Р Е Ш Е Н И Е
град София, 16.10.2020 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ..……….. като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №7103 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение
№47355 от 21.02.2019г., постановено по гр.дело №90540/2017г. по описа на СРС, Г.О.,
125-ти състав, е признато за установено по отношение на С.Г.К., Е.Г.К., Д.К.Н.
и Г.К.К., че „Д.“ ЕАД е собственик въз основа на апорт в капитала му, вписан в
Служба по вписванията при СРС в т.II, №108,
вх.рег.№1765/10.02.2000г. на имот, с площ от 391 кв.м., с идентификатор
68134.701.436 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-65/08.11.2010г. на
изпълнителния директор на АГКК, при съседи на имота: от три страни имот с
идентификатор 68134.701.1, собственост на ищеца, находящ се на бул.“******/с
предишно наименование ул.“******/, СО район „Слатина“, град София, който имот с
идентификатор 68134.701.436 по КККР съставлява имот стар пл.№14, кв.2, местност
„Подстанция Изток“ и се намира в рамките на УПИ I, кв.11, и който имот е повдигнат в черно и означен с цифри 14-15-16-17-14
по комбинирана скица на вещото лице Р.П., приподписана от съда и представляваща
неразделна част от постановеното решение. С решението са осъдени Е.Г.К., Д.К.Н.
и Г.К.К. да заплатят на „Д.“ ЕАД по 1/3 част от сторените в производството
разноски в общ размер на 1915.07 лв..
Постъпила
е въззивна жалба от ответниците - С.Г.К., Е.Г.К., Д.К.Н. и Г.К.К., чрез адв.В.И.,
с която се
обжалва изцяло решение №47355 от
21.02.2019г., постановено по гр.дело №90540/2017г. по описа на СРС, Г.О.,
125-ти състав, с което е уважен предявения установителен иск за собственост. Релевирани са подробни доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в
противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства и при
допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че неправилно СРС е приложил
нормата на чл.17, ал.2 от ГПК, тъй като в случая е недопустимо да бъде упражнен
косвен съдебен контрол за незаконосъобразност на административен акт за
реституция, по отношение на който е упражнен пряк съдебен контрол. Твърди се,
че постановеното решение от 16.06.1993г. по а.д.№162/1993г. по описа на СГС,
А.О., III-Б състав, с което е отменен отказ на искане за отмяна на отчуждаване на
недвижим имот с пл.№14, кв.2, местност „Подстанция Изток“, ул.“Момина чешма“, е
задължително за страните по делото, за държавата и нейните органи, поради което
е недопустимо отново в настоящото производство да се анализира въпроса досежно
налице ли са предпоставките за реституция по отношение на спорния имот с
идентификатор 68134.701.436 по КККР, одобрени със заповед
№РД-18-65/08.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, идентичен с имот стар
пл.№14, кв.2, местност „Подстанция Изток“, ул.“Момина чешма“. Поддържа се, че обоснованият
извод от СРС, че отчуждителните
мероприятия върху
спорния имот са изцяло
реализирани е
неправилен и не съответства на събраните по делото доказателства. Излага се
още, че неправилен е обоснованият краен извод на СРС, че ищецът - „Д.“ ЕАД е придобил собствеността върху процесния имот чрез апортна вноска в капитала на дружеството, извършена
от "Б. АД" АД, вписана в Служба по вписванията, извършена при спазване на изискванията на ТЗ.
Поддържа се, че извършеният апорт е непротивопоставим на правоимащите на
реституция и няма транслантивен ефект по отношение на възстановения имот. Излагат
се още доводи досежно твърдението на ищеца, поддържано при условията на
евентуалност, за придобиване на имота на основание давност като се твърди, че в
случая не е доказано, че ищецът е упражнявал явно и необозпокоявано
фактическата власт върху имота с намерение да я свои за период от 10 години.
Поддържа се, че в случая намира приложение нормата на чл.2, ал.5 от ЗОСОИ,
съгласно която изтеклата придобивна давност за реституираните имоти не се
зачита и започва да тече нова, считано от датата на приемане на сочената
разпоредба, като отделно се твърди, че е налице и прекъсване на давността с
образуване на адм.дело №4764/2011г. по описа на АССГ, 36 състав, в което са
взели участие страните по делото. В тази връзка се излага, че липсва основание
в закона да се приеме, че ищецът е придобил имота на твърдяното от него
оригинерно правно основание – изтекла в негова полза придобивна давност. Допълнителни подробни съображения
са изложени в писмена защита. Молят съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с който да
отхвърли предявения положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл.124 от ГПК. Претендират присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Представят списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна - „Д.“ ЕАД, чрез процесуален представител адв.Ек.А., депозира писмен
отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата
въззивна жалба. Посочва се, че обжалваното решение е постановено в съответствие
със събраните по делото доказателства и при анализиране на релевантни по делото
факти и обстоятелства и при правилно прилагане на материалния закон. По
изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното
съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Предявен
е при условията на субективно съединяване от „Д.“ ЕАД срещу С.Г.К., Е.Г.К., Д.К.Н.
и Г.К.К. иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено по
отношение на страните, че ищецът е собственик въз основа на апорт в капитала
му, вписан в Служба по вписванията при СРС в т.II, №108, вх.рег.№1765/10.02.2000г. на имот, с площ от 391 кв.м., с
идентификатор 68134.701.436 по КККР, одобрени със заповед
№РД-18-65/08.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи на имота:
от три страни имот с идентификатор 68134.701.1, собственост на ищеца, находящ
се на бул.“******/с предишно наименование ул.“******/, СО район „Слатина“, град
София, който имот с идентификатор 68134.701.436 по КККР съставлява имот стар
пл.№14, кв.2, местност „Подстанция Изток“, ул.“Момина чешма“, и се намира в рамките на
УПИ I, кв.11.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения при условията на субективно съединяване от „Д.“ ЕАД срещу
С.Г.К., Е.Г.К., Д.К.Н. и Г.К.К. иск с правно основание чл.124 от ГПК за
признаване за установено по отношение на страните, че ищецът е собственик въз
основа на апорт в капитала му, вписан в Служба по вписванията при СРС в т.II, №108, вх.рег.№1765/10.02.2000г. на имот, с площ от 391
кв.м., с идентификатор 68134.701.436 по КККР, одобрени със заповед
№РД-18-65/08.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи на имота:
от три страни имот с идентификатор 68134.701.1, собственост на ищеца, находящ
се на бул.“******/с предишно наименование ул.“******/, СО район „Слатина“, град
София, който имот с идентификатор 68134.701.436 по КККР съставлява имот стар
пл.№14, кв.2, местност „Подстанция Изток“,
ул.“Момина чешма“, и се намира в рамките на УПИ I, кв.11. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства
по делото и съобразно
приложимия материален закон като е обосновал правилен краен извод, че ищецът е доказал, че е придобил право на собственост върху процесния
недвижим имот на основание възникналите правните последици на приватизационна
процедура и апорт. Така изложените от
първоинстанционния съд мотиви са законосъобразни, постановени при правилно
прилагане на материалния и процесуалния закон в съответствие с доказателствата
по делото, поради което на основание чл.272 ГПК въззивният съд изцяло препраща към тях. Във връзка с доводите
във въззивната жалба съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.124 от ГПК всеки
може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за
да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. За да бъде успешно проведен така
предявеният установителен иск за признаване на правото на собственост върху
недвижим имот, ищецът трябва да изложи фактическия състав, от който произтича
правото му, и да иска съответните доказателства за
установяване на тия факти, образуващи основанието на установителия иск, т.е.
при условията на пълното и главно доказване да установи правото си на
собственост. Ответникът следва да направи своите възражения по иска и да поиска
съответните доказателства. В конкретната хипотеза и с оглед наведените от ищеца
факти и обстоятелства и заявен петитум на исковата молба съдът приема, че е сезиран с предявени субективно
съединени положителни установителни искове за установяване правото на
собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Уважаването на така предявения иск за собственост предпоставя необходимост ищецът да
установи при условието на пълно и главно доказване правото си на собственост по
отношение на процесния имот на твърдяното от
него придобивно основание. В случая ищецът
- „Д.“ ЕАД твърди, че е собственик на имот, с площ от 391 кв.м., с
идентификатор 68134.701.436 по КККР, одобрени със заповед
№РД-18-65/08.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи на имота:
от три страни имот с идентификатор 68134.701.1, собственост на ищеца, находящ
се на бул.“******/с предишно наименование ул.“******/, СО район „Слатина“, град
София, по силата на извършена
приватизационна сделка от 1994г. и последващото му апортиране в капитала на
дружеството през 2000г. Евентуално е направил твърдения за придобиване
правото на собственост на оригинерно основание /давност/, за която твърди, че е
започнала от 09.06.1994г. до вписването на апорта, а от вписването на апорта до
настоящия момент владението се осъществява от него. Ответниците - С.Г.К., Е.Г.К., Д.К.Н. и Г.К.К. оспорват активната материалноправна
легитимация на ищеца, като заявяват собствени права върху имота, придобити на
основание наследствено правоприемство и реституция по ЗВСВНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., въз основа
на влязло в сила
решение от 16.06.1993г. по а.д.№162/1993г. по описа на СГС, А.О., III-Б
състав, с което е отменен отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим
имот с пл.№14, кв.2, местност „Подстанция Изток“, ул.“Момина чешма“, за който
имот няма спор, а и от доказателства се установява, че е идентичен с имота, за
който ищецът твърди, е придобил правото на собственост по посоченото от него
правно основание.
Спорно пред настоящата
инстанция, както и пред първоинстанционния съд е въпросът за наличието на сила
на пресъдено нещо по отношение на постановеното решение по административното
дело, касаещо правото на собственост. Възстановяването на собствеността върху отчуждени имоти се извършва с
решение на административен орган, като според установената практика на ВС и ВКС, тези решения
имат конститутивно действие - т.е. от тях настъпва реституционният ефект. По
своето естество решенията представляват индивидуални административни актове,
постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя
и административния
орган – в случая Кмета на Столична община, в което се преценява дали е налице право на
възстановяване на собствеността. В това производство не участват заинтересовани
лица, нито пък могат да се разрешават спорове за собственост. В случай, че
трето лице оспорва правото на заявителя за възстановяване на собствеността
върху конкретен имот и претендира за себе си това право, има възможност да
установи твърденията си в спорното исково производство. Освен това - ако трето
лице счита, че правото му на собственост върху определен имот е засегнато от
позитивно решение на административния орган, то
може в спорния исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение
срещу валидността и материалната законосъобразност на това решение. Тази
възможност бе утвърдена в практиката на ВКС при действието на ГПК от 1952 г.
(отм.)., а сега произтича пряко от чл.17, ал.2 ГПК. Видно от
представеното по делото решение от 16.06.1993г. по а.д.№162/1993г. по описа на СГС, А.О., III-Б състав, административният съд не се е произнесъл
инцидентно по вещното право на собственост и в този смисъл самото дело не е
било с предмет спор за собственост, което обуславя отсъстивето на res judicata.
С оглед разпоредбата на чл.302 ГПК, решението на
административния съд е задължително за гражданския съд относно това дали
административният акт е валиден и законосъобразен, а в случая обжалваната
заповед е била отменена. На следващо място следва
да се посочи, че съобразно константната практика на ВКС отразяването на даден
имот в кадастралния план или в кадастралната карта няма пряко действие върху
действително притежаваните вещни права и не съставляват пречка за тяхната
защита по съдебен ред, тъй като кадастралната карта има информативно значение и
от тази гледна точка факта дали и как даден имот е отразен в нея, няма пряко
действие върху действително притежаваните вещни права /в този смисъл е и решение №24/29.05.2013г. по гр.дело №445/2012г. на
ВКС, I Г.О./. Ето
защо настоящият съдебен състав намира, че така наведеният довод за
недопустимост на прилагане
на нормата на чл.17, ал.2 от ГПК
е неоснователен.
По отношение на другите
наведени доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, настоящият
съдебен състав намира, че същите са неоснователни. От събраните по делото
доказателства се установява, че през 1961г. по
реда на ЗПИНМ са отчуждени
имоти, сред които и собствения на общия наследодател на ответниците – Г.К., имот стар пл.
№14, находящи се в район "Слатина", местността "Подстанция Изток",ул."Момина
чешма", за нуждите на ДТП "Печатни произведения и търговска база".
От заключението на вещото лице Р.Пандев по приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че е налице пълна идентичност между отчуждения от общия наследодател на
ответниците – Г.К. имот, нанесен в КККР като
поземлен имот с идентификатор
69134.701.436, който
имот се намира в рамките на имот с идентификатор 69134.701.1. Гореизложеното обосновава приемането на извод, че
процесният имот, възстановен на ответниците по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., съставлява
част от имотите - респ. имот стар пл. №14, отчуждени за нуждите
на ДТП "Печатни произведения и търговска база" на основание Заповед №112/21.02.1961г.
на ИК на СГНС и Заповед №486/01.07.1971г., рег.преписка №222/1972г.. За одържавените
недвижими имоти, вкл. терен с обща площ - 46 000 кв.м., със застроена площ 3000
кв.м., находящ се на ул."******, е съставен АДС №2220/25.03.1974г., като имотът е
предоставен за оперативно управление на ДП "Складово експедиционна база"
София, чиито активи преминават към образуваната със Заповед №85/09.07.1990г. на
министъра на икономиката и планирането ДФ "Книгоразпространение ",
регистрирана по Указ 56 за стопанската дейност по ф.д. №6038/199 г. на СГС. С
договор за продажба чрез конкурс от 22.02.1994г. Министърът на търговията е
прехвърлил собствеността и владението върху ДФ "Книгоразпространение"
- гр. София, вкл. складова база на ул."******, представляваща терен от 46
000 кв.м., в това число застроена площ от 4500 кв.м, на "Бърт" АД. Купувачът по сключения по реда на чл.30 ЗППДОП (отм.) приватизационен
договор - "Бърт"
АД през 2000г. при учредяването на ответното дружество - „Д.“ ЕАД е направил непарична вноска в капитала му- на имот, съставляващ складова
база в гр.София, кв."Слатина", местността
"Подстанция Изток", ул."Момина
чешма", състояща се от 46 000 кв.м. терен и 4500 кв.м. застроена стопанска
площ, която включва пететажна складово-административна сграда, две едноетажни
пристройки към нея, складови халета и съоръжения-сондажен кладенец, бункер,
асфалтови площадки, бетонови алеи, находящи се в границите, обособени от
съществуваща масивна ограда. Апортът е вписан в Служба по вписванията при СРС в т.II, №108, вх.рег.№1765/10.02.2000г..
Следователно, при така
създалата се колизия на двете групи права - тези на правоимащите по ЗВСВНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. и тези,
които произтичат от приватизационната сделка, в случая следва да намери
приложение разпоредбата на §6, ал.6 /нов ДВ, бр.39/98г./ на ЗППДОБП (отм.), сега §11 от ДР на ЗПСК. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл,
че при открита процедура за приватизация, органът по реституция няма правомощието да издава решение
за реално възстановяване на собствеността върху земи, включени в капитала на
приватизиращото се предприятие, а следва да издаде решение за обезщетяване на
предишните собственици по реда на §6, ал.6 от ЗППДОБП (отм.) или §11 от ДР на ЗПСК. Ако все
пак бъде издадено решение, с което собствеността се възстановява реално /какъвто е процесният случай –
налице е влязло в сила съдебно решение, с което се отменя отказ на Кмета на
Столична община на искане за отмяна на отчуждаване/, то ще е непротивопоставимо на купувача по
приватизационната сделка, съответно - на приватизираното търговско дружество.
Разпоредбата дава предимство на процеса на приватизация, който не може да бъде
възпрепятстван от реституционни претенции, ако те не са били уважени до този
момент. Същевременно тя регламентира още една пречка за реално възстановяване
на собствеността, при която бившите собственици получават само обезщетение, но
не и реална собственост върху притежаваните земи. Възстановяването на
собствеността по реституционния закон настъпва с решението на административния орган,
респективно с решението на съда, с което се отменя отказа на административиня
орган, което има конститутивен
ефект. 3атова то не може да бъде зачетено, ако към момента на постановяването
му земята е в процес на смяна на собствеността или този процес вече е приключил
с приватизационна сделка. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №78 от 08.07.2010г. на ВКС,
ІІ Г.О. по гр.д. №4543/2008г..
Следователно в настоящия
случай влязлото в
сила решение от 16.06.1993г. по а.д.№162/1993г. по описа на СГС, А.О., III-Б състав, с което е отменен отказ на искане на
наследодателя на ответниците за отмяна на отчуждаване на процесния недвижим
имот е
непротивопоставимо на ищеца - „Д.“ ЕАД,
който е правоприемник на купувача по сделката "Бърт" АД. Постановеното решение от 16.06.1993г. по
а.д.№162/1993г. по описа на СГС, А.О., III-Б състав не е породило конститутивния си вещноправен ефект и не
легитимира ответниците като собственици на процесния имот.
На следващо място правилни са и изводите на първоинстанционния
съд, че не са били налице материалните предпоставки за възстановяване на
правото на собственост на ответниците върху процесния недвижим имот, в
качеството им на наследници на Г.К., поради липсата на материалноправните
предпоставки за отмяна на отчуждаването. Както се посочи по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт постановеното решение по адм.д.№162/1993г. по описа на СГС,
А.О., III-Б състав не обвързва със
сила на пресъдено нещо ищеца по настоящото дело - „Д.“ ЕАД, който не е
участвал като страна в производството по отмяна на отчуждаването по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., поради което няма процесуална пречка по настоящото
дело от негова страна да се твърди и да се доказва обратното - относно липсата на материалноправните
предпоставки за отмяна на отчуждаването. Това решение е постановено по административноправен
спор, развил се между административния орган и лицето, което го е сезирало т.е.
едностранно, без участие на лицето, чиито права на собственост евентуално се
засягат от обжалвания административен акт.
Фактическият състав
на възстановяване на собствеността по ЗВСВНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. включва кумулативното наличие на следните предпоставки:
1./право на собственост върху недвижим имот, отчужден по нормативните актове,
посочени в чл.1 на закона; 2./отчуждените сгради да съществуват към
25.02.1992г., а ако не съществуват или са останали с временен режим, дворното
място да отговаря на изискванията на самостоятелен парцел; 3./мероприятието, за
което е бил отчужден имота, фактически да не е започнало; 4./да има искане за
възстановяване на собствеността от бившия собственик или неговите наследници в
съответния преклузивен срок; 5./връщане на полученото обезщетение при
отчуждаването.
В случая от съвкупния
анализ на събраните по делото писмени доказателства - удостоверение от 11.11.2014г., издадено от Столична
община, Направление Архитектура и градоустройство, решение на Експертен съвет
от 14.04.1961г., обяснителна записка към генерален план за складова база на ДТП
"Печатни произведения-търговска база" - София, позволителен билет №230/30.03.1964г., позволителен
билет №78/03.03.1975г., акт за държавна собственост №2220/25.03.1974г., конкурсна
документация, изготвена от органа по чл.3 ЗППДОП (отм.) в производството
по приватизация, както
и заключение на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза,
обосновава приемането на извод, че мероприятието, за което е предприето
отчуждаването на група имоти за държавна нужда - изграждането на складова база на ДТП "Печатни
произведения", е комплексно по своя характер и е реализирано преди влизане
в сила на реституционния закон през 1991г.. От заключението на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза и допълнителните уточнения, дадени от експерта в съдебно
заседание, се установява, че
теренът, отреден за складова база на ДТП "Печатни произведения",
представлява комплексно строително мероприятие, което включва изграждане на
сгради и към тях подходи /пътища/, подземна и надземна инфраструктура,
необходими за функционирането им. От заключението на вещото лице се установява,
че имот, с площ от
391 кв.м., с идентификатор 68134.701.436 по КККР, одобрени със заповед
№РД-18-65/08.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи на имота:
от три страни имот с идентификатор 68134.701.1, собственост на ищеца, находящ
се на бул.“******/с предишно наименование ул.“******/, СО район „Слатина“, град
София, който имот с идентификатор 68134.701.436 по КККР съставлява имот стар
пл.№14, кв.2, местност „Подстанция Изток“,
ул.“Момина чешма“, се намира в рамките на УПИ I, кв.11 - терен на
складовата база за търговия на печатни произведения /т.е в територията на
поземлен имот с идентификатор 68134.701.1/. Следователно се налага извода, че възстановеният със съдебното решение на ответниците имот стар пл.№14, кв.2, местност
„Подстанция Изток“, ул.“Момина чешма“ представлява участък от терен, в който е
проведено мероприятие, за което е отчужден имота,
като процесният имот обслужва функционално реализираното комплексно
строителство, същият се явява засегнат от изпълненото в съответствие със закона
мероприятие. При това положение въззивният съд приема, че процесният недвижим
имот попада в реализиран комплекс от строителни дейности, като извършеното
застрояване, придава на земята характеристиката на вещ с несамостоятелно
значение, като изключва възможността теренът да бъде възстановен на предишните
собственици /в този смисъл решение №407/13.07.2010г. по гр.д. №289/2009г. на
ВКС, І Г.О./. Следователно се налага извода, че
така осъщественото комплексно
благоустройствено мероприятие върху отчуждения имот преди влизане в сила на реституционния закон представлява пречка за възстановяване собствеността на земята.
По горните аргументи
въззивният съд приема по така предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК, че по делото е доказано, че ищецът - „Д.“ ЕАД е собственик на складовата база, в която е включен и
процесния имот, по силата на приватизационна сделка и апортна вноска в капитала му, вписана в Служба по
вписванията при СРС в т.II, №108, вх.рег.№1765/10.02.2000г., както
и че ответниците не притежават противопоставими права, произтичащи от
реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.. При така
обоснованият краен извод на въззивният съд за доказаност правото на собственост на ищеца по отношение на спорния имот на посоченото
от него главно придобивно основание - приватизационна сделка и апортна вноска в капитала му, вписана в Служба по
вписванията при СРС в т.II, №108, вх.рег.№1765/10.02.2000г., не следва да се разглежда поддържаното при условията на
евентуалност възражение на ищеца - „Д.“ ЕАД за придобиване на
имота по давност.
С оглед на изложените съображения
съдът счита, че по делото са събрани
убедителни доказателства установяващи активната легитимация на ищеца по
предявения от него положителен установителен иск за собственост срещу ответниците относно процесния
имот. Предявеният
иск с правно основание чл.124 от ГПК е основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен. Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с
тези на първоинстанционния съд атакуваното решение като постановено при
правилно приложение на закона се явява законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено на основание чл.271 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемия предвид заявената
от него в този смисъл претенция в хода на устните състезания. На основание чл.78,
ал.1 от ГПК във връзка с чл.273 ГПК въззивниците – ответници следва
да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия – ищец сумата от 970.00 лв., реално
сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №47355 от 21.02.2019г., постановено по гр.дело №90540/2017г. по
описа на СРС, Г.О., 125-ти състав.
ОСЪЖДА С.Г.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; Е.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: ***; Д.К.Н.,
с ЕГН **********, с адрес: *** и Г.К.К., с ЕГН **********, с адрес: ***; да
заплатят общо на „Д.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***;
на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК във връзка с чл.273 ГПК сумата от 970.00 лв. /деветстотин
и седемдесет лева/, реално сторени разноски за платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните, че е
постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./