№ 243
гр. Пловдив, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330202140 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 616760-
F619285/07.12.2021 г. на и. д. Началник отдел „Оперативни дейности“ -
Пловдив в ГД „Фискален контрол“ ЦУ на НАП, с което на „АРТ КИД БОКС“
ЕООД ЕИК: *********, е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лв. на основание чл.
185, ал. 2 от Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/ за извършено
нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл. 118, ал.
4, т. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание, чрез упълномощения
процесуален представител адв. Д., прави искане за отмяна на наказателното
постановление като неправилно, необосновано и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила, като излага конкретни съображения по
същество. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр. Пловдив, редовно призована, в
съдебно заседание се представлява от юрк. Стаматова, която пледира за
потвърждаване на НП като законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
1
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, но не по изложените защитни аргументи.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното: Жалбоподателят „АРТ КИД БОКС“ бил данъчнозадължено
лице по смисъла на чл. 3 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/наричана за краткост по нататък-Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./.
На 08.06.20201г., на поддържания от дружеството жалбоподател
електронен магазин „myfullbox.com“ била направена контролна поръчка от
свид. З. С. М., на длъжност „инспектор по приходите“ при ЦУ на НАП на 1
брой „my full box – за месец юни 2021г.“ на стойност 37,99 лв. с избран метод
на плащане – „наложен платеж“, при доставка на стоката в офис на „Спиди“ -
гр. Пловдив, ул. „Христо Ботев“ № 85.
Поръчката пристигнала в посочения офис и и при нейното отваряне
било установено, че не била придружена от фискален бон, системен бон или
хартиен документ, съдържащ най-малко информация по чл. 26, ал.1, т. 1, 4, 7
и 8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.. На предоставеният имейл също не
бил предоставен електронен документ, съдържащ най-малко информацията
по чл. 26, ал.1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. или
фискален/системен бон, генериран в електронен вид. Пратката била
придружена единствено от товарителница.
Била извършена справка в информационните масиви на НАП при която
се установило, че няма данни за регистрирано в НАП фискално устройство за
дружеството жалбоподател, на което да се отчитат оборотите от извършените
продажби.
За така извършената проверка били съставени протоколи за извършена
проверка с номера: 0009585/01.07.2021 г. и 0009586/12.07.2021 г.
Извършеното нарушение според наказващия орган било от датата на
осъществяване на дейността на дружеството 03.02.2021 г.
На 12.07.2021 г. свид. З. М. съставила акт за установяване на
административно нарушение с № F619285 против „АРТ КИД БОКС“ ЕООД в
присъствието на представител на дружеството и на двама свидетели. В акта
било прието да е осъществено нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото
производство НП.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на заключението на
счетоводната експертиза и писмените доказателства приложени по делото.
2
Съдът дава вяра на показанията на свид. З. М.. От тях се установяват
обстоятелствата по извършената проверка, констатираните в хода на същата
факти, както и по съставянето на акта за установяване на административно
нарушение. В тази връзка при разпита си свидетелката потвърждава
авторството на съставения АУАН, както и констатациите в обстоятелствената
част на същия. Показанията на свидетелката са подробни, последователни,
вътрешно непротиворечиви, дадени от незаинтересован по делото свидетел.
Те намират подкрепа и в писмените доказателства, които се ценят за
обективни. По тези съображения съдът кредитира свидетелските показания.
В хода на съдебното следствие по искане на процесуалния представител
на жалбоподателя бе назначена, изготвена и приета от съда ССчЕ, изготвена
от вещото лице А. Г., което съдът кредитира, като компетентно,
безпристрастно и обективно изготвено. От нея се установява, че плащанията
по извършените продажби се извършвало изцяло безкасово, по банков път.
Фактическите си изводи настоящият състав изгради и въз основа на
събраните, проверени и непротиворечиви писмени доказателства по делото. В
тях не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и
безпротиворечиво установяват приетата за установена фактическа
обстановка.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени
всички изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна
квалификация на вмененото нарушение. Не е ограничено правото на
жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на
АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и
не се е възползвал от това. Актът е съставен в присъствието на представител
на търговеца.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма. Спазени са сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
Нарушението обаче не е описано надлежно от фактическа страна в
АУАН и НП. Както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Със
същата се задължават лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обект. Същевременно лицата по чл. 3, ал. 1 от Наредбата са тези,
които извършват продажби на стоки и услуги в търговски обекти, освен
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
3
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се
предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко
информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредбата. В продължение на
горното разбиране разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата позволява,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от Наредбата да не се издава касова
бележка от ФУ или ИАСУТД.
Конкретният случай предполага обсъждане на плащането чрез "наложен
платеж". Това представлява пощенска услуга, при която пощенската пратка се
доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума –
пар. 1, т. 12 от ДР към Закона за пощенските услуги. Същевременно в АУАН
и НП е посочено, че дружеството е осъществявало онлайн търговия, към
която е приложима разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Наредба Н-18 на МФ от
13.12.2006 г. и която дефинира "разносната търговия", като състояща се в
продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна
заявка, в какъвто смисъл са фактите посочени в обжалвания акт. По реда на
чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. при разносна търговия фискалната
касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който
от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато
плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство
на мястото на предаване на стоката или услугата.
При преценка на посочената за нарушена правна норма съдът счита, че
описанието на нарушението в НП не е пълно и не е достатъчно ясно. Не се
съдържа посочване какво точно действие е налагало издаване на касов бон, а
оттам и да се е породило задължението за въвеждане в експлоатация на
ФУ/ИАСУТД. Това се дължи на фактическия състав на нарушението,
доколкото правната норма допуска множество изключения от задължението
за издаване на касов бон, респ. въвеждане в експлоатация, монтиране и
регистриране на ФУ/ИАСУТД. Чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от Наредбата позволява да не се
издава касова бележка от ФУ или ИАСУТД. Затова и съдът счита, че
конкретното поведение на дружеството следва да бъде ясно посочено като се
отрази как действително е получило същото плащането, за да бъде
отграничено от хипотезите на липса на задължение за издаване на бон.
Вместо това органите на административнонаказателното производство са се
ограничили в посочване, че за доставката е избран метод на плащане
„наложен платеж“. Това не позволява да се прави предположение, че
плащането е касово, особено като се има предвид, че е извършено чрез
доставчик-куриер, който разполага с лицензия на пощенски оператор за
4
извършване на пощенски паричен превод. От друга страна, както вече се
посочи, наложния платеж е пощенска услуга и не предполага в себе си
заплащането на цената на стоката от купувача, независимо че в гражданския
оборот се възприема по този начин. Той представлява цена на услугата по
доставката. Следователно актосъставителят е следвало да посочи по какъв
начин е заплатена стоката на доставчика – например чрез заплащането й в
брой именно на него и той насетне да има задължение да я се изплати на
търговеца, за да може едва тогава да се направи заключение, че дружеството
жалбоподател е имало задължение да регистрира ФУ/ИАСУТД, а не попада в
някои от изключенията.
Недопустимо е да се тълкува НП и АУАН и да се изследва въпросът
какъв по-точно начин на плащане е приел наказващия орган, че да дефинира
поведението на жалбоподателя като наказуемо. Липсата на такова посочване
води и до невъзможност за съда да прецени и дали не е налице някое от
допустимите изключения, когато дружеството не би следвало да бъде
наказвано. Затова се прецени, че както АУАН, така и НП не съдържат пълно
описание на релевантните към фактическия състав на нарушението
обстоятелства и тези при които е извършено и не са спазени изцяло
изискванията за съдържанието на актовете и по-конкретно чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. С това към момента на издаване на НП и наказване на
санкционираното лице е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което е ограничило правата на жалбоподателя по начин, че да не
може да организира адекватно защитата си и да реализира правата си в пълен
обем. Нарушението не може да бъде санирано едва във въззивното
производство, поради което наказателното постановление следва да се
приеме за незаконосъобразно и да бъде отменено на това основание.
С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния му представител. С оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва разноски да бъдат присъдени в минимален размер, а именно в
претендирания размер от 440 лева, какъвто е минималният размер на
адвокатското възнаграждение за представителство по
административнонаказателни дела към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие съобразно обжалваемия интерес, равняващ се на
размера на наложена санкция.
Констатира се обаче, че на съдебна фаза са сторени разноски в размер
на 195.70 лв., за изготвяне на експертиза. Предвид изхода от правния спор, на
основание т.2.а от Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84
г., ОСНК, същите следва да се възложат върху въззиваемата страна.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна ТД на
5
НАП не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските
следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а
именно Национална Агенция по приходите, като разпоредител с бюджетни
кредити по аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19 от Закона за НАП.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 616760-F619285/07.12.2021 г.
на и. д. Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ГД „Фискален
контрол“ ЦУ на НАП, с което на „АРТ КИД БОКС“ ЕООД ЕИК: *********, е
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на
3000 /три хиляди/ лв. на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък добавена
стойност за извършено нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г
на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „АРТ КИД
БОКС“ ЕООД ЕИК: *********, сумата от 440 /четиристотин и четиридесет/
лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати по сметка на
РС-Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 195,70 /сто
деветдесет и пет лева и седемдесет стотинки/ лева, представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6