№ 313/17.5.2023г..
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ХI – административен състав, в открито съдебно заседание
на деветнадесети април две хиляди
двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
при секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
Златева-Найденова |
|
|
по к.а.н.д. № 218 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по касационната жалба на К. Г. М., гр. Костенец, подадена чрез процесуален
представител адвокат С.М., срещу Решение № 68 от 31.01.2023 г., постановено по
анд № 20225220201363 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пазарджик, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 13-2200270 от 10.08.2022 г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, с което на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във
вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното
решение, по които се претендира отмяната му.
Ответникът –
директорът на Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик в представено писмено
становище вх. № 3238/18.04.2023 г. чрез процесуален представител юрисконсулт
Мирослава Шотева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура–Пазарджик, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно. Изразява становище, че от доказателствата по делото е видно,
че при проверка от органите на инспекция по труда в нива в землището на с.
Братаница се установява работничка, която бере малини и при попълването на
списъка от проверката тя е отбелязала, че работи от една седмица, на работно
време, но се установява, че липсва писмен трудов договор. Намира, че е налице
нарушение по КТ, поради което правилно е санкциониран жалбоподателя.
Административен
съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на
обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо
и правилно.
Производството
пред районния съд е образувано по жалбата на К. Г. М., в качеството му на
земеделски производител, срещу Наказателно постановление № 13-2200270 от
10.08.2022 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, с което
на посочено правно основание чл. 414, ал. 3 КТ му е наложена глоба в размер на
1 500 лв., за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 КТ, за това че
при извършена проверка на 19.07.2022 г., около 12.45 часа, на обект „Нива с
малини“, находящ се в с. Братаница, общ. Пазарджик, координати 42.16537 N,
24.19562 Е, местност „Песо поле“, ПИ с идентификатор № 06149.99.4, лицето Д. Ю.
К. е заварено да престира труд – бере малини, като липсва сключен трудов
договор в писмена форма. Нарушението е констатирано на 22.07.2022 г. в
ДИТ-Пазарджик при прегледа на документацията, към която е представен еднодневен
трудов договор № 13-1600369/19.07.2022 г., получен на 19.07.2022 г. в 13.20
часа, след извършване на проверката. Също така при извършена справка по ЕГН на
лицето Д. Ю. К. в Информационната система на ИА ГИТ - регистър трудови
договори, органите не са установили наличие на подадено уведомление за сключен
трудов договор между ЗП К. Г. М. и Д. Ю. К.. Констатирано е, че М. е закупил 70
броя еднодневни трудови договори за 2022 г., като всичките са получени на
19.07.2022 г. в 13.20 часа.
За изясняване
на фактите по делото, районният съд е събрал административнонаказателната
преписка и е изслушал показанията на актосъставителя и на свидетелите. За да
потвърди наказателното постановление е приел, че атакуваният акт е издаден от
компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, без при това да са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нито противоречие с
материалния закон. Посочил е, че от представените по делото доказателства,
включително и гласни такива се установява, че към момента на проверката на
служителите на ДИТ-Пазарджик лицето е полагало труд, без за това да е бил
надлежно оформен, съобразно изискванията на чл. 62, ал. 1 КТ, писмен трудов
договор. Посочил е, че бланките на договорите са заявени, закупени и изготвени
от длъжностните лица още на 08.07.2022 г., като жалбоподателят не е представил
обективни причини, които да са го възпрепятствали да ги вземе преди деня на
проверката. Съдът е изложил мотиви и за неприложимостта на чл. 28 ЗАНН като се
е позовал на специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 КТ, която изключва
маловажност на нарушението по чл. 62, ал. 1 КТ.
Постановеното
решение е правилно.
В
касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение
като се излагат аргументи за недоказаност на вмененото на дружеството нарушение
по смисъла на чл. 62, ал. 1 КТ. При постановяване на обжалваното решение
районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи
наведените като спорни в производството пред него факти. Въз основа на
приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд-Пазарджик е установил
правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи
за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В решението си
инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от
настоящата касационна инстанция, включително и относно твърдението за липса на
яснота физическото лице К. М. в какво качество е наказан – като работодател или
като виновно длъжностно лице, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът
препраща към тях.
Първоинстанционният
съд в оспореното решение правилно е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на производствените правила, водещи до невъзможност на нарушителя да разбере за
какво нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност.
Правно
значение за определянето на едно правоотношение като такова от граждански или
трудов характер е същността на извършваната работа. Установено е, че лицето е
извършвало конкретна дейност – бране на малини, което се потвърждава от
свидетелските показания и впоследствие от представения договор, в който
фигурират определени часове и договорено възнаграждение за положен труд.
Предоставянето на работната сила съществува винаги, когато за изпълнението на
даден вид работа, нейният извършител се подчинява на определен работен режим
като работно време и работно място, спазва определени правила, ред и
дисциплина, установени от работодателя и работата му подлежи на контрол от
същия работодател, каквото безспорно в случая е налице.
Неоснователен
е доводът в касационната жалба за неправилно определяне на правното основание,
като се твърди, че е налице евентуално нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй
като земеделският производител е допуснал до работа лице, на което не е
предостави екземпляр от сключения трудов договор. За съставомерността на
деянието по чл. 63, ал. 2 КТ е необходимо наличието на сключен писмен трудов
договор между страните, какъвто с оглед доказателствата по делото не е налице
към момента на извършване на нарушението - 19.07.2022 г., около в 12.45 часа.
Видно от попълнената декларация по чл. 402, ал. 1, т. 2 КТ, М. сочи, че
заварените в обекта му лица работят за него, както и че на 08.07.2022 г. са му
се обадили от ДИТ-Пазарджик, че договорите са готови, но той не е имал
възможност да отиде и да ги вземе. От друга страна на проверяващите органи при
извършената проверка на място не им е представен сключен трудов договор в
писмена форма, като след извършена справка е установено, че бланките са
получени на 19.07.2022 г. в 13.20 часа, т.е. след извършената проверка на
място. В тази връзка, предвид липсата на трудов договор между страните, за
работодателя обективно не би могло да възникне задължение да предостави
екземпляр от такъв и от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, както и не би могъл
да наруши забраната по чл. 63, ал. 2 КТ да не допуска до работа работник или
служител, преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 КТ. При това
положение неправилно е твърдението на касатора, че описаното в наказателното
постановление деяние е съставомерно по посочения текст – чл. 63, ал. 2 КТ. При
липса на писмен трудов договор работодателят следва да понесе отговорност за
неизпълнение на задължение по чл. 62, ал. 1 КТ, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ - за
това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма. Отговорността
по чл. 63, ал. 2 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а именно – наличие
на сключен и подписан трудов договор и непредставяне на работника на копие от
удостоверението по чл. 62, ал. 3 КТ. В случай, че не е осъществен юридическият
факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 КТ, не би могло да се стигне до
нарушаване на забраната по чл. 63, ал. 2 КТ.
Независимо от
горното, съдът не приема, че снабдяване с договори по чл. 114а, от КТ в рамките
на деня, в който е започнало престирането на труда, е обстоятелство дерогиращо изискванията на
чл. 1, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 62 и чл. 63 от КТ. Законодателят е предвидил,
че трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и
други отношения, непосредствено свързани с тях се уреждат с разпоредбите на
Кодекса на труда. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В тази връзка и в
Глава Пета, раздел I от КТ са предвидени основните изисквания към съдържанието
и механизмите за сключване на трудовите договори. Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма.
С оглед
облекчение на формалността при уреждане на трудовите отношения касаещи
кратковременна работа, не изискваща специални умения, законодателят в чл. 114а
и сл. от КТ е уредил и специалния институт на трудовия договор за краткотрайна
сезонна селскостопанска работа. Предвидено е, че такъв може да се сключва между
работник и регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител за работа за
един ден, като това време не се признава за трудов стаж. Съответно с един
работник може да се сключват трудови договори общо за не повече от 90 дни в
една календарна година и трудовият договор по чл. 114а, ал. 1 от КТ може да се
сключва за професии, неизискващи специална квалификация, в основна икономическа
дейност „Растениевъдство“ - само за обработка на насажденията и прибиране на
реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят, лавандула и тютюн. Тъй като
санкционираното лице е именно земеделски производител, а работниците са наети
за извършване на подневна селскостопанска работа - за бране на малини, то
приложение в отношенията им би намерил именно трудовият договор по чл. 114а от КТ, какъвто се твърди от страна на земеделския производител, че е целял да
сключи с работниците на нивата с малини. Именно с оглед характера на тези
взаимоотношения, в чл. 114а, ал. 6 от КТ е предвидено че при сключване и при
прекратяване на същия не се прилагат чл. 62, ал. 3 и 4, чл. 127, ал. 1, т. 4 и
чл. 128а, ал. 3 от КТ. Т.е. от обхвата на чл. 114а от КТ не е изключено приложението
на чл. 62, ал. 1 от КТ – изискването за писмена форма на трудовия договор.
Предвид това
и на основание чл. 114а, ал. 7 от КТ, е приета Наредба № РД 07-8 от 13 юли 2015
г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори
по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда пред Инспекцията по труда. В чл. 4 от
посочената наредба е предвидено, че работодателите - регистрирани земеделски
стопани или тютюнопроизводители, могат да получат регистрирани образци на
трудови договори по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда от Портала за
еднодневни трудови договори на електронната страница на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ или от съответната дирекция „Инспекция по труда“ по
местонахождение на земеделския имот. Валидни за наемане на работа по реда на
чл. 114а от Кодекса на труда са само образците на трудови договори, които
съответстват по форма и съдържание на утвърдения с наредбата образец и са
регистрирани в Портала за еднодневни трудови договори на електронната страница на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а регистрацията на образците
на трудови договори по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда се извършва след
представяне от работодателя - регистриран земеделски стопанин или
тютюнопроизводител, на платежни документи за авансово внесените осигурителни
вноски. В чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД 07-8 от 13 юли 2015 г. е предвидено, че
„Регистрираните трудови договори могат да се получат в съответната дирекция
„Инспекция по труда“ лично от регистрирания земеделски стопанин или
тютюнопроизводител или от пълномощник с изрично пълномощно в оригинал, от което
е видно, че е упълномощен от работодателя - регистриран земеделски стопанин или
тютюнопроизводител, да получава регистрирани образци на трудови договори.“.
Т.е. нито в Кодекса на труда, нито в Наредба № РД 07-8 от 13 юли 2015 г. е
уточнено по чия инициатива и в какъв срок преди започване на работата следва да
бъдат получени на място трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 от КТ. Предвид
липсата на изрична законова уредба на тези въпроси, за работодателите –
земеделски производители и тютюнопроизводители остава изричното изискване за
сключване на трудови договори с работниците в писмена форма преди започване
предоставянето на работна сила. Т.е. в тяхната инициатива е поставено
снабдяването с трудови договори по чл. 114а от КТ преди допускане до работа на
работниците. В този смисъл не може да се приеме, че тъй като работодателят не е
получил еднодневните договори по чл. 114а, ал. 1 от КТ на датата и часа на
които са му били потребни, като същият дори не е предприел действия за
снабдяването им на по –ранен етап, е преодоляно изискването на чл. 63, ал. 2 от КТ или на чл. 62, ал. 1 от КТ.
Съответно в
случай че работодателят идентифицира необходимостта от ангажиране на работници
с цел събиране на земеделската продукция, същият е можел да се снабди с трудови
договори по чл. 114а от КТ още в началото на месец юли 2022 г., тъй като
съгласно чл. 4, ал. 7 от Наредба № РД 07-8 от 13 юли 2015 г. работодателите -
регистрирани земеделски стопани или тютюнопроизводители могат да използват
образците на трудови договори до края на календарната година, за която са
регистрирани. Съответно и още на 08.07.2022 г. на жалбоподателя е съобщено, че
еднодневните договори са готови за получаване, но работодателят в случая е
бездействал 11 дни до проверката като не е взел изготвените договори, за да
снабди с тях наетите работници.
Неоснователно
и недоказано е твърдението, че за касатора са били налице условията на „крайна
нужда“ съгласно чл. 8 от ЗАНН. Съгласно чл. 8 от ЗАНН, не са административни
нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна
необходимост, а разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наказателния кодекс, към която
препраща чл. 11 ЗАНН, определя понятието „крайна необходимост“ - за да спаси
държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни
блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг
начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
В разглеждания случай разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН не може да се прилага при
извършване на обичайната дейност, с която се занимава земеделския производител,
а именно отглеждането и брането на малини. Безспорно, за да се извършва тази
дейност е осъществено планиране, а наемането на работа на лица за беритбата
представлява обичайна практика, която е предварително планирана. Следователно
крайната необходимост се прилага и е оправдана само и единствено, когато не е
имало друг начин, когато това е единственият начин за избягването на
опасността. Крайната необходимост е субсидиарна разпоредба, тя влиза в
действие, само когато няма какво друго да се направи. В случая, К. М. е закупил
70 броя еднодневни трудови договори на 08.07.2022 г., като всичките са получени
едва на 19.07.2022 г. В тази връзка не може да се приеме, че са доказани
условията за приложение на цитираната норма, както и че процесното нарушение е
извършено при условията на крайна необходимост.
Съответна на
чл. 28 ЗАНН е и обоснованата в решението липса на „маловажен случай“ с оглед
разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, която изрично изключва маловажност на
нарушението, извършено при условията на чл. 62, ал. 1 от КТ. Следва също да се
има предвид, че цитираната норма е предназначена да осигури нормално
функциониране на обществените отношения, свързани с престирането на труд и
защита правата на работниците, поради което поначало нейното нарушаване
представлява деяние с по-висока степен на обществена опасност.
По изложените
съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не
са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна.
Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с
релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, районният съд е
издал правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва
да бъде оставено в сила.
С оглед
изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на
ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради
което на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във
вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ възнаграждение в размер на 80
лв., в определен от съда размер.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен
съд-Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 68 от 31.01.2023 г., постановено по анд № 20225220201363 по описа за
2022 г. на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА К. Г.
М., в качеството му на земеделски производител, ЕИК *********, с адрес: гр.
Костенец, ул. „Белмекен“ № 87, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в определен от съда
размер.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2.(П)