Р Е
Ш Е Н
И Е №
К., 15.09.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
К.
районен съд гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и
седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
при секретаря Г. Гилева като разгледа
докладваното от съдия Косева
гражданско дело № 154/2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 (1) ГПК.
Ищецът М.И.М.,
ЕГН ********** моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено
по отношение на ответника „Ю.“ ЕООД с ЕИК:*********, че не дължи на „Ю.“ ЕООД
изпълнение на вземането по издадения по ч.гр.д.№***г. по описа на РС-К. изпълнителен
лист от 12.10.2009 г., в размер 812.99 лева главница, ведно със законна лихва
от 07.08.2009 г. и разноски в размер на 65.00 лева или общо 877,99 лева, въз
основа на който ИЛ е образувано изп. дело № *** по описа на Ч.Г.И. с рег.№ по
765 на КЧСИ, с район на действие ОС-С.З., тъй като вземането, материализирано в
този изпълнителен лист се явява погасено по давност, на основание чл.110 от 33Д
- поради неупражняването на правата на кредитора по същия в продължение на повече
от пет години.
Моли съда да
осъди ответника да му заплати направените в производството разноски за такси по
делото, разноски в обезпечителното производство и за адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
Твърди, че в
средата на м. септември, получил от Ч.Г.И. ***, съобщение по изп.д.№ ***, по
нейния опис, с което го уведомила за образувано против него изп. дело за
задължение в размер на общо 2528.79 лева. Взискател по делото е ответното „Ю.“
ЕООД, кредитор по вземане, придобито по реда на две последователни цесии.
Вземането е с първоначален титуляр „А.Б.“ ЕАД („М.“ ЕАД), на когото е присъдено
по ч.гр.д.№***г. по описа на РС – К.. Издаден е на 12.10.2009 г. изп. лист за
вземане в размер 812.99 лева главница, ведно със законна лихва от 07.08.2009 г.
и разноски в размер на 65.00 лева - общо 877,99 лева. За наличието на две
последователни цесии узнал от съобщението на ЧСИ, тъй като за никоя от двете
цесии не е бил надлежно уведомен при извършването им както предвижда чл.99,
ал.З ЗЗД. Взискателят по изпълнително дело „Ю.“ ЕООД се явява надлежен кредитор
по вземането. „А.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „М.“ ЕАД) е прехвърлил
вземането си на „С.Г.Груп“ ООД с цесия от 21.12.2017 г., а „С.Г. Груп“ ООД от
своя страна, е прехвърлило вземането на „Ю.“ ЕООД с цесия от 30.05.2019 г.
За издадения против него по ч.гр.д.№***г.
по описа на РС -К. изпълнителен лист от 12.10.2009г. и за извършените цесии и
за образуваното против него изп.д.№*** по описа на Ч.Г.И. узнал за пръв път от
нейното съобщение изх. № 430006/10.09.2019 г., т.е. цели 10 години, след като е
възникнало вземането в съдебния си вид.
През тези
изминали почти 10 години титулярният кредитор по вземането „М.“ ЕАД, сега „А.Б.“
ЕАД не е предприемал някакви съдебни или изпълнителни действия, за да реализира
вземането си, т.е. да прекъсне погасителната давност чрез изпълнителни действия
или исков процес на основание чл.116 от 33Д. Кредиторът е бездействал в
продължение на 10 години, в резултат на което негово бездействие правото му да
осъществи по принудителен ред притезанието си се е погасило по давност. Направил
възражение за изтеклата погасителна давност чрез Ч.Г.И. Взискателят, чрез адв. В.Г.
не приел възражението му за изтекла
погасителна давност и изразил желание изпълнението да продължи.
Налице е
правен интерес от предявяване на настоящия иск, за установяване по отношение на
ответното „Ю.“ ЕООД, недължимостта на сумите по издаден по издадения по
ч.гр.д.№ ***г. изпълнителен лист от 12.10.2009 г., въз основа на който е
образувано изп. д. №*** по описа на Ч.Г.И. за сумата 877.99 лева,
представляваща сбора от присъдените с
изпълнителния лист суми - 812.99 лева главница и 65.00 лева разноски, които на
практика съставляват вземането. Разликата до общо претендирания по
изпълнителното дело размер от 2 528.79 лева, а именно сумата от 1650.80 лева,
се явява предмет на акцесорни, спрямо първоначалното вземане, вземания за
такси, разноски, лихви и т.н., които акцесорни вземания нямат самостоятелен
живот и са обусловени от съществуването на главното вземане. Т.е. ако главното
вземане - това по изпълнителния лист, бъде отречено с решението по делото като
погасено по давност, то и акцесорните спрямо него вземания също ще последват
съдбата на главното - те нямат самостоятелен живот.
Ответникът „Ю.“
ЕООД с ЕИК:********* моли съда да
отхвърли предявеният иск изцяло. Ищецът е осъден по ч.гр.д. № ***г. на Районен
съд - К. да заплати на „М.“ ЕАД сумата от 812.99 лева - главница; 65.00 лева -
разноски по заповедното производство. За събиране на тези вземания е образувано
изпълнително дело № *** по описа на кантората на Ч.Г.И. рег. № 765.
Оспорва като
невярно твърдението, че вземането се е погасило по давност поради изтичането на
давностния срок. След постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. с молба с по
изпълнително дело № *** по описа на кантората на Ч.Г.И. рег. № 765
(доказателства в тази насока са приложени от ищеца ) е поискано извършване на
изпълнителни действия, поради което и давността е прекъсната. Моли съда да има
предвид, че до постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС давност по
време на изпълнителния процес не е текла. Заявява, че погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
дадените задължителни разяснения с ППВС № 3/18.11.1980 следва да се считат за
загубили сила, но съгласно постановеното Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.
д. № 2382 / 2017 г, IV ГО:“извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото
ст. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС разрешение се прилага от тази дата“. Съгласно цитираната практика на
Върховния касационен съд по изпълнително дело № 1580/2014 на ЧСИ М.П., до
момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК давност докато трае
изпълнителният процес не е текла, защото до този момент е било приложимо ППВС №
3/18.11.1980 г. Основанието на
предявения иск е твърдение за изтекла погасителна за периода от 14.12.2012 г. -
05.02.2016 г. Съгласно цитираното
решение № 170 от 17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г., IV ГО, погасителна
давност за вземането в хода на образуваното изпълнително производство не е
текла за периода от 14.12.2012 г. до 26.06.2015 г. и такава би могла да започне
да тече едва от момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК-
26.06.2015 г. Това е така, доколкото тълкувателно решение отменящо дадени
предходни задължителни разяснения по прилагането на закона има действие
занапред, а не обратно такова. Затова за едно парично вземане, докато за
събирането му има висящо изпълнително дело погасителна давност не би могла да
тече до момента от обявяването на ППВС № 3/1980 за загубило сила. За периода от
постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. до подаване на исковата молба, а и към
настоящия момент в полза на ищеца не е изтекла погасителна давност от пет
години, а доколкото вземането спрямо него е такова, произтичащо от договор за
кредит, то спрямо него е приложима именно общата петгодишна давност. Поради
изложените по - горе правни съображения, искът по чл. 439 ГПК на длъжника се
явява неоснователен и недоказан.
Признава
твърденията в исковата молба, че ищецът е осъден по ч.гр.д. № 1767/2009г. на
Районен съд К., да заплати на „М.“ ЕАД сумата от 877.99 лева-главница; 65.00
лева- разноски по заповедното делото. Признава твърденията, че за събиране на
тези вземания е образувано изпълнително дело № *** по описа на кантората на Ч.Г.И.
рег. № 765.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения от М.И.М. иск за признаване
за установено, че не дължи на „Ю.“ ЕООД вземане в размер на 877.99 лева -
главница; 65.00 лева-разноски по заповедното делото, за което е осъден по
ч.гр.д. № ***г. на Районен съд - К.. Моли
съда да осъди М.И.М. да му заплати сторените разноски по делото в размер на
360.00 лева платено адвокатско възнаграждение, като така написаното искане се
счита и като списък по чл. 80 ГПК.
От събраните
по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за
установено средното:
По подадена на
29.08.2019 г. от „Ю.“ ЕООД в качеството му на частен правоприемник на „А.Б.“
ЕАД е образувано пред частен съдебен изпълнител Г.И. изп. дело № *** срещу М.И.М..
Основание за
образуване на изпълнителното производство е принудително събиране на вземане по
издаден срещу М.И.М. по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС-К. на 12.10.2009 г.
изпълнителен лист за вземане на „М.“ ЕАД в размер на 812,99 лв. – главница,
законната лихва върху главницата от 07.08.2009 г. до изплащане на вземането и
съдебни разноски в размер на 65,00 лв. Изпълнителният лист е издаден на
основание влязла в сила Заповед № 1144/10.08.2009 г. за изпълнение на парично
задължение, което произтича от предоставени далекосъобщителни услуги и лизинг
на мобилен апарат.
За доказване
на твърдението си, че е правоприемник на кредитора на М.И.М. ответникът
представя Договор за цесия, сключен на 21.12.2017 г. между „М.“ ЕАД и „С. Г.
ГРУП“ ООД, Анекс към този договор, без упоменаване на календарна дата, сключен
през м. 06.2018 г. за прехвърляне на допълнителни вземания с уговорка, цената
за тях да се плати до 30.08.2018 г.; Извлечение от Договора за прехвърляне на
вземания от 21.12.2017 г., от което е видно, че в Приложение № 1 към договора
за цесия е налице прехвърляне на вземане на М.И.М.. Представените доказателства
не установяват към кой момент „С. Г. ГРУП“ ООД се е сдобило с вземането, което „М.“
ЕАД е имало към М.И.М.. Доказателства за уведомяването на М.И.М. за извършената
между „М.“ ЕАД и „С. Г. ГРУП“ ООД цесия не се твърди да има и не се представят
по делото.
Представен е
Договор за цесия между „С. Г. ГРУП“ ООД и „Ю.“ ЕООД от 30.05.2019 г; Извлечение
към Договор за прехвърляне на вземане от 30.05.2019 г. от което е видно, че в
Приложение № 1 към договора за цесия е налице прехвърляне на вземане на М.И.М..
Доказателства, че представеното пред частния съдебен изпълнител Г.И.
уведомление за цесия, изготвено от „С. Г. ГРУП“ ООД, в качеството си на
пълномощник на „А.Б.“ ЕАД е било връчено, или поне, че са били направени опити
да бъде връчено на М.И.М. по делото не се представиха.
От така
приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:
Предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл.
439 ГПК - длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението като искът му може да
се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Възражението за
изтекла погасителна давност за упражняване на права е юридически факт, настъпил
след възникване на изпълнителното основание. На осн. чл. 110 ЗЗД, с петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността
се прекъсва с предявяване на иск, ако искът бъде уважен. Давност не тече докато
трае съдебният процес относно вземането. Ако вземането е установено със съдебно
решение на осн. чл. 117 ЗЗД срокът на новата давност е всякога пет години.
Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Когато
вземането на кредитора спрямо длъжника е основано на издадена заповед за
изпълнение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило
възражение, на основание чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и
правният ефект от това е идентичен на влизането в сила на съдебното решение.
Характерно за влезлите в сила решения е тяхното установително действие в
отношенията между страните и тяхната непререшимост. След влизане в сила на
решението страните не могат да продължават спора, защото правното положение е
установено и те са длъжни да съобразяват своето поведение със съдебно
установеното. Спорът не може да бъде пререшаван въз основа на факти и
обстоятелства, възникнали до приключване на устните състезания, на които
страните не са се позовали, а настъпилите след този момент факти пораждат право
на нов иск за спорното право. По изключение, при наличието на предвидените в
закона основания, е възможно влязлото в сила решение да бъде отменено.
Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение. Самата цел
на заповедното производство е да се установи, че конкретно вземане не е спорно,
а бездействието на длъжника да възрази срещу заповедта води до стабилизирането
на същата, като препятства възможността за оспорване на вземането - предмет на
заповедта. В тази връзка не може да се свързват с различни последици заповед за
изпълнение, стабилизирана с влизането в сила на съдебно решение по иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК и такава, стабилизирана поради неподаване от
длъжника на възражение в законовия срок. Иск за оспорване на вземането по
заповедта за изпълнение, основан на факти, настъпили до изтичане на срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК, е допустим само при наличието на предпоставките на чл. 424 ГПК, които са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по
чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а в чл. 423 ГПК е предвиден особен ред за
възобновяване на заповедното производство, аналогично на възможността за отмяна
на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Следователно не може да
се обоснове разграничение и различно третиране като последици на влезлите в
сила съдебни решения и влезлите в сила заповеди за изпълнение и разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 ГПК е приложима и към последните, т. е. давностният срок за
всички вземания, които са основани на влезлите в сила заповеди за изпълнение на
парично задължение винаги е 5-годишен и започва да тече от датата на влизане в
сила на акта.
В настоящия
казус липсва точната дата на влизане в сила на заповедта за изпълнение на
парично задължение, но от факта, че изпълнителният лист е издаден на 12.10.2009
г. и получен от представител на „М.“ ЕАД на 06.11.2009 г. следва, че най-късно
към 12.10.2009 г. Заповед № 1244/2009 г. е била влязла в сила.
От горното
следва, че 5-годишният давностен срок започва да тече от 12.10.2009 г. и изтича
на 12.10.2014 год.
Съгласно чл.
116 б „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение. Към 12.10.2014 г. Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК
на ВКС не е било факт в правния мир. В отношенията между страните са били
меродавни разрешенията, дадени на Пленума на ВС с Постановление № 3 от
18.11.1980 г., т.е. давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение. След установяване на вземането с влязлата в сила
Заповед за изпълнение е започнала да тече нова 5-годишна давност, за чието
прекъсване е било необходимо да има образувано изпълнително дело т.е. висящ
изпълнителен процес. Данни за наличието за висящ към 12.10.2014 г. изпълнителен
процес по делото няма. Правото на кредитора да пристъпи към принудително
изпълнение на вземането, което има към М.И.М. по изпълнителния лист, издаден на
основание влязлата в сила заповед по ч. гр. д. № ***г. по описа на РС-К., е
погасено по давност на 12.10.2014 г., към която дата нито ответникът, нито
неговия праводател „С. Г. ГРУП“ ООД са имали качеството на приобретатели на
вземането, което „М.“ ЕАД е имало към ищеца.
Страните не
представят списък на разноските.
Разноските на ищеца по делото възлизат на 50 лв. за държавна такса, 300 лв. за възнаграждение за един адвокат и ответникът следва да му ги заплати изцяло.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено
че М.И.М., ЕГН ********** *** и
настоящ адрес:*** не дължи на „Ю.“
ЕООД със седалище и адрес на управление:*** с ЕИК:*********, представлявано от
Юлиян Бойчев Цампаров-управител изпълнение на вземането по издадения по
ч.гр.д.№***г. по описа на РС-К. изпълнителен лист от 12.10.2009 г., в размер
812.99 лева главница, законна лихва върху главницата от 07.08.2009г. и разноски
в размер на 65.00 лева въз основа на който е образувано изп. дело № *** по
описа на Ч.Г.И. с рег.№ по 765 на КЧСИ, с район на действие ОС-С.З..
ОСЪЖДА „Ю.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:*** с ЕИК:*********,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров-управител да заплати на М.И.М.,
ЕГН ********** *** и настоящ адрес:*** сумата 350 лв., представляваща разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО e подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :