№ 1575
гр. Варна, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100502186 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. В. И. срещу Решение № 260018/11.08.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 360/2020 г. по описа на Районен съд - Провадия, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на С. К. М. сумата от 8387.42 лева, заплатена от
последния на отпаднало основание, поради разваляне на договор за ремонтни дейности от
15.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на исковата молба в съда – 19.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Отправя се искане за отмяна на решението в
обжалваната му част и постановяване на ново, с което изцяло да бъдат отхвърлени като
неоснователни предявените искове. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна С. К. М. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по
така подадената жалба, с която излага искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка от
тях претендира присъждане на разноски.
1
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на С. К. М. против И. В. И. с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да
заплати сумата от 10 557.42 лева като дадена на отпаднало основание по развален договор за
ремонтни дейности от 15.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 19.05.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. В. И. не депозиран писмен отговор. В
съдебно заседание оспорва изцяло предявените искове.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като
ответникът претендира присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете е с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са допустими.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
Предявената претенция е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и се основава
на твърдения за прекратяване на облигационната връзка, при което изпълнителят дължи
реституиране на даденото от възложителя. В тежест на ищеца е да установи следните
елементи от фактическия състав на правната норма: че между страните е налице сключен и
прекратен договор за изработка, по който възложителят е дал аванс. В тежест на ответника е
да установи твърденията си за престиране на трудов резултат по договора, покриващ
стойността на авансово преведените суми.
Горните предпоставки обуславят изхода от спорното правоотношение, поради което
2
следва да бъдат установени от страните по реда на главно и пълно доказване.
По силата на договор, сключен на 15.02.2017 г. С. К. М., в качеството на възложител
е възложил, а изпълнителят - И. В. И. е приел да изпълни СМР, описани подробно в
Приложение № 1 към същия. Възникналото облигационно правоотношение съдържа
съществените елементи на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и следв. ЗЗД. Вярно
е, че в документа не е посочен адреса на обекта, l който ще се изпълняват процесните СМР,
но между страните не е налице спор, че това е собственият на въззиваемия апартамент с адм.
адрес: *** и именно там са извършвани такива от ответника.
Настоящият състав приема, че ищецът е упражнил правото си по чл. 87 от ЗЗД да
развали договора за изработка чрез исковата молба. Макар в нея да не е използван изразът
„развалям договора“, е ясно, че се претендират последиците именно от подобно изявление.
Именно такова уточнение е направено от М. пред ПРС с молба от 13.07.2020 г. /листи 19 –
22/, поради което следва да се приеме, че изявлението за разваляне на договора имплицитно
се съдържа в исковата молба. С исковата молба може да бъде развален всеки двустранен
договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е
посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с
исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до
изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. В конкретния случай
същият е изтекъл още пред първата инстанция предвид срока за изпълнение, уговорен
между страните в чл. 2 от същия /90 дни/, а и изпълнението от страна на ответника е
невъзможно предвид обстоятелството, че обектът вече не се намира в съС.ието, в което е
оставен от него, тъй като възложителят е ангажирал трети лица за довършването му.
Не се спори между страните, че изпълнителят след м. юни 2017 г. преустановява
извършването на СМР в изпълнение на договора от 15.07.2017 г., както и че към момента на
напускане на обекта същите са само частично изпълнени. Възраженията на въззивника за
забава на кредитора и за едностранно изменение на договора са заявени след преклузивния
срок по чл. 133 от ГПК, поради което и не следва да бъдат разглеждани от съда.
Между страните не е спорно, че в изпълнение на сключения договор възложителят
заплаща на изпълнителя аванс, както следва: сумата от 7200 лева, за което ответникът
подписва разписка от 15.02.2017 г. и сумата от 7635 лева, представляваща 30 % от
дължимото възнаграждение в общ размер на 25 450 лева, за което също е подписана
разписка от ответника на 07.04.2017 г. Автентичността на документите не е оспорена,
поради което и съдът намира, че същите са годни да установят твърдяното от ищеца
заплащане по договор за ремонтни дейности от 15.02.2017 г. в общ размер на 14 835 лева.
Т.е. възложителят се явява изправна страна и като такава валидно упражнява правото си да
развали процесната сделка.
В разписка от 07.04.2017 г. обаче фигурира като дадена от М. на изпълнителя сумата
от 2 122.42 лева, но като основание за поучаването й е вписано „за допълнителни материали
и труд /извън договора/“. С оглед на горното същата не може да се претендира от ищеца въз
основа на разваления между страните договор за ремонтни дейности от 15.02.2017 г., тъй
3
като сумата касае други правоотношения между страните /евентуално нов неформален
договор за изработка с предмет други СМР в обекта/. В тази част исковете с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД се явяват неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
Не се спори между страните, че И. започва изпълнение по сключения договор за
изработка, но същото остава недовършено. Спорен е въпросът какви по количество и вид
СМР е изпълнил ответника и какви по количество и вид материали е закупил за влагане в
обекта с предоставената му от възложителя сума в размер на 14 835 лева. Липсата на
двустранно подписани писмени доказателства не препятства възможността страната да
установи изпълнението на договорения резултат по вид и количество, респ. неговото
предаване и насрещно приемане. Посочените фактически и правни действия имат
неформален характер поради което е допустимо да бъдат установявани с всички способи,
предвидени в ГПК.
Доказателствената тежест, с оглед частичното оспорване от страна на ищеца, тежи
върху изпълнителя - ответник. Видно е от допуснатата и приета от ПРС повторна СТЕ,
неоспорена от страните, при която на огледа на обекта присъстват същите, че по данни на
възложителя разходите направени от И. за изпълнение на договора от 15.02.2017 г. са в
размер на 8 570 лева с включен ДДС върху материалите, а по данни на изпълнителя
стойността на разходите направени от него за изпълнение на договора от 15.02.2017 г. са в
размер на 10 390 лева с включен ДДС върху материалите. Ответникът обаче не ангажира
годни доказателства, от които да се установи какво е съС.ието на обекта към момента на
напускането му, т.е. какво е действителното количество и вид на изпълнените от него СМР
за периода от 15.02.2017 г. до 20.06.2017 г. /твърдяната дата на преустановяване
изпълнението по договора/ и действителното количеството и вида на закупените с аванса и
доставени на място материали за влагане в обекта. С оглед горното настоящата инстанция
намира, че в тази връзка следва да се цени признанието на неизгодни факти от страна на
възложителя, че изпълнителят е направил разходи за материали и труд касателно
изпълнението на сключения между тях договор за изработка в общ размер на 8 570 лева,
което има обвързваща доказателствена сила. С така обаче не се ползват направените изгодни
за изпълнителя твърдения, че горната стойност е значително по-висока.
С оглед гореизложеното искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява
основателен за сумата от 6 265 лева, представляваща разликата между сумата от 14 835 лева,
дадена от ищеца на договорно основание и стойността на разходите на ответника за
изпълнение на договора за изработка – 8570 лева, като ответникът следва да бъде осъден за
заплати горната сума. Основателен се явява и акцесорния иск с правно основание чл. 86 от
ЗЗД, като И. следва да бъде осъден да заплати законна лихва върху главницата от 6265 лева,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.05.2020 г. до окончателното й
изплащане.
Като е достигнал до частично различни крайни правни изводи, първоинстанционният
съд е постановил неправилно решение в частта, с която е осъдил изпълнителя да заплати на
4
възложителя и сумата от 2122.42 лева, за която се установи, че е дадена от възложителя на
друго правно основание, различно от разваления договор за ремонтни дейности от
15.02.2017 г., поради което същото следва да бъде отменено в тази му част, като вместо това
въззивният съд постанови ново, с което отхвърли иска само за тази сума и за законната
лихва върху нея.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение №
260018/11.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 360/2020 г. по описа на Районен съд - Провадия
следва да бъде ревизирано.
В първоинстанционното производство ищецът е отправил искане с правно основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като такива следва да
му се присъдят съобразно уважената част от иска, поради което ответника И. И. следва да
бъде осъден да заплати сумата от 814.35 лева, представляваща заплатени държавна такса –
422.30 лева, заплатен депозит за СТЕ и заплатено адвокатско възнаграждение – 700 лева,
съобразно представен договор за правна защита и съдействие /листи 216 и 217/.
Ответникът е отправил искане с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане
на направените по първоинстанционното дело разноски, поради което такива следва да му се
присъдят съобразно отхвърлената част от иска, поради което С. М. следва да бъде осъден да
заплати сумата от 121.97 лева, представляваща заплатен депозит за СТЕ – 300 лева.
Доказателства за заплатено допълнително възнаграждение на вещото лице по повторната
СТЕ – 290 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева не са
представени, поради което и тези разходи не следва да се възлагат в тежест на ищеца.
За въззивна инстанция на въззивникът И. И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съобразно обжалваемия интерес и уважената част от въззивната жалба, следва да му се
присъдят разноски като въззиваемият С. М. следва да бъде осъден да заплати сумата от
295.73 лева, представляваща заплатени от него държавна такса за въззивно обжалване –
168.65 лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 1000 лева, съобразно представен
договор за правна защита и съдействие /лист 23/.
За въззивна инстанция на въззиваемият С. М., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съобразно обжалваемия интерес и отхвърлената част от въззивната жалба, следва да му се
присъдят разноски като въззивникът И. И. следва да бъде осъден да заплати сумата от
522.87 лева, представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение – 1000 лева,
съобразно представен договор за правна защита и съдействие /листи 25 и 26/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260018/11.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 360/2020 г. по
5
описа на Районен съд - Провадия В ЧАСТТА , с която И. В. И., ЕГН **********, с адрес:
*** е осъден да заплати на С. К. М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2122.42 /две
хиляди сто двадесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ лева, представляваща
разликата над сумата от 6265 лева до обжалвания размер на претенцията от 8387.42 лева,
като дадена от С. К. М., ЕГН ********** на отпаднало основание, поради разваляне на
договор за ремонтни дейности от 15.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 19.05.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и В
ЧАСТТА за разноските, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. К. М., ЕГН **********, с адрес: *** против И. В. И.,
ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД В
ЧАСТТА за осъждане на И. В. И., ЕГН ********** да заплати на С. К. М., ЕГН **********
сумата от 2122.42 /две хиляди сто двадесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ лева,
като дадена от С. К. М., ЕГН ********** на отпаднало основание, поради разваляне на
договор за ремонтни дейности от 15.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 19.05.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260018/11.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 360/2020
г. по описа на Районен съд - Провадия В ЧАСТТА , с която И. В. И., ЕГН **********, с
адрес: *** е осъден да заплати на С. К. М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 6265
/шест хиляди двеста шестдесет и пет/ лева, като дадена от С. К. М., ЕГН ********** на
отпаднало основание, поради разваляне на договор за ремонтни дейности от 15.02.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 19.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С. К. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, както следва: сумата от 814.35 /осемстотин и четиринадесет лева и
тридесет и пет стотинки/ лева – разноски за първоинстанционното производство, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и сумата от 522.87 /петстотин двадесет и два лева и осемдесет
и осем стотинки/ лева – разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА С. К. М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на И. В. И., ЕГН
**********, с адрес: ***, както следва: сумата от 121.97 /сто двадесет и един лева и
деветдесет и седем стотинки/ лева - разноски за първоинстанционното производство, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК и сумата от 295.73 /двеста деветдесет и пет лева и осемдесет и
седемдесет и три стотинки/ лева – разноски за въззивното производство, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7