РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Монтана, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500020 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Б.
М. чрез своя пълномощник адв. Р.Б. против решение № 260409 на Районен съд – Лом
от 25 ноември 2021 г. по гр. д. № 225/2021 г., с което са отхвърлени искове с правно
основание чл. 124 от ГПК, предявени от Б. М. против „ЧЕЗ Е. Б.“ АД за признаване за
установено, че не дължи парични вземания, представляващи цена на доставена
електроенергия и лихви за забавено плащане.
Жалбоподателят Б.М. твърди във въззивната жалба, че решението на ЛРС е
неправилно. Навежда доводи, че съдът е приложил правилата за погасителната давност
в противоречие с материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд неправилно
е определил процесните два броя споразумения като спогодба по чл. 365 от ЗЗД и в
същите няма ясно формулирана воля за отказ от погасителна давност. Оспорва
изводите на ЛРС относно частичното плащане на задължението, като счита, че същото
не представлява признание на вземането за остатъка от задължението. Прави искане за
отмяна на решението и постановяване на ново, с което МОС да уважи исковете и
присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „ЧЕЗ Е.Б.“ АД чрез юрисконсулт С.Т.оспорва доводите във
въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че процесните
протоколи изключват възможността вземането да бъде погасено по давност, тъй като
от момента на сключването им давността е прекъсната поради признаване на
вземането на основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Поддържа, че фактът на сключване на
споразуменията е самостоятелно основание, което поражда нови права и задължения,
изключващо действителното фактическо положение преди тази дата. Навежда доводи,
че съобразно споразуменията потребителят е признал възникването на спорното право
1
и лихвите върху него и е налице воля за поемане и разсрочване на съществуващо
задължение. Предвид горното прави искане за потвърждаване на решението на ЛРС.
Също така моли да се присъдят разноски за настоящата инстанция.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
При извършената проверка по реда на чл. 269, ал.1 от ГПК въззивният съд
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Пред ЛРС са били предявени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124 от ГПК. В исковата молба Б.М. навел доводи, че въпреки
подписаните две споразумения за признаване на задълженията си към „ЧЕЗ Е.Б.“ АД
не е налице прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД.
Твърдял, че описаните в споразуменията задължения не съществуват, предвид броя на
издадените фактури.
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел за
безспорно, че на 21 януари, 2021 г. страните подписали два споразумителни
протокола, като с тях Б.М. признал задължения към ответното дружество по посочени
в протоколите фактури за периода от 10.03.2003 г. до 10.10.2016 г. в общ размер на 19
218,02 лв. за консумирана електрическа енергия по договор с „ЧЕЗ Е. Б.“ АД.
Назначена била и съдебно-счетоводна експертиза, чрез която се установява, че в
счетоводството на ответното дружество има открита партида на името на ищеца с
клиентски номер *, по която е отразено извършеното снабдяване и отчитане на
консумираната ел. енергия, остойностена в процесните фактури. Също така, било
установено, че в счетоводството на ответника са водени редовно счетоводните записи,
свързани с отчитането, остойностяването, заприходяването и заплащането на
изразходваната ел. енергия по партидата на ищеца, като са отразявани системно
задълженията за плащане по процесните фактури, за процесния период. В своето
заключение вещото лице пояснило, че издадените фактури, описани в двата
споразумителни протокола, относно вземанията и лихвите към тях са осчетоводени и
отразени в счетоводството по партидата на Б.Н.. Установено било, че фактурите са
включени в Дневника за продажби в месеца, в който са издадени.
По делото от фактическа страна било установено, че със споразумителен
протокол №*по заявление с №*/20.01.2021 г., условно наречен „Протокол № 1“, М. е
признал задълженията по посочени в същия протокол фактури за консумирана
електрическа енергия за клиентски номер № *в общ размер на 8363,32 лв. – главница и
дължимата върху тази сума лихва за периода от падежа на всяко вземане до датата на
плащане по 944 броя фактури с падежи за периода от 30.04.2010 г. до 28.05.2018 г.
Въззиваемият се е задължил да изплаща дълга на месечни вноски до 21.12.2021 г. Само
част от сумата се оспорва от ищеца - по 940 броя фактури на обща стойност 7816 лв. с
падеж за периода от 30.04.2010 г. до 10.10.2016 г.
По отношение на фактурите в „Протокол №1“ било установено от вещото лице,
че същите са за начислени лихви в размер на 7816,00 лв. и 547,32 лв. съдебни такси.
Освен това се установило,че били частично платени от ищеца съдебни такси в размер
на 180,00лв. от дължимите 547,32лв. В заключението се приело, че са останали
дължими съдебни такси в размер на 367,32лв, а дължимата лихва била в размер на 7
816,00лв.
2
Със споразумителен протокол № *по заявление с №
*/20.01.2021 г., условно наречен „Протокол № 2“, М. е признал задълженията по
посочени в същия протокол фактури за консумирана в периода от 17.04.2010 г. –
24.11.2011 г. електрическа енергия за клиентски номер № *в общ размер на 11402,02
лв. – главница и дължимата върху тази сума лихва за периода от падежа на всяко
вземане до датата на плащане по 72 броя фактури с падеж за периода от 10.03.2003 г.
до 12.12.2011 г. Приет е погасителен план за разсрочено плащане на месечни вноски до
21.12.2021 г. Цялата сумата се оспорва от ищеца - по 72 броя фактури на обща
стойност 11402,02 лв. с падеж за периода от 10.03.2003 г. до 12.12.2011 г.
Двете споразумения първоинстанционният съд ценил като уреждане на срокове
за плащане като те били сключени след изтичане на погасителната давност. Изложил е
мотиви, че с направените волеизявления на 21.01.2021 г. Б.М. изрично и
недвусмислено признал вземанията на ответното дружество, които са предмет на
настоящото производство. Направен е извод, че процесните протоколи представляват
извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД и с тяхното сключване ищецът е
признал съществуването и размера на дълга, а ответникът е приел неговото разсрочено
плащане. Въз основа на това, ЛРС е стигнал до извода, че с подписването на
процесните споразумения и признавайки задълженията си за процесния период,
ищецът е направил изявление за признание на дълга и по този начин се е отказал от
изтеклата давност.
Въззивният съда намира, че ЛРС правилно е приложил правилата за
погасителната давност.
Между страните е безспорно, че Б.М. е бил потребител на електрическа енергия.
Като клиент на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД той е ползвала енергия, за която дължи заплащане на
цената. За процесния период са останали неизплатени задължения за доставена енергия
и със споразуменията от 21 януари 2021 г. М. е признал задълженията си към
ответното дружество. Подписването на тези споразумения има характера на признание
на дълга. Те са направени след изтичане на тригодишния давностен срок, но за да
настъпи погасителният ефект на давността, длъжникът трябва да се е позовал на нея.
Този ефект не настъпва автоматично. Законът предоставя на длъжника да прецени дали
да се позове на давност и да се освободи от задължението или да го плати, макар и след
изтичане на давностния срок. Щом М. е подписал споразумението с кредитора „ЧЕЗ
Е.Б.“ АД, той е признал, че вземанията съществуват, дължими са и се е съгласил да ги
изплати.
Процесните споразумения имат характер на извънсъдебна спогодба по чл. 365
от ЗЗД. Целта на спогодбата е да се внесе определеност и яснота в отношенията между
страните. За да се постигне тази цел, спорещите са готови да пожертвуват
действителното правно положение, като се съгласят да считат помежду си, че то е било
и е такова, каквото го прогласява спогодбата. От това следва, че тя може да включва в
себе си воля за частичен отказ от съществуващо право или за частично поемане на
несъществуващо задължение. Целта на спогодбата е да се изключи възможността да се
оспорва предхождащото я правно положение (в този смисъл е и Определение № 575 от
28.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 1135/2010 г., I т. о., ТК). По тези причини не може да
бъде споделен доводът на въззивника, че волята на страните не е била да сключат
извънсъдебна спогодба само поради наименоването на протоколите като
споразумителни. От анализа на съдържанието им се налага извод за уреждане на
правоотношения между страните, като въпреки изтеклата давност, ищецът е признал
своето задължение.
По дефиниция с договора за спогодба по чл. 365, ал. 1 от ЗЗД страните
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят
3
взаимни отстъпки. Съдът е длъжен да се съобрази с постигнатата чрез спогодба
договорка и да приеме, че отношенията между тях са такива, каквито те са уговорили,
след като същите свободно са уредили изцяло или отчасти съществуващ помежду им
спор чрез взаимни отстъпки. При наличие на спогодба съдът не може да преценява
интереса на страните. От това следва, че ако страните не се позовават на пороци на
волята си при сключване на спогодбата, съдът е длъжен да я зачете (в този смисъл са
Решение № 134 от 21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4255/2018 г., III г. о., ГК и Решение
№ 590 от 21.04.2020 г. на СГС по т. д. № 408/2019 г.).
По отношение на доводите на въззивника за неправилното приложение на
правилата за погасителната давност МОС намира следното:
Сключването на двете споразумения от 21.01.2021 г. представлява признание на
дълга и според чл. 116, б. „а“ от ЗЗД прекъсва давността. Както бе посочено по-горе,
процесните споразумения са сключени след изтичането на тригодишната давност. В
тази връзка доводите на въззивника за прекратяване на погасителната давност на
основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция.
След като длъжникът е сключил двете споразумения и е поел задължението да
изпълни погасените по давност вземания, той е направил отказ от давност, който е
действителен - по аргумент за противното от чл. 113 от ЗЗД. Изтичането на давностния
срок не води до погасяване на вземането, а на възможността то да се защити по
съдебен ред. Дори след изтичане на давностния срок изпълнението на погасено по
давност вземане е действително, затова то може да бъде и признато с договор за
извънсъдебна спогодба. В това се изразява преобразуващото действие на договора за
извънсъдебна спогодба по чл. 365 от ЗЗД.
Сключените споразумителни протоколи имат характера на извънсъдебна
спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД и представляват самостоятелно основание, на
което Б.М. дължи признатите от него суми на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД. От подписването на
протоколите на 21.01.2021 г. до подаването на исковата молба до ЛРС на 28.01.2021 г.
не е изтекла предвидената тригодишна погасителна давност, поради което исканията за
установяване на несъществуващо задължение поради изтекла давност следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на направените разноските предвид изхода на делото,
възизвникът следва да бъде осъден на основание 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ да заплати на ответното дружество
разноските, направени пред въззивната инстанции, които се състоят във
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 360 лв.
На основние горното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд - Лом № 260409 от 25.11.2021 г. по
гр.дело № 225/2021 г. задължение за клиентски номер № *, като ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Б. М., ЕГН **********, да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК *, разноски
в размер на 360 лв юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчване на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5