Решение по дело №7544/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3199
Дата: 22 май 2018 г. (в сила от 1 юли 2019 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20171100107544
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

гр. София , 22.05.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 

при участието на секретаря И.Коцева , като разгледа гр.д. №7544 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе , взе предвид следното :

 

А.И.И. ЕГН ********** *** иска да се осъди З. „Л.И.“ АД *** да му заплати на основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ сумата от 160 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП на 04.10.2015 г, около 21,45 часа  в гр.София на Околовръстен път , пред №11 по вина на П.Й.Д. , водач на л.а.Хюндай Соната с рег.№******; при което ПТП И. е получил контузио церебри, хематома субдуале акутум декстра  минима , фрактура базис крании фосе антериор син , фрактура марго супериор ет латералис огбите син , ВЛК суперцилии билатералис, ВЛК палпебре супериор окули декстра . ВЛК конюктиве окули декстра , контузио ет хематома субкутанеум пуриорбиталис билатерали , контузио ет екскориацио фациеи , контузио торакоабдиминалис, хемоперитонеум , хематома ретро перитонеалис посттравматика , фрактура процесус антериор супериор алла осис илии ; както и сумата от 184 лева  застрахователно обезщетение за имуществени вреди /разходи за санитарни принадлежности , престой в болницата и КАТ на глава / ; ведно със законната лихва върху двете обезщетения от 04.10.2015 г до окончателното заплащане на обезщетението  .

Ищецът твърди , че от ПТП изпаднал в тежко коматозно състояние , претърпял операция и изпитал значителни болки и страдания . Възстановяването му било бавно и така и не настъпило напълно , като особено тежко е положението със зрението му .

 

 

 Ответникът оспорва иска по основание и размер , включително и противоправното поведение и вината на П.Й.Д. за ПТП .  Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца , тъй като същият се е движел в тъмната част на денонощието , облечен в тъмни дрехи и на неосветен участък в нарушение на ЗДвП .

От фактическа страна съдът приема за установено следното :

Ищецът представя констативен протокол за ПТП от 04.10.2015 г , според който е ударен на Околовръстен път пред №11 от МПС управлявано от  П.Й.Д. .

Ищецът представя протокол за оглед на местопроизшествие от 04.10.2015 г  .

Ищецът представя епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ , според която е постъпил на 04.10.2015 г и е изписан на 29.10.2015 г по клинична пътека „Тежка черепно-мозъчна травма – оперативно лечение“ . Поставена е диагноза „Контузио церебри, хематома субдуале акутум декстра  минима , фрактура базис крании фосе антериор син , фрактура марго супериор ет латералис огбите син , ВЛК суперцилии билатералис, ВЛК палпебре супериор окули декстра . ВЛК конюктиве окули декстра , контузио ет хематома субкутанеум пуриорбиталис билатерали , контузио ет екскориацио фациеи , контузио торакоабдиминалис, хемоперитонеум , хематома ретро перитонеалис посттравматика , фрактура процесус антериор супериор алла осис илии“. Ищецът е постъпил в кома , извършена е операция и ревизия в коремната кухина , не е извършена операция по повод на черепно-мозъчната травма , а окото е обработено при офталмолог .

Ищецът представя амбулаторен лист от 11.01.2016 г за контузия на очната ябълка , с придружаващо заболяване атрофия на зрителния нерв .

Ищецът представя амбулаторен лист от 29.01.2016 г за увреждания на ретината .

С молба от 09.12.2015 г ищецът е поискал обезщетяване от ответника .

Ищецът представя фактури от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за 58 лева леглодни и 100 лева КАТ на глава и фактура за 26,10 лева тоалетни консумативи .

Ищецът представя решение на ТЕЛК за общи заболявания –Кубрат от 30.06.2016 г за 70 % ТНР до 01.06.2017 г поради черепно-мозъчната травма . Констатирана е практическа слепота на лявото око поради атрофия на зрителния нерв .

Според изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р А.М. от ПТП ищецът е получил : контузия на мозъка , остър малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вдясно , счупване на черепната основа в предна лява черепна ямка , счупване на горния и страничния външен ръб на лявата очница , разкъсно-контузни рани на двете вежди , разкъсно-контузна рана на горния клепач на дясно око , разкъсно-контузна рана на дясна конюктива , контузия и околоочен хематом двустранно , контузия и охлузване на лицето , контузия на гръдния кош и корема , излив на кръв в коремната кухина , травматичен ретроперитонеален хематом , счупване на предния горен израстък на крилото на хълбочна кост . От счупванията и травмите ищецът е изпитвал силни болки и страдания за 2 месеца .По повод малкия излив в коремната кухина е извършена операция за отваряне и поставяне на дрен . Раните са зараснали за около 12 дни с оставяне на белези с траен характер . От травмите на главата е останала вътрешна и външна хидроцефалия /затруднено оттичане на гръбначно-мозъчната течност във и около мозъка/ и корова атрофия . За увреждането на лявото е око е констатирана практическа слепота и атрофия на левия очен нерв . Разходите от 184 лева са в причинна връзка с ПТП и приложеното лечение .

В о.с.з на 23.01.2018 г вещото лице М. уточнява , че затруднено оттичане на гръбначно-мозъчната течност във и около мозъка може да се прояви с мозъчни нарушени , но като цяло е статична . Коровата атрофия може да се прояви с по-ранно оглупяване .

Според разпитания пред съда свидетел П.Д. , докато карал около бетоновия възел на Околовръстния път усетил „да минава желязо и да се удря в колонката на колата“. Спрял след 100-150 м , за да види какво е това желязо и видял разтегателна стълба и на около 2 метра човек да лежи по очи , все едно спи . Било тъмно и Д. видял само желязото , а човекът му заприличал на клошар .На място имало стълба , стояща стълба и мастар около 1,5 метра . На място нямало тротоар ,стълбата била на непрекъсната линия на аварийната лента , а тялото било по-близо до входа на бетоновия възел .Автомобилът на свидетеля имал хлътвания на капака  и колонката и счупено дясно огледало .

Според разпитания пред съда свидетел Г.С., ищецът бил строителен работник и ремонтирал къщи . В края на декември 2015 г Стоядинов отишъл да види ищеца . Последният бил на легло , зле и с огромен белег на главата . Едвам ставал , залитал и не можел сам да се движи . През август 2017 г пак видял ищеца и той обяснил , че с едното око въобще не вижда и е ходил на ТЕЛК . Движел се бавно и едва ли можел вече да работи строителство .

Според изслушаната по делото САТЕ на вещото лице инж.А.М. , на място пътят е прав и хоризонтален с три ленти за движение във всяка посока . Ищецът със стълба излиза от входа на бетоновия възел и навлиза на 1 м в крайна дясна лента за движение на МПС . Водачът на л.а.Хюндай късно възприема пешеходеца и го удра с предна дясна част при плъзгащ удар , като удря и стълбата. Не може да се определи дали ищецът се е движел попътно или е пресичал в тъмната част на денонощието  . Ако пешеходецът е пресичал , то ударът е предотвратим при скорост от 44 км/ч на автомобила . Ако пешеходецът се е движел попътно ударът е предотвратим ако пешеходецът се е намирал в края на пътното платно повече от 2,67 сек   .

В о.с.з на 15.05.2018 г вещото лице М. уточнява , че св. П.Д. твърди , че е ударил само стълбата , но има и счупено странично огледало което може да е от удар в самия пешеходец . Самият удар е станал в края на дясното пътно платно , което е за движение , като в другата лента е имало паркирани автомобили от бетоновия възел . Пешеходецът е бил навлязъл около 1 м в платното при удара .

Разпитан като свидетел в досъдебното производство ищецът заявява , че нищо не си спомня за ПТП .      

 

При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното :

Предявени са преки искове по чл.226 КЗ /отм./ за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .

Претендираните обезщетения произтичат от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/ от посочените увреждания ; както и имуществени вреди  /разходи за лечение /.

Прието е за безспорно между страните , че ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .

Съдът счита , че от събраните по делото доказателства се доказва противоправно поведение и вина на П.Й.Д. за процесното ПТП . Съгласно чл.20 ал.2 ЗДвП водачът на МПС е длъжен да се съобразява с пътните условия и характера и интензивността на движението и да избира съобразена скорост  .  Трайна е практиката на ВКС , която вменява на водачите на ПТП значително повече отговорности да пазят живота и здравето на пешеходците / чл.116 ЗДвП / . Според САТЕ ако е управлявал МПС със съобразена скорост Д. е можел да предотврати удара на пешеходеца , независимо дали същият е правил опит на пресичане или се е движел попътно на пътя . Съдът приема от показанията на Д. и САТЕ второто .

Същевременно съдът счита , че има значително съпричиняване от страна на ищеца . Същият се е движел в противоречие с чл.108 ал.2 ЗДвП попътно на движението , като е навлязъл на около метър в платното за движение на автомобилите , в тъмната част на денонощието и като е носел стълба и мастар . Няма категорични данни ищецът да е предприемал пресичане на Околовръстното шосе , а при пресичане би следвало да е настъпил удар в предната част на автомобила , а не само в страничното огледало . Съпричиняването на ищеца трябва да се определи на 30 % , докато 70 % от вината е на водача на МПС  П.Д. .   

При доказан ФС на деликта и недоказано съпричиняване от ищеца съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за  справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .

В случая има обстоятелства обосноваващи сравнително висок размер на обезщетението :

- ищецът е претърпял множество травми и счупвания ,

-  продължително време е бил в болница , първоначално в тежко коматозно състояние ;

- извършена му е операция в коремната кухина ;

- получил е хидроцефалия и корова атрофия , които могат да се проявят в бъдеще със сериозни последици ;

- ослепял е с лявото око , има атрофия на очния нерв .

 

Обстоятелства обосноваващи по-нисък размер на обезщетението не се констатират , но следва да се отбележи , че възстановяването от черепно-мозъчната травма е сравнително успешно .

 

Размерът на вредите , който съдът приема се основава на СМЕ и приложените епикриза и решение на ТЕЛК , както и на показанията на св.Стоядинов .

 

Като съобразява така събраните доказателства съдът приема , че като общ справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди към 2015 г трябва да се приеме сумата от 130 000 лева. Тази сума адекватно отстранява описаните по-горе болки и страдания , като тежка и невъзвратима са загубата на зрението на едното око , както и хидроцефалията и коровата атрофия . Налага се изводът , че искът за неимуществени вреди е основателен за размера от 91 000 лева и е неоснователен за разликата до претендираните 160 000 лева .

Частично основателен е и иска за имуществени вреди . Вещото лице д-р М. посочва , че разходите от 184 лева са се наложили от процесното ПТП . Съобразно приетия процент на съпричиняване на ищеца трябва да се присъди сумата от 128,80 лева .

Върху частично присъдените обезщетения се дължат лихви за забава от датата на ПТП съобразно уредбата по КЗ /отм./.

 С оглед изхода на спора ищецът дължи на ответника сумата от 171 лева деловодни разноски /част от депозит за вещо лице , депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение /; съобразно отхвърлената част от исковете  .

Ответникът дължи на адвоката на ищеца сумата от 3313,58 лева адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., съобразно уважената и отхвърлената част от исковете .

Ответникът дължи по сметка на СГС сумата от 3955 лева  част от депозити за експертизи и държавна такса , съобразно уважената част от исковете.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД *** да заплати на основание чл.226 КЗ /отм./ във вр. § 22 от ПЗР на КЗ на А.И.И. ЕГН ********** *** сумата от 91 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП на 04.10.2015 г, около 21,45 часа  в гр.София на Околовръстен път , пред №11 по вина на П.Й.Д. , водач на л.а.Хюндай Соната с рег.№******; както и сумата от 128,80 лева застрахователно обезщетение за имуществени вреди /разходи за санитарни принадлежности , престой в болницата и КАТ на глава / ; ведно със законната лихва върху двете обезщетения от 04.10.2015 г до окончателното заплащане на обезщетението  .

 

ОТХВЪРЛЯ посочените искове за неимуществени вреди за разликата над 91 000 лева до предявения размер от 160 000 лева ; и за имуществени вреди за разликата над 128,80 лева до предявения размер от 184 лева ; ведно със законната лихва от 04.10.2015 г до окончателното заплащане на сумата .

 

ОСЪЖДА А.И.И. ЕГН ********** *** да заплати на З. „Л.И.“ АД *** сумата от 171 лева деловодни разноски .

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД *** да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., на адв.К.А.Д. *** ; сумата от 3313,58 лева  адвокатско възнаграждение.

 

 ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД *** да заплати по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 3955 лева  такси и разноски в производството .

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :