П Р О Т О К О Л
2020 Дупница
Година
Град
НО, V-ти състав състав
Районен
съд – Дупница
27 октомври 2020
на
Година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
страхил гошев
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Мария Стефанова
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи
за разглеждане докладваното от
2020 Н О Х 707
дело № по описа за година.
09,30
На именното повикване в часа се явиха:
За Районна прокуратура Сандански, редовно уведомена, се
явява командирована със Заповед № 182/26.10.2020 г. прокурор Стефанова, която е
внесла обвинителния акт.
Подсъдимият А.К.С., редовно уведомен, се явява лично и с упълномощения
от него адв. П..
Подсъдимият Л.А.В., редовно уведомен, се явява лично и с адв. Д., с пълномощно по делото.
Пострадалият
В.А.У., редовно уведомен, се явява лично и с повереника си - адв. Й., с
пълномощно от по-рано.
СЪДЪТ провери връчването на
съобщенията по чл. 247б, ал. 1 и ал. 2 от НПК на прокурора и подсъдимите, и
установи, че всички книжа са връчени на страните в предвидените срокове.
Страните (поотделно): Получили сме книжата в законоустановения срок. Да
се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ разяснява на всеки
един от подсъдимите правата им по чл. 55 от НПК.
Подсъдимият С.: Наясно съм с правата си, ще ги упражня лично и чрез упълномощения от
мен защитник –адв. П.
Подсъдимият В.: Наясно съм с правата си, ще ги упражня лично и чрез упълномощения от
мен защитник – адв. Д.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 8459/24.08.2020 г., от пострадалия В.А.У. ***, с която моли да бъде конституиран като частен обвинител и
граждански ищец. С молбата са предявени граждански искове срещу всеки от
двамата подсъдими в размер на по 15 000 лв. за всеки един от подсъдимите, за
причинени от него на пострадалия имуществени вреди и в размер на 10 000 лв.
срещу всеки от двамата подсъдими за причинени от него на пострадалия неимуществени
вреди, като към молбата са представени и изброени в същата медицински документи,
които се моли да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Адв. Й.: Поддържам
молбата само в частта й относно предявените искове за неимуществени вреди. Оттегляме
претенцията за причинените имуществени вреди в размер на по 15 000 лв. срещу
всеки от двамата подсъдими.
С настоящата молба – допълнение, която представям пред Вас с преписи за
страните, предявяваме окончателната си гражданска искова претенция срещу всеки
от двамата подсъдими по следния начин:
Моля да осъдите подсъдимия Л.А.В. да заплати на клиента ми сума в размер
на 20 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания, изпитване на дълбоко неудобство в обществото и средата му,
пропуснати лекции и състезания, ведно със законната лихва от датата на причиняването
му – 11.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и моля да осъдите
подсъдимия А.К.С., да заплати на клиента ми сума в размер на 15 000 лв. за
претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
изпитване на дълбоко неудобство в обществото и средата му, пропуснати лекции и
състезания, ведно със законната лихва от датата на причиняването му –
11.11.2018 г. до окончателното изплащане, като моля пострадалия да бъде конституиран
в качеството му на граждански ищец и частен обвинител в настоящото съдебно
производство.
Поддържам искането за приемане на приложените към първоначалната молба медицински
документи, чрез прочитането и приемането им като писмени доказателства по
делото.
Прокурорът: Да се приеме молбата.
Адв. П.: Уважаеми
господин съдия, запознах се с молбите и мога да взема становище.
Уважаеми господин съдия, по отношение на предявените в писмена форма
молби от пострадалия за допускане и участие в съдебното производство като граждански
ищец и частен обвинител и за предявяване на граждански иск за съвместно
разглеждане в съдебното производство за заплащане на обезщетение в съответен
размер за неимуществени вреди становището ми е, че все пак, и с оглед представената
в днешното съдебно заседание молба като уточняваща първата, не отговаря на
изискванията на чл. 77 и 85 от НПК съответно. Двете са процесуално допустими с
оглед реда, по който се провежда настоящото наказателно производство и
предявяването им своевременно до приключване на разпоредителното заседание. Ние
обаче, в последствие в самото разпоредително заседание ще изразим становище за
това, че според нас би следвало наказателното производство да бъде разгледано
по реда на чл. 78а от НК и в случай, че съда възприеме нашето становище за това,
че би следвало по този ред процеса да приключи, съответно да бъде разгледано,
то в онова производство не се допускат молби за участие на пострадалия като частен
обвинител и не се разглежда граждански иск. А иначе, смятам че гражданският иск
в случая не може да бъде предявен за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди състоящи се в изпитано неудобство и пропуснати лекции и състезания, а
единствено за претърпени болки и страдания по отношение на неговата
основателност, естествено ще изразим становище по-нататък.
Адв. Д.: По
депозираните молби, господин председател, като колегата, също считам, че макар
и формално да спазим реда за предявяване на молбата за конституиране за участие
като граждански ищец и частен обвинител до момента на приключване на разпоредителното
заседание, считам че същата не отговаря на закона в НПК и ГПК, където изрично е
записано и какви обстоятелства следва да съдържа една молба. Още повече, като
заяви колегата, не може да бъде за неучастие в състезания или участието в
учебен процес. В тази насока считам, че съдът следва да отхвърли тази
претенция.
Ако ни дадете възможност по въпросите по чл. 248 ще изразя становище за
факти и обстоятелства, че настоящото производство следва да върви по реда на
особените правила и като ми дадете възможност, ще изразя становище по тези
въпроси.
Адв. П.: Още едно
допълнение искам да направя - в случай, че се прави частично оттегляне на
първоначалната молба за заплащане на имуществени вреди срещу двамата подсъдими,
то съответно съдът следва ли да се произнася по реда на ГПК за прекратяване на
производството при положение, че иска все още не е приет и това би довело до
затруднение на процеса.
Подсъдимите /поотделно/: Съгласни сме с казаното от
защитниците ни. Присъединяваме се към същото.
СЪДЪТ, след като взе предвид направените искания от
страна на пострадалия и неговия повереник за конституирането му в качеството на
граждански ищец и частен обвинител в настоящото наказателно съдебно
производство, както и с оглед възраженията направени от страна на защитниците
на двамата подсъдими, приема следното:
По отношение на искането на пострадалия да бъде
конституиран в качеството му на частен обвинител, съдът счита, че това искане е
направено своевременно и процесуалният закон предвижда такава възможност, като
с оглед вида на настоящото съдебно заседание като разпоредително такова етапът и моментът, в който следва да бъде
извършено такова конституиране на пострадалия като страна в процеса е именно в
хода на разпоредителното заседание. В тази връзка, съдът счита, че В.У. следва
да бъде конституиран като частен обвинител в настоящото производство.
От друга страна така предявените граждански искови
претенции от страна на пострадалия са недопустими и не следва да бъдат приети
за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство, поради следните
съображения:
На първо място с оглед обстоятелството, че делото се
води срещу двама подсъдими по обвинение за извършено от
тях престъпление при условията на съучастие, съдът счита че разглеждането на
гражданските искове би затруднило и забавило сериозно същото, тъй като
установяването на претендираните от страна на пострадалия неимуществени вреди би било свързано с
приемане на изготвени в хода на производството експертизи и евентуално
назначаване на допълнителни, повторни и
нови такива, което безспорно би затруднило и забавило
наказателното производство. От друга страна в молбата на пострадалия
претенцията е предявена некоректно срещу всеки от двамата подсъдими в условията
на разделеност, а не както предписва чл. 53 от ЗЗД и приема константно съдебната
практика, задължително в условията на солидарност, с оглед съучастието им под
форма на съизвършителство и общия
причинен от тях престъпен
резултат. Съгласно разпоредбите на
чл. 45 и чл. 53 ЗЗД, когато престъпното деяние е извършено от две и повече
лица, те отговарят солидарно до пълното поправяне на вредите, които виновно са
причинили. В тази насока виж. Решение № 614 от 08.11.1999 г. по н. д. №
515 /1999 г. на Върховен касационен съд , II н.о; Решение № 168 от 19.VII.1993 г.
по н. д. № 165/93 г., ВК, докладчик съдията майор И. Колев и др.Това е още един мотив на съда да откаже приемане
за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство на докладваните
отделни, различни по размер граждански искове, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 76 НПК, пострадалия В.А.У., като частен обвинител в настоящето
наказателно производство по НОХД № 707/2020г., по описа на РС-Дупница.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на пострадалия В.А.У.,
за конституирането му, на основание чл. 84, ал. 1 от НПК, като граждански ищец
в настоящето производство и
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените от него
срещу всеки от подсъдимите граждански
искове.
Определението е окончателно.
Прокурорът: Да се даде ход на делото. Не са налице процесуални пречки.
Адв. Й.: Да се даде ход на делото. Да се
даде ход на разпоредителното
заседание.
Адв. П.: Да се даде ход на делото. Да се
даде ход на разпоредителното
заседание.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Подсъдимите общо: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след като взе предвид
становищата на страните, редовното им
призоваване, както и липсата на възражения делото да се разгледа в
разпоредително заседание днес счита, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото в разпоредително заседание, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
даВА ХОД НА разпоредителноТО заседание.
Снема самоличността на всеки един от двамата
подсъдими.
А.К.С. – 23
години, роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***7, със средно
образование, неженен, работи като охрана – портиер в дискотека „,Масса”,
неосъждан, ЕГН **********.
Л.А.В. – 21 години, роден на *** ***, българин, български
гражданин, живущ ***, със средно образование, регистриран като земеделски
производител, , неженен, неосъждан, ЕГН **********.
СЪДЪТ разяснява на всеки един от подсъдимите
правата и последиците при провеждане на разпоредителното заседание, вкл.
преклузията по чл. 248, ал.3 от НПК:
Подсъдимият С.: Разбирам
правата си и последиците от провеждане на
разпоредителното заседание.
Подсъдимият В.: Разбирам правата си и последиците
от провеждане на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ разяснява на страните правото им на
отводи към съда, съдебния секретар и
прокурора:
ПРОКУРОРЪТ: Правя искане за отвод на
председателя на състава, тъй като известен факт е, че е работил като младши съдия
в Окръжен съд - гр. Благоевград заедно с жената, с която адв. Д. живее във
фактическо съжителство, а именно: съдия Узунова от ОС – Благоевград. В тази
връзка представям преписи от съдебни актове с участието на двамата в един въззивен
състав.
Районна прокуратура Сандански, изобщо не
се съмнява в предубедеността и заинтересоваността на председателя на съдебния
състав, но мисля, че с оглед на това да не възникне съмнение за воденето на
процеса, на основание чл. 29, ал. 2 от НПК, моля председателят на състава да си
направи отвод.
Адв. Й.: Нямам искания за
отводи.
ЗАЩИТАТА ОБЩО: Ние нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ, след като взе предвид така
направеното искане за отвод на председателя на съдебния състав на основание чл.
29, ал. 2 НПК, счита че същото е неоснователно поради следното:
На първо място, председателят на съдебния
състав по никакъв начин не отрича обстоятелството, че като младши съдия,
назначен с решение на Съдийската колегия на ВСС за такъв в Окръжен съд - гр. Благоевград,
при разглеждането на въззивни наказателни дела в периода 2017-2019 г. е
участвал многократно във въззивен съдебен състав, в който старши-член е била
съдия Диана Узунова от ОС – Благоевград. В тази връзка, председателят на съдебния
състав държи да отбележи изрично, че: на първо място никога сам не е избирал
състава от съдии, с които да разглежда въззивни наказателни или граждански дела,
като това се е случвало винаги според решението на общото събрание на съдиите в
ОС-Благоевгад и/или със заповед на председателя на ОС-Благоевград и след случайно
разпределение чрез системата за случайно разпределение на делата, утвърдена от
ВСС.
В същото време, председателят на състава е
разглеждал въззивни наказателни дела и въззивни граждански дела многократно
през тези две години на мандата му като младши съдия с всеки един друг член от
състава на съдиите при ОС-Благоевград, вкл. и с други такива съдии, чиито
съпрузи или лица с които живеят на семейни начала практикуват адвокатска
професия, като съдия , съпруг на адв. а,
съдия , съпруг на адв. съдия ,
съпруга на адв. и други. Дори към
момента е разгледал и разглежда няколко първоинстанционни наказателни и
административнонаказателни дела, по които защитник е съпругът на друг съдия от
състава на РС-Дупница - съдия .
В същото
време, съдът по никакъв начин не намира, че са налице каквито и да е
обстоятелства, макар и други такива, както се опитва да внуши в искането си
прокурора, поради които да може да се счита предубеден или заинтересован пряко
или косвено от изхода на настоящото наказателно производство. Напротив. Разглеждането
на същото беше започнато доста преди упълномощаването на адв. Д., който
съдията-докладчик държи да отбележи, че не познава лично до настоящия момент,
въпреки че се познава чисто колегиално, от повече от пет години с жената, с
която той живее на съпружески начала – съдия Узунова. Поради това, съдът счита,
че не са налице условията на чл. 29, т. 2 от НПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
отвод на председателя на съдебния състав.
Съдът
поставя на обсъждане въпросите по чл. 248 НПК, като разяснява на страните
последиците от преклузията по чл. 248, ал. 3 от НПК.
Прокурорът: Уважаеми господин председател, делото е подсъдно на РС
Дупница, както е определено от ВКС. Няма основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство. На ДП не са допуснати съществени нарушения
довели до ограничаване на правата на пострадалия или обвиняемия. Не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. В тази връзка
искам да изпреваря защитниците с техните искания и възражения: В обвинителния
акт е посочено състоянието на двамата подсъдими, а именно: че същите са били в
нетрезво състояние, което изключва прилагането и разглеждането на делото по
реда на чл. 78а от НК. Същото състояние се доказва с всички предвидени средства,
съгласно тълкувателно решение № 19/17.05.1985 година. Не са налице основания за
разглеждане на делото при закрити врата. Не са налице основания за привличане
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник, и извършване на съдебни следствени действия по
делегация. По делото не е взета мярка за процесуална принуда и не се налага
взимането на такава в хода на съдебното производство.
Нямам искания за събиране на доказателства. Моля да
насрочите съдебно заседание с призоваване на лицата, посочени в списъка
приложен към обвинителния акт.
Адв. Й.: Уважаеми господин Съдия, изцяло споделяме становището
на прокурора. Няма какво да допълня. Считам, че не са налице основания за
разглеждане на делото по особените правила.
Адв.
П.: Уважаеми господин Съдия, първо по отношение на т. 1 на чл. 248, ал. 1
от НПК, делото е подсъдно на настоящия съд, с оглед определението на ВКС. Към
момента не са налице основания за спиране на наказателното производство. На ДП
не е допуснато отстранимо съществено нарушение на правата на обвиняемите или на
пострадалия. И тук вече е разликата между нашето становище и това на прокурора по
въпроса по т. 4 - налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила, които включват и приложението на института на чл. 78а от НК и
съответната процедура предвидена в глава 28-ма от закона.
Според прокурора, в случая съдебното
производство е било образувано въз основа на внесен обвинителен акт, без да е
приложен съответния ред по чл. 78а от НК като производството бъде образувано с
постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание, защото на първа страница от обвинителния
акт с две думи е изложено твърдението, че двамата към момента подсъдими, били
видимо в „нетрезво състояние“. И това
са единствено двете думи, въз основа на които прокурора в последствие прави
извод, че би следвало да се приеме, че същите са били в „нетрезво състояние“ и изключва прилагането на чл. 78а от НК. Приложението
на въпросния институт - като никъде по-нататък в обвинителния акт не се твърди
наличието на подобен признак, който би следвало да бъде съставомерен и да бъде
включен в обвинението, което е повдигнато на всеки от двамата подсъдими. И тъй
като прокурора цитира част от съдебната практика, понеже ние очаквахме подобно
становище, сме се подготвили да цитираме в обратния смисъл - тълкувателно решение
№ 1/28.09.17 г. на ВКС по тълкувателно решение на № 1 на съдия Христина Михова,
в което се обсъжда приложението на института на чл. 78а от НК, макар и във връзка
с признака спрямо орган на власт или при или по повод изпълнение на службата му
и следва ли в този случай да се прилага последната алинея на чл. 78а от НК,
като смисъла на решението е, че то се прилага за всички съставомерни признаци
за всеки престъпен състав, цитиран в чл. 78а от НК, вкл. и по отношение
признака „пияно състояние“. Там се обсъжда въпроса следва ли тези обстоятелства
да са посочени като елемент от състава на съответното престъпление или е
достатъчно да се установява от фактите по делото без да е задължително
съставомерен елемент, както е в случая, тъй като единствено в обстоятелствената
част на обвинителния акт е посочено, че са били в „нетрезво състояние“ като, забележете, че дори не се твърди, че това
е пияно състояние. С това тълкувателно решение на ВКС въпроса е решен по
категоричен начин, като се приема, че тези обстоятелства следва да бъдат част
от състава на съответното престъпление, за което е повдигнато обвинение, т. е.,
да са задължително съставомерен признак.
В настоящия случай дори да приемем, че
се твърди наличие на пияно състояние, а не на „видимо нетрезво състояние“,
то „пияното състояние“ не е
съставомерен признак на престъплението, за което са обвинени двамата подсъдими.
Ето защо, според нас, в случая са
налице всички предпоставки, предвидени в закона за приложение на чл. 78а от НК,
с оглед вида на престъплението, за което е повдигнато обвинение и размера на наказанието,
което се предвижда за него, съдебното минало на двамата подсъдими, които не са
осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, няма причинени имуществени вреди и би следвало настоящият процес да бъде
разгледан по реда на чл. 78а от НК и съответно, както изразихме становище и в
началото, преди даване ход на разпоредителното заседание, ако съдът приеме за
основателна наща теза, то правим искане делото да продължи да бъде разглеждано
по вече посочения диференциран ред, а не по този, по който се разгледа до
момента, което пък от своя страна не допуска участие и на частен обвинител в
съдебното производство. Внасянето на обвинителният акт в съда от страна на
прокурора, всъщност води недопустимо до това, че позволява на пострадалия да
предявява молби за участие като частен обвинител и съвместно разглеждане на граждански
иск в съдебното производство като, ако вместо това прокурора беше спазил стриктнозадълженията
си, съобразявайки се с вече задължителната съдебна практика да внесе делото в
съда с постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност,
то пострадалия не би могъл да упражнява такива права и съответно да се утежнява
положението на двамата подсъдими, както е в настоящия момент, затова смятаме,
че съдът следва да се произнесе първо по този въпрос, без да изразяваме
становище по останалите въпроси по т. 4 от ал. 1 на чл. 248, които по принцип
биха били със същото становище като това на прокурора, с изключение на последната
точка, тъй като в случай, че съда отхвърли нашето искане ще направим искане за
разглеждане на делото по някои от другите специализирани процедури по особените
правила, а именно съкратено съдебно следствие, съответно като прецени по коя алинея
на чл. 371 би било нашето становище, с оглед наличието на частен обвинител и
съответно необходимостта от негово съгласие за това да бъдат разпитвани или не всички
свидетели и вещи лица, то моля, да се произнесете първо по какъв ред би
следвало да бъде разглеждано делото.
Ако съдът приеме за неоснователно нашето
становище и съответно отхвърли искането, то правим искане делото да бъде
разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.
2 от НПК, със съответното предварително изслушване на страните, при което всеки
от подсъдимите би признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не би искал да се събират доказателства за тези факти. В
този случай становището на прокурора и на частния обвинител няма да имат
значение и съответно ще направим искания за събиране на нови доказателства,
свързани с характеристичните данни на всеки от двамата подсъдими.
Адв.
Д.: Уважаеми господин председател,
няма да отнемам много от времето на съда и участниците. Относно въпросите по чл.
248 - делото е подсъдно на настоящия съд. Не считам, че има основания за
спиране или прекратяване на наказателното производство, както и допуснати нарушения
на ДП, довели до ограничаване правата на пострадалия или обвиняемите.
Изцяло споделям доводите на колегата по
т. 4 и, за да не се повтарям, считам че са налице основанията настоящото производство
да бъде разгледано по реда на чл. 78а от НК. Както цитира колегата, основанието
е налице. Обвинението на прокуратурата не съдържа елемент, каквото се цитира от
прокуратурата „нетрезво състояние“. Делото
следваше да бъде внесено за разглеждане по чл. 78а от НК за налагане на
административно наказание.
Както заяви и колегата, с цитираната
практика приложението на чл. 78а НК в случая е задължително. Ако не бъде
уважено нашето искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІІ ще
искаме да се разгледа по друг диференциран ред. С моя доверител също бихме
направили искане делото да бъде разгледано по реда на особените правила по реда
на чл. 371, т. 2 НПК, като също ще заявим, признавайки факти и обстоятелства,
изложени в обвинителния акт, като също не намирам по отношение на останалите
точки, по които следва да вземем становище, а именно: т. 6 - за вземане на
мерки за процесуална принуда. Не намирам основания за събиране на нови доказателства към настоящия
момент и, в случай че не уважите искането по т. 4, следва да отложите съдебното
заседание за разглеждане по хипотезата, която искаме.
Подсъдимите С. и ДАЛЕВ (поотделно): Поддържаме становището на адвокатите си. Съгласни сме
с това, което казаха. Няма какво да допълним.
СЪДЪТ, след като взе предвид становищата
на страните по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и конкретно направените от
тях искания, приема следното:
Настоящото НОХ дело е подсъдно на съда,
съгласно правилата на НПК. Липсват основания за спиране и прекратяване на наказателното
производство.
Не са налице основания за разглеждането
му при закрити врата.
Не са налице основания за привличане на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник, и извършване на съдебни следствени действия по
делегация.
Към момента не са взети и не се налага
вземане на мерки за процесуална принуда спрямо двамата подсъдими.
По направеното искане за евентуално
бъдещо събиране на доказателства относно характеристичните данни на подсъдимия С.,
съдът счита, че събирането на такива доказателства би било допустимо като
конкретното приемане на съответните доказателства или допускане на направените
доказателствени искания, съдът ще обсъди в хода на съдебното следствие.
Не се налага събиране на нови доказателства към настоящия момент.
По въпросите по чл. 248, ал.1, т. 3 от НПК, настоящият
съдебен състав приема, че в хода на ДП е допуснато отстранимо, съществено
нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия А.С., поради следното:
Видно от приложените в кориците на ДП
писмени доказателства, същият е бил привлечен в качеството си на обвиняем пръв
на 27.11.2019 г., без участие на защитник, с оглед направеното от него към онзи
момент изрично писмено изявление, че не желае присъствието и участието на
такъв. Непосредствено след привличането си като обвиняем А.С. е дал обяснения и
е направил самопризнания като е поискал сключване на споразумение с
РП-Сандански. Не е пожелал да се запознае с материалите по разследването. Към
този момент по това наказателно производство не е имало привлечен и друг
обвиняем.
От друга страна вторият подсъдим Л.В. е привлечен в
качеството му на обвиняем две седмици по-късно на 10.12.2019 г., в присъствието
на упълномощения от него защитник адв. М..
Същият при първоначалния си разпит е отказал да даде обяснения, като се
е възползвал от правото си да не дава такива на този етап от наказателното
производство и е пожелал предявяване на материалите по разследването. Няколко
дни по късно е дал обяснения по случая, като е оспорил обвинението и е поискал
прекратяване на наказателното производство. Именно от първия разпит на
обвиняемия В., веднага след привличането му в присъствието на защитник, според
съда са налице реално възникнали, протречиви интереси между обвиняемите С. и В., по смисъла на чл.
94, ал. 1, т. 5 от НПК, като единият от тях /В./ има и упълномощен защитник, докато
другият – С., е бил без защитник. От този момент нататък за разследващите
органи възниква императивно задължението с оглед условния характер на правото
на защита в тази хипотеза да разяснят изрично и конкретно това право на
обвиняемия А.С., вкл. относно възникването на протречиви интереси между него и
другия обвиняем и възможността му от този момент да заяви, че желае или отново
изрично да откаже да бъде защитаван от упълномощен или служебно назначен му защитник
в хода на предстоящото наказателно производство. Неизпълнението на това
задължение на разследващите органи е особено видно и от съдържанието на писмено
разяснения обем от права в протокола за привличане и протокола за разпит на С.
от 27.11.2019 г. – л. 115 - л. 117 от ДП. В него не се съдържат
изрични и конкретни разяснения на точно тези му права по чл. 94, ал. 1, т. 5 от НПК, вкл. не е посочено какво означава и възникването на протречиви интереси
като предпоставка за условно задължителната му защита. Единствено е разяснено
правото на защита при задържане или от момента на привличане в качеството на
обвиняем. Всичко това е довело до допускането на обсъжданото съществено
процесуално нарушение на правото на защита на обвиняемия С.. При евентуално
своевременно и надлежно разяснение на правата му по чл. 94, ал. 1, т. 5 от НПК,
същият би могъл с оглед наличните протречиви интереси да преосмисли позицията
си относно признанието на вина, участието на другия подсъдим и т.н., както и да
упражни правата си в хода на ДП по различен начин с оглед позицията и на
неговия съпроцесник. Също така при евентуално изявено желание за упълномощаване
или назначаване на защитник е могъл и да бъде разпитан в присъствието на такъв,
което да създаде правна възможност за евентуално прочитане на показанията му по
реда на чл. 279, ал. 2 , вр. ал. 1, т. 3 или т. 4 НПК в хода бъдещото съдебно
производство.
Съобразно изложеното се налага, на основание чл. 249,
ал. 2 и ал. 4, т.1, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, връщане на делото на
прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения относно разясняване на
правата и ефективна възможност за упражняване на правото на защита от
подсъдимия А.С.. Съгласно практиката на ЕСПЧ правото на защита на обвиняемия
обхваща всички етапи и фази на упражняване на това право в процеса. Не може да
се ограничава правото му на защита само до такова в съдебната фаза, от
започването на която да му се разясни и осигури защитник, затова не му ли е
осигурено ефективно упражняване правото на защита в хода на ДП, непосредствено
след привличането му като обвиняем /респ.
от възникване на протречивите интереси между обвиняемите/, от който момент
именно възниква това право в конкретния случай, съдът следва да го отчете като
СПН и да върне делото на прокурора за отстраняването му.
В тази насока указва на прокурора следното:
На подсъдимия А.К.С. следва да бъде разяснено надлежно
правото му на защита, вкл. конкретно в хипотезата на чл. 94, ал.1, т. 5 НПК и
при евентуално заявено негово желание да му бъде дадена възможност сам да
упълномощи защитник, какъвто има към момента или да му бъде назначен служебен
такъв при наличие на предпоставките за това. Алтернативно, ако все пак
обвиняемият изобщо не желае участието на защитник, същият следва да заяви
изрично писмено това по реда на чл. 94, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 НПК, а именно,
че не желае да бъде защитаван въпреки, че е наясно с наличието на протречиви
интереси между него и другия подсъдим Л.В.. Едва тогава следва да бъдат
извършени съответните процесуални действия, вкл. да му бъде осигурена
възможност за даване на обяснения в присъствието на защитник, евентуално
запознаване с материалите по ДП и едва тогава да бъде приключено досъдебното
производство със съответния акт на прокурора.
Налице са и няколко чисто технически и правописни
грешки, които също могат да бъдат своевременно отстранени от прокурора след
връщане на делото. В текста на обвинителния акт са посочени като обвиняеми
имената на други две лица. Наред с това заслужава внимание от страна на прокуратурата
да прецени, дали с оглед характера на повдигнатото обвинение и предвиденото в
чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал.1 от НК наказание не са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а от НК и евентуално иницииране на
съдебно наказателно производство по диференцираната процедура уредена в Глава XVIII от НПК. В тази връзка съдът отбелязва, че по никакъв
начин не желае или цели да се намесва в
конституционно установените правомощия на държавното обвинение да прецени срещу
кого, за какво престъпление, с какъв акт и по какъв ред от предвидените в НПК
да повдигне или не обвинение. Все пак според съда внимание заслужава
задължителната и за прокуратурата тълкувателна практика на ВКС относно признака
„пияно състояние“ посочен изрично сред пречките за приложение на чл. 78а, ал. 1
от НК. Неговото значение, характеристики и приложимост в хипотезата на чл. 78а,
ал. 7 от НК е било детайлно изяснено в тълкувателните постановки на Тълкувателно
решение № 2/ 29.11.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 2/2007 г., ОСНК и
по-късно в цитираното от защитата тълкувателно решение.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 249, ал. 2 и ал. 4, т. 1, във вр. с чл. 248,
ал. 5, т. 1, във вр. с чл. 248, ал. 1,
т. 3 от НПК, СЪДЪТ
О П
Р Е Д
Е Л И :
КОНСТАТИРА допуснато в хода на ДП съществено процесуално
нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия А.К.С.,
съгласно обстоятелствената част на настоящото определение.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 707/2020 г., по описа на РС – Дупница, Н.О., V-състав.
ВРЪЩА делото на РП - гр. Сандански за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ДП, посочени в
обстоятелствената част на определението.
Определението за прекратяване на съдебното
производство подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от днес, пред
ОС-Кюстендил, по реда на Глава 22 от НПК.
РАЙОНЕН съдия:
По отношение на въпросите по чл. 248,
ал. 1, т. 4 и т. 8 от НПК, съдът ще се произнесе след отстраняване на допуснатите
процесуални нарушения.
По отношение направеното в предходното
съдебно заседание от адв. Д. искане за отмяна на наложената глоба на подсъдимия
В., съдът счита че с оглед наведените доводи от страна на защитника, реакцията
на подсъдимия за своевременно упълномощаване на защитник за следващо съдебно
заседание и демонстрирано добро процесуално поведение, се налага да бъде
отменена наложената глоба по реда на чл. 271, ал. 11 НПК, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 17.09.20220 г., с което е
наложена „глоба“ в размер на 500,00 лв. на подсъдимия Л.А.В..
Определението е окончателно.
Адв.
П.: Моля да се отмени глобата и на
подзащитния ми. Той също ме упълномощи, но аз бях ангажиран.
СЪДЪТ счита, че макар и със закъснение и другия подсъдим С.
е реагирал адекватно относно дадените му от съда указания за своевременно
упълномощаване на защитник в настоящото
производство, с оглед заявеното от него желание да бъде защитаван от такъв.
Поради това съдът счита, че и за него са налице предпоставките за отмяна на наложената
му глоба в размер на 500,00 лв. по реда на чл. 271, ал. 11 от НПК в първото съдебно
заседание по делото, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 17.09.2020 г., с което е
наложена „глоба“ в размер на 500 лв. на подсъдимия А.К.С..
Определението е окончателно.
УКАЗВА изрично и на двамата подсъдими, че при евентуално
бъдещо недобро процесуално поведение и липса на процесуална дисциплина от тяхна
страна, подобно на проявеното от тях в първото по делото открито съдебно заседание,
ще им бъде наложена глоба в максимален размер.
Прокурорът: Господин съдия, ще моля да ми бъде изпратено копие
от протокола на посочения имейл.
Адв.
Д.: Моля за копие от протокола.
Представям визитка с посочен в нея имейл-адрес.
Адв.
П.: Аз също ще моля да ми бъде
изпратено копие от протокола на днешното съдебно заседание.
Адв
Й.: Също моля да ми бъде изпратено
копие от протокола.
СЪДЪТ разпорежда да се изпрати копие от
протокола на днешното съдебно заседание на поискалите това страни.
Заседанието
по делото приключи в 10,45 ч.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание.
РАЙОНЕН съдия:
СЪДЕБЕН
СЕКРЕТАР: