№ 398
гр. Варна, 09.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20223100500179 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:44 часа се явиха:
Въззивникът „ДИ ЕНД ЕМ ЛИМИТЕД“ ЕООД, редовно призовани, представляват
се от адв. Е.Н., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна „ТРАФАЛГАР" ЕООД , редовно призовани, представляват
се от адв. П.С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Ди Енд Ем Лимитед“ ООД, гр. Русе срещу
Решение № 262836 от 19.11.2021г. постановено по гр.д. № 16442/2020г. по описа на ВРС,
ХII-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по предявения
1
от „Трафалгар“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „Ди Енд Ем Лимитед“ ООД, ЕИК ********* е
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на реална
част от недвижим имот, находящ се в ***, представляващ ПИ с идентификатор ***, с
площ на целия имот от 928 кв.м. и при граници на целия: ПИ *** и с площ на реалната част
от 917 кв.м. и при граници на частта: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и останалата част от ПИ ***,
която реална част е заключена между точки с лилав контур А-Б-В-Г на комбинирана скица
№ 6 към заключението на съдебнотехническата експертиза на л. 187 от делото, която
приподписана от съда съставлява неразделна част от решението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени
са доводи, че правилно съдът установил фактите по делото, а именно, че през 2004г.
процесният имот, идентичен с имот – дворно място с площ от 945 кв.м., представляващо
регулиран парцел V-73, е придобит от дружеството въззивник на основание договор за
покупко продажба от праводателите И. и Н. М., като не се е разпореждал с имота след това.
Ищецът не е могъл да придобие от друго лице – несобственик по силата на сделката от
2006г., поради което представеният НА не го легитимира като собственик. Правилно е
установен факта, че закупените от ищеца три земеделски земи през 2006г. с обща площ от
16611 кв.м. с последващи промени в КВС са обединени в имот с ид. ***, в който
впоследствие са образувани четири нови имота с ид. ***. От комбинирана скица № 3 към
заключението е установено, че имот V-73 /930 кв.м./ в кв. 19 по РП от 1958г. попада в УПИ
***, който от своя страна попада в обединен имот ***. Установено е, че е налице
припокриване между имоти *** и *** с площ от 920 кв.м., а 8 кв.м. попадат в улична
регулация. Между оградения на място терен с площ от 3899 кв.м. и УПИ *** с площ от 2984
кв.м. е налице частична идентичност за част от 2503 кв.м., с която те се застъпват, като две
части с обща площ от 481 кв.м. на същия УПИ *** откъм северозапад и североизток остават
извън оградения терен. Предназначението на 3008 кв.м. земеделска земя собственост на
ищеца е променена на жилищна с Решение от 13-14.08.2008г. на Комисия по чл. 17, ал. 1, т.
1 от ЗОЗЗ към МЗХ. От друга страна, за да породи ефект придобивната давност е
необходимо намерението за своене да е демонстрирано по отношение на действителния
собственик, както и да е налице позоваване на придобиването. Собственикът на търговското
дружество въззивник и негов управител, както и съпругата му, са граждани на
Великобритания и пребивават на територията на собствената си държава. Същите не са
могли да узнаят, че дружеството ищец е придобило земеделска земя, като при преобразуване
на същата в жилищна, са образувани ПИ, които засягат неговата собственост. Освен това
придобития недвижим имот от въззивното дружество е в урбанизирана територия и не е
могъл да узнае, че земеделска земя ще се нанесе върху неговия урбанизиран имот, както и
че някой ще предяви претенции към собствеността му. Продажба на дружеството е
реализирана на 29.08.2017г. и от този момент собственикът на дружеството Н.И.Х. също не
е могла да узнае за намерението за своене на „Трафалгар“ ООД. През 2018г. въззивникът е
инициирал процедура по изменение КККР, постановена със Заповед № 18-4110/12.05.2020г.
2
на Изп. Директор на СГКК Варна. Ето защо действията по ограждане на територия от 3899
кв.м., в която попада и спорният имот през 2008г. не могат да се приемат за открито, явно,
несмущавано и продължило 10-годишно владение на процесния имот. По никакъв начин
добросъвестният собственик на имота не е могъл да узнае, че по отношение на него са
предприети действия по окрупняване на територията, с намерение за своене. След 2008г. не
е доказано владение. Отправил искане в тази връзка за постановяване на решение, с което
обжалваното такова да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът за
собственост да се отхвърли с извод за неоснователност.
В отговор на жалбата „Трафалгар“ ЕООД оспорва доводите в нея и обосновава
правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част. Поддържа, че
ирелевантно значение има чии граждани са собствениците на дружеството въззивник,
доколкото същото е българско дружество. Последното не е положило никакви грижи за
закупения имот от 2004г. и налице е била една „изоставена собственост“. При изкупуване на
дяловете на дружеството, за да придобие имота през 2017г. Н.Х. не е посетила имота на
място, а ако го е посетила е установила, че същия е ограден и достъпът до него – ограничен,
но от 2017г. не е предприела никакви правни и фактически действия, за да влезе във
владение на имота. Плащането на данъци, както и декларирането на имота не са действия,
които демонстрират грижа на собственика, не се включват в обективните действия на
владението и не изразяват своене. Напротив, въззиваемото дружество е извършило редица
правни и фактически действия, които несъмнено демонстрират намерение за своене. Същото
не само, че не е могло да знае, че придобива земята от несобственик, но е получило
потвърждение на собствеността си с конклудентни действия от държавната и общинска
администрация – проведени са редица административни процедури и са платени такси към
община и държава за промяна статута на земята. Установено е по делото, че имотът на
въззивното дружество е съществувал в строителните граници на населеното място до 1992г.
Към момента на придобиването му от ищеца през 2004г., имотът не е бил в строителните
граници на селото, а е бил в землището на селото. „Трафалгар“ ЕООД е закупило
процесната реална част като част от нива през 2006г. След обединяването на трите закупени
от него ниви, новообразуваният имот става с площ от 16.611 дка и номер 013103. В периода
2006-2008г. ищецът предприел необходимите правни и фактически действия за изработване
и одобряване на ПУП-ПРЗ и от обединения имот са образувани 4 броя УПИ: ***; 013105;
013106 и 013107. Със Заповед № 288/01.02.2008г. на кмета на община Долни чифлик е
одобрен ПУП-ПРЗ за четирите УПИ. Издаден е Акт от Комисия на общинската
администрация, че законовите срокове са изтекли, няма подадени възражения и заповедта е
влязла в сила. Процесният имот – ид. 106 е реална част от имот с ид. 104, който е идентичен
с УПИ ***, предмет на ПУП-ПРЗ, одобрен с тази заповед. Имотът е ограден от ищеца през
2008г. и материализираната на място граница не е местена. Спорната земя е считана от
ищеца за негова собственост, била е платена цена за нея, всички заявени административни
процедури са били одобрени от компетентните органи. Явното и несмущавано владение на
имота датира от 2006г. Всички възражения, че владението не е могло да бъде
3
демонстрирано спрямо собствениците на дружество, които трайно живеят извън България са
неоснователни. Отправил искане поради това за потвърждаване на решението.
АДВ. Н.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам въззивната жалба
така, както е депозирана, оспорвам отговора.
АДВ. С.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговора. Моля да не приемате писмените доказателства, моля да преразгледате
определението си, доколкото това са доказателства, създадени след започване на процеса и
не е ясно какво ще установява другата страна, не е написано в каква връзка се прилагат.
АДВ. Н.: Моля да не преразглеждате становището си, това са доказателства, които
ние сочим в посока на това, че досега имотната партида в общината фигурира на името на
„Ди енд Ем Лимитед“ и от момента на закупуването на имота от търговското дружество от
2004г. до настоящия момент ние продължаваме да плащаме данъци. Това смятам, че е
относимо към предмета на делото.
СЪДЪТ с оглед изявленията на страните и съобразно постановеното определение в
закрито заседание от 28.01.2022г., след преценка на процесуалната допустимост, относимост
и необходимост от събиране на представените с въззивната жалба доказателства, с оглед
поддържаните от страната доводи и възражения, намира, че не са налице предпоставки за
ревизиране на произнасянето по отношение приемането на представените доказателства за
плащане на данък „недвижими имоти“ и такса „битови отпадъци“, като няма основание и за
ревизиране на произнасянето по отношение на неуваженото доказателствено искане за
приемане като писмени доказателства на представената скица на имота.
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за ревизиране на произнасянето на съда в закрито заседание от
28.01.2022г. по отношение на приемането на представените във въззивната жалба
доказателства за плащане на данък „недвижими имоти“ и такса „битови отпадъци“.
АДВ. Н.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.
4
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Н.: Известно е на всички ТР № 4/2012г., с което ВКС прие, че от формална
гледна точка фактическият състав се запълва с владение десет години, не е необходимо
нищо повече, което да се обективира в публичното пространство, за да се докаже тази
давност. Още с момента на приемането на това постановление, в особеното мнение на
съдиите, които са го подписали, се изразява становище, че тази редакция влиза в
противоречие с чл. 17 от КРБ, защото прогласената неприкосновеност на собствеността с
това решение е силно смутена. Интересно е съждението, че ако в един момент приемем, че е
изтекла придобивната давност, ние трябва да приемем, че в същия момент е загубена
собствеността на другия владелец и собственик, нещо, което не е възможно с оглед на
позитивното право. Имотът нито е преработен, нито е загубен. Ние притежаваме имот, който
може да се проследи 50 години назад. Нанесен е в картите на общината, включен е в
регулация продължителен период, с ясни собственици назад във времето. Когато
дружеството „Ди енд Ем Лимитед“ придобива имота през 2004г., той е вече нанесен в
кадастралната карта. Имотът се закупува със скица, която е издадена на база кадастралната
карта и кадастралните регистри. Както при моите доверители, така и при праводателите им,
в нито един момент не е съществувала и мисъл, че имотът им в някакъв момент може да
бъде заграбен до 2015г. с нова заповед, в която се включват земеделски земи в
кадастралната карта и върху имота на моята доверителка се залепя до двора друг имот. До
2015г. до появата на този нов имот върху кадастралната карта не е имало никакъв обективен
факт, който да сочи, че има нещо смущаващо във връзка със собствеността. Те са заплащали
данък, заплащали са такса „битови отпадъци“, имотът е празен. Той и сега е празен, по нищо
няма индиция, че се ползва от когото и да е. Лицевата страна граничи с улица, така е
изчертан имотът с отменената заповед на СГКК – Варна, той навлиза 8 метра в улицата,
няма как да бъде ограден. Вещото лице установява, че ограждането, доколко го има и когато
то е сложено, огражда една много голяма площ от 3 дка, т.е. при най-голяма
добросъвестност не можем да видим, че някой е поставил ограда, защото оградата откъм
съседния селски имот винаги е съществувала. Моите доверители придобиват имота през
2017г., като към този момент получават удостоверение от общината, че имотът е на „Ди енд
Ем Лимитед“, че са платени данъците, което значи, че пет години назад са платени, защото
удостоверението е свързано с правилата на ДОПК за продажба на имот. Едва в Кадастъра те
установяват, че има някакво смущение и веднага започват енергични действия да защитят
своите интереси. Още в края на 2017г. е възложено изработване на необходимата
5
документация. Началото на 2018г. е сезирана СГКК. Март 2018г. получаваме заповед за
отказ за промяна на кадастъра и за отстраняване на явна фактическа грешка. Беше ни
необходимо много време и ходене до ВАС, за да се установи, че е абсолютно погрешно и
недопустимо върху нашия имот да е наложен друг имот. Цялата история е изключително
неприятна, защото ответното дружество купува земеделски земи, които се намират в
съвършено друг квартал, масив 13, имотът на моите доверители е в кв. 19. По тази причина
дори ПУП-овете, които трябва да бъдат съобщени на заинтересованите лица, не са
съобщавани на моите доверителите ми, защото става въпрос за други квартали. При най-
голямата добросъвестност, при най-стриктно спазване и упражняване на правата моите
доверители не са могли да установят това попълнение върху имота. Закупуват се земеделски
земи, които след това се ситуират в земи, които са до един момент в чертите на селото, а
след това непосредствено до строителните черти на селото. Моля да приемете, че в никакъв
момент моите доверители не са загубили правото си на собственост, упражнявали са го
добросъвестно, старали са се да защитят своите интереси на собственик, и когато Районният
съд е приел, че до 2020г. „Трафалгар“ ползва и владее имота, това според мен е
изключително необосновано и незаконосъобразно. Разработила съм писмени бележки, които
представям и моля да приемете.
АДВ. С.: Моля да отхвърлите като неоснователна и недоказана въззивната жалба. В
случай че ответното дружество счита, че земята, която е закупена от „Трафалгар“ ООД /към
онзи момент/ е неидентична със земята на „Ди енд Ем Лимитед“, то е странно, че не
оспориха експертизата, която установи идентичност на земята и не поискаха допълване на
задачата. В експертизата е установено, че е ограден целият имот, не знам за каква
добросъвестност става въпрос, кой собственик проверява дали му е заграден имотът и коя
правна доктрина защитава собственик, който нехае за имота си. По отношение на данъчните
оценки ответното дружество не е придобило 2017г. имота, за да се снабдява тогава новият
собственик с данъчна оценка, не е прехвърлен имотът, а са прехвърлени дружествени
дялове, като за прехвърлянето не е необходимо представяне на данъчни оценки. Една от
причините, поради които се противопоставих на приемането на удостоверение за платени
данъци е, че в общината се плащат данъци според декларираното. „Трафалгар“ ЕООД също
си заплаща данъците и се събират двойно данъци за тази земя, но това са административни
задължения, които държавният орган администрира според декларираното от съответния
собственик. Съдебно-техническата експертиза установи, че процесната земя е била в
строителните граници на селото до 1992г. В отговора на въззивната жалба съм посочила
къде точно се съдържа това, след 1992г. се води в землищната територия на селото. Дори
обстоятелството, че е закупена нива от довереното ми дружество не е опорочено, след като
така или иначе там в този момент се намира землищната територия през 2007г., когато
дружеството закупува. Моля да ни присъдите сторените разноски. Моля да ми бъде
предоставен срок за представяне на писмени бележки.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
6
законоустановения срок.
СЪДЪТ на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК предоставя възможност на въззиваемата
страна в петдневен срок, считано от датата на съдебно заседание, да депозира по делото
писмени защити, в които да изложи подробни аргументи.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:58 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7