№ 1171
гр. Пловдив, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20245300501446 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от Г. В. П., ЕГН **********,
от с. М., общ. Б., обл. М., ул. „***, чрез пълномощника му по делото адв. Й.
Д. , против решение № 966/05.03.2024г. постановено по гр.д.№ 2572/2022г.
по описа на РС-Пловдив,ХІХ гр.с., в частта, с която са отхвърлени предявения
от жалбоподателя искове за осъждането на ответника „ТРЕНД АГРО” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Н.Г.. обл. Пловдив,
ул. „***, представлявано от управителя П.Т. , да му заплати сумата от 10
523,70 лева, представляваща неизплатена наемна цена за стопанската
2019/2020г. и стопанската 2020/2021 г. по сключен между страните на
02.09.2014г. договор за наем на земеделски имоти , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането; сумата над 192.62 лв. до 869.74 лева
лихва за забава за периода от 01.01.2020 г. до 23.02.2022 г.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение решение в
обжалваната част. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и
постановяване на ново по съществото на правния спор, с което да уважи
исковите претенции на жалбоподателя.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемото „ТРЕНД АГРО” ООД, ЕИК *********, подаден чрез
процесуалния представител адвокат Й. Д., с който се взема становище за
1
нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице; касае неблагоприятното за него първоинстанционно
решение, и откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.
Ищецът по делото Г. В. П., ЕГН **********, е сезирал Пловдивският
районен съд с предявени срещу „ТРЕНД АГРО” ООД, ЕИК *********,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.232,ал.2
ЗЗД, чл.92,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД , за присъждане на сумата от 5 261,85
лева – неизплатена наемна цена за стопанската 2019/2020г. по сключен между
страните на 02.09.2014 г. договор за наем на земеделски имоти, ведно с
обезщетение за забавено плащане на цената за периода 31.11.2020г.- до
23.02.2022г. в размер от 701,64 лева; на сумата от 5261,85 лева – неизплатена
наемна цена за стопанската 2020/2021г. по сключен между страните на
02.09.2014г. договор за наем на земеделски имоти, ведно с обезщетение за
забавено плащане на цената за периода 30.10.2020г.- до 23.02.2022г. в размер
от 168,10 лева; на сумата от 2 000 лева - неустойка, дължима поради
неплащане в срок на уговорената наемна цена, на основание чл.2,ал.3 от
допълнително споразумение към договора за наем, сключено между страните
на 30.12.2016г.
Срещу изложените в исковата молба твърдения ответникът е
противопоставил доводи, че процесният договор за наем на земеделска земя е
прекратен от ищеца с изпратена от него нотариална покана
№2710/23.06.2020г. , връчена на ответника на 06.10.2020г. при условията на
чл.47,ал.5 вр. с чл.50 от ГПК, поради което след тази дата ответникът не
дължи на ищеца заплащане на наемна цена за ползваните недвижими имоти.
Преди тази дата страните са подписали и спогодби за уреждане на
финансовите си отношения, като посочените в тях суми са изплатени или
погасени по давност.Независимо от тези обстоятелства ответникът, чрез трето
лица, е заплатил всички суми на ищеца включително и за претендираните от
него периоди. Релевирал е и възражение за нищожност , поради накърняване
на добрите нрави на клаузата за неустойка по чл.2,ал.3 от допълнинтелното
споразумение сключено между страните на 30.12.2016г., тъй като е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от ищеца искове за
присъждане на неплатена наемна цена за двете стопански години, с оглед
погасеното от ответника задължение чрез плащане и кредитирайки
неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата от съда
ССЕ.Претенцията за забавено плащане на цената е уважил частично с оглед
срока на забавата допусната от ответника и при съобразяване на размерите
посочени в заключението на вещото лице , а претенцията за неустойка е
уважил изцяло приемайки уговорената между страните неустоечна клауза за
2
действителна и с оглед допуснатата от наемателя забава в плащането на
наемната цена.
Първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в законна
сила в частта,с която са уважени исковите претенции на ищеца за присъждане
на сумата от 2000 лева-неустойка; сумата от 192.62 лв-лихва за забава за
периода от 01.01.2020 г. до 23.02.2022 г.; сумата от 9,32 лв. лихва за периода от
предявяване на иска-24.02.2022 г. до 21.03.2022 г., върху дължимата главница
от 1 290,70 лв.
По делото не е порно между страните,като е установено и от събраните в
производството пред първата инстанция доказателства,че по силата на
сключен на 02.09.2014г. договор за наем ищецът е предоставил на ответника
за временно и възмездно ползване индивидуализирани с белезите им по
местоположение и площ земеделски земи,срещу което последният се е
задължил да плаща наемна цена,определена в размер на 30 лева на декар , в
срок до 30 октомври на съответната календарна година.
Макар така сключеният от страните договор да не е в изискуемата
съгласно чл.3 от Закона за ерендата в земеделието писмена форма с
нотариално удостоверяване на подписите на страните, решаващият състав на
съда приема, че същият се е конвертирал в действителен договор за наем, в
който смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
2/2015 г., ОСГТК/.
С допълнително споразумение към договора за наем от 30.12.2016г.
страните са постигнали съгласие за увеличаване на размера на дължимата
наемна цена на 45 лева на декар , като в чл.2,ал.3 са уговорили и клауза за
неустойка в размер от 2000 лева, дължима от наемателя при неплащане в срок
на наемната цена.
С нотариална покана от 18.06.2020г. наемодателят Г. В. П. е поканил
дружеството –наемател „Тренд Агро“ООД в срок от 5 календарни дни да му
заплати дължимата наемна цена за ползваните земеделски земи през
календарната 2019г. в размер от 7214 лева , чиито падеж е настъпил на
30.10.2019г.От наемодателя е отправено и предупреждение до наемателя, че
при неплащане на дължимата наемна цена в указания срок , ще счита договора
за наем за развален на основание чл.87,ал.1 от ЗЗД.В нотариалната покана е
удостоверено от нотариуса връчването й на наемателя на 30.09.2020г. на
основание чл.50,ал.4 във вр. с чл.47,ал.5 от ГПК.
Ответникът не оспорва получаването на нотариалната покана на
30.09.2020г. и прилага препис от същата към писмения отговор на исковата си
молба.
При тези данни по делото въззивният съд намира за обосновано
възражението на ответника , че с изтичане на определения от наемателя в
нотариалната покана срок за изпълнение от 5 календарни дни ,
облигационната връзка между страните е прекратена считано от 06.10.2020г.
В процесния случай са налице предпоставките на чл.87,ал.1 от ЗЗД-
писмено искане от страна на наемодателя за изпълнение от страна наемателя
на изискуемо и ликвидно паричното задължение,при даден подходящ 5-
3
дневен срок за изпълнение , предупреждение , че в случай на неизпълнение
договорът ще се счита за прекратен.
Следователно след датата на прекратяване на договора за наем -
06.10.2020г. , отношенията между страните не се уреждат от неговите клаузи
и същите са неприложими включително и относно поетото задължение от
наемателя за заплащане на неустойка при забавено престиране на наемната
цена по чл.2,ал.3 от допълнителното споразумение към договора за
наем.Следователно ответникът не дължи на ищеца наемната цена за
стопанската 2020/2021г. , тъй като отношенията между страните след
прекратяване на договора за наем /06.10.2020г./ се уреждат при условията на
чл.236,ал.2 от ЗЗД, като за последвалия тази дата период за ползването се
дължи обезщетение, а не наемната цена.Тъй като такава претенция ищецът не
е предявил , искът му за присъждане на неплатена наемна цена за стопанската
2020/2021г. е неоснователен и правилно е отхвърлен с първоинстанционното
решение, макар и по други съображения.
Същевременно от представените от ответника и неоспорени от ищеца
платежни нареждания по делото е документално установено, че на
29.04.2021г. трето за правния спор юридическо лице „Тренд Агро
Комерс“ЕООД е превело по банковата сметка на ищеца открита в „Банка
ДСК“АД сумата от 5000 лева, с посочено в документа основание-договор за
наем на земеделска земя задължение на „Трен Агро“ООД; на 19.08.2021г. е
превело сумата от 4233 лева, с посочено основание- окончателно плащане по
дог. наем на земеделска земя за 19/20г. задължение на „Тренд Агро“ООД; на
21.03.2022г. сумата от 5261,85 лева-с основание плащане на наем на
земеделска земя по договор 8185/02.09.2014г. задължение на „Тренд
Агро“ООД за 20/21г.
От представеното извлечение от банковата сметка на ищеца открита в
„Банка ДСК“АД се установява, че сумите са преминали в патримониума на
ищеца чрез заверяване на сметката, в съответствие с разпоредбата на чл. 75,
ал. 3 ЗЗД и чл.305 от ТЗ. Това обстоятелство се потвърждава и от
заключението на вещото лице Й. П. по приетата в първоинстанционното
производство ССЕ , което въззивният съд кредитира изцяло като обективно
изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта.Според заключението на
вещото дължимият размер на наема за стопанската 2019/2020година и за
стопанската 2020/2021година, като се отчете увеличението на годишната
наемна цена за декар, уговорена между страните с допълнително
споразумение към него от 30.12.2016г. , е 5 261.85 лв. за всяка стопанска
година. В счетоводството на ответника „ТРЕНД АГРО” ООД са отразени
сумите по процесния договор в сметка 602/ разходи за наем/ и съответно в
сметка 401/Доставчици. Извършеното плащане на сумата от 5000 лева
съгласно представеното платежно нареждане от 29.04.2021г. е отразено в
счетоводството на ответника като плащане на наем по процесния договор за
наем на земеделска земя от 02.09.2014г. за стопанската 2019/2020г. , с която
сума е била заверена и банковата сметка на ищеца. Извършеното плащане на
сумата от 4233 лева съгласно представеното платежно нареждане от
19.08.2021г. е отразено в счетоводството на ответника като плащане на наем
4
по процесния договор за наем на земеделска земя, с която сума е била
заверена и банковата сметка на ищеца.В счетоводството на ответника част от
тази сума , а именно 261.85 лв. са отнесени за погасяване на наема за
стопанската 2019/2020г. възлизащ в общ размер от 5261,85 лева., а остатъкът
от 3 971.15лв. са отнесени за погасяване на дължимата наемна цена за
стопанската 2020/2021г. Така салдото по процесния договор към 31.12.2021г.
е 1 290.70лв.- дължима сума за стопанската 2020/2021г.На 21.03.2022г., в хода
на първоинстанционното производство на ищеца е изплатена и сумата от
1290,70 лева-дължимият остатък от наемната цена за стопанската 2020/2021г.
При тези данни по делото и след като ищецът е получил дължимата му се
наемна цена за стопанската 2019г./2020г., както и тази за стопанската
2020/2021г., която беше казана, че не му се следва с оглед прекратената от него
облигационната връзка от 06.10.2020г., то неоснователно претендира
повторното й заплащане от ответника в настоящето производство. Доводите
на жалбоподателя, че задължението не е погасено, тъй като плащането е
извършеното от трето за правния спор лице не могат да бъдат
споделени.Разпоредбата на чл. 73 от ЗЗД регламентира възможността за
изпълнение на задължението от трето лице дори против волята на кредитора в
случаите, когато кредиторът няма интерес задължението да бъде изпълнено
лично от длъжника. Когато естеството на задължението е такова, че може да
бъде изпълнено от всяко лице и страните не са сключили договора intuitu
personae, задължението може да бъде изпълнено от трето лице. Тази
възможност произтича от същността на изпълнението като осъществяване на
дължимия резултат. За да има погасителен ефект изпълнението от трето лице
съгласно чл. 73 ЗЗД, е необходимо последното да е знаело, че изплаща чужд
дълг и да е извършило плащането с желание да освободи длъжника от
задължението.Законът не изисква наличието на правен интерес като
предпоставка за изпълнението от третото лице. Правният интерес има
значение само във вътрешното правоотношение между третото лице,
извършило плащането, и длъжника, чието задължение се погасява, и се отнася
до възможността на третото лице да се суброгира в правата на кредитора
съгласно чл. 74 ЗЗД.В хипотезата на сключен договор за наем спецификата на
задължението на наемателя е заплащане на наемната цена . Касае се за
задължение за заместима престация, което може да бъде изпълнено от трето
лице. За наемодателя е без значение кой ще изпълни задължението на
наемателя за заплащане на наемната цена , тъй като договорът не е сключен с
оглед личността, той може да бъде изпълнен от трето лице. Извършеното от
третото лице плащане на задължението на наемателя за плащане на наемната
цена в полза на наемодателя има погасителен ефект в правоотношението
между длъжника /наемателя / и кредитора /наемодаетля/.В процесния случай
третото лице - платец „Тренд Агро Комерс“ЕООД е знаело, че изплаща чужд
дълг, с оглед посоченото от него в платежните нареждания, че погасява дълга
на ответника по процесния договор за наем на земеделска земя. Самият ищец
е приел и не се е противопоставил на извършваните плащания от страна на
третото лице, поради което и с получаване на сумите, задължението по
договора за наем се счита погасено.
5
Независимо от допуснатата от наемателя забава в плащането на наемната
цена за стопанската 2019/2020г. ,на наемодателя не му се следва обезщетение
по чл.86 от ЗЗД, с оглед присъдената с влязлото в сила решение на
първоинстанционния съд, неустойка за забава на същото парично задължение
по чл.92 от ЗЗД . По правилата на чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е недопустимо
кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение
с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законна лихва за същото
неизпълнение.Обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи и при наличието на
клауза за неустойка в договора между страните, ако претенция за неустойката
не е предявена и длъжникът не е заплатил уговорената неустойка. В тази
хипотеза кредиторът е упражнил право на избор и договорната неустойка не
му се дължи.В процесния случай по делото е претендирана неустойката по
договора за наем и същата е присъдена на наемодателя с влязлото в сила
първоинстанционно решение, поради което искът за заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва е неоснователен.
Като е стигнал до същите крайни изводи, макар и по други съображения,
първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор в полза на въззиваемото търговско
дружество следва да се присъдят направените по делото разноски в размер от
1500 лева-заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 966/05.03.2024г. постановено по гр.д.№
2572/2022г. по описа на РС-Пловдив,ХІХ гр.с., в обжалваната част , с която са
отхвърлени предявените искове от Г. В. П., ЕГН **********, от с. М., общ.
Б., обл. М., ул. „***, за осъждането на ответника „ТРЕНД АГРО” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с. Н.Г.. обл. Пловдив, ул.
„***, представлявано от управителя П.Т. , да му заплати сумата от 10 523,70
лева, представляваща неизплатена наемна цена за стопанската 2019/2020г. и
стопанската 2020/2021 г. по сключен между страните на 02.09.2014г. договор
за наем на земеделски имоти , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата над 192.62 лв. до 869.74 лева- лихва
за забавено плащане на наемната цена за периода от 01.01.2020 г. до
23.02.2022 г.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Г. В. П., ЕГН **********, от с. М., общ. Б., обл. М., ул. „***,
да заплати на „ТРЕНД АГРО” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в с. Н.Г.. обл. Пловдив, ул. „***, представлявано от управителя
П.Т., сумата от 1500 лева-разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
6
касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7