№ 652
гр. Плевен, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430103820 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Делото е образувано по подадена искова молба от ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН ЕАД против М. Ц. Й., с правно основание чл. 415 от ГПК и
цена на иска 622,34 лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови съдебно решение по
предявените обективно кумулативно съединени искове, с което да признае за
установено по отношение на М. Ц. Й. , ЕГН **********, адрес: ***, че дължи
на Топлофикация сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се
в ***, в размер от:
1. Главница - 536,46 лв. за периода 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно с
2. Мораторна лихва - 85,88 лв. - за периода 07.05.2021 г. до 03.11.2023
г.;
3. Законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
**************/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен до
окончателното изплащане на сумите и направените деловодни разноски.
Фактическите твърдения в исковата молба са следните:
1
Дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против М. Ц. Й. , ЕГН **********, адрес: ***.
С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 6338/2023 г. по описа на
Районен съд - Плевен е уважено искането и е издадена заповед за
изпълнение против М. Ц. Й.. Заповедта за изпълнение е връчена чрез
залепване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което, съдията -
докладчик по цитираното дело е указал, че заявителят може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
такса.
В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявен иск за
установяване на съществуването на вземането от М. Ц. Й. с ЕГН **********.
адрес: ****, за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за неин
топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес: ***, аб, № *****.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането
и са следните: като собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в
гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на чл. 153. (1)(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Съгласно Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от
дата 1314.12.2007 г. и във вестник „Посоки” бр. 239/13.12.2007 г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
2
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ
от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката
на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава
за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана
законна лихва върху дължимата сума.
Като доказателство по делото е приложена към исковата молба
справка - извлечение по пера за задълженията, формиращи задължението за
главница, както следва:
1. Цена за топлинна енергия: според таблица - извлечение по пера.
2. Сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите, посочени в петитума
на исковата молба в размер на 0,00 лв.;
3. Сума за отопление без ИРУ за периодите, посочени в петитума на
исковата молба в размер на 192,25 лв.;
4. Сума за топлинна енергия, отдадена от сгради а инсталация, начислена за
същия период от време, в размер на 330,23 лв.;
5. Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/. начислена за периодите,
описани в приложението в размер на 0,00 лв.;
6. Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 13,98 лв.,
начислени за периодите, подробно описани в приложението;
7. Корекции - 0,00 лв.
Има монтирани измерващи уреди в имота на ответната страна, както
следва:
0 бр. водомери за БГВ;
0 бр. уреди /ИРУ/,
щранг-лира в баня.
Ответницата, видно от приложеното в производството по чл. 410 от
ГПК, по описа на Районен съд - гр. Плевен извлечение от сметка за абонатен
3
№ *****, е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия и не е
погасила задължението си. До завеждане на исковата молба няма осъществени
действия от ответната страна по изпълнение на задълженията за заплащане на
описаните дължими суми, което за ищеца се поражда правен интерес за
предявяване на иск и търсене на защита по съдебен ред.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор чрез особен
представител.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния му представител,
поддържа предявените искове.
Ответникът, чрез назначения за особен представител адвокат,
поддържа писмения отговор. Оспорва изцяло предявения иск като
неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12
и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ЧГД е видно, че въз основа на заявление по реда
на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и против ответника е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Против заповедта за
изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК е постъпило възражение от
длъжника. След постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК, е предявен
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение. С възражение, подадено в законовия срок, ответникът е
оспорил вземанията. От представената справка от ищцовото дружество е
видно какъв е размерът на начислените от последното суми за доставена
топлинна енергия и за обезщетение за забава. От данните по делото се
установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради
което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове, преди всичко следва да бъде
установено наличието на облигационно правоотношение между страните по
делото, по силата на което ищецът да е доставял на ответника през исковия
период топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска,
която да не е заплатена.
Ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно
4
доказване съществуването на твърдяното договорно правоотношение с
ответника. Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1 и съгласно
разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на потребител. Това качество е определено в цитираната по-горе
разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или
ограничено вещно право върху даден имот. Собствениците или титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й
/Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС на РБ/.
При тези съображения, искът за главница и акцесорният иск за обезщетение
за забава следва да се отхвърлят, тъй като по делото не се установи
привлеченото към отговорност лице да е пасивно легитимирано да отговоря
по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката.
От представените с исковата молба писмени доказателства не може
да се направи категоричен извод, че ответникът е титуляр на вещното право
на ползване на топлинната енергия.
PC - Плевен е компетентен да разгледа спора, както с оглед обща местна
подсъдност, така и родова подсъдност, с оглед цената на иска.
Не е доказан фактът на реално потребление на топлинна енергия от
страна на ответницата М. Й. Ц. за процесния период. Същата не е участвала в
ОС на собствениците и няма сключен договор с топлинния счетоводител,
същото се установява и от представените с исковата молба от ищеца
доказателства. М. Й. Ц. не е била обвързана с облигационни отношения по
доставка на топлинна енергия с ищеца по делото. Между М. Й. Ц. и
5
Топлофикация Плевен ЕАД, както и между М. Й. Ц. и Бруната ООД, няма
сключени договори за снабдяването й с топлинна енергия, както и извършване
на дялово разпределение и такива не са представени по делото. В този смисъл
е и нормата на чл. 40, ал. 1 от НАРЕДБА № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, който гласи: "Доставчикът осъществява снабдяването на
клиентите с топлинна енергия само при наличие на сключен договор с
топлопреносното предприятие и след сключване на договор с клиентите за
продажба на топлинна енергия при общи условия, който задължително
съдържа: 1. правата и задълженията на страните; 2. цената на топлинната
енергия; 3. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; 4. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела
и средствата за дялово разпределение; 5. изискванията към качеството на
услугата; 6. отговорностите при неизпълнение на задълженията. Такъв
договор не е сключван от ответницата.
В исковата молба се навеждат доводи, че по смисъла на чл, 153 от Закона
за енергетиката М. Й. Ц. се явява клиент на ТЕ. Това изцяло противоречи на
цитирания чл. 40 от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007г. Клиент може да бъде
само лице, сключило договор с доставчика на ТЕ.
От съществено значение за правилното решение в настоящото
съдопроизводство са въпросите, залегнали в разпоредбата на чл. 153, ал. 6
от Закона за енергетиката, която разпоредба се намира в дълбоко
противоречие с нормите на европейското право. При наличие на такова
противоречие, върховенството на правото на ЕС не е специално установено в
Конституцията, но се приема, че това право има предимство пред вътрешното
право, като съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ, международните
договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила
за Република България, са част от вътрешното право на страната и те имат
предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат.
На първо място, разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от Закона за енергетиката
е в противоречие с въведената с чл. 9 от ДИРЕКТИВА 97/7/ЕО на ЕП и на
СЪВЕТА от 20 Май 1997 година, относно защитата на потребителя по
отношение на договорите от разстояние, ЗАБРАНА на непоръчани стоки, а
именно: „Като отчитат забраната на практики за доставяне на непоръчани
6
стоки по домовете, определена в Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 Май 2005 г. относно нелоялните търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар;
държавите-членки вземат мерки, необходими за освобождаване на
потребителя от всякаква насрещна престация, в случай на непоръчана
доставка, като мълчанието не съставлява съгласие,", която правна норма на
европейското законодателство е транспонирана в националното такова чрез
приемането на нормата на чл. 62 от Закона за защита на потребителите.
На следващо място, разпоредбата на чл. 153, ал.б от Закона за
енергетиката противоречи с чл. 3, б. „н" от ДИРЕКТИВА 2006/32/ЕО НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 Април 2006 година
относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги, според която КРАЕН ПОТРЕБИТЕЛ е
физическо или юридическо лице, което купува енергия за свое собствено
крайно потребление. В случая ответникът изобщо не се е съгласявал със
закупуването на енергия относно отопление на имота, поради което съгласно
цитираната разпоредба на Директивата, той не е потребител и клиент на
Топлофикация Плевен ЕАД - няма как да бъде потребитетел, ако не купува
енергия за крайно потребление и следователно терминът клиент на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, не може да съществува
самостоятелно. Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е в
състояние да го превърне в потребител, тъй като по силата на цитираната
европейска правна норма лицето е потребител, ако купува енергия за
КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ, което не е налице в настоящия случай.
Съществуват различни системи за разплащане на действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител - на
равни месечни вноски и изравнителна вноска на месечни вноски, определени
по прогнозна консумация и изравнителна вноска или въз основа на помесечно
отчитане на уредите за дялово разпределение. Във всички посочени хипотези
обаче се касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на
потребителите на топлинна енергия.
Недоказани са твърденията в исковата молба, че количеството
потребена топлинна енергия за процесния период се отчита за дялово
разпределение. Не са ангажирани доказателства, установяващи начислените
7
от ищцовото дружество суми. Само въз основа на извлечението от сметка,
изготвено от ищцовото дружество, не може да се установи количеството
доставена топлинна енергия в имота на М. Й. Ц., както и дължимата за всеки
месец сума. Не са ангажирани писмени доказателства, носещи подпис на
ответника, за да бъде създадено сигурно убеждение относно количеството
доставена топлинна енергия. На следващо място - не са представени
извлечения от сметки, от които да се установи, че ищецът е формирал
задълженията на ответника като е взел предвид периодичните отчети на
общия топломер в сградата - етажна съсобственост. Ищецът не ангажира
доказателства, от които да се установява как е образувана стойността на
конкретните начислени суми за топлоенергия по партидата на ответника,
както и от какво произлизат - топлинна енергия за реално потребена енергия
или от потребена такава за общи части в режим на етажна собственост.
Неоснователността на основния иск за главницата обосновава
неоснователност и на иска за обезщетение за забава върху същата.
Не се сочат доказателства, а и не са представени такива, че
представените по делото фактури са достигнали до знанието на ответника.
По гореизложените съображения, съдът намира, че исковата
претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед отхвърлянето на установителния иск, дължимите разноски
остават в тежест на ищцовото дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН АД,
БУЛСТАТ: *********, Адрес (седалище/адрес управление): ***, Законен
представител Й. В.В. - ***, против М. Ц. Й., ЕГН **********, адрес: ***, за
признаване за установено, че дължи на Топлофикация сума за консумирана
топлинна енергия в имота, находящ се в *** в размер от:
1. Главница - 536,46 лв. за периода 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно с
2. Мораторна лихва - 85,88 лв. - за периода 07.05.2021 г. до 03.11.2023
8
г.;
3. Законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
**************/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен до
окончателното изплащане на сумите и направените разноски по делото,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9