РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 07.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на девети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Кристина
Първанова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 8987 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Е.П.Д., Д.Й.Д. и П.Й.Д. срещу З. „Л.И.“ АД,
с която са предявени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл.
267, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
Ищците Е.П.Д. (съпруга), Д.Й.Д. (син)
и П.Й.Д. (син) твърдят, че на 20.11.2015 г., около 19.30 ч. Й.П.Д. управлявал
л.а. марка „Рено“, модел „19“, рег. № СО 2221 АК на ПП І-1, когато в района на
км. 193,8 водачът Г..Гвъпреки намалената и ограничена видимост рязко намалил
скоростта, навлязъл в лентата за насрещно движение и така предизвикал сблъсък с
л.а. марка „Пежо“, модел „407“, рег. № ******, който довел до смъртта на Й.Д.. Поддържат,
че между тях и пострадалия са били изградени взаимоотношения основани на обич и
разбирателство, обитавали общо домакинство, подкрепяли се взаимно. Твърдят, че
отговорността на виновния водач е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество. Молят ответникът да бъде осъден
да заплати на всеки от тях обезщетение за неимуществени вреди в размер на по
200000 лева, ведно със законна лихва върху всяка една от сумите от 20.11.2015
г. (датата на произшествието) до окончателното плащане. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът З.
„Л.И.“ АД признава наличието на
причинно-следсвена връзка между настъпилите вреди и деянието. Сочи, че по
извънсъдебна претенция е определило (без да твърди, че е изплатило)
обезещетение за смъртта на пострадалия в следните размери: за Е.П.Д. – 70 000
лв и 1 230 лв. – имуществени вреди; за Д.Й.Д.
80 000 лв. – неимуществени вреди; за П.Й.Д. - 80 000 лв. – неимуществени вреди.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Не е спорно между
страните, а и се установява, че на 20.11.2015 г. около 19.30 часа на главен път
Е-79, участъка на 194-ти км., в района на гр. Ботевград, при управление на лек
автомобил Пежо 407 с рег. № ****** Г.П.Г. е нарушил правилата за движение по
пътищата и е причинил по непредпазливост смъртта на Й.П.Д..
Установява се от
представеното удостоверение за родствени връзки № 96/10.02.2016 г., че Е.П.Д. е
съпруга, а Д.Й.Д. и П.Й.Д. са синове на Й.П.Д..
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на М.Н.Х. – съжител на П.Д.. От показанията
на свидетелката се установява, че познава семейството от петнадесет години. Всички
живеели в Ботевград. Синовете на Й. живеели отделно, но поддържали връзка по
телефона. Ходели заедно на вилата. Отношенията между Е. и Й. били хубави. Били
женени от 1978-1979 г. и никога не се били разделяли. Със синовете си имал
топли отношения, сплотени били, постоянно вършели нещо заедно. Често тримата
ходели на риболов. За инцидента свидетелката разбрала от П.. Синовете на Й.
плачели. Казали на майка им след няколко дни. До тогава й казвали, че е в тежко
състояние. Тя изпаднала в шок. Не искала да повярва, че това се е случило.
Свидетелката заявява, че присъствала на погребението. Било голяма трагедия.
Всички плачели. Роднини, близки приятели. П. и Д. останали в къщи една – две
седмици преди да се върнат на работа, а Е. – чак един месец след това. След
като била изписана от болницата била за няколко дни при сина си П., а после
останала с Д., който продължавал да живее с нея и към настоящия момент.
Свидетелката заявява, че и към настоящия момент ищците не са преодолели загубата
си. Д. и П. ходят на риболов и използват въдиците на баща си. Ходят всяка
събота и неделя на гробищата.
Не се спори по
делото, че между З. „Л.И.“ АД и собственика на лек автомобил Пежо 407 с рег. № ******
е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/22/115001934878, по силата на която
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума
отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди
на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка
гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите,
причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността на
предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от Г.П.Г. в
резултат, на което е починал Й.П.Д., съпруг на ищцата Е.П.Д. и баща на Д.Й.Д. и
П.Й.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях не са спорни в
настоящото производство.
Ищците са от кръга на лицата, които имат право
да претендират вреди, доколкото е починалият е техен съпруг и баща (Постановление
№ 4/1961 г., Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОС НГТК на
ВКС), както и се установява от събраните
по делото гласни доказателства, че между
ищците и починалия е била установена трайна и дълбока емоционална връзка.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил Пежо 407 с рег. № ****** е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че между
ищците и починалия Й.П.Д. са били установени трайни емоционални връзки. Със
съпругата си са живели в разбирателство и любов в продължение на около 40
години. Загубата му е причинила тежка емоционална реакция. Съдът взема предвид,
близките и топли отношения между починалия баща и децата му. Настоящият съдебен
състав приема, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди на Е.П.Д. е
в размер на 120 000 лева за загубата на съпруга й, в размер на по 100 000 лева
за Д.Й.Д. и П.Й.Д. за загубата на баща им.
Като законна последица от
решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и
дължимата законна лихва върху обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 12800 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) ЗК „З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Е.П.Д., ЕГН-**********,***
сумата от 120
000 (сто и двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на съпруга й Й.П.Д.,
настъпила в резултат на ПТП, причинено на 20.11.2015
г. от Г.П.Г., водач на лек автомобил Пежо
407 с рег. № ******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/22/115001934878, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата, на която е настъпило
застрахователното събитие – 20.11.2015 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над
сумата от 120000 лева до предявения размер от 200 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 226 от Кодекса
за застраховането (отм.) З.К.„Л.И.“ АД,
ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.Й.Д., ЕГН-**********,*** сумата от 100
000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на баща му Й.П.Д.,
настъпила в резултат на ПТП, причинено на 20.11.2015
г. от Г.П.Г., водач на лек автомобил Пежо
407 с рег. № ******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/22/115001934878, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата, на която е настъпило
застрахователното събитие – 20.11.2015 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над
сумата от 100 000 лева до предявения размер от 200 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 226 от Кодекса
за застраховането (отм.) З.К.„Л.И.“ АД,
ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на П.Й.Д., ЕГН-**********,*** сумата от 100
000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на баща му Й.П.Д.,
настъпила в резултат на ПТП, причинено на 20.11.2015
г. от Г.П.Г., водач на лек автомобил Пежо
407 с рег. № ******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/22/115001934878, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата, на която е настъпило
застрахователното събитие – 20.11.2015 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над
сумата от 100 000 лева до предявения размер от 200 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 12800 (дванадесет
хиляди и осемстотин) лева, представляваща дължима
държавна такса върху уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: