№ 554
гр. Пазарджик , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200632 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Р.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „***“ №7, представлявано от управителя СП. П.
Щ., против Наказателно постановление № 13-002606 от 09.04.2021 г., издадено от
директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което за нарушение
на чл.402 ал.2 от КТ на основание чл.415 ал.3 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 5 000 лева.
В бланкетната жалба е посочено, че НП е нищожно и незаконосъобразно,
като се оспорват направените от контролните органи констатации, като се
претендира несъставомерност на извършеното деяние от обективна и субективна
страна. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага обосновано
становище в подкрепа на искането за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Претендират се разноски в полза на жалбоподателя за заплатено адвокатско
възнаграждение.
1
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано писмено
становище, относно законосъобразността на НП и отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на поисканите разноски за поисканото
адвокатско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите
на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди
събраните по делото писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН, намира за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП, за това че в качеството
си на работодател смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, не оказал съдействие на
контролен орган- ДИТ- Пазарджик, при изпълнение на неговите функции. На
26.11.2020 г. по повод подаден сигнал инспектори от Дирекция „ИТ“- Пазраджик,
между които и св. Г.М., била извършена проверка в обект на дружество „Р.“
ЕООД, представляващ „Ресторант“, находящ се в гр. Пазарджик, на ул. „***“ № 7.
При проверката присъствал управителя на дружеството- С.Щ., на която била
връчена призовка на основание чл.45 ал.1 от АПК във връзка със започнато
административно производство с изх.№20079254/26.11.2020г. (л.8) за явяване в
сградата на ДИТ- Пазарджик на 01.12.2020 г. и представяне на поисканите с
призовката документи. На посочената в призовката дата управителят или
упълномощено от него лице не се явил в ДИТ, като не е уведомил контролния
орган за наличие на обективна причина за неявяването.
С писмо с вх. № 20100758/07.12.2020 г., изпратено на ел. поща на ДИТ
Пазарджик, управителят на дружеството-жалбоподател С.Щ. поискала отлагане на
срока за предоставяне на документите, изискани й с посочената призовка, поради
усложнената епидемиологична обстановка към онзи момент и заболяване на
служител от счетоводната кантора, която обслужвала дружеството. Искането й
било удовлетворено, като с писмо с изх. № 20081099/08.12.2020г. (л.15) била
насрочена нова дата за явяване и представяне на документите- 16.12.2020 г. в
10.30ч. Писмото било връчено на управителя на дружеството. На цитираната дата
отново не се явил представител на дружеството, нито били предоставени исканите
документи. Това обстоятелство било отразено със съставена декларация от страна
на контролния орган (л.16).
2
На управителя на дружеството било връчено ново писмо-покана с изх. №
20082709/17.12.2020г. за явяване и предоставяне на документи на 18.12.2020 г. в
9:30 ч. (л.9). На посочената дата и час и до края на работния ден отново не се явил
управителя или негов пълномощник и не били представени документи, което било
удостоверено със съставена декларация (л.17).
В следобедните часове на 18.12.2020 г. управителят на дружеството-
жалбоподател изпратил имейл (неофициален, който не е публикуван в търговски
регистър) с част от изисканите с Призовката от 26.11.2020г. документи, които не
били подписани с електронен подпис. Тези документи били недостатъчни, за да
бъде осъществен контрол по спазване на трудовото законодателство и ЗБУТ. От
дружеството били изпратени множество прикачени файлове, голяма част от които
не се отваряли, а една част от които контролният орган отворил били нечетими.
Така били получени файлове представляващи трудовото досие на М. П.,
присъствени форми за месеците юли, август и септември 2020 г. и касови ордери.
Останалите изискани с призовката документи- трудови досиета на освободените
работници, небили представени нито с изпратените файлове по ел. поща, нито по
друг начин до приключване на проверката. Направените констатации при
последната били отразени в Протокол І ПР2034885/20.01.2021 г. за извършена
проверка (л.6-7), който бил връчен на управителя на дружеството на 21.01.2021 г.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.402 ал.2 от КТ.
Нарушението било извършено на 18.12.2020 г. в гр. Пазарджик, когато
управителят или упълномощено от него лице не се явило и не са били представени
писмени доказателства за възникнала обективна невъзможност за същото, като по
този начин не било изпълнено задължението за оказване на съдействие на
контролен орган по спазване на трудовото законодателство да изпълни функциите
си.
Нарушението е констатирано на 05.01.2021 г. в сградата на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, при преглед на фирмената документация.
Поради тази причина на дружеството-жалбоподател била изпратена покана
за съставяне на АУАН (л.10). На 21.01.2021 г. против дружеството-жалбоподател
в присъствието на неговия управител бил съставен АУАН № 13-002606, на който
бил предявен и връчен срещу подпис. Управителят вписал възражение в акта, че
документите били представени по ел. поща на деловодството на ДИТ.
3
Въз основа на съставения АУАН на 09.04.2021 г. било издадено атакуваното
НП, което било връчено на управителя на санкционираното дружество по пощата
на 13.04.2021 г. (виж известие за доставяне на л.5). Жалбата против НП била
депозирана от управителя на наказаното дружество чрез АНО до съда, като била
входирана в деловодството на ДИТ- Пазарджик на 20.04.2021 г., поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от
лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото
писмени доказателства и показанията на св. Г.М.. Съдът кредитира изцяло
събраните доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично точни и
взаимно се допълват.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, поради
следното:
Вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение е квалифицирано като
такова по чл.402 ал.2 от КТ, която норма вменява задължение на определен кръг
изчерпателно изброени субекти, включително и работодателите, да оказват
съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. Видно от
съдържанието на посочената разпоредба същата е обща и обхваща всички случаи
на неоказване на съдействие, като в нея не са посочени конкретните задължения
на субекта на административнонаказателна отговорност. Същевременно в
словесното описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено е
посочено, че управителят на дружеството или упълномощено от него лице не се е
явил и представил изисканите документи, с което не е изпълнил задължението за
оказване съдействие на контролен орган във връзка с осъществяване на контрол
по спазване на трудовото законодателство и ЗБУТ. В НП е посочено също така, че
дружеството-жалбоподател в качеството си на работодател не е оказал съдействие
на контролния орган при изпълнение на неговите функции. При това положение
както е приел АНО, съдействието е изискано с цел упражнено правомощие на
контролния орган да изиска от работодателя необходими документи във връзка с
осъществяван от него контрол по арг. на чл.402 ал.1 т.2 от КТ.
Така направеното описание на нарушението обаче не е в пълно единство с
дадената правна цифрова квалификация тъй като е следвало да се направи и
необходимата привръзка с разпоредбата на чл.402 ал.1 т.2 от КТ, доколкото
4
възприетото неоказване на съдействие от страна на дружеството в качеството му
на работодател е именно във връзка с упражненото правомощие на служителите
на Дирекция „ИТ“- Пазарджик да изискат необходимите документи във връзка с
осъществяваната от тях контролна функция.
Непосочването на коректната правна квалификация или посочване на
непълна квалификация в АУАН и НП накърнява съществено правото на защита на
санкционираното лице, което има право да научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да може да организира защитата си. Още повече че тази непълнота
означава липса на правна квалификация на нарушението и съставлява нарушение
на разпоредбите на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Посоченото съставлява
съществено процесуално нарушение, накърняващо драстично правото на защита
на наказаното лице и е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Съдът намира, че е налице и още едно основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно, а именно това, че на дружеството-работодател е даден
изключително кратък срок за оказване на съдействие чрез явяване и представяне
на изисканите документи. Видно от писмото (л.9) е че същото е издадено на
17.12.2020 г. Макар на същото да не е отразено кога е връчено на управителя на
дружеството, то в НП е отразено, че това е станало на 17.12.2020 г., т.е. в същия
ден, неясно точно по кое време на деня, което не можа да се установи и от
показанията на св. М.. С това писмо се иска от управителя на дружеството-
работодател да се яви и представи поисканите документи на 18.12.2020 г. в 09,30
часа, т.е. на следващия ден. При това положение административният орган е
определил крайно неразумен срок- по-малко от един ден, през който
работодателят следва да събере поисканите му документи и да ги представи на
проверяващите. Вярно е, че тези документи са били изискани първоначално на
01.12.2020 г., който срок е удължен с 15 дни по уважителни причини, посочени от
управителя на дружеството. Вярно е и това, че за дата 16.12.2020 г. такива
уважителни причини не са били посочени, но така удълженият първоначално
срок, а и даденият допълнително с новото призоваване (общо 20 дни), при
действаща все още към онзи момент епидемиологична обстановка и при
посоченото от управителя заболяване на счетоводителя, който обслужва
дружеството, административният орган е следвало да даде един по-дълъг, разумен
срок за предоставяне на документите. Очевидно е и от проведената
кореспонденция по ел. поща, че управителят дори не е могъл да изпрати коректно
файловете на документите и че е изпратил част от тях, което показва че очевидно
5
е бил затруднен да изпълни в срок и надлежно поисканото съдействие от
контролния орган, още повече че административният орган е бил уведомен, че
дружеството използва т.нар „изнесено счетоводство“ и няма непосредствен достъп
до фирмената или счетоводна документация и му е необходимо повече време, за
да се снабди с нужните документи, още повече че счетоводителят на дружеството
е бил болен към онзи момент.
Няма спор, че обществените интереси в областта на трудовото и
осигурително законодателство са значими и защитени, посредством
административнонаказателните разпоредби съдържащи се в КТ, но не трябва да се
пренебрегват и правата на санкционираното лице, което има гарантирана от
закона възможност в едно производство да наведе всички свои възражения и да
представи своите доказателства, а едва след това въз основа на съвкупното им
разглеждане да се прави преценка дали може да бъде издадено и законосъобразно
ли е едно НП. В тази връзка не е изследван въпроса защо управителят на
дружеството-жалбоподател не се е явил лично или пък негов представител в ДИТ,
респ. не е изпратил всички поискани документи, както и на какво се дължи
невъзможността да бъдат отворени част от изпратените по ел. поща файлове с
документи и не са поискани нови четими екземпляри на нечетимите документи. В
този ред на мисли съвсем хипотетично част от неизпратените документи или пък
всички неизпратени, може да се дължи на обстоятелството, че същите не са били
налични или пък не са били налице предпоставките за тяхното създаване, при
което те обективно няма как да бъдат представени. Всички тези въпроси не са
изследвани нито от актосъставителя, нито от АНО. А се е пристъпило направо към
повдигане на адм. обвинение и реализиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател само защото от името на дружеството
никой не се отзовал на призовката и че не са изпратени част от исканите
документи по ел. път, а от изпратените една част били нечетими, а на другите не
можел да „се отвори“ файла.
Всичко това е довело до опорочено тълкуване на нормата на чл.402 ал.2 от
КТ, от там и до липса на обоснованост и доказаност на повдигнатото обвинение
до изискваната от закона степен на несъмненост, което опорочава издаденото НП
и е достатъчно основание за неговата отмяна.
Съдът намира за необходимо да посочи, че направеното от страна на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател възражение за
нарушение на чл.3 ал.2 от ЗАНН, не е налице. Вярно е, че дружеството-
6
жалбоподател е наказано на основание чл.415 ал.3 от К, която норма е нова и е
въведена с изм. и доп. в КТ с ДВ бр.107/2020 г. в сила от 22.12.2020 г. Тоест към
датата на извършване на нарушението- 18.12.2020 г. тази разпоредба не е била
действаща. Тя обаче има аналог към датата на нарушението, а именно
разпоредбата на чл.414 ал.1 от КТ, която предвижда санкция за работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Очевидно от
словесното описание на нарушението и дадената квалификация се касае за
нарушаване на разпоредба на трудното законодателство и че същата не касае
правилата за осигуряване на ЗБУТ. Тук веднага следва да се вметне, че няма
отношение за обстоятелството, че от дружество са изискани и документи във
връзка с контрол за спазване на ЗБУТ, тъй като самата нарушена норма е такава
касаеща трудовото законодателство, а не норма пряко регулираща ЗБУТ. При това
положение макар АНО да е наложил имуществената санкция на дружеството-
работодател на посоченото основание- чл.415 ал.3 от КТ, той не е допуснал
нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като не е длъжен да сочи
разпоредбата въз основа на която санкционира лицето, а наложената санкция е в
рамките установени в разпоредбата на чл.114 ал.1 от КТ.
Поради посочените обаче по-горе допуснати нарушения опорочаващи
издадения санкционен акт, същият следва да се отмени.
При този изход на делото отмяна на НП, основателна се явява претенцията
на дружеството-жалбоподател за присъждане в негова полза на сторените
разноски за заплащане на адвокатски хонорар, претендирани в размер на 600 лева
за процесуално представителство. Искането е своевременно направено в хода на
съдебното производство. Заплащането в брой е надлежно удостоверено с
представения по делото договор за правна защита и съдействие (л.69).
Процесуалният представител има права на такива разноски. Размерът на
изплатеното и претендирано възнаграждение е малко над минималния по чл.7 ал.2
т.2 във вр. чл.18 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и с броя на проведените съдебни заседания и броя на
разпитаните свидетели, както и анализа на представените многобройни писмени
доказателства. Съдът обаче намира, че възражението за прекомерност направено
от ответната страна е основателно, тъй като делото не представлява фактическа и
правна сложност и се разгледа в едно с.з. с разпит на един свидетел, поради което
счита, че адекватен в случая на осъщественото представителство е хонорар в
7
минимален размер от 580 лева. Поради това счита, че претенцията на въззивника
следва да се удовлетвори до този размер, като за разликата до 600 лева следва да
се отхвърли като неоснователна. Разноските следва да се възложат в тежест на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище в гр.София ,
тъй като тя има статут на юридическо лице съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения
правилник на ИА „ГИТ“ обн. в ДВ бр.6/2014г., а според чл.7 ал.1 от същия,
териториалните дирекции „Инспекция по труда“ са структурирани към Агенцията.
Пак с оглед изхода на делото неоснователна се явява претенцията на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик
в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002606 от 09.04.2021 г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което
на „Р.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.
„***“ №7, представлявано от управителя СП. П. Щ., за нарушение на чл.402 ал.2
от КТ на основание чл.415 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер
на 5 000 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“ гр. София, представлявана от изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на
„Р.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.
„***“ №7, представлявано от управителя СП. П. Щ., разноски в размер на 580
(петстотин и осемдесет) лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат, като
ОТХВЪРЛЯ искането на „Р.“ за присъждане на разноски за разликата от 580 лева
до 600 лева, както, като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител
на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в
14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8
9