О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр.Бяла Слатина, 22.02.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в закрито заседание на 22 февруари, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЯ ГЕРДОВА
като разгледа гр.д.№ 365/2020 год. по описа на РС-Бяла Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящето дело е образувано по повод подадена искова молба от „Т.К.“ ООД, ЕИК/ПИК *********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя Борислав Христов Тоев против И.А.А. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.108 от ЗС, с която се иска съдът да постанови съдебно решение по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че ищеца „Т.К.“ ООД, ЕИК/ПИК *********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя Борислав Христов Тоев е собственик на подробно посочените в исковата молба недвижими поземлени имоти и да се осъди ответника, да предаде владението на ищеца върху горепосочените имоти на основание чл.108 от ЗС.
Съдът с определението по чл.140 от ГПК постановено в з.з. на 29.06.2020г. е конституирал на основание чл. 219, ал.1 от ГПК лицето И. Роберт В. с ЕГН ********** ***, в процедурното качество на трето лице-помагач на ответника И.А.В. с ЕГН ********** за доказване обстоятелството, че същият в качеството си на съсобственик на процесните имоти е сключил договор за аренда.
По делото са проведени три съдебни заседания, като преди с.з. насрочено за 27.01.2021г. е постъпила писмена молба вх. № 260440/22.01.2021г. от ищеца „Т.К.“ ООД, чрез управителя Борислав Тоев, с която моли на основание чл. 233 ГПК да бъде прекратено производството по настоящето дело, поради отказ от иска и липса на правен интерес.
Поради нередовно призоваване на И. Роберт В. -трето лице-помагач на ответника, съдът в с.з. на 27.01.2021 г. не е дал ход на делото, а го отсрочил за 16.03.2021г. от 11:00 часа, за която дата и час страните са уведомени по реда на чл.56,ал.2 от ГПК, а третото лице помагач е призован по реда на чл.41,ал.2 от ГПК.
В случая молбата по чл. 233 ГПК е подадена лично от ищеца „Т.К.“ ООД, ЕИК/ПИК *********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя Борислав Христов Тоев. В молбата е направено изрично изявление, че страната се отказва от иска, предмет на разглеждане по настоящото дело и иска същото да бъде прекратено. Изричната молба на ищеца, с която прави отказ от предявеният ревандикационен иск и десезира съда е процесуално действие на страната в съдебното производство, което тя може да направи по всяко време на делото.
Като страна по делото ищецът разполага с възможността по всяко време да заяви, че се отказва от иска си, съгласно разпоредбата на чл. 233 ГПК, като при отказ от иска той не може да предяви отново същия иск. Предвид обстоятелството, че се касае за отказ, а не за оттегляне на иска, не е необходимо съгласието на ответника за прекратяване на делото.
Отказа от иска е неоттегляем.
В случая се касае за отказ от иска, поради което молбата на ищеца е допустима и основателна, а оттук- следва да бъде уважена.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице условията по чл. 233 ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, същевременно определението, с което производството е насрочено в открито съдебно заседание, на основание чл. 253 ГПК, следва да бъде отменено.
В с.з. проведено на 27.01.2021г. процесуалният представител на ответника И.А.А. е поискал при прекратяване производството по делото да се присъдят на доверителят му разноски в размер на 1000,00 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно приложеният договор за правна защита и съдействие, който хонорар е заплатен в брой.
При прекратяване на производството законът възлага отговорността за разноските върху ищеца – арг. чл. 78, ал. 4 ГПК. Обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане на делото е ирелевантно, тъй като при прекратяване на производството (независимо от основанието за това) въпросът дали искът е основателен не се разрешава и не се изследва от съда. При прекратяване на производството такова произнасяне липсва, поради което нито законът, нито теорията и съдебната практика съдържат разрешения в смисъл, че отговорността за разноските се възлага на ответника. Тези разноски винаги са дължими от ищеца, щом ответникът е получил препис от исковата молба и е направил разноски, за да подаде отговор по чл. 131 ГПК и едва след това производството е прекратено, за него възниква правото да те да му бъдат присъдени по чл. 78, ал. 4 ГПК.
В случая са проведени три съдебни заседания, в които е участвал процесуалният представител на ответника. Ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, предвид предвидените в закона преклузии и ако при тази дейност е ползвал адвокатска помощ, всички разноски за такава помощ, при прекратяване на делото, се дължат от ищеца. Достатъчно условие за възникване правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на преписа от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на делото.
В
конкретния случай ответникът е получил препис от исковата молба, депозирал
е писмен отговор, с който е оспорил
иска. В проведените открити съдебни заседания е участвал негов процесуален
представител/адвокат/, който заявил, че
поддържа отговора, представени са писмени доказателства, както и адвокатско
пълномощно, в което е отразено, че сумата от 1000,00 лв. е договора и изплатена
в брой /л. 41 по делото/.
Предвид
гореизложеното ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по
делото в размер на 1000,00 лв. за адвокатско възнаграждение на основание
чл.78,а.4 от ГПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл.233 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ, на основание чл. 253 ГПК определение постановено в съдебно заседание на 27.01.2021 г. по гр.д.№ 365/2020г. по описа на РС-Бяла Слатина, с което е насрочено делото в открито съдебно заседание на 16.03.2021г. от 11:00 ч.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гражданско дело № 365/2020г. по описа на РС-Бяла Слатина, на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от страна на ищеца „Т.К.“ ООД, ЕИК/ПИК *********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя Борислав Христов Тоев от предявеният срещу И.А.А. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.108 от ЗС, с която се иска съдът да постанови съдебно решение по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че ищеца „Т.К.“ ООД, ЕИК/ПИК *********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя Борислав Христов Тоев е собственик на подробно посочените в исковата молба недвижими поземлени имоти, и да се осъди ответника, да предаде владението на ищеца върху горепосочените имоти на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА ищеца „Т.К.“ ООД, ЕИК/ПИК *********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя Борислав Христов Тоев ДА ЗАПЛАТИ на ответника И.А.А. с ЕГН ********** ***, сумата 1000.00 лева (Хиляда лева) представляваща реализирани от ответника разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участието на И. Роберт В. с ЕГН ********** ***- трето лице-помагач на ответника И.А.В. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на делото може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред ВрОС от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: