№ 202/30.09.2021г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на първи септември две хиляди и двадесет първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА Д.
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
П.Мидов
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №558 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е касационно по реда на
чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от А.А.Й.
– чрез адв.Б.С., против Решение №260029 от 22.02.2021г., постановено по АНД №9 по описа на Районен съд Свиленград
за 2021г. Твърди се, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение
на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Актът за установяване на административното нарушение не отговарял на
изискванията на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя била ангажирана за нарушение на чл.99, пр.3 от
ЗАвП, а тази разпоредба не съдържала състав на нарушението и била санкционна.
Правната квалификация на деянието, съпоставена с фактическите обстоятелства в
АУАН, възпроизведени в НП, сочело на неяснота на предявеното обвинение. По
аргумент на чл.40, ал.5 от ЗАвП и чл.45д, ал.6 от Наредба №11/31.10.2002г. на
МТ надлежният субект на задължението за спазване на утвърденото разписание,
представляващо неразделна част от разрешителното за международен превоз на
пътници, бил превозвачът по смисъла на чл.2, ал.1, а не водачът. Това нарушение
ограничило правото на жалбоподателя да проведе своята защита, поради което и
било съществено, както и съставлявало основание за приемане на наказателното
постановление за незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението на районния съд
и постановяване на решение, с което да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, като се претендират
направените разноски.
Ответникът РД АА Стара Загора не взема
становище по касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Хасково предлага
решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Свиленград
е потвърдил Наказателно постановление НП №43-0000502 от 11.11.2020г. на
Директора на РД АА Стара Загора, с което на А.А.Й. за нарушение на чл.99,
пр.трето от ЗАвП е наложено административно наказание глоба в размер на
2 000,00 лева. За да потвърди наказателното постановление, районният съд е
посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Аргументирано въззивната инстанция сочи, че изложената
фактическа обстановка съответства изцяло на констатациите в АУАН и НП и счита,
че събраните доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му. Обсъдени са
възраженията на жалбоподателя относно недоказаност на обстоятелството, че
именно жалбоподателят Й. е водачът, като съдът приема, че имената А.А.Й. и А.А.са
имена на едно и също лице. Подробно и изчерпателно въззивният съд сочи, че не приема
възражението на жалбоподателя относно субекта на отговорността за неспазване на
маршрутното разписание, както и прави защитен извод, че в случая това може да
бъде както титулярът на Разрешителното за превоз /дружеството превозвач/, така
и непосредствения водач на автобуса. Прието е за доказано по безспорен начин,
че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради
което правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В
конкретния случай размерът на глобата бил изрично посочен в закона, като съдът
излага и съображения в посока липса на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата
инстанция споделя извода на районния съд относно съставомерност на извършеното
деяние, както и относно авторството на нарушението. Неоснователни са наведените
пред настоящата инстанция възражения, че районният съд не се е обосновал при
своите изводи. Събраните в хода на
производството гласни доказателства, както и писмените такива, установяват по
несъмнен начин, че лицето е извършило деянието за което е санкционирано.
Съдържащите се в касационната жалба оплаквания преповтарят изцяло възраженията
за нарушения, релевирани и в хода по същество пред въззивната инстанция. Същите
са били предмет на обсъждане в мотивите на оспореното съдебно решение, като
решаващият състав подробно е аргументирал изводите си за тяхната
неоснователност. Настоящата инстанция намира изложените в тази връзка доводи и
съображения на съда за съответни на приложимата нормативна уредба и изяснените
по делото факти, поради което като правилни следва да бъдат изцяло споделени. Съгласно разпоредбата на
чл.40, ал.3 от Наредба №11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, разрешителните за обслужване на определената автобусна
линия са лични и не се преотстъпват. Неразделна част от разрешителното са
схемата на маршрута, разписанието, графикът за работа на екипажите и тарифата
за превоз по линията, които са прикрепени към него, като не се допуска
разкомплектуване. Разпоредба на чл.99 от ЗАвП сочи, че който наруши реда за заявяване,
предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за извършване на превоз на
пътници и товари, се наказва с глоба или с имуществена санкция 2000 лева. Не е основателно възражението за погрешна правна
квалификация, тъй като съставът на чл.99 от ЗАвП е самостоятелен и завършен и
съдържа хипотеза, диспозиция и санкция и деянието, за което е наложена на жалбоподателя
административна санкция, е обявено от закона за наказуемо именно на това
основание. Възражението на жалбоподателя, че субект
на отговорността за неспазване на маршрутното разписание е единствено титулярът
на разрешението за превоз, т.е.
дружеството превозвач, а не непосредственият водач на автобуса, също не е
основателно, както правилно счита РС Свиленград, а в случая следва да се има
предвид и че със специалната приложима административнонаказателна норма е
предвидено не само единствено налагане на имуществена санкция на юридическо
лице – превозвач, но е предвидена и
глоба за физически лица – водачите на автобусите, които извършват
нарушение във връзка с ползването на разрешението. Отговорността
на дружеството превозвач би могла да бъде ангажирана
в случаите, когато се установи, че превозвачът не е създал организация,
гарантираща спазването на маршрутното разписание. Но в процесния случай няма
нито данни, нито твърдения в тази насока, а се установява, че единствено
поведението на водача на автобуса е причина за неспазване на началния час на
превоза, поради което и ангажирането на неговата отговорност с налагане на
глоба е съответно на приложимия материален закон.
Поради изложеното, съдът намира, че
решението, с което Районен съд Свиленград е потвърдил наказателното
постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260029 от 22.02.2021г., постановено
по АНД №9 по описа на Районен съд Свиленград за 2021г.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.