Определение по дело №15892/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7
Дата: 2 януари 2024 г. (в сила от 2 януари 2024 г.)
Съдия: Виктория Марианова Станиславова
Дело: 20231110115892
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7
гр. София, 02.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110115892 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на [ фирма ] ЕАД, чрез юрисконсулт Н. А.
/пълномощно на л.30 по делото/ срещу В. Н. А..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата В. Н. А., чрез адвокат Н. И. /с приложено към ОИМ
пълномощно/.
В отговора на исковата молба е направено възражение, че предявените искове са
недопустими, като са наведени твърдения, че по делото не е доказано валидното
прехвърляне на процесното вземане на ищеца, съответно не е налице активна
легитимация на същия за предявяване на исковете, предмет на настоящото
производство. Настоящият съдебен състав намира възражението за неоснователно.
Активната процесуална легитимация се обуславя от правните твърдения на ищеца,
заявени с исковата молба. В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца срещу
ответницата е възникнало въз основа на договор за цесия и по делото е представен
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 04.03.2021 г., сключен между [
фирма ] и [ фирма ] ООД (на л. 13-21) и извлечение от Приложение № 1 към договора
(на л. 24). Предвид твърденията в исковата молба и представените доказателства, съдът
намира, че ищецът разполага с активна процесуална легитимация да води исковете,
предмет на настоящото производство, а по въпроса дали въз основа на договора за
цесия ищецът е придобил вземане срещу ответницата съдът ще вземе становище със
съдебния акт, с който ще се произнесе по съществото на спора.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.02.2024
г. от 14:05 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните същестуването на парични задължения в
размер на сумите, както следва: 1./ 400,00 лева – главница по договор за паричен заем
№ 359289/25.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК01.08.2022 г., до окончателното
1
плащане; 2./ 54,30 лева – договорна лихва за периода 25.10.2019 г. – 25.03.2020 г.; 3./
194,48 лева – законна лихва за забава за периода 26.10.2019 г. – 31.07.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г. по ч. гр. д. №
41587/2022 г. на СРС, 29 състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 25.09.2019 г. между [ фирма ], като
заемодател, и ответницата В. Н. А., като заемател, е сключен договор за паричен заем
№ , по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична
сума в размер на 400 лева. С подписването на договора за кредит страните са
декларирали, че същият е сключен на основание отправено искане за заем от страна на
заемателя. Ищецът твърди, че параметрите и условията на договора за заем били
подробно описани в Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за
заем, които били предоставени на заемателя, той се запознал и се съгласил с тяхното
съдържание изрично и безусловно. С полагането на подписа си на договора за паричен
заем, заемателят е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на
заемодателя. Ищецът поддържа, че предоставянето на посочената сума съставлява
изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение
на заемателя да заплаща на заемодателя погасителни вноски, така както са указани по
размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължил да
изплаща на заемодателя, били формирани от главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема, и
определена добавка, която представлявала печалбата на заемодателя. Годишния
процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на договора, като съгласно
разпоредбите на приложимите Общи условия същият не можел да бъде променян
едностранно от страна на заемодателя. Страните са постигнали съгласие договорната
лихва по заема да бъде в размер на 54.30 лева. Така, общата стойност на плащанията по
заема възлизала на сумата от 454.30 лева, която следвало да бъде изплатена на 6 броя
равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на по 75.72 лева, при падеж на
първата погасителна вноска - 25.10.2019 г., и с падеж на последната погасителна
вноска - 25.03.2020 г. Съгласно Общите условия, действали по време на сключване на
договора, в случай, че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска,
той дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху
неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на
забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание
на тези разпоредби на ответницата било начислено обезщетение за забава в размер на
194.48 лева за периода от 26.10.2019 г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.08.2022 г., като за периода 13.03.2020 г.
– 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Ищецът твърди, че на 04.03.2021 г. е подписано
Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата
04.03.2021 г. между [ фирма ] ООД и „ФИРМА“ ЕАД, по силата на което вземанията на
[ фирма ] ООД срещу В. Н. А., произтичащи от Договор за паричен заем №
359289/25.09.2019 г., са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Излага
твърдения, че Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. С
писмо изх. № УПЦ-П-СТК/359289 от 09.03.2021 г. длъжникът бил уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането, но писмото се върнало с отбелязване, че
длъжникът е променил адреса си. Моли за постановяване на съдебно решение, с което
да бъде признато съществуването на процесните вземания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
Твърди, че договорът за цесия е недействителен, тъй като не е уговорена цена между
страните за прехвърленото вземане и в приложението към договора липсва каквато и да
било индивидуализация на прехвърлените вземания. Излагат се твърдения за
недействителност и на договора за заем поради неспазване на изискванията шрифтът,
на който е написан договорът, да е не по-малък от 12, в него да е посочена методиката
на изчисление на референтния лихвен процент, договорът да съдържа погасителен
2
план. Поддържа се, че в договора годишният процент на разходите /ГПР/ бил посочен в
по-малък размер от действителния, тъй като в него не били включени допълнителните
такси по усвояване и обслужване на кредита, които били известни изначално на
кредитора. Излагат се твърдения, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на 277 лева при отпуснат кредит в размер на 400 лева, е нищожна и това
представлява самостоятелно основание за нищожност на целия договор. Твърди се, че
лихвеният процент по договора е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите
нрави. Поддържа се, че дори да се приеме, че ответницата дължи само чистата
стойност по договора за кредит, то това вземане не е било прехвърлено на ищеца.
Оспорва се усвояването на суми по договора за кредит. Релевира се възражение за
погасяване на вземянията по давност. Моли се предявените искове да бъдат
отхвърлени.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
следните обстоятелства: 1./ че между ответницата и [ фирма ] ООД е сключен валиден
договор за потребителски кредит, по силата на който на ответницата е била отпусната
заемната сума, която е била усвоена от последната; 2./ че в сключения договор за
кредит са уговорени валидни клаузи за дължимост на възнаградителна лихва и законна
лихва за забава, и техният размер; 3./ че е настъпил падежът на вземанията по
договора; 4/ че вземанията на [ фирма ] ООД по сключения с ответницата договор за
заем са били прехвърлени на ищеца; 5/ че ответницата е била уведомена за
извършената цесия.
В тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтичат възраженията
му, вкл. за наличие на предпоставки за недействителност на договора за потребителски
кредит, евентуално на отделни клаузи от него поради противоречието им с
императивни правни норми.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА по настоящото дело материалите по ч. гр. д. № 41587/2022 г. по
описа на СРС, 29 състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, както и със служебно поставени такива – да отговори
на въпросите какви плащания са извършени от ответницата и какви суми са погасени с
тях, при депозит в размер на 350 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д., като УКАЗВА на вещото лице да изготви
заключение след представяне на доказателства за внесен депозит.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4