Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 09. 10. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми септември през
двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2817 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД *** против А.Н.А. ***. В молбата се твърди, че на ***год. между „***“
АД като кредитор и ответницата като кредитополучател е бил сключен договор за
кредит „***“ № ***. Твърди се, че с подписването
на договора кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя парична
сума в размер на 200 лв. под формата на кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта ***, а кредитополучателят се е
задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.
Твърди се, че съгласно договореното от страните, в случай, че кредитополучателят
извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по
кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния
лимит. Твърди се, че заедно с подписване на договора за кредит кредитодателят е предоставил на кредитополучателя
платежен инструмент- кредитна карта с № ***, издадена от „***“ АД
/картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на
картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на
кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за
кредит, което съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да
предостави заемната сума. Твърди се, че страните са подписали и приложение **към
договора за кредит- Условия за ползване на
международна платежна карта ***, които съдържат и Тарифа за
дължимите такси за ползване на кредитна карта ***. Твърди се, че
кредитодателят е предоставил на ответника в качеството му на кредитополучател
револвиращ кредит при следните условия:
-размер на месечната минимална погасителна вноска: 15 % от
максималния размер на кредита, но не повече от общото възникнало задължение на
кредитополучателя към 1- во число на съответния месец, когато това задължение е
по-малко от 15% от максималния размер на кредита;
-срок на договора: неопределен;
-дата на плащане на първа минимална погасителна вноска: 5-то число на
месеца, следващ месеца, в който е извършено усвояване на кредита, ако до тази
дата кредитиполучателят не е погасил изцяло задължението си към кредитодателя;
-дата на плащане на всяка една минимална погасителна вноска: от 1
- во до 5 - то число на всеки месец, ако през предходния месец кредитополучателят
е усвоил кредита и не е погасил задълженията си изцяло до тази дата;
- 1- годишен процент на
разходите на заема: 108 %.
Твърди се, че
кредитополучателят е усвоил заемни суми по дати, както следва: 60 лв. на 07. 07.
2014 год.; 20 лв. на 09. 07. 2014 год.; 20 лв. на 13. 07. 2014 год.; 20 лв. на
19. 07. 2014 год.; 30 лв. на 20. 07. 2014 год.; 30 лв. на 25. 07. 2014 год.; 20 лв. на 26. 07. 2014 год.;
40 лв. на 05. 08. 2014 год.; 60 лв. на 10.
08. 2014 год.; 200 лв. на 13. 09. 2014 год.; 100 лв. на 30. 09. 2014 год.; 200
лв. на 07. 10. 2014 год.; 200 лв. на 22. 10. 2014 год.; 200 лв. на 17. 11. 2014
год.; 200 лв. на 16. 12. 2014 год.; 10 лв. на 15. 01. 2015 год., или обща сума
в размер на 1 410 лв. Твърди се, съгласно разпоредбата на чл. 9 от сключения
договор за кредит, върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължи
договорна лихва в размер на 6 %, за изчисляването на която се приема, че
календарният месец е с продължителност от 30 дни. Твърди се, че лихвата се
изчислява ежедневно върху усвоения размер на кредита. Твърди се, че на
посоченото основание на ответницата е начислена договорна лихва в размер на 87,
17 лв., за периода от 08. 07. 2014 год. до 09. 06. 2015
год. Твърди се, че разпоредбата на чл. 10 от договора за кредит предвижда, че в
случай, че до 5-то число на всеки календарен месец кредитополучателят не
заплати пълния размер на дължимата за съответния месец минимална погасителна
вноска, същият дължи увеличен размер на месечната лихва за ползване на кредита
/договорна лихва/, а именно в размер на 15 %, която се начислява на ден за
целия период от първия ден на забавата за плащане на минимална погасителна
вноска до датата на плащане на минималната вноска. Твърди се, че на ответницата
е бил начисляван увеличения размер на договорна лихва за периода от 10. 01. 2015
год. до 09. 06. 2015 год. като общата стойност на тази лихва е в размер на 66,
38 лв. Твърди се, че от датата на заплащане на минималната погасителна вноска
отпадат основанията за начисляване на по-високия размер на договорната лихва и
съответно се начислява договорената от страните лихва в размер на 6 %.
Твърди се, че в случай, че до 5-то число на календарния месец, следващ
месеца на усвояване на кредита, кредитополучателят не погаси усвоената главница
и начислената за периода лихва дължи такса револвинг в размер на 8 % от
усвоения размер на кредита към последно число на предходния месец, която не е
погасена от кредитополучателя до пето число на съответния месец, като такса
револвинг се дължи за всеки следващ месец, през който кредитополучателят ползва
кредита, предмет на този договор. Такса револвинг се начислява на 6-то число на
месеца върху общия размер на усвоения до последно число на предходния месец
кредит, който не е погасен до 5-то число на следващия месец. Твърди се, че
поради неплащане в срок на минималните месечни вноски, /включващи усвоена
главница и начислената за периода лихва/ на длъжника е начислявана такса
револвинг в общ размер на 93,88 лв. за периода от 10. 01. 2015 год. до 09. 06. 2015
год. Твърди се, че съгласно
клаузите на сключения договор в случай, че кредитополучателят не е заплатил
минималната погасителна вноска в период от пет последователни месеца цялото му
задължение става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се
съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на
описаните условия и кредитодателят не е длъжен да уведомява кредитополучателя
за това обстоятелство. Твърди се, че в случая предсрочната изискуемост е
настъпила автоматично на 09. 11. 2015 год., като считано от тази дата
кредитополучателят дължи заплащането на законна лихва за забава за всеки ден
забава върху общия размер на задължението си. Твърди се, че подписвайки
договора за кредит кредитополучателят се е съгласил, че след настъпване на
предсрочната изискуемост дължи на кредитодателя еднократно заплащане на такса в
размер на 100 лв., включваща разходите на кредитодателя за дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя. Твърди се, че така общият размер
на всички плащания, договорени от страните при подписването на договора за
кредит, които кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя сбора
от: усвоения размер на кредита, ведно с начислената договорна лихва, такса револвинг
за всеки месец, за който същата се дължи съгласно условията на договора и
разходи за събиране, дължими съгласно договора и Общите условия. Твърди се, че
на ответницата е била начислена лихва за забава в размер на 101, 39 лв. за
периода от 09. 11. 2015 год., /датата, на която вземането е станало автоматично
предсрочно изискуемо/, до датата на входиране на заявлението в съда- 03. 07. 2019
год. Твърди
се, че ответницата не е заплатила изцяло дължимия паричен заем към дружеството.
Твърди се, че сумата, която е погасена до момента, е в размер на 1 354 лв., с
която са погасени, както следва: такса револвинг: 62, 32 лв., договорна лихва
по чл. 10 от договора за кредит: 66, 38 лв., договорна лихва по
чл. 9 от договора за кредит: 12, 56 лв. и главница: 1 212,74 лв. Твърди се, че по силата
на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***год. и анекс ** от
дата *** год. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
*** год., сключени на основание чл. 99 от ЗЗД между „***“ АД и „***“ ООД
вземането, произтичащо от договор за кредит „***“ № *** от дата ***год.,
сключен между „***“ АД и А.Н.А. е прехвърлено в полза на „***“ ООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Твърди се, че на ***год. е подписано приложение ** към рамков договор за
продажба на вземания /цесия/ от дата ***год. между „***“ООД и „А.з.с.н.в.” ООД,
съгласно което „***“ ООД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД вземането,
произтичащо от договор за кредит „***“ № *** от дата ***год., ведно с всички
привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Твърди се, че договорът за
заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че „А.з.с.н.в.” АД /сега „А.з.с.н.в.“ ЕАД/ е
правоприемник н. „А.з.с.н.в.” ООД. Твърди се, че длъжникът е бил уведомен по
реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на „***“
АД и съответно
от страна на „***“ ООД по втората цесия с уведомителни писма изпратени с
известия за доставяне. Твърди се, че задължението на ответницата към ищцовото
дружество е в размер на общо 504, 82 лв., от които главница в размер на 197, 26
лв., договорна лихва по чл. 9 от договора за кредит в размер на 74, 61 лв.,
такса револвинг в размер на 31, 56 лв., такса разходи в размер на 100 лв. и
лихва за забава в размер на 101, 39 лв. Твърди се, че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
и е било образувано ч. гр. дело № ***/ 2019 год. по описа на Плевенския районен
съд. Твърди се, че срещу заповедта е постъпила
възражение от ответницата, поради което за ищеца възниква правния интерес от
предявяване на настоящия установителен иск. В заключение ищцовото дружество
моли съда да признае за установено вземането му срещу ответницата за сумата от
общо 504, 82 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03. 07. 2019 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
и заплащане на направените в заповедното и в настоящото исково производство
деловодни разноски.
Ответницата ангажира становище, че исковата молба
е неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 2019 год. по описа на Плевенския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена по реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по
същество, предявеният положителен установителен иск е частично основателен.
Вземането н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД *** произтича от договор за кредит „***“ № ***/ ***год., рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***год. и приложение ** към
него от ***год. Ответницата А.Н.А. не е оспорила размера на сумите, които
са останали непогасени след настъпването на предсрочната изискуемост на
задължението по посочения по- горе договор за кредит. Основното й възражение
срещу иска е свързано с надлежното уведомяване за извършената цесия на
вземането. Това обстоятелство обаче е без пряко правно значение за възникналия
правен спор. Длъжникът може да възрази за липса на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от последния лице, а по делото такова твърдение
липсва. Тук е мястото да се отбележи, че няма пречка
уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от
искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор. Тъй като този факт е от значение за спорното право, той следва да се
съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
При определянето на размера на задължението на
ответницата, доколкото същото произтича от договор за кредит, по отношение на
който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, съдът
служебно и без възражение на страните следва да следи за нищожни неравноправни
клаузи в договора, чието изпълнение се претендира. Съдът счита, че в случая
разпоредбите в договора, уреждащи такса револвинг /чл. 9 ал. 3/ и такса за
разходи за извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя /чл. 15
ал. 5/, създават неравноправие в отношенията между страните, нарушват императивни правни норми и поради това не са породили своето
правно действие. И двете такси са обусловени
от забава на длъжника и имат неустоечен характер, което
пряко противоречи на нормата на чл. 33 от ЗПК, даваща
правото на кредитора при забава на длъжника да претендира само лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. По този начин кредиторът цели
да си набави допълнителни плащания извън предвиденото в закона обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Изводът на съда за нищожността на тези уговорки се
подкрепя и от това, че от една страна липсва предоставяне на допълнителна
услуга от страна на кредитора, която да обоснове
начисляването на претендираната от него такса револвинг, а от друга страна ищецът не излага никакви обстоятелства какви конкретни действия
фактически са били предприети за извънсъдебно събиране на задължението и какви разходи са били
извършени, което да оправдава тяхното възстановяване посредством процесната
такса по чл. 15 ал. 5 от договора за кредит.
С
оглед изложеното съдът приема, че в полза на кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД *** е налице вземане срещу ответницата А.Н.А. *** за сумата от общо 373, 26
лв., от които 197, 26 лв. представляващи главница, 74, 61 лв. представляващи
договорна лихва и 101, 39 лв. представляващи лихва за забава. В този размер
предявеният положителен установителен иск се явява основателен и следва да се
уважи, като за разликата до претендираните 504, 82 лв. същият следва да се
отхвърли.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищцовото дружество направените в заповедното производство деловодни
разноски в размер на 55, 45 лв. съобразно признатата част от вземането и направените
в хода на исковото производство деловодни разноски в размер на 166, 36 лв.
съобразно уважената част от иска.
По тези съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата А.Н.А.
***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сумата от 373, 26 лв., от които 197, 26 лв. представляващи
главница по договор за кредит „***“ № ***/ ***год.,
74, 61 лв. представляващи договорна лихва за периода от 12. 10. 2014 год. до 09.
06. 2015 год. и 101, 39 лв. представляващи лихва за забава за периода от 09. 11.
2015 год. до 03. 07. 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03. 07. 2019 год.
до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 504, 82 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Н.А. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сумата от 55, 45 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство съобразно признатата част от
вземането.
ОСЪЖДА А.Н.А. ***, ЕГН **********, да
заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***,
сумата от 166, 36 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: