РЕШЕНИЕ
№338
гр. П., 10.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД - П., гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание
на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Илиев
Росица В.а
при секретаря Галина Младенова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Росица В.а в.гр.д № 513 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 528 от 19.04.2019г., постановено по гр.д. № 1607/2018 г. по описа на
Районен съд-П., е уважен предявения от Д.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
против Б.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на основание наследяване по завещание на
следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, с площ от 830 кв.м., находящ се в квартал **по плана
на с. З., общ. П., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със
застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда, разположена на уличната регулация,
с площ от 25 кв.м. и масивен гараж с площ от 28 кв.м., при съседи на имота: от изток-улица,
от запад-УПИ ***, от север-УПИ ***, от юг -УПИ ***.
Ответникът Б.Б. е осъден да заплати на ищеца Д.Б. разноски по делото в размер
на 1046,16 лв.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от въззивника - ответника Б.Б.,
чрез адв. Л.К.-ПзАк, в която се иска отмяна на първоинстанционното решение като
неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново такова, с което съдът да
отхвърли предявения иск.
Въззивникът
излага, че е оспорил представеното по
делото завещание, във връзка с което била извършена съдебно-почеркова
експертиза, като в изготвеното заключение вещото лице посочило, че не може да
се установи автора на ръкописния текст в завещанието, поради липса на
сравнителен ръкописен материал. Поддържа, че по делото не са представени
безспорни доказателства за грамотността на завещателя и сравнителен ръкописен
материал, поради което саморъчното
завещание е нищожно на основание чл. 42 във вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН и не е
доказано придобивното основание, поддържано от ищеца. Твърди, че по делото не
са представени безспорни писмени доказателства-нотариален акт за собственост,
че към датата на смъртта на завещателя процесният имот е бил негова
собственост. Поддържа, че представеното Удостоверение с изх. № 20/20.04.2017г.,
издадено от Кметство с. З., общ. П., съдържащо информация, че по разписната
книга към плана на селото УПИ *** в кв. **по
плана на с. З. е записано на Б. В. Б., не е достатъчно да се приеме за доказана
собствеността върху имота, без да е представен документ за собственост. Сочи,
че разписната книга няма доказателствено значение за правото на собственост
върху имота, за което не са събрани доказателства и от показанията на
разпитаните по делото свидетели. Излага, че е придобил чрез покупко-продажба
имота и заветът, на който се позовава ищецът е недействителен. Посочва, че
спорен по делото е въпросът дали процесното завещание е произвело действие
относно имота, предмет на делото, който към датата на откриване на наследството
не е бил в патримониума на завещателя, а ищецът твърди, че е негова собственост
по силата на наследство, завещание и давностно владение.
Въззиваемият
- ищецът Д.Б.Б., чрез адв. В.Ц. – ПзАк, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е
подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като поддържа, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Намира за неоснователни
твърденията и доводите във въззивната жалба, че процесното завещание е
недействително, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че при
съставяне на завещанието е спазена разпоредбата на чл. 25 от ЗН. Излага, че
ответникът не е успял да докаже в хода на съдебния процес възраженията си, а
именно: че завещанието е неавтентично, както и че е направено от лице, което по
време на съставянето му не е било способно да завещава, не е разбирало и
съзнавало същността на волеизявлението си. Поддържа, че от събраните по делото
гласни и писмени доказателства се доказва по категоричен начин, че процесният
недвижим имот е собственост на бащата на ищеца Д.Б. – Б. В. Б.. Посочва, че
ответникът за пръв път във въззивната жалба излага твърдение, че процесният
имот не е принадлежал на покойния Б. В. Б., като такива факти не е навел нито с
отговора на исковата молба, нито пред първоинстанционния съд. Прави искане за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Претендира разноски пред
настоящата инстанция.
В открито
съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител адв. Л.К.,
поддържа въззивната жалба. Не прави доказателствени искания и не ангажира нови доказателства.
Претендира разноски.
Въззиваемият, чрез пълномощника адв.
В.Ц., в открито съдебно заседание оспорва въззивната
жалба, моли да бъде оставена без уважение и да се потвърди първоинстанционното
съдебно решение. Не прави доказателствени искания и не ангажира нови
доказателства. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо, а по същество неправилно.
Предявени
са обективно евентуално съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 124 от ГПК: главен иск за признаване за установено спрямо
ответника, че ищецът Д.Б. е носител на правото на собственост на процесния имот
на основание завещателно разпореждане; евентуален иск за признаване за
установено спрямо ответника, че ищецът Д.Б. е носител на правото на собственост
върху процесния имот на основание наследство по закон и евентуален иск за
признаване за установено спрямо ответника, че ищецът Д.Б. е носител на правото
на собственост върху имота на основание давностно владение.
Първоинстанционният
съд неприцизно е приел, че е сезиран с един положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено
спрямо ответника, че ищецът е собственик на процесния имот на основания
наследствено правоприемство и завещателно разпореждане в негова полза,
направено от наследодателя му и негов баща Б. В. Б.. Правото на собственост не
може да бъде придобито едновременно на повече от едно основание. Когато в
установителния иск за собственост се посочат различни правопораждащи факти,
обуславящи две основания, това определя квалификацията на единия иск като
главен, а на другия като евентуален (в този смисъл
Решение № 1330/11.11.2008г. на ВКС по гр.д. № 334/2008г., V г.о.). Съдът следва да разгледа исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание (в този смисъл Решение № 97/08.02.2013г. на ВКС по т.д.
№ 196/2011г., I г.о.). Исковите претенции са допустими – налице е правен
интерес от установяване претендираното от ищеца право спрямо ответника, тъй
като последният оспорва правото му на собственост, легитимирайки се като
собственик на спорния имот, ведно с процесните сгради, с нотариален акт за
покупко-продажба.
В
исковата молба ищецът твърди, че е собственик на следния недвижим имот: УПИ ***, с площ от 830 кв.м., находящ се в кв. **по плана на
с. З., общ. П., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със
застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда, разположена на уличната регулация, със
застроена площ от 25 кв.м. и масивен гараж със застроена площ от 28 кв.м., при
съседи на имота: от изток-улица, от запад-УПИ ***, от север-УПИ ***, от юг-УПИ ***.
Посочва, че е придобил процесния поземлен имот по наследство по закон от баща
си Б. В. Б., починал на 25.07.1979г. На
следващо място, твърди, че със съставено в негова полза саморъчно завещание от
28.04.1979г., оставено на съхранение в Районен съд-П., баща му Б. В. Б. му
завещал въпросния поземлен имот, заедно с построената в него жилищна сграда.
Излага, че по разписната книга на с. З. УПИ *** е записан на името на баща му Б. В. Б.. Построените в
процесния УПИ *** масивна жилищна сграда със
застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда със застроена площ от 25 кв.м.,
масивен гараж с площ от 28 кв.м., са търпими строежи, не подлежат на премахване
и могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки. Сочи, че жилищната сграда в
имота е построена от неговия баща, като той само я разширил впоследствие с една
стая. Покойният Б. В. Б. започнал строителството и на лятната кухня, но след
като се разболял ищецът довършил строежа. Гаражът в имота бил построен от ищеца
през 1982г. Твърди, че живял в процесния имот заедно с родителите си от
раждането си. Сочи, че през 1980г. сключил граждански брак с В. И.Б. и двамата
живели в същия имот, в който отгледали и двете си деца – Б.Д.Б. и С.Д.Б..
Заявява, че през 1985г. заминал да работи в К., Р., като през 1992 г. при него
в Р. дошли бившата му съпругата и децата им. През 1994г. четиримата се върнали
в България, където ищецът останал 4-5 месеца, след което отново заминал да
работи в Р..
Ищецът
излага, че с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение, завещание и наследство № *, том *, рег. № ****, н.д. № ***/***г. по
описа на Нотариус Анета Илкова, рег. № ***
по регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията-П. под дв.вх.рег. № ****/***.,
акт ***, т.**, н.д. № ****/****. е признато, че е носител на правото на
собственост върху гореописания урегулиран поземлен имот. Сочи, че впоследствие
с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № **, том *, рег. № ***, н.д. № ***/***г. по описа на Нотариус Анета Илкова, рег. № *** по регистъра на НК, вписан в Служба по
вписванията-П. под дв.вх.рег. № ****/****г.., акт ***,
т. **, н.д. № ****/****г.. е признато правото му на собственост
на основание наследство, завещание и давност върху сградите, построени в горния
недвижим имот. С бившата му съпруга В. И.Б. постигнали съгласие, одобрено от
Районен съд-П., след прекратяването на брака им на ***г. семейното жилище,
находящо се в процесния имот - УПИ ***, да
бъде предоставено за съвместно ползване от двамата. Твърди, че бившата му съпруга
след развода се снабдила с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити
на основание давностно владение № **, том *, рег. № ****,
дело № *** от ****г.. по описа на Нотариус Минчо Даскалов,
рег. № *** по регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията-П. под дв.вх.рег.
№ *****/***г, акт **, том **, с който било признато правото й на собственост
върху процесния недвижим имот и построените в него сгради, които впоследствие
чрез договор за покупко-продажба прехвърлила на по-големия им син – ответника Б.Д.Б..
Твърди се, че ответникът не е придобил процесния имот, тъй като неговият
праводател е лице, което никога не е било собственик на имота. В тази връзка
излага, че действително бившата му съпруга е живяла в процесния имот, но никога
не е имала претенции, че е неин и не е демонстрирала намерение, че го владее за
себе си, което да е узнато от ищеца. Прави се искане съдът да постанови
решение, с което да се признае за установено, че ищецът е собственик на
процесния имот на основание наследство, завещание и давностно владение.
Претендират се сторените по делото разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Б.Б., чрез адв. Л.К. – ПзАк, в който излага съображения за
недопустимост и неоснователност на предявената искова претенция. Оспорва
авторството на завещанието, поради липса на следните реквизити: липса на трите
имена и адреса на двама свидетели, в присъствието на които е съставено
завещанието, липса на плик, в който да се съхранява завещанието, както и на протокол
за съставянето му. Лицето, което съхранява саморъчно завещание трябвало веднага
след узнаването на смъртта на завещателя да иска обявяването му от нотариус,
който изготвя протокол. Твърди се, че към момента на съставяне на завещанието-28.04.1979г.
посоченият като негов автор е бил болен от рак, освен това с оглед на възрастта
му и обстоятелството, че бил трудно подвижен, не е имал физическата възможност
да напише саморъчно текста на завещанието. Твърди, че завещателят не е могъл да
разбира и съзнава същността на волеизявлението си и да ръководи постъпките си,
поради което не е възможно същият да бъде автор на завещанието. Оспорва
представения от ищеца констативен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение, завещание и наследство № *, том *, рег. №
****, н.д. № ***/***г. по описа на Нотариус Анета Илкова, рег. № *** по регистъра на НК и моли същият да бъде
отменен. Твърди, че за периода от 1997г. до 2017г. ищецът не е пребивавал в
страната и не е владял имота, не е полагал грижи по стопанисването му и не е
плащал данъци. Сочи, че в имота още преди 1994г. е живяла единствено
праводателката му В. И.М., която е плащала всички данъци и консумативи за имота
и е извършвала подобрения в него. Моли съда да постанови решение, с което да се
отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно по делото, а и от представените писмени доказателства- удостоверение за наследници изх. № **/***г., издадено
от Кметство с.З., Община П., се установява, че наследодателят Б. В. Б. е починал
на 25.07.1979г. и е оставил за свои преки наследници по закон съпруга С.Т.Б.,
починала през 2000г. и двама синове – Г.Б.Б. и Д.Б.Б. (ищец по делото). Видно от приложеното удостоверение
за наследници изх. № ***/***г., издадено от Община П., наследници по закон на
наследодателя С.Т.Б., починала като вдовица, са синовете й Г.Б.Б. и Д.Б.Б..
От
представеното удостоверение вх. № ***/***г. по описа на Районен съд-П. се
установява, че Г.Б.Б. се отказал от наследството, оставено от баща му Б. В. Б.
и отказът от наследство е вписан в нарочната книга за отказване от наследство при
Районен съд-П. под № 88/1979г.
От представения
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № *, том *, рег. № ****, н.д.
№ ***/***г. по описа на Нотариус Анета Илкова, рег. № 423 по регистъра на НК, се установява, че ищецът
е носител на правото на собственост върху гореописания урегулиран поземлен имот
- УПИ *** на
основание давностно владение, завещание и наследство.
Видно от Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот № **, том *, рег. № ****, н.д. № ***/***г. по описа на Нотариус Анета Илкова, рег. № 423 по регистъра на НК, вписан в Служба по
вписванията-П. под дв.вх.рег. № ****/***г., акт ***,
т. **, н.д. № ****/***г. ищецът е признат за носител на правото на собственост на основание наследство, завещание и давност върху
сградите, построени в горния недвижим имот - УПИ ***, а именно: масивна жилищна сграда със застроена площ
от 72 кв.м., масивна сграда, разположена на уличната регулация със застроена
площ от 25 кв.м., масивен гараж със застроена площ от 28 кв.м., с подобрение в
имота – второстепенна сграда с площ от 23 кв.м.
От
удостоверение изх. № **/***г., издадено от Кметство с. З., общ. П., се
установява, че по разписната книга към плана на с. З. УПИ ***, в кв. **по плана на посоченото село, с площ от
830,00 кв.м., е записан на лицето Б. В. Б., както и че в имота са построени
масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда,
разположена на уличната регулация с площ от 25 кв.м., масивен гараж с площ от
28 кв.м. и паянтова стопанска сграда с площ от 23 кв.м.
От
представеното удостоверение № ** от ***г., издадено от главния архитект на
община П., се установява, че сградите, находящи се в процесния урегулиран
поземлен имот - масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., масивна
сграда с площ от 25 кв.м. и масивен гараж с площ от 28 кв.м. са със статут на
търпими строежи и не подлежат на премахване и на забрана за ползване.
Видно от
влязло в законна сила на 19.06.2017г. Решение от 19.06.2017г. по гр.д. №****/***г.
по описа на Районен съд-П. сключеният на 18.05.1980г. граждански брак между
ищеца Д.Б.Б. и съпругата му В. И.Б. е прекратен с развод по взаимно съгласие, като
В. И.Б. възстановила предбрачното си фамилно име М.. С бракоразводното решение
е уредено съвместното ползване от двамата на семейното жилище – процесния
недвижим имот, находящ се в с. З., ул. „О.“
№ **.
От
представения по делото Нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
придобити на основание давностно владение № **, том *, рег. № ****,
дело № *** от ***г. по описа на Нотариус Минчо Даскалов, рег.
№ 693 по регистъра на НК, се установява, че бившата съпруга на ищеца В. М. е
призната за носител на правото на собственост на основание давностно владение върху
гореописаните недвижим имот и построени в него сгради.
От Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, рег. № ****, дело № ***/***г.
по описа на нотариус Весела Гайдажиева, рег. № 612 по регистъра на НК, се
установява, че на 15.12.2017г. В. М. е продала на ответника Б.Б. гореописания недвижим
имот - УПИ ***, в кв. **по плана на с.З., с
площ от 830,00 кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със
застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда с площ от 25 кв.м., масивен гараж с
площ от 28 кв.м. и паянтова стопанска сграда с площ от 23 кв.м.
От
представеното от Служба по вписванията - П. заверено копие от нотариално дело №
***/***г. се установява, че с протокол от 03.05.1979г. е прието за съхранение в
Районен-П. представено от Б. В. Б. саморъчно завещание от 28.04.1979г.,
поставено в бял, канцеларски плик, среден формат, запечатан.
По делото
е представен документ, озаглавен „саморъчно завещание“, видно от текста на
който Б. В. Б. ***, при пълно съзнание и добра воля завещава на сина си Д.Б.Б. ***,
следния имот: дворно място с площ от 840 кв.м., представляващо парцел ***, в кв. **, при съседи: улица, И.Н. и Г.Б., заедно с
построената в него жилищна сграда на един етаж. Изрично е записано, че това е
последната воля на завещателя. След ръкописния текст е записана дата
28.04.1979г. Под ръкописния текст е положен подпис.
От
представения по делото протокол за обявяване на саморъчно завещание, подписан
от съдията по вписвания при Служба по вписванията-П. и молителя-въззиваемия Д.Б.,
се установява, че процесното саморъчно завещание, оставено за съхранение на
03.05.1979г. в Районен съд-П. под н.д. № 503/1979г., е обявено на 13.06.2017г. Видно
от посочения нарочен протокол след отваряне на бежов плик, голям формат, на
едната страна на който е съставен протокол за приемане на завещанието от
03.05.1979г., в него се намерило завещание на Б.В. Б., написано на бежов
кариран лист, формат А4, на една страница, без зачерквания, прибавки или
поправки, датирано и подписано. Протоколирано е, че завещанието е прочетено от
съдията по вписванията, след което същото е приподписано на всяка страница от
молителя и от съдията по вписванията.
Във
връзка с направеното от страна на въззивника-ответника оспорване на
автентичността на саморъчното завещание от 28.04.1979г. пред първата инстанция е
открито производство по чл. 193 от ГПК и извършена съдебно-почеркова експертиза,
съгласно заключението на която подписът на „завещател“ в изследвания
документ-саморъчно завещание от 28.04.1979г. е положен от Б. В. Б.. Вещото лице
е посочило, че не може да се установи автора на ръкописния текст в завещанието
поради липсата на сравнителен ръкописен текст от завещателя Б. В. Б.. Въззивният
съд кредитира експертното заключение, неоспорено от страните в
първоинстанционното съдебно производство, като обективно, обосновано и
компетентно изготвено от вещото лице.
По делото
са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.С.С.и В.М.Т..
Видно от показанията на свид. С.С.ищецът е роден и израснал в процесния имот в
с. З., като къщата е наследствена от баща му, който бил болен от рак, но
контактен преди да почине. Свидетелят С.С.посочва, че до скоро, докато ищецът
не му споделил, че процесният имот е завещан от баща му, не знаел за
съществуването на въпросното завещание. От разпита на св. В.Т.се установява, че
с ищеца се познават от деца. Същият посочва, че знае, че ищецът притежава
процесният недвижим имот по наследство от баща му, като едновременно с това
заявява, че не е сигурен дали имотът не е продаден на ищеца от баща му.
За да
постанови решението си районният съд е приел, че процесното завещание е
автентично, действително и е произвело действие.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
въззивен състав достига до следните правни изводи:
За уважаване на исковата претенция с
правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника,
че ищецът Д.Б. е носител на правото на собственост на процесния имот на
основание завещателно разпореждане, ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че
същият притежава качеството наследник по завещание на наследодателя Б.Б.,
придобиването по завещание на претендирания имот от наследодателя му, както и
притежавани от завещателя права върху този имот.
Завещанието е формална едностранна
сделка, с която едно лице се разпорежда в полза на друго или други лица със
своето имущество за след смъртта си. Законовите изисквания за неговата форма и
съдържание, като строго формален акт, са императивни и спазването им от страна
на завещателя е преценено от законодателя като достатъчна гаранция за
съобразяване на изразената от него воля.
За да породи действие саморъчното
завещание, то трябва да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН, а
именно: да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на
датата, на която е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да
е поставен след завещателните разпореждания. Липсата на която и да е от горните
предпоставки обосновава нищожността на завещанието, съгласно чл. 42, буква „б“
от ЗН.
Саморъчното завещание представлява
частен диспозитивен документ и се ползва с предвидената в чл. 180 от ГПК
формална доказателствена сила, която се основава на неговата автентичност.
Когато се оспорва автентичността на завещанието, какъвто е настоящият случай,
доказателствената тежест за установяване при условията на пълно и главно
доказване, че същото е написано и подписано от завещателя, е върху страната,
която се ползва от документа и черпи изгодни за себе си правни последици от
оспорения завещателен акт, по аргумент на чл. 193, ал. 3, изр. последно от ГПК (в този смисъл Решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр.д. №
693/ 2012 г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 207 от 21.01.2016 г. по гр.д.№ 1381/
2015 г. на ВКС, І г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК).
Съгласно утвърдената съдебна практика експертно
заключение в смисъл, че саморъчното завещание вероятно е написано и подписано
от лицето, посочено като негов автор, може да обоснове извод за автентичност на
документа и спазване на формата по чл. 25, ал. 1 от ЗН и да се приеме за
достатъчно за установяване действителността на завещателното разпореждане, ако
причините, поради които експертите са стигнали до извода, че е налице само
вероятност по отношение на авторството на оспорения документ с оглед на
особеностите на конкретния случай допускат това (в този смисъл Решение № 15/03.07.2013г. на ВКС по гр.д № 1455/2013г., II г.о., Решение № 256/30.10.2014г. на ВКС по гр.д №
3196/2014г., I г.о, постановени по реда на чл.
290 от ГПК). Когато по дело е представено саморъчно завещание, но
се спори за неговото авторство, няма забрана със свидетели да се установява
фактът на изписване на завещанието от означеното
в него лице. По въпросът за авторството на завещанието могат да бъдат допуснати както гласни
доказателства, така и експертиза, като съдът е длъжен да основе своето решение
на съвкупната им преценка (в този смисъл
Решение № 75/31.03.2014г. на ВКС по гр.д № 1455/2013г., II г.о., Решение № 256/30.10.2014г. на ВКС по гр.д №
3196/2014г., I г.о, постановени по реда на чл.
290 от ГПК).
Спорът в
конкретния случай се свежда до това дали завещанието е написано от завещателя и
дали е подписано от него. Видно от приетото по делото заключение на извършената
съдебно-почеркова експертиза подписът на „завещател“ в саморъчното завещание от
28.04.1979г. е положен от Б. В. Б.. Вещото лице е посочило, че не може да се
установи автора на ръкописния текст в завещанието, поради липсата на сравнителен ръкописен текст от завещателя Б. В.
Б.. Пред първата инстанция свид. С.С.посочва, че до скоро, докато ищецът не му
споделил, че процесният имот е завещан от баща му, не е знаел за съществуването
на въпросното завещание. От своя страна, свид. В.Т.заявява, че знае, че ищецът
притежава процесния недвижим имот по наследство от баща му, като едновременно с
това уточнява, че не е сигурен дали имотът не е бил продаден на ищеца от баща
му.
При тези
данни и при самостоятелна преценка на събрания пред първата инстанция
фактически и доказателствен материал, въззивният съд счита, че не може да се
обоснове извод дори за вероятност процесното саморъчно завещание да е написано
от завещателя. В случая ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи
валидността на процесното завещание, не е представил никакъв сравнителен
материал за изготвяне на експертното заключение. Следователно в настоящия казус
не е налице съществуването на недостатъчно количество сравнителен материал от
почерка на завещателя, от което евентуално да би могло да се обоснове извод за
вероятност завещанието да е написано от завещателя, а е налице липсата на
всякакъв такъв, поради което въобще не може да се даде заключение дали текстът
на завещанието е написан от завещателя. Отделно от това и събраните гласни
доказателства не навеждат до извод процесното завещателно разпореждане да е
изготвено от лицето, сочено като негов автор. Няма данни свидетелите С.С.и В.Т.да
са присъствали при евентуалното написване на завещанието от завещателя. Нещо
повече, първият знае за въпросното завещание от въззиваемия - ищеца, който е
заинтерисован от изхода на процеса, а свид. В.Т. изобщо не дава показания в
такава насока - от съдържанието на показанията му не се установява Б.Б. да е
правил завещание в полза на сина си Д.Б.. От изложеното следва, че не е налице
пълно доказване на факта, че завещанието е написано саморъчно от завещателя.
Преценени в съвкупност тези
доказателства – експертното заключение и свидетелските показания не сочат на
извод завещанието да е автентично – да е написано от завещателя Б.Б. и да е
породило целените правни последици. Като е достигнал до различни правни изводи
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено, а предявеният главен иск отхвърлен.
На основание чл. 271, ал. 2 от ГПК при
отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално
съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.
Горното обстоятелство, наличието на предявени от ищеца при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 124 от ГПК и сбъдването на процесуалното
условие за разглеждането им в съответната поредност, обуславя необходимостта от
произнасяне на въззивния съд по предявената от ищеца при условията на
евентуалност искова претенция с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване
за установено спрямо ответника, че ищецът Д.Б. е носител на правото на
собственост върху процесния имот на основание наследство по закон.
За уважаване на посочения предявен при
условията на евентуалност иск ищецът носи доказателствената тежест да установи
чрез пълно и главно доказване правопораждащия правото му на собственост върху
процесния имот факт, в рамките на очертаното в исковата молба оригинерно
придобивно основание, чрез установяване на кумулативното наличие на следните
предпоставки: че същият притежава качеството наследник по закон на
наследодателя Б.Б., придобиването по наследство на процесния имот, както и че
последният преди смъртта си е бил носител на правото на собственост върху въпросния
имот.
В конкретния
случай от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № **/***г.,
издадено от Кметство с.З., Община П., се установява, че наследодателят Б. В. Б.
е починал на 25.07.1979г. и е оставил за свои преки наследници по закон съпруга
С.Т.Б., починала през 2000г. и двама синове – Г.Б.Б. и въззиваемия Д.Б.Б.. От
приложеното удостоверение вх. № ***/***г. по описа на Районен съд-П. се
установява, че Г.Б.Б. се отказал от наследството, оставено от баща му Б. В. Б.,
като отказът от наследство е вписан в нарочната книга за отказване от
наследство при Районен съд-П. под № **/***г. На следващо място, от удостоверение
за наследници изх. № ***/***г., издадено от Община П., се установява, че
наследници по закон на наследодателя С.Т.Б., починала като вдовица, са синовете
й Г.Б.Б. и Д.Б.Б.. Следователно въззиваемият се легитимира като наследник по
закон на наследодателя Б. В. Б.. Въззиваемият и брат му Г.Б. обаче наследяват
по закон дела на майка си С.Б., който последната е получила по наследство като
преживяла съпруга от наследодателя Б. В. Б.. От изложеното следва, че в случай,
че бъде доказано, че наследодателят Б.Б. е бил собственик върху процесния имот,
права върху него ще има и лицето Г.Б., доколкото същият се явява наследник по
закон, наред с ищеца, на майка им С.Б., която наследява дял от имуществото на
съпруга си Б.Б..
След
съвкупната преценка на събрания пред първата инстанция доказателствен материал
обаче въззивният съд намира, че въззиваемият не успя да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че наследодателят му е бил собственик на процесния
имот по следните съображения:
От
удостоверение изх. № **/***г., издадено от Кметство с. З., обш. П., се
установява, че по разписната книга към плана на с. З. УПИ ***, в кв. **по плана на посоченото село, с площ от
830,00 кв.м., е записан на името на лицето Б. В. Б., както и че в имота са построени
масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда, разположена
на уличната регулация, с площ от 25 кв.м., масивен гараж с площ от 28 кв.м. и
паянтова стопанска сграда с площ от 23 кв.м.
Съдебната
практика е последователна в разбирането, че записването по разписна книга не
легитимира лицето като собственик на съответния имот, дори и да е посочено
основанието, въз основа на което е извършено записването. Записването в
разписната книга не съставлява титул за собственост, но може да бъде прието
като начало на течене на придобивната давност.
Съгласно
разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 4/17.12.2012г. по тълк.д. № 4/2012г. на ОСГК, ВКС, правото на позоваване на придобивното основание по
чл. 79 от ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на
владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя
преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически
състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 от ЗС
срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност,
то в наследството се включва и владението върху имота, както и правото на
наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна
давност щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от
момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на
наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от
наследодателя. В конкретния случай обаче наследникът – въззиваемият не се е
позовал на изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност, за да се
приеме, че наследодателят Б.Б. е придобил преди смъртта си правото на
собственост върху процесния имот на основание чл. 79 от ЗС, а съгласно
правилото на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно от съда. По делото не са представени други документи, които да легитимират
наследодателя Б. В. Б. като собственик на процесния имот. Ето защо, въззивният
съд намира, че въззиваемият не проведе успешно доказване на обстоятелството, че
наследодателят му е бил собственик на процесния имот. Доколкото не е налице
една от кумулативните предпоставки за уважаване на предявената искова
претенция, а именно наследодателят Б.Б. да е носител на правото на собственост
на процесния имот, то искът следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Отхвърлянето на предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено спрямо
ответника, че ищецът Д.Б. е носител на правото на собственост върху процесния
имот на основание наследство по закон от баща му Б.Б. води до възникването на
вътрешно процесуалното условие за разглеждане на втората евентуално предявена
искова претенция с правно основание чл. 124 от ГПК за
признаване за установено спрямо ответника, че ищецът Д.Б. е носител на правото
на собственост върху процесния имот на основание давностно владение.
За
уважаването на посочената искова претенция ищецът носи доказателствената тежест да
установи, че е осъществявал фактическа
власт върху процесния имот постоянно, явно, спокойно и непрекъснато в
продължение на 10 години с намерение да държи вещта като своя.
В
настоящия случай въззиваемият твърди, че след смъртта на баща си Б.Б. е владял
и ползвал процесния имот като свой. Следователно за начало на течене на придобивната
давност в полза на въззиваемия следва да се приеме дата 25.07.1979г.-датата на
смъртта на Б.Б.. Давността започва да тече от първоначалното установяване на
фактическата власт. Съобразявайки това, въззивният съд намира, че десетгодишният давностен срок изтича на
25.07.1989г., към който момент въззиваемият е бил в граждански брак с В. М. (сключен 18.05.1980г. и прекратен на 19.06.2017г.). По делото няма данни
владението на въззиваемия да не е упражнявано явно, необезпокоявано и
непрекъснато в този период. Тъй като давността е изтекла през време на брака
между ищеца и бившата му съпруга В. М. и при действието на Семейния кодекс от
1985г. (отм.), собствеността върху процесния имот е придобита при
условията на съпружеска имуществена общност помежду им - чл. 19, ал. 1 от СК.
Съдебната
практика е еднопосочна, че при осъществен фактическия състав на придобиването
по давност-чрез упражнявана от единия съпруг фактическа власт с намерение да
придобие имота за себе си, който придобивен способ се е осъществил по време на
брака, по силата на СК, възниква съпружеска имуществена общност между двамата
съпрузи, макар и единият съпруг да не е бил съпричастен нито към обективния,
нито към субективния елемент на владението. Следователно без значение е
обстоятелството дали В. М. е демонстрирала пред въззиваемия или трети лица, че ползва
и владее имота като съвладелец. С прекратяване на брака СИО върху имота се трансформира в
обикновена дялова съсобственост при квоти от по 1/2 идеална част от
съсобствеността за всеки от двамата бивши съпрузи. По делото не се установява
след придобиването на имота по давност от въззиваемия и бившата му съпруга,
същият да е демонстрирал, че има намерение да свои целия имот като свой, както
и да е извършил действия, с които по явен и недвусмислен начин да е показал
отричане владението на бившата му съпруга върху нейния дял от имота, които
действия да са доведени до нейно знание.
По
изложените съображения въззивният съд намира, че въззиваемият е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот - УПИ ***, с площ от 830 кв.м., находящ се в кв. **по плана на
с. З.. Построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 72,00
кв.м., масивна сграда, разположена на уличната регулация, с площ от 25,00 кв.м.
и масивен гараж с площ от 28,00 кв.м., са с установен статут на търпим строеж
по смисъла на параграф 16 от ПР на ЗУТ и по силата приращението на основание
чл. 92 от ЗС (собственикът на земята е
собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго) са принадлежали на възиваемия и бившата му съпруга
като собственици на гореописания недвижим имот. Следователно след прекратяване
на брака въззиваемият притежава и 1/2 идеална част от посочените изградени в
имота сгради.
Предвид
изложеното, доколкото праводателката В. М. по сделката, обективирана в Нотариален
акт № **, том *, рег. № ****, дело № ***/***г. по описа на нотариус Весела
Гайдажиева, вписана под № 612 в регистъра на НК, с район на действие РС-П., е
била собственик само на 1/2 идеална част от УПИ ***, с площ от 830 кв.м., находящ се в кв. **по плана на
с. З., ведно с 1/2 идеална част от следните обекти: масивна жилищна сграда със
застроена площ от 72,00 кв.м., масивна сграда, разположена на уличната
регулация, с площ от 25,00 кв.м. и масивен гараж с площ от 28,00 кв.м., предмет
на покупко-продажбата, то ответникът Б.Б. не е станал изключителен собственик на
същите, а е носител само на 1/2 идеална част от правото на собственост върху посочените
имот и сгради, подробно описани в цитирания нотариален акт за
покупко-продажба.
Ето защо предявеният установителен иск за собственост на основание
давностно владение се явява частично основателен и следва да се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/2 идеална
част от процесния недвижим имот, ведно с горепосочените построени в него сгради,
като в
останалата част, с която се иска да се признае за установено, че ищецът е
собственик и на другата 1/2 идеална част от имота, ведно с процесните построени
в него сгради, искът следва да се отхвърли.
В
съответствие с това следва да се отменят на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК
издадените по обстоятелствена проверка Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение, завещание и наследство № *, том *,
рег. № ****, н.д. № ***/***г. по описа на Нотариус Анета Илкова, рег. № 423 по регистъра на НК, до размер на 1/2 идеална
част от правото на собственост върху УПИ ***, с площ от 830 кв.м., находящ се в кв. **по плана на
с. З., и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № **, том *, рег. № ****, н.д. № ***/***г. по описа на Нотариус Анета Илкова, рег. № 423 по регистъра на НК, до размер на 1/2
идеална част от правото на собственост върху масивна жилищна сграда със
застроена площ от 72,00 кв.м., масивна сграда, разположена на уличната
регулация, с площ от 25,00 кв.м. и масивен гараж с площ от 28,00 кв.м., построени
в процесния урегулиран поземлен имот.
При този изход на
правния спор, предмет на въззивното производство, право на разноски имат и
двете страни, съразмерно с уважената 1/2, респ. с отхвърлената 1/2 част от
предявената искова претенция за признаване за установено спрямо ответника, че
ищецът е носител на правото на собственост върху гореописаните имот и сгради на
основание давностно владение. Ищецът е претендирал и доказал заплащането на разноски пред
първата инстанция в размер на 1046,16лв., а пред въззивната инстанция в размер
на 400,00 лв. Ответникът е претендирал и
доказал заплащането на разноски пред първата инстанция в размер на 700,00 лв.,
а пред въззивната инстанция е претендирал разноски в общ размер на 738,00 лв.,
от които 700,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 38,00 лв. за платена
държавна такса. Въззивникът е представил документи за платена държавна такса в
размер на 38,00 лв. пред въззивната инстанция, но не е представил доказателства
за заплащането на претендираните разноски за процесуално представителство пред
въззивната инстанция в размер на 700,00 лв. Съгласно разясненията, дадени в т.
1 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, за което следва да представи доказателства. Доколкото в
конкретния случай въззивникът не е представил доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв. пред въззивната инстанция,
такова не следва да се присъжда в негова полза, съразмерно с отхвърлената част
от иска. Във връзка с това не следва да се обсъжда направеното от въззиваемия,
чрез пълномощника му адв. В.Ц., възражение за
прекомерност на уговореното от въззивника адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. чл. 273 от ГПК в полза на въззиваемия
- ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 723,08 лв. - разноски пред първата и въззивната инстанция.
На основание чл. 78, ал. 3 във вр.
чл. 273 от ГПК в полза на ответника - въззивника следва да бъде присъдена сумата в общ
размер на 369 лв. - разноски пред
първата и въззивната инстанция.
Така мотивиран, Окръжен съд-П.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 528
от 19.04.2019г., постановено по гр.д. № 1607/2018г. по описа на Районен съд-П.,
с което е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение
на Б.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, че Д.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
е собственик на основание наследяване по завещание на следния недвижим имот:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, с площ от
830 кв.м., находящ се в квартал **по плана на с. З., общ. П., ведно с
построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м.,
масивна сграда, разположена на уличната регулация, със застроена площ от 25
кв.м. и масивен гараж със застроена площ от 28 кв.м., при съседи на имота: от изток-улица,
от запад-УПИ ***, от север-УПИ ***, от юг -УПИ ***, както и с което
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 1046.16
лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
Д.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, против Б.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на основание наследяване по завещание върху
следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, с площ от 830 кв.м., находящ се в квартал **по плана
на с. З., общ. П., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със
застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда, разположена на уличната регулация, със
застроена площ от 25 кв.м. и масивен гараж със застроена площ от 28 кв.м., при
съседи на имота: от изток-улица, от запад-УПИ ***, от север-УПИ ***, от юг -УПИ ***.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
Д.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, против Б.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на основание наследяване по закон на следния недвижим
имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, с площ от
830 кв.м., находящ се в квартал **по плана на с. З., общ. П., ведно с
построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м.,
масивна сграда, разположена на уличната регулация, със застроена площ от 25
кв.м. и масивен гараж със застроена площ от 28 кв.м., при съседи на имота: от изток-улица,
от запад-УПИ ***, от север-УПИ ***, от юг -УПИ ***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на Б.Д.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, че Д.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик на 1/2
идеална част от следния недвижим имот на основание давностно владение, а именно:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, с площ от
830 кв.м., находящ се в квартал **по плана на с. З., общ. П., ведно с
построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м.,
масивна сграда, разположена на уличната регулация, със застроена площ от 25
кв.м. и масивен гараж със застроена площ от 28 кв.м., при съседи на имота: от изток-улица,
от запад-УПИ ***, от север-УПИ ***, от юг -УПИ ***, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, с която се иска
да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик и
на другата 1/2 идеална част от процесния имот, ведно с посочените построени в
него сгради.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение, завещание и наследство № *, том *,
рег. № ****, н.д. № ***/***г. по описа на Нотариус Анета Илкова, рег. № 423 по регистъра на НК, вписан в Служба по
вписванията-П. под дв.вх.рег. № ****/***г., акт ***, т. **, н.д. № ****/***г.,
с който Д.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, е признат за собственик на
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, с площ от
830 кв.м., находящ се в квартал **по плана на с. З., общ. П., при съседи на
имота: от изток-улица, от запад-УПИ ***, от
север-УПИ ***, от юг -УПИ ***, до размер на 1/2 идеална част от правото на
собственост върху посочения имот.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № **, том *, рег. № ****, н.д. № ***/***г. по описа на
Нотариус Анета Илкова, рег. № 423 по регистъра на НК, вписан в Служба по
вписванията-П. под дв.вх.рег. № ****/***г., акт ***,
т. **, н.д. № ****/****г., с който Д.Б.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, е признат за собственик на масивна жилищна сграда със застроена
площ от 72 кв.м., масивна сграда, разположена на уличната регулация, със
застроена площ от 25 кв.м. и масивен гараж със застроена площ от 28 кв.м., построени
в УПИ ***, с площ от 830 кв.м., находящ се в квартал **по плана
на с. З., общ. П., при съседи на имота: от изток-улица, от запад-УПИ ***, от север-УПИ ***, от юг -УПИ ***, до размер на 1/2 идеална
част от правото на собственост върху посочените сгради.
ОСЪЖДА Д.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 във
вр. чл. 273 от ГПК, да заплати на Б.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
в общ размер на 369,00 лв., представляваща разноски пред първата и въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Б.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 във
вр. чл. 273 от ГПК, да заплати на Д.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
в общ размер на 723,08 лв., представляваща разноски пред първата
и въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.