Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Варна, 19.12.2011г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на седемнадесети
ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Т.С., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3339 описа за 2011г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 32 и сл. от ТЗ от "Б.Б.К."
ЕООД срещу ДПСВСПВе" - строително
поделение Варна, за осъждане на ДПСВСПВе" - строително
поделение Варна, с ЕИК ********, със седалище в гр. Варна и адрес на управление
*************, заплати на "Б.Б.К." ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище в гр. Варна и адрес на управление *********, сумата
18000.00 /осемнадесет хиляди/ лева с включен ДДС, отразена във фактура №
65/22.12.2010г., представляваща дължимото възнаграждение за месеците януари,
февруари, март, април, май и юни 2010г., по договор за търговско
представителство, сключен на 13.08.2007г., заедно с обезщетение за забавеното
изпълнение в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните е
сключен договор за търговско представителство, по силата на който ответникът се
е задължил да заплаща на ищеца възнаграждение за осъщественото представителство
в размер на 2500лв. месечно в срок до 15 дни от изтичане на текущия месец.
Твърди, че ответникът е канен да изпълни задълженията си, но същият не е
изпълнил.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него се сочи, че искът е
недопустим, тъй като поделение Варна не представлява самостоятелен субект на
правото и искът е насочен срещу ненадлежен ответник. Твърдят още, че искът е
неоснователен по следните съображения: Договор за търговско представителство от
13.08.2007г. не е вписан в ТР при АВ, което представлява задължително условие с
оглед неговата действителност. Посоченият договор е подписан от Директора на
поделение Варна, който не е имал представителна власт да подписва договори от
подобен тип. В поделение Варна не се съхранява екземпляр от Договора, нито са
постъпвали покани за плащане. Издадената фактура за процесната сума е в
нарушение на закона за счетоводството, тъй като не е издадена 5 дни след
данъчното събитие, а повече от година след това. Отделно от това фактурата сама
по себе си не материализира задължение, а същото произтича от договор, който в
случая е недействителен.
В с.з. ищецът поддържа
исковата молба и моли за уважаване на исковете, а ответника становището си с
отговора и моли за отхвърлянето им.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от договор за търговско представителство от 13.08.2007
г., между страните по делото е сключен договор, по силата на който ответникът в
качеството му на търговец и ищецът в качеството му на търговски представител са
постигнали споразумение за осъществяване на търговско представителство в
посочения в договора обем /чл. 1 ал.2 от Договора/ срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 2500лв. /чл. 9 от Договора/. Макар, че в чл. 9 ал.1
от Договора не е изрично посочено, че задължението е месечно, това следва от систематическото
и логическо тълкуване на чл. 9 ал.2 във вр. с ал. 1 от Договора, от твърдението
на ищеца и липсата на оспорване на това обстоятелство от ответника в отговора и
от разпоредбата на чл. 38 от ТЗ.
В изпълнение на
Договора, ищецът е издал фактура № 65/22.12.2010г. за сумата от 18 000лв., представляваща дължимото възнаграждение за месеците януари, февруари,
март, април, май и юни 2010г., по договор за търговско представителство,
сключен на 13.08.2007г.
Изпратена
е покана от 22.12.2010г. до ответника за плащането на фактурата, получена на
17.01.2011г. Представено е и становище на ответника, отправено до ищеца, в
което се оспорва начинът на издаване на фактурите, в противоречие на чл. 113 от ЗДДС.
Видно
от чл. 30 от Правилник за
дейността и структурата на ДПСВ”, посочените в чл. 29 от Правилника поделения
се регистрират по Булстат, водят самостоятелно счетоводство, откриват собствени
сметки, имат свой печат, сключват от свое име и за своя сметка и на своя
отговорност търговски, туристически и други договори, водят от свое име и за
своя сметка съдебни и арбитражни дела. От посочената разпоредба следва, че ДПСВСПВе" - строително поделение Варна, е самостоятелно юридическо лице, следователно
може да отговаря по искове, заведени срещу него, като освен това изрично е
посочена правоспособността му да бъде стана в съдебен процес. Отделно от това е
посочено, че ответникът може да сключва от свое име, за своя
сметка и на своя отговорност търговски договори, какъвто е и
сключеният договор за търговско представителство от 13.08.2007 г.
Съдът намира, че договор за търговско представителство от 13.08.2007 г. не
попада в обхвата на чл. 34 от Правилника, съгласно който за сключване на
договори, свързани с дейността на поделението, се изисква упълномощаване на
директора на поделението от главния директор.
Представения договор за
възлагане на управлението на строително поделение на ДПСВСПВе" – със седалище гр. Варна от 05.01.2006г., сключен между
Директора на ДПСВСПВе" – гр. София и Директора
на строително поделение на ДПСВСПВе" – със
седалище гр. Варна, е договор /двустранна правна сделка/ и важи само в
отношенията между страните. Същият не може да създава задължения или
ограничения по отношение на трети лица, какъвто в случая се явява ищецът. По
отношение на третите лица има сила Правилникът за дейността и
структурата на ДПСВ”, издаден от Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, който по своята същност представлява подзаконов
нормативен акт.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Искът е допустим, като
предявен срещу надлежен ответник. Съдът
намира възраженията за недопустимост на производството за неоснователни,
доколкото ответникът е самостоятелно юридическо лице, както и същият е страна
по процесния договор.
За да бъде уважен предявеният
иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 32 и сл. от ТЗ, следва да бъдат доказани следните
предпоставки: валиден договор за търговско представителство, изпълнение по него
от страна на ищеца и размера на задължението на ответника, като в тежест на
ищеца е установяването на същите. Ответникът носи доказателствената тежест да
докаже възраженията си, представляващи правопогасяващи факти.
По делото не е спорно
изпълнението на задълженията на ищеца по договора
за търговско представителство от 13.08.2007 г., нито липсата на изпълнение от
страна на ответника, както и размерът на задължението – 2500лв. месечно. Спорен
е въпросът за валидността на сключения между страните договор, доколкото ответникът
твърди, че Договорът за търговско представителство от 13.08.2007г. е подписан
от Директора на поделение Варна без в негова полза де била налице представителна
власт и поради факта, че договорът не е вписан в ТР при АВ.
Съдът намира, че съгласно
чл. 30 от Правилника Директорът на ДПСВСПВе" - строително поделение Варна е разполагал с представителна власт
да подписва търговски договори, а договорът за търговско представителство има
безспорно търговски характер – по чл. 1 ал.1 т.4 от ТЗ сделката е търговска по
предмета си. Поради това не е било необходимо съгласие или разрешение от Министъра
на регионалното развитие и благоустройството или от Главния директор. Съгласно
чл. 32 ал.2 от ТЗ договорът между търговеца и търговския
представител трябва да се сключи в писмена форма. Тази форма е спазена поради
което и договорът е валиден. Не е налице изискване за вписване на договора за
търговско представителство в ТР в чл. 32 и сл. от ТЗ. В ТР се вписват само лимитивно посочените в ТЗ обстоятелства, за които изрично е
разпоредено вписване.
Възраженията на
ответника, че фактура № 65/22.12.2010г. е издадена в несъответствие с нормите
на ЗЗДС, тъй като е следвало да се издава фактура за всяко възнаграждение
поотделно и своевременно, поради което не се дължи заплащане на същата, съдът
намира също за неоснователни. Нарушенията в ЗДДС могат да влекат след себе си
неблагоприятни последици за страните при проверка от ТД на НАП по ЗДДС, но не
са състоятелни що се отнася за договорните правоотношения между страните. Издадените
фактури не пораждат задължения, същите само ги обективират. Доколкото
задълженията за заплащане на уговореното възнаграждение са станали изискуеми на
падежа, уговорен в Договора, а именно на 15-то число на месеца, следващ месеца,
за който се дължи възнаграждението, съдът намира, че към настоящия момент са настъпили
всички падежи и са станали изискуеми всички месечни възнаграждения по договора,
включени в издадената фактура, а именно за месеците януари,
февруари, март, април, май и юни 2010г. Поради гореизложеното съдът намира, че
искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на
спора, ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 3120лв., представляващи разноски в настоящото производство за д.т. и
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ДПСВСПВе" - строително поделение
Варна, с ЕИК ********0097, със седалище в гр. Варна и адрес на управление *************, ДА ЗАПЛАТИ НА
"Б.Б.К." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище в гр. Варна
и адрес на управление *********, сумата от 18
000 /осемнадесет хиляди/ лева с включен ДДС, отразена във фактура №
65/22.12.2010г., представляваща дължимо възнаграждение за месеците януари,
февруари, март, април, май и юни 2010г., по договор за търговско
представителство, сключен на 13.08.2007г., заедно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.03.2011г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 32 и сл. от ТЗ.
ОСЪЖДА ДПСВСПВе" - строително поделение
Варна, с ЕИК ********0097, със седалище в гр. Варна и адрес на управление *************, ДА ЗАПЛАТИ НА
"Б.Б.К." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище в гр. Варна
и адрес на управление *********, сумата от 3120 лв. /три хиляди сто и двадесет лева/, представляваща сторени
в настоящото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд. На
страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: