РЕШЕНИЕ
№ 962
гр. Варна, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110106547 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба, с която са
предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „*, със седалище
и адрес на управление: гр. *, срещу ОРХ. М. ХЮС., ЕГН **********, с адрес: гр. *, за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
вземания по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS-11357628 от 14.07.2015 г., сключен
между страните, в общ размер от 1 283,17 лв., а именно:
1/ сумата от 851,88 лв. /осемстотин петдесет и един лева и осемдесет и осем
стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението /27.10.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението;
2/ сумата от 108,26 лв. /сто и осем лева и двадесет и шест стотинки/ възнаградителна
(договорна) лихва върху главницата за периода 20.08.2016 г. – 20.04.2017 г.;
3/ сумата от 323,03 лв. /триста двадесет и три лева и три стотинки/ обезщетение за
забава върху главницата за периода 20.09.2016 г. – 16.10.2020 г.;
за които вземания е издадена Заповед № 260427 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 22.01.2021 г. по ч.гр.д. № 13617/2020 г. на Варненски районен
съд, както и евентуални осъдителни искове за дължимост на същите суми в случай, че не се
установи предсрочна изискуемост.
В исковата молба ищецът „* твърди, че по силата на Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна
карта PLUS-11357628 от 14.07.2015 г., е предоставил на ОРХ. М. ХЮС. кредит в размер на 1
689 лв., който последният се е задължил да върне на 21 месечни погасителни вноски от по
108,69 лв. Излага се, че уговореният годишен лихвен процент е фиксиран. Сочи се, че
кредитополучателят е погасил 12 вноски по кредита, след което е преустановил плащанията,
като считано от 20.09.2016 г. вземането е станало изискуемо в целия му размер, за което е
уведомил длъжника. Тъй като ответникът не е погасил задължението си, ищецът депозирал
1
заявление, по което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в
законоустановения срок сезира съда с искане за установяване спрямо длъжника
дължимостта на горните суми. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът ОРХ. М. ХЮС. чрез особения си представител подава отговор, с който
оспорва исковете. Оспорва кредитът да е бил отпуснат и усвоен. Оспорва размера на
претендираните вземания. Счита, че длъжникът не е надлежно уведомен за предсрочната
изискуемост. Релевира възражение за недействителност на договора на основание чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 2 ЗПК, защото не са представени ОУ, подписани на всяка страница от
кредитополучателя. Сочи, че липсва методика за изчисляване на лихвения процент и ГПР,
като същите надвишават трикратния размер на законната лихва, което също води до
недействителност на договора. Счита предявените евентуални осъдителни искове за
недопустими.
С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковете.
В съдебно заседание ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От представения Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS-11357628 от
14.07.2015 г. се установява, че между кредитора „* и кредитополучателя длъжник ОРХ. М.
ХЮС. е подписан договор за потребителски паричен кредит за срок от 21 месеца, в който е
уговорена обща стойност на плащанията 2 282,49 лв., от които размер на кредита 1 500 лв. и
застраховка „Защита на плащанията“ 189 лв. Уговорени са лихвен процент 34,30 % и ГПР
45,59 %.
От приетото по делото експертно заключение на вещото лице П.П. по допуснатата от
съда съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че на 15.07.2015 г. ищецът е превел на
ответника сумата от 1 447,50 лв., представляваща разликата между отпуснатия кредит от
1 500 лв. и такса ангажимент 52,50 лв. Към датата на подаване на заявлението непогасените
задължения на длъжника към кредитора са главница размер на 851,88 лв., договорна лихва в
размер на 108,26 лв. и обезщетение за забава в размер на 319,77 лв.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се
търси съдебно установяване на дължимостта на вземания, претендирани от „* от страна на
ответника ОРХ. М. ХЮС..
В настоящото производство ищецът е следвало да установи: че с ответника са във
валидно облигационно отношение по договор за кредит; че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора; настъпването на изискуемост на задължението и неговия
размер. В тежест на ответника (в случай, че ищецът докаже своите твърдения) е било да
установи: че е изпълнил задълженията си по договора за кредит или че е настъпило друго
основание за погасяване на вземанията.
Прието е за безспорно по делото, че „*, рег. № ********* е универсален
правоприемник на „Б*, заличено в Търговския регистър на 24.04.2018 г.
От представените по делото доказателства (двустранно подписан писмен договор за
кредит и съдебно-счетоводна експертиза) категорично се установява, че между * и ОРХ. М.
ХЮС. е сключен договор за потребителски кредит, по който сумата е била отпусната сумата
от 1 500 лв. Ответникът се е задължил да върне горепосочената сума, заедно със застраховка
„защита на плащанията“ и договорна лихва.
2
Застраховката „защита на плащанията“ не се претендира отделно в настоящото
производство, но се установява, че е включена в претендираната главница, а същата се явява
недължима, поради което и плащания на длъжника не е следвало да бъдат отнасяни за
погасяването й. Клаузите, с които се уговаря дължимостта на застраховката се явяват
нищожни, на основание чл. 21, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая отпуснатата от финансовата
институция сума е в размер на 1 500 лв., като веднага при сключване на договора
потребителят е заплатил сумата от 52,50 лв. такса ангажимент, което означава, че реално
разсрочената главница е в размер на 1 447,50 лв. Уговорена възнаградителна лихва в размер
на 34,30 %. Кредиторът, макар и да не договорил обезпечение, е прехвърлил до известна
степен риска от неплатежоспособност на застраховател, като е включил в условията по
кредита сключване в своя полза и за сметка на заемополучателя на имуществена застраховка
"защита на плащанията“. Тази застраховка е в размер на 189 лв., като премията по
застраховката се заплаща заедно с главницата и се олихлява. По този начин начин
кредиторът едновременно се обезпечава допълнително за неплатежоспособността на
длъжника без да поема съответния риск, съобразно услугата която предлага, и постига
ефекта на заобикаляне на забраната за уговаряне на ГПР над пет пъти законната лихва, като
получава допълнителна печалба без да предоставя адекватна насрещна престация.
Потребителят е бил въведен в заблуждение, че ГПР е в размер на 45,59 %, като всъщност
същият е по-висок. Сумата в размер на 189 лв. следва да се приеме за недължима, съобразно
тези основания. /Подробно и в този смисъл е и Решение № 173 от 8.03.2017 г. на в.т.д. №
1774/2016 г. на ВОС/
Отделно от горното по делото липсват каквито и да е доказателства за реалното
сключване на тази застраховка и превеждане на сумата на застрахователя. Дори да се
приеме, че такава уговорка е налице, то видно от служебна справка в Търговския регистър
самият застраховател и кредитната институция са свързани лица и потребителят не е имал
възможност да се откаже от това допълнително обезпечаване на задълженията му, което
води до неравноправност на уговорката, което има същите последици като посочените по-
горе. Независимо от горното не може да се достигне до извода, че задълженията по кредита
са били погасени със застрахователното обезщетение по застраховката или че кредиторът е
задължен да се ползва от правото си да претендира тази застраховка, вместо да предяви
искове срещу длъжника.
Недължима се явява и таксата ангажимент в размер на 52,50 лв., доколкото не е ясно
от представените доказателства за изпълнението на какво задължение на кредитора се
дължи същата. Няма представена и Тарифа за таксите, която е цитирана в Договора.
Посочената в Договора обща стойност на плащанията от 2 282,49 лв. се формира чрез
събирането на 21 вноски по 108,69 лв. В тези вноски са включени разсрочената главница,
възнаградителната лихва и застрахователната премия. Доколкото застрахователната премия
(189 лв.) е недължима то общата стойност на плащанията следва да бъде 2 093,49 лв., като
от нея следва да се извади и недължимата такса ангажимент (52,50 лв.), след което общата
дължима сума възлиза на 2 040,99 лв.
В уточняващата си молба в заповедното производство, след указания на съда,
заявителят е посочил, че е начислявал възнаградителна лихва върху таксата ангажимент и
върху застраховката. Съдът е приел за недължими тези вземания и не е издал заповед за
изпълнение върху тях, но част от заплатените от длъжника суми са отнесени за погасяване
на такива плащания, като не е ясно в настоящото производство точно в какъв размер са,
поради което се налага съдът да извърши справедливо преизчисление. От заключението на
вещото лице се установява, че длъжникът е заплатил сума от 1 340,28 лв. по кредита. Към
тази сума следва да се добави приспаднатата такса ангажимент от 52,50 лв., поради което
общият размер на заплатените суми се явява 1 392,78 лв. Част от тези суми са отишли за
недължими плащания, каквото е застраховката от 189 лв. и възнаградителната лихва върху
нея. При посочените в Договора за кредит параметри, след изключване на застраховката и
при ползване на лихвен калкулатор, съдът изчислява, че размерът на възнаградителната
лихва за целия срок на договора следва да е 515,58 лв., а не 593,49 лв. Главницата съответно
3
е 1 500 лв., а не 1 689 лв.
Към настоящия момент вземанията са с настъпил падеж, поради което и
неуведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост не води до последицата
отхвърляне на исковете. В Договора е предвидено, че кредиторът не следва да изпраща
съобщение до длъжника. Разпоредбата на чл. 71 ЗЗД е диспозитивна, като в случая
кредиторът не се е отклонил от нея, а само е уговорил допълнителни условия. Не се касае за
банков кредит, за да е налице законово задължение на кредитора за уведомяване на
длъжника. Предсрочно изискуемата главницата, както и възнаградителните лихви са
дължими, но в установените от съда размери. Погасяването от страна на длъжника следва да
се извърши по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Със сумата от 1 392,78 лв. е погасена
възнаградителната лихва от 593,49 лв. и 799,29 лв. от главницата, като е останала за
плащане главница в размер от 700,71 лв. При липса на друг метод за изчисляване на
обезщетението за забава същото следва да се начисли върху остатъчната главница от датата
на твърдяното обявяване на предсрочната изискуемост /20.09.2016 г./ до претендирания
период /16.10.2020 г./, доколкото не може да се определи кога точно би настъпила
предсрочна изискуемост при изменението на погасителния план, но за база на
начисляването следва да се вземе главницата от 700,71 лв. Съдът изчислява с лихвен
калкулатор останалото дължимо обезщетението за забава в размер на 289,62 лв.
В заключение исковете на ищеца са основателни за сумата в размер на 700,71 лв.
главница и сумата в размер на 289,62 лв. обезщетение за забава. За разликата над
присъдената сума за главница от 700,71 лв. до претендираните 851,88 лв., а именно за сумата
от 151,17 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен. За разликата над присъдената
сума за обезщетение за забава от 289,62 лв. до претендираните 323,03 лв., а именно за сумата
от 33,41 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен. Искът за сумата от 108,26 лв.
възнаградителна лихва следва да се отхвърли изцяло. Евентуалните искове за отхвърлените
вземания също се явяват неоснователни, съобразно изложените по-горе мотиви.
С оглед изхода на спора разноските следва да се разпределят между страните
съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Ищецът е претендирал 25 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, а в
исковото – 125 лв. държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 200 лв. депозит
за назначаване на особен представител и 120 лв. депозит за вещо лице. Общо 620 лв.
Ответникът не е сторил разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в исковото
производство в размер на 100 лв. В тежест на ответника следва да се възложат сумите за
разноски в размер на 57,88 лв. в заповедното производство и 420,62 лв. в исковото
производство, които същият следва да заплати на ищеца. На особения представител на
ответника следва да се издаде РКО и да се изплати възнаграждение съобразно внесения
депозит в размер на 200 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът ОРХ. М. ХЮС., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, ДЪЛЖИ на ищеца „*, със седалище и адрес на управление: гр. *,
следните вземания по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS-11357628 от 14.07.2015 г., сключен
между страните, в общ размер от 990,33 лв., а именно:
1/ сумата от 700,71 лв. /седемстотин лева и седемдесет и една стотинки/ главница,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
/27.10.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението;
2/ сумата от 289,62 лв. /двеста осемдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/
4
обезщетение за забава върху главницата за периода 20.09.2016 г. – 16.10.2020 г.;
за които вземания е издадена Заповед № 260427 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 22.01.2021 г. по ч.гр.д. № 13617/2020 г. на Варненски районен
съд.
ОТХВЪРЛЯ иска за главница по отношение на сумата от 151,17 лв. /сто петдесет и
един лева и седемнадесет стотинки/, представляваща горницата над присъдените 700,72 лв.
до претендираните 851,88 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава по отношение на сумата от 33,41 лв.
/тридесет и три лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща горницата над
присъдените 289,62 лв. до претендираните 323,03 лв.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата от 108,26 лв. /сто и осем лева и двадесет и шест
стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва върху главницата за периода 20.08.2016 г. –
20.04.2017 г.
ОСЪЖДА ОРХ. М. ХЮС., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*, със
седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 57,88 лв. /петдесет и седем лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща дължими разноски в заповедното производство
и сумата от 420,62 лв. /четиристотин и двадесет лева и шестдесет и две стотинки/,
представляващи дължими разноски в исковото производството, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер от внесения депозит в полза на особения
представител на ответника – адв. Г.И. за сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца
банкова сметка в заявлението за издаване на заповед за изпълнение в СИТИБАНК ЕВРОПА
с IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5