Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. С., 04.07.2016
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO OТДЕЛЕНИЕ, I-21 състав, в публичното
заседание на трети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16026 по описа за 2014 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.Н.П., с която са предявени
субективно и обективно кумулативно съединени искове срещу „П.к.с.“ ЕООД и „А.П.“
ООД с правно основание чл. 92 ЗЗД за изпълнение на парични вземания,
представляващи неустойки за забава и за некачествено изпълнение.
Ищцата твърди, че с ответника „П.К.С.“ ЕООД сключили договор за продажба на
право на строеж и договор за изработка, обективирани в нотариален акт за
продажба на право на строеж за построяване на недвижим имот № *, том 1, рег. №
399, дело № 8 /2011г., на нотариус Е. Х., нотариус с рег. № 447 на НК, вписан в
СВ- гр. С., с вх. № 6907 от 25.02.2011г., Акт № 8, том XVI, дело № 3115 (нотариален
акт № 9 от 25.02.2011г.), по силата на които, ответникът „П.к.с.“ ЕООД е прехвърлил
правото на строеж на индивидуални обекти – четири апартамента, подробно описани
в нотариалния акт, както и се е задължил да осигури изграждането им. Поддържа,
че изпълнителят е следвало да въведе сградата в експлоатация и да я предаде на
ищеца владението на имотите до 30.07.2012 г. Твърди, че между страните е
сключено неустоечно съглашение, обективирано в нотариален акт № 9 от
25.02.2011г., по силата на което изпълнителят се задължава да изплати неустойка
в размер 5 евро за всеки кв.м. от имотите, предмет на договора за изработка, за
всеки месец забава. Сочи, че сградата е въведена в експлоатация едва на
27.06.2014 г., поради което претендира присъждането на неустойка за забава в
размер на 30 396,16 евро. Посочва, че съгласно договора за изработка
сградата и апартаментите е следвало да бъдат предадени в определена степен на
завършеност, описана в нотариалния акт, като за неизпълнение на което и да е от
тези условия е уговорена неустойка в размер на 10 % от общата продажна цена в
размер на 180 000 евро или 18 000 за всяко неизпълнено условие.
Ищцата твърди, че не са изпълнени множество от тези условията, като иска
присъждане на неустойка за неизпълнение на две от тях, а именно за неизграждане
на стените и таваните по уговорения начин и монтиране на вътрешни врати, като
претендира присъждането на сума в общ размер на 36 000 евро. Поддържа, че
съгласно пункт II на нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж
върху недвижим имот № 89, том V, рег. № 26257, дело № 836, 2011г. на нотариус
Румен Димитров с рег. № 274 на НК, вписан в СВ- гр. С., вх.рег. № 39202, акт №
39, том XCVII, дело № 21112 (нотариален акт № 89 от 14.09.2011г.), ответникът „А.п.“
ООД е встъпил като солидарно задължено лице в задълженията на „П.к.с.“ ЕООД по
договора за изработка, обективиран в нотариален акт № 9 от 25.02.2011 г.
Ответникът „П.к.с.“ ЕООД не подава отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
Ответникът „А. П.“ ООД оспорва исковете. Твърди, че забавата за въвеждане в
експлоатация сградата се дължи на обективни, независещи от него причини, за
които, на основание чл. 81 от ЗЗД не отговоря, а именно - пречки от
административен характер – отказ на общината за издаването и съгласуването на
необходими документи за захранването с външни връзки за сградата. Поддържа, че
са изпълнени всички изисквания по отношение на строителството. Излага доводи,
че макар да се е задължил солидарно по договора за изработка, то това не
обвързва пълната му отговорност за изпълнението на задълженията по него. В тази
връзка посочва, че не е строител, а единствено инвеститор. Поддържа, че за да се
ангажира пълната му солидарна отговорност трябва да е налице отделен договор
между всички участници в процеса с ясно конкретизирани престации, права и
задължения.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Установява се, че на 25.02.2011г. между ищцата и ответника „П.к.с.“ ЕООД е
подписан нотариален акт № 9 от 25.02.2011г., в който е обективиран договор за
продажба на право на строеж за обекти в сграда, построена в поземлен имот с
идентификатор № 68134.1935.1979 по кадастрален план на гр. С., с площ от 1496
кв. м., който имот по регулационен план представлява УПИ № XV-465, в квартал
11, местност „Г.Г.“ по плана на град С. за построяването на апартаменти в
новоизграждащата се жилищна сграда „Д.“, а именно - апартамент № * , във вход „*“
със застроена площ от 106,40 кв. м.; апартамент № * във вход „*“ със застроена площ
от 108,30; апартамент № * във вход „*“ със застроена площ от 108,70; апартамент
№ * във вход „*“ със застроена площ от 117,30 кв.м. Във формата на нотариален
акт № 9 от 25.02.2011г. е обективиран също и договор за изработка, за
изграждането на процесната жилищна сграда и апартаменти със степен на
завършеност описана в пункт II, т. 1, б. „А“, „Б“ и „В“ от нотариалния акт.
Съгласно пункт III от него ответникът „П.к.с.“ ЕООД е следвало да снабди ищцата
с удостоверение за въвеждане в експлоатация и да я въведе във владение на
апартаментите в срок до 30.07.2012г. В нотариалния акт са предвидени две
неустоечни клаузи с оглед навременното и качествено изпълнение на договора за
изработка.
Между страните не се спори, а и видно от представените платежни нареждания
ищцата е изпълнила задълженията си по двата процесни договора, като е заплатила
на ответника сумата от 160 000 евро, като остатъкът от задължението е
прихванала с вземането си за неустойка за забава.
Ответникът „А.п.“ ООД е встъпил като солидарно задължено лице в задълженията
на „П.к.с.“ ЕООД по договора за изработка, обективиран в нотариален акт № 9 от
25.02.2011г. за изграждане на процесната сграда и апартаменти. Това
обстоятелство е видно от пункт II на нотариален акт № 89 от 14.09.2011г. В него
е обективирано изявлението на този ответник за поемане на задължение за
осигуряване изграждането на сградата, във вида, начина, условията и сроковете,
описани в нотариален акт № 9 от 25.02.2011г., за чието изпълнение отговаря като
солидарен длъжник заедно с „А.и г.“ ООД (предишното наименоване на „П.К.С.“
ЕООД). Поемането на задължението от „А.п.“ ООД е по реда на чл. 101 ЗЗД, уреждащ
встъпването в дълг по съглашение на встъпващия и кредитора на първоначалния длъжник.
С встъпването в дълг „А.п.“ ООД се е задължил солидарно за всички задължения по
нотариален ат № 9 от 25.02.2011 г. във връзка с изграждането на процесните
четири обекта, включително относно качеството и срока за изпълнение, а видно от
изявлението по пункт II от нотариален акт
№ 89 е поел солидарно да отговаря и за неустоечните вземания. Солидарната
отговорност има преимуществено обезпечителна функция, като за изпълнение на
уговорената престация кредиторът може да се обърне към повече от един длъжник.
В конкретния случай обстоятелството, че „А.п.“ ООД не притежава
правоспособността на строител не означава, че той не може да изпълни
уговорените в договора за изработка задължения. Доколкото няма данни за
противното, нито от клаузите на нотариалните актове, нито от естеството на
престацията, следва да се приеме, че тези задължения са за заместимо действие,
т.е. могат да бъдат извършени от всяко трето лице. В този смисъл ответникът „А.п.“
ООД е могъл да осигури услугите на лице,
в чиито предмет на дейност е включено предоставянето на строителни услуги и
което притежава необходимата правоспособност за това. Несъстоятелен е и довода
на „А.п.“ ООД, че за да се ангажира пълната му солидарна отговорност следва да
е налице отделен договор между всички участници в процеса с ясно конкретизирани
престации, права и задължения. Това разбиране няма опора в закона и не се
споделя от настоящия състав. Чл. 101 от ЗЗД, уреждащ института на встъпването в
дълг, не поставя такова изискване за ангажиране на пълната солидарна
отговорност на встъпващия - при встъпването в дълг поемането на дадено
задължение не намира своето основание в поемане на задължение от насрещната
страна. Основанието за поемането на дълга се намира в отношенията между встъпващото
лице и досегашния длъжник и е непротивопоставимо на кредитора, за който не
съществува задължение за поемане на насрещен дълг във връзка с встъпването в
дълга.
По отношение на иска за неустойка за забава:
В пункт V от Нотариален акт № 9 от 25.02.2011г. е предвидено, че ако
изпълнителят не изпълни задължението си да снабди ищцата с удостоверение за
въвеждане в експлоатация и да я въведе във владение на апартаментите в срок до
30.07.2012г., той дължи неустойка в размер на 5 пет евро за всеки квадратен
метър от застроената площ на продаваемите имоти, за всеки месец от забавата.
Не се спори между страните, а и видно от датата на издаване Удостоверение
за въвеждане в експлоатация на строежи „жилищна сграда“ № 636 – 27.06.2014г.,
задължението за снабдяване на ищцата с удостоверение за въвеждане в
експлоатация и въвеждането й във владение на процесните апартаментите не е
изпълнено в срок.
Ответникът „А.п.“ ООД възразява, че е налице временна невъзможност за
изпълнение по причини, които не могат да му се вменят във вина и на основание
чл. 81 ЗЗД длъжниците не отговарят за настъпилата забава. Ответникът твърди, че
общината е отказала извършването на нужните действия и издаване на нужните
разрешения за захранването на сградата с външни връзки (ел. енергия, ВиК, ТЕЦ и
др.), поради отмяна на Заповед № РД-09-50-264 от 27.05.1997 г. на главния
архитект на гр. С., с която се одобрява кадастрален, улично-регулационен и строителен
и регулационен план на местността „Г.Г.“ с Решение от 07.03.2011г. по а.х.д. №
3828 по описа на Софийски градски съд, Административна колегия за 2005г.
Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
или възражения – чл. 154 от ГПК. Ответникът „А. П.“ ООД следва да докаже
наличието на твърдените от него обстоятелства, които обуславят невъзможността на
ответниците да изпълнят навременно задълженията си по договора за изработка,
обективиран в нотариален акт № 9 от 25.02.2011г. в условията на главно, пълно и
пряко доказване (в този смисъл решение № 10 ОТ 09.02.2015 Г. по т.д. № 4429/2013
Г., Т. К., ІІ Т.О. на ВКС и решение № 85 от 03.08.2015 Г. ПО т.д. № 856/2014
Г., Т. К., ІІ Т. О. На ВКС).
В подкрепа на твърденията си
ответникът „А.п.“ ООД е ангажирал свидетелските показания на Н.К.Н. и И.Х.П.. Съдът
счита тези показания за общи и неконкретни. Свидетелят Н.К.Н. – архитект на
процесната сграда, дава показания, че общината е отказала изграждането на
външни връзки на сградата, свидетелства и за наличието на „забрана“ от страна
общината за продължаване на строителството поради текущи дела. За наличието на
забрана за извършването на строежи в местността, в която се намира процесния
поземлен имот и невъзможност за изграждане на външни връзки дава сведения и
свидетелят И.Х.П. – бивш управител на „А.п.“ ООД. Актът, с който общината
отказва изграждането на тези външни връзки или постановява забраната за
продължаване на строителни дейности има характера на индивидуален административен
акт, какъвто не е представен от ответника по делото, при твърдения от страна на
свидетелите за съществуване на такъв и намирането му в държание на ответното
дружество. Фактът на намирането му във фактическа власт на последното и
непредставянето му по делото буди силни съмнения относно достоверността на
възприетите от свидетелите факти или на самите свидетелски показания. Съдът е
склонен да кредитира показанията на свидетелите до степен, че в офисите на
дружеството са постъпили документи от страна на общината във връзка с
обжалването на Заповед № РД-09-50-264 от 27.05.1997 година на главния архитект
на гр. С., но без да се представят конкретните документи няма как да се направи
категоричен извод за съдържанието им. Трябва да се посочи също така, че не са
налице документи, които да подкрепят дадените от страните показания, документи,
до които ответниците следва да имат достъп. Горните обстоятелства разколебават
доказателствената стойност на показанията им и от тях не може да се заключи за
наличието на твърдени от ответника „А.п.“ ООД факти.
По делото са представени Акт образец 10 за установяване състоянието на
строежа при спиране на строителството и Акт образец 11 за установяване на
състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички
спрени строежи по общия реди и предвидените в чл. 7, ал. 3, т. 10 други случаи.
Съставянето на акт образец 10 и акт образец 11 е регламентирано в Наредба № 3 от
31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Актовете
по тази наредба имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата,
свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на
строежите – чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3 (така и определение № 227 ОТ 22.03.2012
г. по ч.гр.д. № 72/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). По този начин на лицата,
които по закон следва да съставят документите по Наредба № 3 е делегирана от
законодателя удостоверителна компетентност, придаваща на тези документи
качеството на официални. Така например за удостоверителните функции на лицето,
упражняващо строителен надзор е видно от правният му режим в ЗУТ - то осъществява
контрол относно пълнота и правилно съставяне на актовете и протоколите по време
на строителството (чл. 168, ал. 1, т. 2 от ЗУТ), подписва всички актове и
протоколи по време на строителството, необходими за оценка на строежите,
относно изискванията за безопасност и за законосъобразно изпълнение, съгласно
наредба на министъра на регионалното развитие и благоуС.ството за актовете и
протоколите, съставяни по време на строителството (чл. 168, ал. 3 от ЗУТ). В
същото време дейността на тези лица е под лицензионен режим съгласно Наредба №
9 от 22.05.2001 г. за лицензиране на лицата, упражняващи строителен надзор. В
този смисъл актовете по Наредба № 3 са официални свидетелстващи документи по
смисъла на чл. 179 от ГПК, следват да бъдат издадени от посочените в наредбата
лица и по установената в нея форма и ред за да получат качеството на такива
документи. Съгласно чл. 7, ал. 3, т. 10 от Наредбата № 3 акт образец 10 се
съставя от възложителя, строителя, проектантите по съответните части на
изпълненото строителство, технически правоспособните физически лица по
съответните части за изпълненото строителство към лицето, упражняващо
строителен надзор, лицето, упражняващо строителен надзор, и лицето, упражняващо
технически контрол за част "Конструктивна". В конкретния случай от
назначената техническа експертиза от 24.11.2015г. се установява, че и двата
акта са непълни и съставени в отклонение на изискванията на чл. 7, ал. 3, т. 10
и т. 11 от Наредба № 3. Не е посочена конкретната причина за спиране на
строежа, т.е. не е посочено какво е отношението на записаното административно
дело с конкретния строеж. Не са посочени никакви данни относно консултанта –
лицето упражняващо строителен надзор на обекта, както и липсват данни относно
физическото лице, упражняващо технически контрол по част „Конструктивна“ за
обекта. Освен това актовете не са подписани надлежно от всички лица, които
следва да участват при съставянето им съгласно Наредба № 3. Не са подписани от
правоспособното физическо лице по част „Конструктивна“ към лицето упражняващо
строителен надзор на обекта, от лицето упражняващо технически контрол по част
„Конструктивна“, както и от лицето, упражняващо строителен надзор на обекта.
Актовете не са подписани от управителя на лицето, упражняващо строителен надзор
на обекта, за който също не са посочени имена. Тези обстоятелства ясно
свидетелстват, че посочените актове не са съставени в посочения от закона форма
и ред и от управомощените от закона лица, поради което нямат качеството на официални
документи по смисъла на чл. 179 от ГПК и са лишени от обвързваща съда
доказателствена сила, задължаваща ги да приеме, че е налице спиране на
строителството на процесната сграда. Поради това, тези документи представляват единствено частни документи, удостоверяващи
изгодни за ответниците факти, поради което са лишени от доказателствена сила.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в акт образец № 10 не е
посочено конкретно основание за спирането строежа, а единствено че спирането
има връзка с а.х.д. № 3828 /2005г. на СГС, като не се посочва конкретен акт на
общината, с което то е постановено. Ако е била налице административна забрана
за продължаване на строителството или отказ за издаване на нужните актове и
извършване на необходимите действия от страна на общината, то тези
обстоятелства биха се посочили в този документ. Не е посочено и основание за
продължаване на строителството. В същото време ответниците не са могли да
осигурят присъствието и подписите на лицата, които осъществяват надзор над
строителството. В този смисъл посочените актове по скоро индикират за липсата
на основание за спиране на строежа отколкото за наличието му. С оглед
гореизложеното от актове образец 10 и 11 не може да се заключи и същите не
индикират за наличието на забрана на строителството или отказ от страна на
общината за извършване на необходимите действия за снабдяване на сградата с
външни връзки.
По делото се установява, че с Решение от 07.03.2011г. по а.х.д. № 3828 по
описа на Софийски градски съд, Административна колегия за 2005г. е отменена
Заповед № РД-09-50-264 от 27.05.1997 година на главния архитект на гр. С., с
която се одобрява кадастрален, улично-регулационен и строителен и регулационен
план на местността „Г.Г.“. С решение от 10.02.2012г. по същото дело е
допуснатата поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решението, като
се добавя, че отмяната е по отношение единствено на квартал 173а от плана. Така
в периода между двете съдебни решения по административното дело се създава
привидност, че е отменен планът за цялата местност, а не само по отношение на
определени парцели в квартал 173а. В същото време при изследване на мотивите на
решението се установява, че обжалването на плана е извършено единствено по
отношение на определени парцели в квартал 173а от плана. Съгласно разпоредбата
на чл. 83 ППЗТСУ „Заповедите за одобряване на подробните градоуС.ствени планове
подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд по реда на чл. 138 от закона
относно тяхната законосъобразност само по отношение на парцелите - предмет на
обжалване от заинтересуваните собственици, а при свързано застрояване - и на
непосредствено съседните им парцели. В останалата част подробният
градоустройствен план влиза в сила след изтичането на 14-дневния срок за
обжалване“. От назначената техническа експертиза се установява, че този имот не
се засяга от предмета на а.х.д 3828 /2005г. на СГС. В тази връзка следва да се
счете, че на основание чл. 83 ППЗТСУ одобреният с Заповед № РД-09-50-264 от
27.05.1997 година на главния архитект на гр. С. план е влязъл в сила по
отношение на поземления имот, върху който се извършва строителството на
процесната сграда към момента на постановяване на решението по 07.03.2011г. по
а.х.д. № 3828 на СГС.
С оглед посоченото и въпреки създалата се неяснота по отношение на правното
действието на Заповед № РД-09-50-264 от 27.05.1997 година на главния архитект
на гр. С. във връзка с а.х.д. № 3828 /2005г. на СГС не може да се направи
извод, че общината е отказала съгласуването или издаването на актове с оглед
изграждането на външни връзки и захранването на сградата с електричество и
вода, доколкото не са представени нарочни актове в тази насока, издадени от
компетентни общински органи. Не се представят никакви документи, които да
обективират кореспонденция с общината или сезиране от страна на ответника, с
оглед издаване на необходимите документи. Отделно, посоченото административно дело
е било висящо към момента на издаване на визата за проектиране и разрешението
за строеж на процесната сграда и фактът на висящност на делото не е попречило
за разрешаването и реализрането на строителството, което поставя също под силно
съмнение твърдението на ответника за спиране по административен ред на
строителството.
Както неколкократно бе посочено не се представят никакви документи, които
да обективират кореспонденция с общината с оглед осигуряването на това
присъединяване към съществуващата техническа инфраструктура и от които да е
виден отказа за присъединяване към съответните мрежи. Не са представени и
документи, входирани от ответниците в общината, от които да е видно, че
последните са сезирани да издадат съответните разрешения. Не се представя и
изричен акт от общината, с който да е наложена административна забрана или
въобще какъвто и да е документ от който може да се заключи за отношението на
компетентните органи към строежа на процесната сграда.
С оглед всичко гореизложено и след последователен и цялостен анализ на
доказателствата по делото, настоящият състав счита, че ответникът не е доказал
в условията на главно, пълно и пряко доказване наличието на административни
пречки, които да обуславят временна невъзможност за изпълнение на задълженията
му по пункт III от Нотариален акт № 9 от 25.02.2011г.
Налице е забавено изпълнение по договор, по който е уговорена неустоечна
клауза и ответниците носят отговорност за обезщетение на вредите понесени от
ищцата в уговорения в договора размер. Съгласно пункт V от нотариален акт № 9
ако изпълнителят не изпълни задължението си да снабди ищцата с удостоверение за
въвеждане в експлоатация и да я въведе във владение на апартаментите в срок до
30.07.2012г., той дължи неустойка в размер на 5 пет евро за всеки квадратен
метър от застроената площ на продаваемите имоти, за всеки месец от забавата.
Общата площ на продаваемите имоти е 440,7 кв.м. Така дължимата неустойка за
забава от един месец е в размер на 2203,50 евро, а забава от един ден 71,08
евро. Периодът, за който се иска присъждането на неустойка за забава е от
30.07.2012г. до датата на издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация
на строежи „жилищна сграда“ № 636 – 27.06.2014г. и с продължителност от 22
месеца и 27 дни. За целия период ответниците дължат неустойка за забава в
размер на 50 396,16 евро. Ищцата претендира сумата от 30 396,16 евро,
доколкото останалата част от 20 000 евро е била прихваната срещу нейно задължение
по нотариален акт № 9 от 25.02.2011г. С оглед горепосоченото на ищцата следва
да бъде присъдена сумата от 30 396,16 евро, част от обща сума в размер на
50 396,16 евро.
По
отношение на иска за неустойка за некачествено изпълнение:
За да се
уважи искът за присъждане на неустойка за некачествено изпълнение следва да се
установят следните обстоятелства – задължение по договор, валидна неустоечна
клауза за неизпълнение на това задължение и неизпълнение страна на
длъжника.
В пункт II,
т. 1 от нотариален акт № 9 е уговорено, че ответникът „П.КОРЕКТ СТРОЙ“ ЕООД
следва да построи изцяло жилищна сграда „Д.“ и да предаде на ищцата имотите
описани в нотариалния акт при степен на завършеност описана в букви „А“, „Б“ и
„В“ на този пункт. В т. 2 на пункт II e предвидено, че ако ответникът не изпълни
задължението си да изгради и завърши сградата и апартаментите по посочения
начин, той дължи на купувача заплащане на неустойка в размер на 10 % от общата
продажна цена в размер на 180 000, при неизпълнение на което и да е от
условията, посочени в пункт II, букви „А“, „Б“ и „В“.
От назначената техническа експертиза от 17.09.2015г. се установява, че при
извършване на строителството са налице съществени отклонения от уговорения
между страните начин на изпълнение. Установява се и твърдяното от ищцата неизпълнение
на две от условията по б. „В“ на пункт II, т. 1 - стените и таванът на всички
стаи да са с машинна гипсова шпакловка или гипсокартон, както и да са монтирани
вътрешни врати – MDF интериорни.
Ответникът
твърди, че сградата и всички извършени строителни дейности са приети от приемателна
комисия и те отговарят на всички договорни и законови изисквания. Строежът е
въведен в експлоатация с удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177,
ал. 3 ЗУТ. От това може да се направи извод, че строежът не е от първа, втора
или трета категория и за него не се назначава приемателна комисия и не се
издава протокол образец 16. В тази връзка дори този акт да е съставен той не е
представен по делото. По делото не е представен и цитираният в Удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строежи „ЖИЛИЩНА СГРАДА“ № 636 от 27.06.2014г. акт
образец 15 от 15.04.2014г. В този смисъл не е налице документ, който да носи
подписа на ищцата и да свидетелства за приемането от нейна страна на
извършената от страна на изпълнителя работа.
С оглед гореизложеното се установява неизпълнението на ответниците по пункт
II, т. 1 от Нотариален акт № 9 от 25.02.2011г.
Ищцата претендира сума в размер на 36 000 евро, представляваща
неустойка за неизпълнение на две от условията по пункт II, т. 1, буква „В“. Съгласно
т. 2 на пункт II ако ответникът не изпълни задължението си да изгради и завърши
сградата и апартаментите, той дължи на купувача заплащане на неустойка в размер
на 10 % от общата продажна цена в размер на 180 000, при неизпълнение на
което и да е от условията, посочени в пункт II, букви „А“, „Б“ и „В“.
Настоящият състав счита, че отговорността на изпълнителя по процесния договор
за изработка при неизпълнение на повече от едно от условията включени в дадена
буква на пункт II, т. 2 е в размер на общо 10% от общата продажна цена, а не по
10% както твърди ищцата. Този извод се налага от тълкуването на клаузата на
пункт II, т. 2 на Нотариален акт № 9 от 25.02.2011г. съобразно критериите на
чл. 20 от ЗЗД. В този пункт на нотариалният акт са обособени три групи от
условия по отношение на завършеността на строежа - на сградата, на общите части
и на апартаментите. Съдът счита, че това не е случайно и действителната воля на
страните е да се ограничи отговорността по т. 2 на пункт II в рамките на една
от тези три групи.
С оглед гореизложеното е налице неизпълнение от страна на ответниците на
задълженията им по договор за изработка, обективиран в нотариален акт № 9 от
25.02.2011г., както и валидна неустоечна клауза. В този смисъл предявеният иск
за договорна неустойка следва да се уважи за сумата от 18 000 евро, като в
останалата част му част до размера от 36 000 евро следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Задълженията на ответниците са парични и за периода на тяхната забава те
дължат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, съобразно
разпоредбата на чл. 86 ЗЗД. Доколкото исковата молба има функцията и на покана
за изпълнение, то следва да се приеме, че претендираният период е този от
датата на предявяване на исковата молба – 16.10.2014г. до окончателното изплащане
на дължимата сума.
По отношение на разноските:
При този изход
на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение на вещо лице в общ размер
на 3 978,51 лв. На ищцата не следва
да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за правна защита, поради липса на
доказателства за извършване на такива – не е представен договор за правна
помощ, не се представя разписка за платените суми, липсват представени банкови
документи за безкасово плащане – т. 1 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода
на спора в полза на ответника „А.П.“ ООД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
следва да бъдат присъдени разноски за заплатено възнаграждение на вещи лица и за
правна защита в общ размер на 69,54 лв. Следва да се посочи, че той не е
представил документ, който да доказва заплащането на остатъка от уговореното
възнаграждение между него и процесуалният му представител в размер на
3 630 лв. и тази сума не се взема предвид от съда при изчисляване на
вземането му по чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „П.КОРЕКТ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б.Б.Ш. и „А.ПЛЮС“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Д.Д.Б. да заплатят солидарно на Е.Н.П., ЕГН ********** следните суми:
- на основание
чл. 92 от ЗЗД сумата 30 396,16 евро /тридесет хиляди триста
деветдесет и шест евро и шестнадесет евро цента/, представляваща неустойка за забава за период от 30.07.2012г.
до 27.06.2014г., дължима съгласно неустоечно съглашение по пункт V от нотариален
акт за продажба на право на строеж за построяване на недвижим имот № 9, том 1,
рег. № 399, дело № 8 /2011г., на нотариус Е.Х., нотариус на с рег. № 447 на НК,
вписан в СВ- гр. С., с вх. № 6907 от 25.02.2011г., Акт № 8, том XVI, дело №
3115 и поето солидарно задължение съгласно встъпване в дълг със споразумение,
обективирано в пункт II на нотариален акт № 89 от 14.09.2011г., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2014
г. до окончателното изплащане на сумата;
- на основание
чл. 92 от ЗЗД сумата 18 000 евро /осемнадесет хиляди евро/,
представляващ неустойка за некачествено изпълнение по пункт II, т. 2 от
Нотариален акт за продажба на право на строеж за построяване на недвижим имот №
9, том 1, рег. № 399, дело № 8 /2011г., на нотариус Е. Х., нотариус с рег. №
447 на НК, вписан в СВ- гр. С., с вх. № 6907 от 25.02.2011г., Акт № 8, том XVI,
дело № 3115 и и поето солидарно задължение съгласно встъпване в дълг със
споразумение, обективирано в пункт II на нотариален акт № 89 от 14.09.2011г., ведно със законната лихва, считано от
16.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата;
- на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 978,51 лв.
/три хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и петдесет и една стотинки/,
разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 92 от ЗЗД за присъждане
на неустойка за некачествено изпълнение за разликата до пълния предявен размер
от 36 000 евро.
ОСЪЖДА Е.Н.П., ЕГН ********** да заплати на „А.П.“ ООД,
ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 69,54 лв. /шестдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/ - разноски
по делото, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: