖДА Д.С.И., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на С. Г.Д., с ЕГН: **********
в качеството й на ***/ЧСИ/ с рег. № *** и район на действие ОС П. сумата от
общо 1375.92 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство съобразно отхвърлената част от
исковите претенции.
Решението е
постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника, а
именно ЗК „Лев инс“, с ЕИК: *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните в това число и на
третото лица помагач.
Препис от
решението да се връчи на страните и на третото лице помагач.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА