Определение по дело №120/2017 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 април 2017 г.
Съдия: Атанас Дечков Христов
Дело: 20173330100120
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№1180

 

18.04.2017 г., гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд на 18.04.2017 г., в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                      Председател: Атанас Христов

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 120/2017 г.

Производството е по реда на чл.140 ГПК.

 

Депозирана е искова молба от М.М.С., ЕГН  **********, с адрес ***, чрез пълномощника му адвокат Димо Борисов от АК – Разград, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове срещу "Сейесе Емундо" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Иван Вазов No 21, ет. 1, офис 7, представлявано от управителя  му Рагъб Чакъджъ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца:

-                сумата от 4 921.60 лв. /четири хиляди деветстотин двадесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща трудово възнаграждение по чл. 128, т.2 КТ, по Трудов договор  № 57 от 20.04.2016г., за периода от 21.04.2016г. до 23.08.2016г., включително, ведно със законната лихва считано от 23.01.2017 г. до окончателното й изплащане,

-                сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 4 921.60 лв. трудово възнаграждение по чл. 128, т.2 КТ, по Трудов договор  № 57 от 20.04.2016г., за периода от 21.04.2016г. до 23.08.2016г., която лихва е дължима за периода от 01.05.2016 г. до 22.01.2017 г., на осн. чл. 84, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД,

-                сумата от 10 570 евро /десет хиляди петстотин и седемдесет евро/ представляваща дневни командировъчни пари по чл. 215 във вр. с чл. 121 КТ, за периода от 01.11.2015г. до 23.08.2016г., ведно със законната лихва считано от 23.01.2017 г. до окончателното й изплащане,

-                сумата от 1 000 евро /хиляда евро/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 10 570 евро дневни командировъчни пари по чл. 215 във вр. с чл. 121 КТ, за периода от 01.11.2015г. до 23.08.2016г., която лихва е дължима за периода от 01.11.2015 г. до 22.01.2017 г., на осн. чл. 84 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД,

-                1 651.60 лв. /хиляда шестстотин петдесет и един лева и шестдесет стотинки/ представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016г., ведно със законната лихва считано от предявяването на иска – 23.01.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 224, ал.1 КТ, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД,

-                100.00 лв. /сто лева/ представляваща мораторна лихва върху обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 23.08.2016г. до 23.01.2017г., на осн. чл. 84 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

 

Сочи, че е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност общ работник въз основа на Трудов договор № 31/01.11.2015г. и № 57/20.04.2016г. Трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед № 50/22.08.2016г., считано от 23.08.2016г.

За периода от 01.11.2015г. до 23.08.2016г. ищецът е работил във ФРГ.

Ето защо, счита че работодателя му дължи по 35 евро дневни командировъчни.

Сочи, че ответника не му е заплатил претендираните суми.

Излага подробни съображения. Прави искане за назначаване на ССЕ, допускане на гласни доказателства и задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи писмени доказателства. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

 

Ответникът при редовно връчени книжа по реда на чл. 50, ал.4 ГПК /л. 23-24, 26/, не депозира отговор на исковата молба.

 

Съдът намира, че предявените искове са допустими.

Исканата от ищеца експертизата следва да бъде назначена. Следва да се задължи ответника да представи относими по делото документи, на осн. чл. 190, ал.1 ГПК. Следва да се допуснат и исканите от ищеца свидетели.

По представените писмени доказателства съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

По гореизложените съображения, Съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА с.з. за 04.05.2017 г. от 09,00 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице. На страните да се връчи препис от настоящото определение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ ЯВЯВАНЕТО ИМ НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Същото да се отрази и в призовките им.

УКАЗВА на ищеца, че на осн. чл. 143, ал.2 ГПК, следва да поясни периода за който претендира мораторната лихва върху главниците.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява, че при постигане на спогодба държавната такса върху уговорената сума ще бъде 2%, а при постановяване на съдебното решение същата ще бъде в размер на 4% върху присъдената сума.

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ трима свидетели на ищеца, при режим на довеждане. УКАЗВА на страните, че следва да водят свидетелите, които искат да бъдат разпитани, като в противен случай същите ще бъдат заличени.

ЗАДЪЛЖАВА, ответника "Сейесе Емундо" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Иван Вазов No 21, ет. 1, офис 7, представлявано от управителя  му Рагъб Чакъджъ, в  ТРИ дневен срок от получаване на настоящото определение, да представи на регистратурата на Районен съд – Разград заверени преписи от ведомостите за заплати на дружеството, и от ведомостите за изплатени дневни и квартирни пари на служителите на дружеството, за периода от 01.11.2015г. до 23.08.2016г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника "Сейесе Емундо" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Иван Вазов No 21, ет. 1, офис 7, представлявано от управителя  му Рагъб Чакъджъ, представлявано от управителя  му Онур Курт, че съгласно чл. 161 ГПК : „С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства”.

 

НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Иван Петков Абаджиев, Разград, ул. Бели Лом 57, вх. А, ап. 8, тел. 0885/582 687 - икономист-счетоводител, оценител на машини, съоръжения и недвижими имоти, със задача след като се запознае с материалите по делото, след проверка в счетоводството на ответника, в НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, и където другаде намери за необходимо, да даде заключение по следните задачи:

 

1.           Какъв е размера на начисленото и изплатено от ответника трудово възнаграждение в полза на ищеца за 21.04.2016г. до 23.08.2016г. и какъв е дължимия остатък от него?

2.           Какъв е размера на законната лихва върху главницата по т.1 за периода от 01.05.2016 г. до 22.01.2017 г.?

3.           Какъв е размера на начислените и изплатени от ответника дневни командировъчни пари по чл. 215 във вр. с чл. 121 КТ, за периода от 01.11.2015г. до 23.08.2016г. и какъв е дължимия остатък за плащане?

4.           Какъв е размера на законната лихва върху главницата по т.3 за периода от 01.11.2015 г. до 22.01.2017 г.?

5.           Какъв е размера на платения годишен отпуск на ищеца  за 2016г., каква част от същия е ползвана, какъв е размера на неползвания отпуск /ако има такъв/ и какъв е размера на обезщетението за неползването му?

6.           Какъв е размера на законната лихва върху главницата по т.5 за периода от 23.08.2016г. до 23.01.2017 г.?

7.           Заведени ли са в счетоводството на ответника ведомости за заплати и ведомости за командировъчни, в какъв размер, и има ли положен подпис на ищеца под посочените в тях суми за изплащане за процесния период.

8.           Редовно ли е водено счетоводството на ответника за проверявания период?

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДА ПРИЛОЖИ ЗАВЕРЕНИ ПРЕПИСИ ОТ МАТЕРИАЛИТЕ, КОИТО ИЗПОЛЗВА ПРЕ ИЗГОТВЯНЕ НА ЗАКЛЮЧЕНИЕТО СИ, АКО СЪЩИТЕ НЕ СЕ НАМИРАТ ПО ДЕЛОТО.

 

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

1. Чл.146, ал.1, т.1 ГПК

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права: 

- по отношение на иска за заплащане на трудово възнаграждение – трудово правоотношение, неизплащане на трудово възнаграждение,

-  по отношение на иска за заплащане на  командировъчни пари – трудово правоотношение, командироване на ищеца в чужбина,

-         по отношение иска за заплащане обезщетение за неползван отпуск – прекратяване на трудовото правоотношение, наличие на неползван платен годишен отпуск,

- по отношения на исковете за мораторна лихва – изпадане в забава на ответника.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ответника възражения:  НЯМА

2. Чл.146, ал.1, т.2 ГПК.

Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника.

А/ на правата, претендирани от ищеца:

– чл. 128, т.2 КТ,  както и чл. 215 КТ във вр. чл. 121, ал.1 КТ във вр. с Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина,  чл. 224 КТ и чл. 84, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Б/ на възраженията на ответника: НЯМА

Чл.146, ал.1, т.3 ГПК

Кои права и кои обстоятелства се признават – НЯМА.

Чл.146, ал.1, т.4 ГПК

Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – НЯМА.

Чл.146, ал.1, т.5 ГПК

Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

Ищецът следва да докаже съществуването на трудовото правоотношение, полагането на труд, размера на дължимото трудово възнаграждение, командироването, размера на дължимите му дневни пари, размера на неползвания платен годишен отпуск, изпадането на ответника в забава.

Ответникът носи доказателствена тежест и следва да докаже изплащането на трудовото възнаграждение, дневните пари и обезщетението за неползвания платен годишен отпуск.

Всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата от които черпи изгодни последици.    

Не са представени доказателства за горните обстоятелства.

                                   

ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС /извлечение/

 

Чл. 40. (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

 

 

 

 

Задължение за уведомяване

 

 

 

 

Чл. 41. (1) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

 

Неприсъствено решение

Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

(2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ.

(3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.

 

 

 

 

 

Постановяване на неприсъствено решение

 

 

 

 

Чл. 239. (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато:

1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;

2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

(2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

(3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.

(4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Определението не подлежи на обжалване.   

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ