№ 1612
гр. София, 02.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА М. МИНКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело №
20211110132146 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:09 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ – редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б.,
преупълномощен от адв. Й., с пълномощно, представено днес.
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, представлява се от юрк. А., с
пълномощно, представено днес.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. – явява се.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. – явява се.
СВИДЕТЕЛЯТ Х. – явява се.
СВИДЕТЕЛЯТ Т. – явява се.
СВИДЕТЕЛЯТ С. – не се явява.
Страните /поотделно/ – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА молба на ищеца от 31.08.2021 г., към която е приложен
договор за правна защита и съдействие и доказателства за регистрация по
ЗДДС.
Адв. Б. – Поддържам предявените искове. Запознат съм с проекта за
доклад. Нямам възражения по същия. Ще се ползвам от представения от нас
протокол за ПТП, който се оспорва от ответника. Водим допуснатия ни
свидетел за установяване размера на неимуществените вреди. Нямам други
доказателствени искания.
1
Юрк. А. – Оспорвам предявените искове. Запозната съм с проекта за
доклад. Нямам възражения по същия. Поддържам искането за разпит на
свидетеля КР. СТ., поради което моля отново да го призовете за следващото
съдебно заседание. Нямам други доказателствени искания.
С оглед становищата на страните и на основание чл. 145, ал. 3 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно проект за доклад, обективиран в
определение от 24.08.2021 г.
Страните /поотделно/ – Нямам други доказателствени искания.
В залата се въведоха свидетелите.
СЪДЪТ
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелите.
СНЕМА самоличността на свидетелите, както следва:
Й. СТ. ХР. – л.к. № ,, издадена на 16.01.2018 г., от МВР – гр. София, 32
години, неосъждан, без родство и дела с ищеца; пострадал от същия инцидент
и води дело със „ЗД БУЛ ИНС“ АД за обезщетение.
К. П. Т. – л.к. № ,, издадена на 07.12.2012 г., от МВР – гр. София, 37
години, неосъждан, без дела със страните, без родство с ищеца.
А. Й. Д.-Х. – л.к. № ,, издадена на 31.07.2018 г., от МВР – гр. София, 48
години, неосъждана, без дела със страните; роднина по права линия от първа
степен на ищеца /майка/.
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290
НК. Свидетелите обещаха да кажат истината.
От залата се изведоха свидетелите Т. и Х..
В залата остана свидетелят Х..
РАЗПИТАН СВИДЕТЕЛЯТ Х. КАЗА – Майка съм на Р.. Към 2020 г.
живеехме заедно и все още живеем заедно. На 20 август миналата година,
сутринта бяхме на кафенето в кв. „Г. Б.“, където живеем. Пихме кафе, аз
останах, а те с Й. тръгнаха с мотора на разходка. Мисля, че към 08:30-08:40
часа тръгнаха. Р. беше облечена с черен кожен клин, яке с протектори - за
2
мотор, каска и не съм сигурна дали беше с ботуши или с кецове. Протектори
на краката нямаше. Имаше само яке с протектори и каска. След инцидента
вече има протектори за краката, но към онзи момент нямаше. Беше с клин,
който не е за мотор, не е екипировка. От екипировката беше с яке само. От
кръста надолу нямаше екипировка. Бяха двамата с Й.. Той караше. Махнахме
си за довиждане. Обикновено като пътуват някъде и мине повече време,
звънят като пристигнат. Отиваха някъде на разходка, но не мога да си спомня
точно къде. Беше хубаво времето, топло, слънчево. Някъде 10 минути след
като тръгнаха, Й. ми звънна и ми се сви сърцето. Аз вдигнах и той ми каза, че
са ги ударили. Питах ги къде са и той каза: „Веднага след моста“. Като
тръгнеш от кв. „Г. Б.“ има едно мостче, което се минава - точно където се
пресичат бул. „Н.П.“ и ул. „К.“. Минава се мостът и точно там се пресичат
двете улици. Аз му затворих и казах, че отивам. На 2 минути с колата бях
оттам и се качих и след 2 минути бях там. Отидох там, спрях, имаше
суматоха. От всички страни бяха спрели коли. Моторът беше паднал на
платното и видях, че и двамата са прави. Това беше първото, което исках да
видя. Паркирах вдясно, защото моторът беше някак настрани на платното и
изтичах при нея. Попитах какво е станало и тя каза: „Ами, удариха ни“.
Попитах какво се е случило и тя каза: „Ами нищо, просто карахме си и в един
момент една кола връхлетя върху нас“. Попитах я дали е добре и тя каза“
„Ми, не знам как съм“ и започна да се тресе. Взех я, защото те бяха по средата
на улицата. Клинът ѝ беше скъсан на единия крачол. Тръгнахме да пресичаме,
тя каза, че много я боли кракът. Седнахме в моята кола. Десният крак я
болеше. Попитах я отново в колата какво се е случило и тя пак отговори, че
не знае и както са карали една кола е връхлетяла върху тях. И аз, понеже съм
майка и може би реагирах малко импулсивно в тази ситуация, казвам:
„Отиваме в болница“. Тя каза, че тя трябва да остане. Аз ѝ отговорих, че не ме
интересува, просто да отидем и да видим, че е добре и се връщаме след това.
Аз я качих в колата и директно я закарах в МВР болница. Междувременно,
след като тя се качи в колата, отново я попитах как е и тя каза, че много я
боли кракът, че нищо не усеща и започна да се тресе. Каза, че се гади,
повръща, че е лошо. Попитах я главата как е и тя каза, че в момента не я
боли главата и изпадна в шок, докато се возихме към болницата. Обадих се на
баща , защото той е лекар в болницата и го попитах дали може да я закарам
там. Отидохме в болницата и там направихме няколко прегледа. Не съм много
сигурна точно какви прегледи. Бяхме на травматолог, доколкото си спомням,
както и при други специалисти, които не мога да се сетя в момента.
Прегледаха я и междувременно Й. се обади, че трябва да се върнем на
местопроизшествието, защото ни чакат. След като направиха тези прегледи,
мисля, че снимка направиха, записаха я в книгите и не си спомням дали
взехме резултата или казаха, че допълнително ще го вземем, се върнахме на
мястото на произшествието. В началото, когато тръгнахме да пресичаме
улицата, тя вървеше сама, явно от шок и адреналин, но я болеше кракът.
Колкото повече време минаваше, толкова по-зле започваше да се чувства и
3
казваше, че не си чувства крака. Каза: „Не си чувствам крака“ и помагах да
се движи, но вървяхме. Върнахме се на мястото на произшествието, където
имаше доста хора вече. Мисля, че имаше представители на застрахователите,
но не съм много сигурна. Бяха дошли от КАТ полицаи, Й. беше там. Имаше
страшно много хора, когато ние се върнахме. Тя през цялото време
повтаряше, че не се чувства добре и иска да се прибере вкъщи, но казах, че
трябва да се върнем, да даде показания, да се запише и от каквото още има
нужда. Върнахме се на мястото, не помня точно какво беше в цялата
суматоха, но имаше двама мъже, които седяха до нея в колата. Тя не слезе от
моята кола през цялото време, защото каза, че много я боли кракът и тези
двама мъже казаха, че трябва да говори с полицаите. Слязохме, отидохме
при тях, те бяха спрели малко по-назад. Там се срещна и с човека, който ги е
ударил. Не Й., а другият господин, който е свидетел, е водачът на автомобила,
който ги удари. Единствено кратки разговори проведоха те там, понеже с нея
тръгнахме към полицаите. Те се срещнаха с водача на автомобила и той каза
просто: „Извинявай, не ви видях“. Това е, което много ясно помня като фраза.
Тя даде показания на полицаите и казаха, че тя трябва да изчака някакво
време, за да бъде вписана в някакъв протокол. Същи казаха, че, ако иска
може да не бъде вписана в този протокол и може допълнително нещо да
подаде. Това обясниха и тя каза, че иска да се прибира, защото вече едвам
седеше права. Каза: „Дайте, ще подпиша каквото трябва и се прибирам“, и
подписа нещо. След това се прибрахме вкъщи. В момента, в който бяхме в
болницата, не сложиха нищо на крака, дадоха предписание, че трябва да
се обездвижи кракът. На следващия или по-следващия ден баща купи
някаква шина за обездвижване за коляното. С времето всичко започна да
става все по-зле. Явно емоциите и адреналинът от случката са я държали
преди това. Абсолютно рухна в момента, в който се прибрахме вкъщи.
Повръщаше, на 2 пъти щеше да припадне, но то по-скоро от стреса.
Оплакваше се, че я боли кракът. Постепенно кракът започна да отича и да
посинява. Това се случваше в течение на деня, на следващия и по-следващия
ден ставаше все по-зле и не можеше да ходи вече. В началото се подпираше
на мен, горе-долу ставаха нещата. Няколко седмици беше трудно да ходи.
Аз постоянно бях с нея. Не можеше да стъпи на този крак от болка. Носеше
шината около 2-3 седмици, не помня точно. Тя се стресира много от тази
ситуация, защото, освен всичките тези болки, не можеше да спи, събуждаше
се. Месеци наред се оплакваше от липсата на сън. Постепенно кракът започна
да се оправя, но започна да я боли другият крак - явно от това, че през цялото
време се е подпирала повече на него. В областта на коленете я боляха краката.
Основно връзките отстрани, сгъвките. Тя и до ден днешен не може да кляка
добре – така, както нормален човек кляка. Преди инцидента не се е оплаквала
от болки в коленете. Тя се занимава професионално с балет цял живот. Това е
учила. Това беше мечтата - искаше да се занимава професионално и да
продължава това да учи. За нея беше стрес и шок, че по някакъв начин тази
травма и този инцидент повлиява и ще повлияе на професионалното
4
развитие, Точно тогава, когато беше инцидентът, предстояха лекции. Тя е
студентка в Музикалната академия в гр. Пловдив, задочно обучение и точно
през м. август имаше очни. Пропусна си първите очни за годината. Към онзи
момент беше втори курс. Тя се занимава основно с неща, свързани с танците.
Работи като хореограф. С въздушна акробатика също се занимава, в различни
спектакли участва. И като цяло тези неща приключиха. Много неща не може
да ги прави вече, по начина, по който можеше преди - специално за
акробатиката. За балета - това създаде доста напрежение в самата
образователна институция, защото те не приемат извинения. В смисъл,
балерините и балетното общество - за тях травмите нямат някакво значение.
Ти трябва да си перфектен и си носиш отговорност за действията си.
Пропусна доста участия. За нея най-сериозният психически стрес от травмата
е, че не може да продължи с балета така, както ѝ се искаше, както и участията,
които бяха предвидени с въздушната акробатика и които пропусна. Тя иска да
се занимава с обучение на деца, затова записа балетна педагогика. Там трябва
да си перфектен в това, което правиш. Пропусна основно участия, свързани с
въздушната акробатика. Различни спектакли през м. септември, м. октомври,
както и около Нова година. Не мога да отговоря конкретно какви спектакли и
къде са били. Пиеше доста обезболяващи, мисля, че основно обезболяващи
пиеше. Около 2-3 месеца пиеше обезболяващите. За първи път се качи на
мотор след инцидента лятото на 2021 г., за малко и повече не пожела. По-
скоро каза, че всичко се връща, когато се качи на мотор. Тя по-скоро се качи,
защото искаше да го преодолее страха в себе си. Ходи на физиотерапия и в
МВР болница, и в клиниката в „Овча купел“ по рехабилитация. Направи
сериозен курс на лечение, а и до ден днешен продължава да се ходи
периодично. Преди инцидента не се е оплаквала от болки в коленете.
Оплаквала се е от болки в тазобедрените стави, в кръста, но не и в коленете.
Поне две месеца не можеше да стъпва спокойно на крака си. Придружавала
съм я в банята, особено на хлъзгави места, по стълбите не можеше да мине
сама. Имаше нужда от помощ. Слагахме я на столче, за да се изкъпе. И така в
продължение на няколко седмици. По принцип, десният крак беше отекъл,
беше станал равен, беше посинял. Впоследствие имаше синини по цялото
тяло – по гърба, по ръцете. По целите крака имаше синини, но не драстични,
както беше на коляното. Охлузвания имаше на места по краката. Синини
имаше основно по гърба и по ръцете, но тях ги видяхме по-късно. Външни
белези от тези наранявания не са останали, но специално това коляно е
видимо по-тъмно на цвят и сега. Не мога да кажа на какво се дължи. Остана
си у дома два месеца – два месеца и малко. Притесняваше се от това, че
изглежда зле. Подариха протектори за краката приятели, но не ги ползва,
защото вече не се вози на мотор. Коляното не се виждаше, имам предвид
беше подут много кракът в областта на коляното и беше равен кракът. Между
бедрото и коляното нямаше разлика.
Поради изчерпване на въпросите, съдът освободи свидетеля от залата.
5
В залата се въведе свидетелят Х..
РАЗПИТАН СВИДЕТЕЛЯТ Х. КАЗА – На 20.08.2020 г., рано
сутринта, към 08:30-09:00 часа управлявах собствения си мотор „Хонда“ по
бул. „Н.П.“, с посока към центъра от кв. „Г. Б.“. На кръстовището с ул. „К.“
настъпи ПТП с л.а. „Шевролет“, модел „Каптива“. Движил съм се с не-повече
от 30 км/ч. Бях в колона и пред мен имаше два автомобила, които завиваха
надясно по ул. „К.“. Зад мен също имаше коли. Видях „Шевролет-а“, че се
показва от улицата. Първата кола вече беше влязла в ул. „К.“, втората също
започна да предприема маневра завой към ул. „К.“. И двете коли завиваха към
ул. „К.“, а аз продължих направо по бул. „Н.П.“, мислейки, че „Шевролет-ът“
ме вижда и ще спре, но той не спря, тръгна рязко и ме удари в дясната страна.
Намирах се в моята лента за движение, когато ме удари. Колата му не беше
напълно спряла. Беше почти спряла и потегли рязко. Това беше след знака
„Стоп“, който беше по-назад. Не бях сам. С мен беше Р.Х.. Тя се возеше зад
мен. След удара ние бяхме изхвърчали в отсрещното платно. Като се освестих
след удара, моторът беше на 1-2 метра от мен и беше обърнат в посоката към
кв. „Г. Б.“. Водачът на колата беше спрял пред мотора и си вадеше
триъгълника. Р. беше на около 2-3 метра от мен изхвърчала, в другата посока.
Аз бях облечен с по-лек екип, с по-малко протектори, като за градско. Просто
бях с панталон, който беше с по-малко протектори. Р. беше с каска, яке и
отдолу беше по клин. Този клин не е достатъчно предпазен за мотор. Не
помня с какви обувки беше Р.. Мисля, че не бяха специални обувки, не бяха
ботуши. След като видях мотора, че е на другата страна, се обърнах да видя тя
къде е, защото в първия момент не знаех какво се случва. Като я видях, тя
седеше на около 2-3 метра от мен и си държеше десния крак, който целият
беше в кръв. Тя се беше изплашила и плачеше. Клинът беше скъсан, по
спомен на десния крак. Течеше доста кръв от дясното коляно. В първия
момент я питах дали си усеща крака, дали не е счупен или нещо такова. Тя
поседя на земята, но не мога да Ви кажа колко време, може би 10-15 минути
седя на земята. После успя да се изправи, след като аз отидох и помогнах.
От другите коли дойдоха да ни помогнат едно момиче и един възрастен човек.
Шофьорът на „Шевролет-а“ дойде по-късно и ни каза „Извинявай, не те
видях“ и се дръпна настрани. След това звъннах на майката на Р., защото
преди това пихме кафе заедно. Трябваше да звънна, за да кажа какво се
случи. Тя дойде максимално бързо. Живеят наблизо. След това поседяха
малко и я закара някъде. Мисля, че в болница ми каза, но тогава не обърнах
внимание, защото ми беше напрегнато и беше суматоха. Р. по-късно се върна,
защото полицаите искаха нещо да говорят с нея - за документ, доколкото
знам. След инцидента не сме имали контакти. Отношенията ни малко се
промениха. Не съм возил Р. повече на мотора. Не знам дали се е качвала на
мотор след инцидента. Не поддържаме такъв контакт. Чуваме се от време на
време, но след инцидента се отдалечихме. С не повече от 30 км/ч съм
6
управлявал тогава. То там няма как да караш по-бързо, дори не можеш да
изпреварваш, защото нямаш видимост. То е точно след тунела и не е добре да
се изпреварва. Р. се занимаваше с танци в онзи момент. Не знам дали е учила.
Майка го прие малко по-драматично инцидента и Р. искаше някакво време
да мине след това, за да отминат нещата. Пряко не ме е обвинявала за
инцидента. По принцип тя работеше като въздушен акробат или танцьорка в
заведение, но не знам в кое заведение. Като цяло беше ангажирана, но не мога
да Ви кажа точно колко. Не съм се интересувал от такива неща. Ударът
настъпи като карах по бул. „Н.П.“ мотора, пред мен имаше две коли,
завиващи по ул. „К.“. Аз продължих направо, посока центъра и „Шевролет
Каптива“ ми отне предимството, не спря на знак „Стоп“ и ме удари в дясната
част на мотора с неговата предна част. Моторът е паднал на лявата страна и
се е завъртял на обратно. Първоначално, преди да започнат да завиват тези
две коли, бях в дясната страна и видях джипа. Първата кола, след като зави,
се преместих към средата на платното и продължих направо, след като и тя
зави. Бях с включени светлини. „Шевролет-ът“ беше не точно наполовината с
предницата си в мето платно. Прецених, че ме вижда и ще спре, но не спря, не
ме е видял. Там булевардът и улицата са с малко странно разположени, той се
беше изнесъл наляво за към кв. „Г. Б.“. Искаше да направи ляв завой и най-
вероятно искаше да се включи бързо в движението, защото между мен и
колата отпред и колата отзад имаше пространство. Най-вероятно наистина не
ме е видял, искал е да се мушне. Моля да ми бъдат платени разноски.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
На свидетеля да се изплатят разноски, в размер на 50 лева от внесения
от ищеца депозит. Издаде се 1 бр. РКО.
Поради изчерпване на въпросите, съдът освободи свидетеля от залата.
В залата се въведе свидетелят Т..
РАЗПИТАН СВИДЕТЕЛЯТ Т. КАЗА – На 20.08.2020 г. към 08:50
часа станах участник в ПТП с мотоциклет „Хонда“, управляван от
предходния свидетел. На мотора имаше двама пътника, като впоследствие
установих, че става въпрос за мъж и жена. Аз се движех по ул. „К.“, на едно
Т-образно кръстовище с бул. „Н.П.“ исках да направя ляв завой, посока кв.
„Г. Б.“. Преди да навляза в кръстовището, понеже имаше задръстване, съм
седял около 2 минути - имаше колона от автомобили по ул. „К.“, които искаха
да се включат към булеварда. Там е път без предимство и сутрин е трудно
включването, тъй като е натоварено движението. Когато дойде моят ред да се
включа в движението, с включен ляв мигач, видях колона от автомобили,
7
която се спускаше от кв. „Г. Б.“. Тази колона си минаваше по булеварда.
Пропуснах един или два автомобила, след което видях, че има два
автомобила, които подават десен мигач, за да завият по посока към ул. „К.“.
Тъй като отдясно, в другото платно беше свободно, реших, че мога да се
включа и започнах да изпълнявам маневрата. Видях, че първият автомобил,
който беше подал десен мигач, започна да намалява, с идеята да завива/ При
почти завършена маневра на ляв завой в платното - моето, което е вече посока
кв. „Г. Б.“, в мен се удари мотор с двама пътника. Притесних се, тъй като
човек рядко става участник в такова ПТП. Още повече се притесних за
мотористите, тъй като знаем какви контузии се получават. Моторът ме удари
в предната, дясна част на автомобила. Той може би ме е видял в последния
момент или не знам. Аз не го видях, защото той в същото време е изпреварвал
двата автомобила, които завиваха надясно по ул. „К.“. Той според мен беше в
насрещното движени - аз имах добър поглед към идващите автомобили от кв.
„Г. Б.“, аз съм седял около 1-2 минути на кръстовището преди да се включа. В
нито един момент не видях мотор. Вторият автомобил, който беше подал
мигач, беше по-висок автомобил Може би моторът е бил някъде по диагонал
зад него, може би този автомобил ми е запречил видимостта към мотора и
затова не мога да кажа, че съм го видял. Моментът, в който видях мотора,
беше когато вече изправях автомобила и навлизах в платното. Тогава видях
мотор и стана самото ПТП. Наказаха ме за това ПТП и в момента обжалвам
акта пред Административен съд. Аз твърдя, че водачът на мотора е
изпреварвал колите, които завиваха надясно, като е минал в насрещната
пътна лента. В момента, в който стана ПТП, не съм сигурен дали втората
кола, която беше подала десен мигач, вече беше завила. В същото време
моторът е изпреварвал тези два автомобила в стеснения участък, който
представлява един малък тунел. Аз няма как да го видя, защото той, ако
предприема маневра за изпреварване, няма как да го видя от двата
автомобила, които завиват. В такъв момент човек не мисли кой е виновен. Аз
се притесних за състоянието на мотористите. Аз им се извиних и им казах, че
не съм ги видял. Ако видя мотор, че изпреварва, аз няма да предприема
маневра за ляв завой и да стане ПТП. Там няма маркировка, тя е изтрита.
Участъкът е стеснен. Забраняване на изпреварването няма. Доколкото съм
запознат с правилника, изпреварването е забранено, не само когато има пътен
знак, ами и при определени други пътни условия. Там има двойна,
непрекъсната маркировка, която е почти изтрита. Пътят там е с две ленти, с по
една лента в посока. Аз видях мотора, когато се ударихме. Не знам дали
моторът е бил с пуснати светлини. Аз бях с пуснати светлини. Когато аз
предприех маневрата да навлизам в кръстовището, първият автомобил не
беше завил още напълно, а вторият автомобил зад него беше с подаден десен
мигач. Те намаляваха скоростта си вече с идеята да завият надясно. В този
момент аз предприех маневрата. Не мога да кажа, че при настъпване на ПТП
вторият автомобил вече е приключил с маневрата си. Вече вниманието ми не
беше насочено натам. Аз вече се включвах в другото платно и хвърлих и един
8
поглед надясно. Разрешен е завоят наляво. Единственият знак за мен е знакът
„Стоп“. Нещо, което много добре помня: след като стана ПТП и слязох от
автомобила да окажа първа помощ на мотористите, те бяха на пътното
платно, вече в моето посока за „Г. Б.“. Автомобилът също беше в това платно.
Платното, което беше за движение в посока „Околовръстен път“ беше
свободно - продължаваха да минават автомобили там. Там, понеже е стеснен
участъкът, ако ПТП е станало някъде по средата на пътя, няма как да минават
коли нито в едната посока, нито в другата. След ПТП искам да кажа, че и
моторът, и колата, и двамата пострадали бяха в платното за движение към кв.
„Г. Б.“, а не към гр. София. Те двамата се изправиха, свалиха си каските и
решихме дружно да преместим мотора и моята кола малко по-вдясно, за ад
освободим и тази лента за движение. Те се съгласиха, момчето си премести
мотора по-вдясно, аз също моята кола и изчакахме полиция и линейки. След
10-15 минути дойде някаква кола да вземе момичето и я закараха нанякъде.
Още преди да дойдат екипите за бърза помощ. Те дойдоха много бързо, не
повече от 30 минути сме ги чакали. Прегледаха момчето и явно установиха,
че не е толкова сериозно контузен и наранен, след което те си тръгнаха.
Момичето го нямаше, дойде една кола и го взе нанякъде. На дошлите полицаи
им казах, че има и друг участник в това ПТП. Понеже аз не мога да установя
кой от двамата управляваше мотора, те бяха на земята вече, паднали и в
момента на самото ПТП те бяха с каски. След това установих, че са момче и
момиче. Те полицаите започнаха да питат къде е другият участник и никой не
знаеше къде е отишло момичето. Те си седяха в патрулката и аз ги попитах
какво става оттук насетне, какво чакаме и те ми казаха, че момичето е в МВР
болница. Дошлите полицаи въобще не установиха в коя част на платното се е
случило самото ПТП. Единственото, което ни попитаха, беше какво е било
разположението на автомобилите един спрямо друг в момента на ПТП.
Според мен ПТП настъпи в лентата за насрещно движение. Пробите за
алкохол ни ги взеха два часа след ПТП. Вече тогава се появи момичето,
заедно с нейната майка предполагам. Поинтересувах се за нейното състояние,
тя явно е била шокирана и травмирана и не ми отговори нищо. Нещо, което
не ми направи добро впечатление, е, че нейната майка, заедно с момчето,
което беше мотористът, докато полицаите съставяха протокола за ПТП, ме
привикваха отстрани с идеята да им давам някакви пари. Тя започна да ми
обяснява как дъщеря е хореографка и как няма да може две седмици да
танцува и да я обезщетя по някакъв начин. Казах, че в момента полицаите не
са съставили акта за ПТП още и не е установено чия е вината и попитах какво
искат от мен. Моля да ми бъдат платени разноски.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
На свидетеля да се изплатят разноски, в размер на 50 лева от внесения
от ищеца депозит. Издаде се 1 бр. РКО.
9
Поради изчерпване на въпросите, съдът освободи свидетеля от залата.
СЪДЪТ
ПРИСТЪПВА към приемане на заключението по съдебно-
медицинската експертиза, депозирано в съда на 20.09.2021 г.
СНЕМА самоличността на вещото лице, както следва:
Т. Г. К. – 36 години, неосъждана, без дела със страните, без родство с
ищеца.
СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл.
291, ал.1 НК. Вещото лице обеща да даде вярно заключение.
ВЕЩОTO ЛИЦЕ – Предала съм заключение в срок, което поддържам.
Във връзка с показанията на майката на ищцата нямам какво да добавя.
Считам, че към настоящия момент тя би следвало да е напълно възстановена
от контузията на коляното, без да има допълнителни усложнения по
отношение на това коляно. Към момента на прегледа, който аз извърших,
движенията са запазени по обем, като единствено има леко затруднение при
клякане, но не мога да кажа защо. Реално няма структура в това коляно, която
да е увредена от самия инцидент, която да говори за нещо, което би могло да
окаже влияние върху това коляно. Касае се за мекотъканни травми,
представени основно с оток и кръвонасядане. Няма разкъсвания, няма
преразтягания, поне не са описани в медицинската документация. Правена е
рентгенография към момента на инцидента и няколко дни по-късно ЯМР,
което а правилна практика. Само разчитанията са по делото, не и самите
образни изследвания – диск или снимка. Но няма данни за травми,
единствено за мекотъканни увреждания. При разчитане на ЯМР е посочено,
че има наличие на оток. Това са отоци на две връзки, които участват в
изграждането на коленната става външно. Описано е и наличие на грацилна
дегеренативни промени в предна и задна кръстни връзки, без данни за
руптури на нито една от структурите. Няма информация да са травмирани
връзките на коляното, нито костите около него. Има единствено оток на тези
структури в резултат на удара, който коляното е понесъл. Няма как да се
определи причинно-следствена връзка между болките и затрудненията в
клякането по простата причина, че, освен прегледите, които са извършвани
след инцидента, други медицински прегледи няма. Няма доказателства за
връзка. Само данни за рехабилитация има. На 06.01.2021 г. на ЯМР са
изследвани и двете колена, които са в идентично състояние. Поне така е
написано. И за двете колена състоянието е еднакво. По принцип, добрата
медицинска практика изисква след определено време, след консултация с
наблюдаващ ортопед да се направи контролен ЯМР, за да се види какво е
състоянието в случай на усложнение или някакво изменение на тази
10
структура. В конкретния случай не е имало такова нещо. Няма данни да е
назначен от лекар този ЯМР, поне от материалите по делото. По принцип
може да ес приеме, че тази болка е в причинна връзка с инцидента, стига да се
изключат дегеренативни промени, които не са обосновка за тази
продължаваща болка, които не са във връзка със събитието. Има наличие на
дегеренативни промени на две от връзките още към момента на травмата,
констатирани при първия ЯМР – на предната и задната кръстни връзки.
Възможно е при активна физическа дейност, каквато се очаква да е имало
лицето поради факта, че е спортист, е възможно да има дегеренативни
промени, това не е изключено. Независимо от младата възраст. Възможно е
болката в коленете да е от тези дегеренативни промени, ако приемем, че
преди инцидента е имало дегеренативни промени във връзки на дясното
коляно. Възможно е и ударът да влоши дегеренативни промени, които са били
налични към момента, но няма никаква медицинска документация за
състоянието преди това, за да може да се направи обосновано заключение
има или няма причинно-следствена връзка.
Страните /поотделно/ – Нямам повече въпроси. Да се приеме
заключението.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението по съдебно-медицинската експертиза.
На вещото лице да се изплати възнаграждение, в размер на 320 лева от
внесения от страните депозити. Издадоха се 2 бр. РКО.
СЪДЪТ
ПРИСТЪПВА към приемане на заключението по съдебно-
автотехническата експертиза, депозирано в съда на 07.09.2021 г.
СНЕМА самоличността на вещото лице, както следва:
Й. Д. Й. – 41 години, неосъждан, без дела със страните, без родство с
ищеца.
СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл.
291, ал.1 НК. Вещото лице обеща да даде вярно заключение.
ВЕЩОTO ЛИЦЕ – Предал съм заключение в срок, което поддържам.
Съгласно свидетелските показания на водача на лекия автомобил и скицата
към протокола на ПТП, ударът е настъпил в лентата за насрещно движение.
Съгласно показанията на мотоциклетиста, ударът е настъпил в неговата лента
за движение. Водачът на лекия автомобил категорично е имал възможност да
11
предотврати удара, ако е спрял на знак „Стоп“ и е изчакал преминаването на
мотоциклета. А мотоциклетистът е имал възможност в тази хипотеза да
предотврати удара, ако не е навлизал в лентата за насрещно движение а е
изчакал зад колоната от автомобили, защото тогава става видим. Съгласно
свидетелските показания на водача на автомобила, е имало високо превозно
средство, което е ограничавало видимостта и на двамата водачи. Но
мотоциклетистът каза, че е видял лекия автомобил. Възможно е и това, тъй
като предната част на самия автомобил е много по-дълга. Т.е. мотоциклетът
има възможност да възприеме предната част на лекия автомобил, докато
водачът се намира по-назад и може да му се ограничи видимостта, ако има
превозно средство, което да е високо. Напълно възможно и безопасно е било
колите от бул. „Н.П.“ да завиват надясно към ул. „К.“, а лекият автомобил да
завие наляво към бул. „Н.П.“ , без траекториите им да се пресекат.
Достатъчно широко е. Ако този мотор е бил зад тези превозни средства и си е
чакал реда, тогава щеше да се открие взаимна видимост и може би ударът
нямаше да настъпи, може би биха били по-видими един към друг. Имаме
разногласни свидетелски показания и скица към протокола, която
потвърждава едните свидетелски показания и това го казах в началото.
Адв. Б. – Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.
Юрк. А. – Оспорвам заключението по отговора на задачи № 2 и 3. Не
съм съгласна с изводите на вещото лице.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението по съдебно-автотехническата експертиза.
На вещото лице да се изплати възнаграждение, в размер на 250 лева от
внесения от ищеца депозит. Издаде се 1 бр. РКО.
Страните /поотделно/ – Нямам други доказателствени искания.
За събиране на допуснатите доказателства,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 30.11.2021 г. от 15:15 часа, за
когато страните редовно уведомени в днешното съдебно заседание по реда на
чл. 142, ал. 3 ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят КР. СТ. от адреса по месторабота, както
и по телефон, като му се укаже, че при неявяване без уважителни причини ще
12
му бъде наложена глоба и съдът ще разпореди принудителното му довеждане.
Съдебното заседание приключи в 16:30 часа.
Протоколът е изготвен на 05.11.2021 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
13