Решение по дело №11277/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6583
Дата: 19 септември 2019 г. (в сила от 19 септември 2019 г.)
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20191100511277
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

София, 19.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - а състав, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

      ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                ИВАН КИРИМОВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Киримов ч.гр.дело № 11277 описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 435, ал. 2, т. 7, вр. чл. 78 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила жалба от ЗАД „ОЗК – З.“ АД срещу разпореждане на ЧСИ М.П., с което е определен размер на адвокатското възнаграждение дължимо на взискателя от 741,19 лв. по изпълнително дело № 20198510401066 по описа на същия, както и в частта по отношение на определените разноски по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

В жалбата са наведени доводи, че атакуваното постановление е незаконосъобразно. Твърди се, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Изложени са доводи, че подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, с посочване в същата на способа за изпълнение е единственото действие извършено от пълномощника на взискателя. Ето защо моли съда да отмени разпореждането и да определи размер на възнаграждението от 200 лв., както и съответно да намали разноските по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендира разноски в настоящето производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя М.Б., чрез процесуалния ѝ представител, в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата.

В мотивите си ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС сочи, че подадената жалба е неоснователна. Твърди, че в конкретния случай не е налице занижена фактическа и правна сложност, а определения размер на адвокатското възнаграждение, съответства на минималните размери.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20198510401066 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС е образувано въз основа на молба от М.Б.Б.от 20.06.2019 г. срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД, за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва от 23.03.2017 г. върху сумата, за която е издаден на 14.06.2019 г.  изпълнителен лист по гр.д. № 5163/2018 г. по описа на Апелативен съд - София. Молбата е депозирана чрез адв. Я.Д., като в същата е претендиран адвокатски хонорар по изпълнителното дело. Представен е договор за правна защита и съдействие от 20.06.2019 г., в който е посочено, че договореното възнаграждение е 1000 лв.. Като способ за изпълнение пълномощникът на взискателя, в молбата си за образуване, е поискал да бъде наложен запор върху вземанията на длъжника по банковите му сметки. По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която съдебният изпълнител е приел адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. и 1749,90 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ.

След подадено възражение от страна на длъжника срещу приетия размер на адвокатското възнаграждение и т .26 от ТТР към ЗЧСИ, с разпореждане от 01.07.2019 г. ЧСИ М.П. е определил размер на адвокатско възнаграждение от 741, 19 лева.

Настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение за образуване на изпълнителното дело се дължат 200 лв. (т. 1), а за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от същата наредба. Видно от доказателствата по делото с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил способ за събиране на вземането от ЧСИ – запор по банковите сметки. В случая по делото са представени доказателства, че взискателя е представляван в изпълнителното производство от адвокат, предвид на което в негова полза следва да бъде определено адвокатско възнаграждение. От доказателствата обаче се установява, че осъщественото от пълномощника на взискателите процесуално представителство, се изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, в която е посочен и способа за удовлетворяване. Други изпълнителни действия в случая, не са извършвани. Не на последно място следва да се отбележи, че производството не се отличава с фактическа и правна сложност, което да предпоставя начисляването на възнаграждение за други процесуални действия по събиране на вземането. Ето защо възнаграждението следва да бъде намалено до минималния размер от 200 лв.

 По отношение на втората част от жалбата, с която се иска намаляване на определения размер на разноските по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съдът намира, че не е компетентен да се произнеси, с оглед липсата на произнасяне от страна на ЧСИ. Съдът може да разгледа жалбата, само ако е налице валидно произнасяне от страна на ЧСИ.

По отношение на разноските в настоящото производство: 

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е частично уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК

 Водим от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на ЗАД „ОЗК – З.“ АД разпореждане от 01.07.2019 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд по изпълнително дело с № 20198510401066 по описа на същия, с което е определен размер на разноските за адвокатска защита, като незаконосъобразно и вместо него постановява:

ОПРЕДЕЛЯ разноски на взискателя М.Б.Б.по изпълнително дело № 20198510401066 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд сумата от 200 (двеста) лв. за адвокатски възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 11277/2019 г. по описа на СГС, IV a въззивен състав, в частта с която се иска намаляване на размера на начислената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и ВРЪЩА частната жалбата, в тази ѝ част на ЧСИ М.П., рег. № 851 в регистъра на КЧСИ за произнасяне по направеното искане.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:

 

                                                                Членове: 1.

 

                                                                                               2.