Решение по дело №2376/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1086
Дата: 23 юли 2018 г. (в сила от 15 ноември 2018 г.)
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20182120202376
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                          1086

                                          гр. Бургас, 23.07.2018 г.

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 2376 по описа на РС - Бургас за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на Ж.Т.Е., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № ЮИР-26-ЮИР-15/26.04.2018 г., издадено от Началника на РДНСК Югоизточен район, с което на основание чл.233 ЗУТ на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 2 ЗУТ, във вр. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 3, т. 12 от Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваното НП. Твърди, че при съставяне на АУАН не е бил спазен предвиденият в чл. 34, ал. 1 ЗАНН срок. Сочи, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на управител на „Е.-К.“ ЕООД, след като строителният надзор се осъществява от юридическо лице. Моли НП да бъде отменено.

Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. С.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.  

РДНСК – Бургас, редовно уведомени, представляват се от юк. А.. Оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.  

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

           

От фактическа страна:

Управляваното от жалбоподателя дружество „Е.-К.“ ЕООД е осъществявало строителен надзор на строеж: „Реализация на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради за бл. №33, ж.к. „Изгрев”, гр. Бургас, сграда с идентификатор 07079.602.33.1, находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ III, кв.7 по плана ж.к. „Изгрев“, гр. Бургас“, ПИ с идентификатор 07079.602.33 по КК на гр. Бургас, съгласно Договор изх. №93-ОП-70(75)/17.11.2016г. с Община Бургас. На 17.11.2017г. Жалбоподателят в качеството си на управител на „Е.-К.“ ЕООД, е съставил и подписал акт образец №12, в който е дадена оценка за изпълнени показатели - „съответства“ на строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване-монтаж на топлоизолационни пакети по панели; по усвоени тераси и парапети; по цокъл; под подовата плоча на усвоени и открити тераси; за обръщане по прозорци и врати.

На 28.11.2017г. на място на обекта е била извършена проверка от свидетелката К.Н.В. в качеството й на старши инспектор в РДНСК-Бургас съвместно със служители от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. При проверката било установено, че има некачествено изпълнени строителни и монтажни работи, което е довело до нанасяне на щети на апартамент на ет. 1, десен, в бл. 33 ж.к. „Изгрев“, гр. Бургас. Констатирало се, че при поставянето на изолацията по фасадните стени на блока, била пробита стената, като в резултат на това били пробити плочките на терасата. По тавана и стените на детската стая, всекидневната и кухнята имало течове.

Заключителните констатации на проверката били, че жалбоподателят Ж.Т.Е., в качеството си на управител на „Е.-К.“ ЕООД, ЕИК *********, е съставил и подписал Акт образец 12 от 17.11.2017г. без забележки и без да го оспори, като в него не е отразено обективното състояние на строежа, а именно некачественото извършване на СМР, подлежащи на закриване.

За установеното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, а впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

  

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния  срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят отмяна на обжалваното наказателно постановление.

На първо място съдът констатира, че при съставяне на АУАН не е спазен предвиденият в чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Двете хипотези не се намират помежду си в отношение на алтернативност, а са взаимно изключващи се, тоест нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно - едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват данни за нарушителя.

Ето защо, след като нарушителят е известен или установен, в рамките на три месеца от установяването му следва да се състави АУАН, въз основа на който да се издаде наказателно постановление. След изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен срок се погасява правото на наказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесното нарушение и нарушителят са били установени при извършена на 28.11.2017 г. проверка на строителен обект. При това положение АНО е разполагал с тримесечен срок, считано от 28.11.2017 г. да се състави акт за установяване на административно нарушение и срокът е изтекъл на 28.02.2018 г. АУАН срещу жалбоподателя е бил съставен на 23.03.2018 г., следователно след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.34, ал. 1  ЗАНН тримесечен срок. Неспазването на давностния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е абсолютна пречка за допустимо развитие на административнонаказателното производство.

За пълнота на изложението настоящият състав намира, че следва да се отбележи, че при разглеждане на спора по същество се установява, че жалбоподателят неправилно е бил наказан като физическо лице, след като надзорът се е осъществявал от юридическо лице. В разпоредбата на чл. 168, ал. 1, т. 2 ЗУТ, която се сочи от АНО като нарушена се предвижда, че лицето, което осъществява строителен надзор, носи отговорност за осъществяване на контрол относно пълнота и правилно съставяне на актовете и протоколите по време на строителството. Предвид съдържанието на чл. 229, ал.1 и ал. 2 ЗУТ, следва безспорен извод, че това лице  може да бъде както физическо, така и юридическо. От доказателствата по делото се установява, че строителният надзор на процесния обект се е осъществявал от юридическото лице „Е.-К.“ ЕООД, чиито управител е жалбоподателят. Ето защо в случая отговорността следва да се носи от субекта, осъществяващ надзор - „Е.-К.“ ЕООД, а не от неговия управител – жалбоподателя.

 

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 

Така мотивиран, съдът                                          

 

                                                   Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЮИР-26-ЮИР-15/26.04.2018 г., издадено от Началника на РДНСК Югоизточен район, с което на основание чл.233 ЗУТ на Ж.Т.Е., ЕГН ********** е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 2 ЗУТ, във вр. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 3, т. 12 от Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.  

                                                                 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала: /п/

КС