Р Е Ш Е Н И Е
№260046/16.5.2023г.
гр. Варна,16.05.2023
г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 42-ри състав, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 13357 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Постъпила е молба с вх.№260426/12.01.2023 г. от В.П.Г., действаща чрез адв.
В.Д., с искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива
на постановеното по делото Решение.
В молбата е изложено, че с Решението съдът е определил мерки на лични
отношения между ищците П.П.Я. и Я.С.Я., и малолетната йм внучка П.П. Стоянова,
като е постановил, че ищците имат правото да вземат със себе си детето П.С.за
седем дни през лятото, като не бил посочен часовия период за всеки ден,
доколкото не било изрично посочено, че детето следва да преспива в дома на баба
си и дядо си.
В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК едноседмичен срок ДСП - Варна не е депозирала
отговор на молбата.
В предоставения за това срок е постъпил отговор на молбата от ищците П.Я. и
Я.Я., чрез общия йм процесуален представител адв. В.А., в който е изложено
становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на същата.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е подадена от
легитимирано лице – ответник по делото, действащ чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на
страните може да поправи допуснатите в Решението очевидни фактически грешки. По
този ред подлежат на отстраняване несъответствията между формираната от съда
действителна воля в мотивите и нейното външно изразяване в диспозитива на
съдебния акт. На поправка подлежат единствено допуснати в диспозитива
неточности или грешки, тъй като именно той е източник на силата на пресъдено
нещо.
В настоящия случай, с постановеното по делото Решение съдът е определил
мерки на лични отношения между ищците - бабата П.П.Я. и дядото Я.С.Я., от една
страна, а от друга - малолетната йм
внучка П.П. Стоянова, като ищците имат правото да вземат със себе си детето
всяка първа събота на календарния месец от 10,00 до 18,00 часа, както и седем
дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката. Определил е
също ищците да вземат внучката си от дома на майката да я връщат обратно за
осъществяването на мерките на лични отношения между тях и внучката им.
В мотивите, съдът е приел, че на бабата и дядото следва да се даде
възможност за контакт поне един път месечно, в който да вземат детето П.С.при
себе си, както и поне една седмица през лятото, която да не съвпада с ползвания
от майката платен годишен отпуск, като въпреки че не е посочено изрично, волята
на съда е била седемте дни през лятото детето да прекара с преспиване при баба
си и дядо си, поради което не е посочен и часови диапазон за всеки от дните.
С оглед така констатираните обстоятелства, настоящият съдебен състав
намира, че в постановеното по делото съдебно Решение не е допусната очевидна
фактическа грешка и молбата по чл. 247, ал. 1 ГПК, подадена от ответника В.П.Г.,
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 260426/12.01.2023 г. от В.П.Г.,
действаща чрез адв. В.Д., за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната
в Решение №261907/11.06.2021 г., постановено по гр.д. № 13357/2020 г. по описа
на Районен съд – Варна, 42 състав, на основание чл. 247 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл.7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: