Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 13.01.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 158/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Д.В. ***, против Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), представлявана от директора. Предявен  е иск с правно основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като чл. 216, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) изключва имуществената отговорност на държавните служители в министерството, когато по непредпазливост са причинили вреди на граждани при или по повод изпълнение на служебните си задължения и в тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право.

Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, са следните : на 01.03.2017г. в гр. София, около 19,20 часа, В., като водач на моторно превозно средство и в процеса на движението, е участвала в пътно транспортно произшествие с полицейски автомобил, управляван от служител на ответника. В исковата молба се твърди, че виновен за катастрофата е полицейският служител, който предприел внезапна маневра „обратен завой” и странично ударил колата управлявана от В.. След произшествието последната посетила УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, където по-късно била приета на стационарно лечение. Наложило се да отиде на преглед и в „Център за психично здраве – София” ЕООД, където също се лекувала за период от един месец, като и досега не се е отърсила от преживяния след катастрофата страх.

Съдържанието на претендираното право е следното : да се осъди СДВР да заплати на Д.В. сумата от 10000 лева - представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди : болки и страдания, заедно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 01.03.2017г. до окончателното изплащане.

От страна на ответника, чрез пълномощник, искът се оспорва, като неоснователен и недоказан, както и фактическите твърдения изложени в исковата молба.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, назначени и изслушани са съдебни експертизи, които съдът въприема като обективни и компетентно изготвени.

  Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приема за установено от фактическа страна следното :

На 01.03.2017г., около 19,20 часа, в гр. София В., като водач на моторно превозно средство „Опел Астра” с рег. № ….., е участвала в пътно транспортно произшествие с полицейски автомобил „Опел Астра” с рег. № ….., управляван от служител на ответника СДВР, а именно свидетеля М.Г.В..

Относно причината за настъпилото пътно транспортно произшествие (ПТП) съдът изцяло кредитира автотехническата експертиза, както и направения от вещото лице извод, че причината е предприетата от водача на полицейската кола маневра „обратен завой”, като В. не е пропуснал движещия се в насрещната лента автомобил управляван от В.. Съдът не кредитира показанията на свидетеля В., тъй като казаното от него не кореспондира протокола за ПТП, а и той като участник в случилото се е косвено заинтересован от изхода на производството. Също така вещото лице стига до заключение, че се касае за реализиран директен удар на полицейския върху другия автомобил. По тези съображения съдът приема за безспорно доказано, че е налице виновно и противоправно поведения на свидетеля В., което е станало и причина за възникване на произшествието. По делото не се събраха никакви данни, които да сочат, че увредената е допринесла по какъвто и да е начин за настъпването на вредите.

С определение от 17.10.2019г. съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата 01.03.2017г. свидетелят М.Г.В. е работил във …. на …. ….. са държавни служители по смисъла на чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР.

Съдебномедицинската експертиза установява уврежданията причинени на Д.В. вследствие от катастрофата. Това са най-леката закрита черепномозъчна травма, без наличие на огнищна симптоматика и остатъчен дефицит след отшумяване на оплакванията, а именно сътресение на мозъка, както и контузия в лявата слепоочна област на главата, която се изразява в изливане на кръв в подкожието. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице и установената от него пряка и непосредствена връзка между ПТП и уврежданията, които отшумяват за период от около един месец.

Съдебнопсихиатричната експертиза констатира остра стресова реакция при пострадалата вследствие на катастрофата, без това да е довело до разстройство на адаптацията ѝ. Към момента е добре адаптирана и не са наблюдават симптоми на психично разстройство. Последното опровергава посоченото в исковата молба, че и досега В. не се е отърсила от преживяния след катастрофата страх.   

В подкрепа на заключенията на вещите лица са и документите, които установяват временна неработоспособност, престой и лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД за периода от 02.03.2017г. до 07.03.2017г. и дневен стационар в „Център за психично здраве – София” ЕООД за периода от 27.03.2017г. до 26.04.2017г., както и показанията на свидетелката Д. В.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявеният иск е изцяло доказан по основание и частично доказан по размер.

За уважаването на иск за непозволено увреждане следва да се докаже виновно и противоправно поведение на ответника, респ. на тези, на които е възложена определена работа при гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вредоносен резултат, както и причинната връзка между тях. По настоящото дело всички тези предпоставки са установени и доказани.

На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението репарира накърняването на лични права и интереси. Според чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

По претендираните неимуществени вреди, както е посочено и по-горе, съдът счита претенцията за доказана в основанието си, тъй като вследствие на катастрофата пострадалата е получила сътресение на мозъка, както и контузия в лявата слепоочна област на главата. Според заключението по медицинската експертиза, през периода на лечението, както и след това за общ период от около един месец, пострадалата е търпяла болки (главоболие) и страдания. Психиатричната експертиза е констатирала силно, травмиращо изживяване, придружено с болка, тревожност, напрежение и страх, продължило за срок от около един месец. Страданието е било с намаляващ с времето интензитет, докато изчезне напълно.

Вместо да е в помощ на близките си, пострадалата известно време им е била в тежест, което се отразява тежко на самочувствието ѝ, като е индиция за сериозен психически и душевен дискомфорт. В този смисъл са показанията на свидетелката В.

Размерът на обезщетението се определя към момента на постановяване на съдебното решение, като съдът счита сумата от 4000 лева за справедливо обeзщетение за претърпените от В. неимуществени вреди, от които 2000 лева за травматичните увреждания на главата и 2000 лева за острата стресова реакция след инцидента. Съдът приема, че получената сума ще замести, облекчи и компенсира болките и страданията ѝ. Ако се уважи искането в по-голям размер, ще се стигне до неоснователно обогатяване, тъй като претендираната сума от 10000 лева е силно завишена, с оглед на реално настъпилите уврежданията и периода на тяхното отшумяване до цялостното им изчезване. Присъдената сума се дължи от датата на увреждането – 01.03.2017г., както е поискано и с исковата молба.

Ответникът ще следва да понесе направените по делото разноски от ищеца – според представения списък и съобразно с уважената част от иска.

По искането с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът счита за неоснователно възражението на пълномощника на ответника, тъй като не е налице несъответствие между размера на адвокатското възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа, а и сумата е много по ниска от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 830 лева. В договора за правна защита и съдействие е цифри е посочено „450”, с букви „четиристотин”, а в списъка по чл. 80 от ГПК с цифри е „500”. Съдът, съобразявайки се с чл. 5 от ГПК, приема за вярна сумата посочена с букви в договора – четиристотин лева, която е и най-малката възможна.

          На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част на иска, ищецът ще следва да заплати на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, за възнаграждение на вещо лице и за призоваване на свидетел. Първото съдът определя на 300 лева, според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горните съображения и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          Осъжда Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Антим I” № 5, ЕИК *********, представлявана от … Г. И. Х., да заплати на Д.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания, във връзка със станало на 01.03.2017г. пътно транспортно произшествие и причинени ѝ вследствие на него сътресение на мозъка, контузия в лявата слепоочна област на главата, както и остра стресова реакция, заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 01.03.2017г. до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния претендиран размер от 10000 лева, отвърля иска като неоснователен.

Оставя без уважение искането на юрк. В. П., процесуален представител на Столична дирекция на вътрешните работи, за намаление на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна, като неоснователно.

Осъжда Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Антим I” № 5, ЕИК *********, представлявана от … Г. И. Х., да заплати на Д.Д. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за държавна такса, за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещи лица, с оглед на уважената част от иска, в общ размер на 520 лева.

Осъжда Д.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Антим I” № 5, ЕИК *********, представлявана от … Г. И. Х., направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, за възнаграждение на вещо лице и за призоваване на свидетел, с оглед отхвърлената част от иска, в размер на 342 лева.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

 

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ :