№ 125
гр. Ловеч, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200100 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 35-0001007 от 26.11.2020 г. на Директор на
Регионална дирекция „АА” – гр.Плевен е наложено на СВ. Г. СП. от сБ., област Ловеч,
административно наказание на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200
лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1, във връзка с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във връзка с
Приложение 5, Част I, т.7.2, б.”а” от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят С., който чрез адвокат С.Л.
от АК Ловеч го е обжалвал, като незаконосъобразно и несправедливо. В жалбата се сочи, че
не е извършено деяние, което да е противоправно, общественоопасно и извършено виновно.
Бланкетно е посочено, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето
на АУАН и издаването на обжалваното НП, които нарушения са довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, но не е конкретизирано в какво се изразяват същите.
Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се
от надлежно упълномощения си процесуален представител адвокат С.Л. от АК Ловеч, която
подържа жалбата с наведените в нея доводи и пледира за отмяна на обжалваното НП, както
и да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Подробно развива съображения
1
относно неправилната квалификация на нарушението и съответно неправилно приложената
санкционна норма. Счита, че описаното в обстоятелствената част на АУАН и НП нарушение
е следвало да бъде квалифицирано по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, която се явява специална по
отношение на тази по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като съответната санкционна норма е била
тази по чл.185 от ЗДвП. Изтъква, че дори и приложимата санкционна разпоредба да е била
тази по чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е следвало в обстоятелствената част на НП да е посочено
какъв е характера на съответната неизправност – незначителна, значителна или опасна. Сочи
тези обстоятелства за допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде
санирано в хода на съдебното обжалване на НП, поради което същото се явява
незаконосъобразно издадено. Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по жалбата. Писмено, в съпроводителното писмо молят да се потвърди
наказателното постановление. Направили са и възражение за прекомерност на
претендираните разноски на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Пл.
Р. П. и Ал. Д. М., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
На 10.11.2020 г., жалбоподателят С.С. управлявал автобус марка „***********”
/категория М2/ с рег.№ **********, собственост на „***********. Извършвал обществен
превоз на пътници по редовна автобусна линия гр.Ловеч – гр.Троян – гр.Ловеч, съгласно
маршрутно разписание № 3104, възложено от Община Ловеч с договор № ДВ-498/18.05.2017
г. и пътен лист № 671190/10.11.2020 година. Около 15:25 часа, на път II-35 /Троян – Ловеч/,
при км.55+760, при пътен възел с ПП I-4 бил спрян за проверка от служители на РД „АА” –
Плевен – свидетелите П.П. и А.М.. В хода на проверката свидетелите установили, че
автобусът не бил оборудван с пожарогасител, като такъв липсвал.
Въз основа на така констатираното при проверката, малко по-късно същия ден, около
16:50 часа, на автогарата в гр.Ловеч свидетелят М. съставил на С.С. акт за установяване на
административно нарушение № 278512/10.11.2020 г., в който описал констатираното при
проверката по-рано през деня, относно липсата на пожарогасител в автобуса управляван от
С., на който като свидетел се подписал П.П.. Свидетелят М. приел, че с тези си действия С. е
нарушил разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, във връзка с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във
връзка с Приложение 5, Част I, т.7.2, б.”а” от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
По така съставеният му акт жалбоподателят С. вписал, че няма възражения.
Подписал акта и получил екземпляр от него.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да е представил писмени
2
възражения.
Въз основа на акта за нарушение, на 26.11.2020 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление, в което била пресъздадена описаната в АУАН фактическа
обстановка. Наказващият орган дал същата цифрова квалификация на нарушението по
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, във връзка с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във връзка с Приложение 5, Част
I, т.7.2, б.”а” от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Приел също така и че не са
налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като случая не е маловажен. За
така посоченото нарушение наказващият орган наложил на С.С. предвидената в чл.179, ал.6,
т.2 от ЗДвП санкция „глоба”, в размер на 200 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата съдът прие за
установено следното от правна страна :
Жалбата е подадена в законовия 7-дневен срок от връчване на наказателното
постановление, поради което е допустима. Подадена е също така и от надлежна страна.
При съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП са били спазени
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
съдържат изискуемите по закон реквизити, поради което не са налице формални
предпоставки за отмяна на наказателното постановление. В тази връзка категорично не
могат да бъдат споделени наведените в жалбата възражения в този смисъл, а и същите са
бланкетни и неконкретизирани. Актосъставителят, съответно и наказващият орган точно и
изчерпателно са посочили обстоятелствата, при които е извършено нарушението, в какво се
състои, отразили са всичките му съставомерни признаци, както и законовата разпоредба,
която е била нарушена. Налице е единство между словесното му описание в
обстоятелствената част на НП и цифровата квалификация, както и между дадената такава в
АУАН и НП. Наказващият орган изчерпателно и пълно е описал всички обстоятелства
касаещи фактическия състав на визираното нарушение и повече от това не е могъл, а и е
било безсмислено да прави. Словесното изписване на извършеното нарушение в НП е било
напълно достатъчно, за да разбере нарушителя какво точно нарушение му се вменява и да
организира защитата си, без по какъвто и да е начин да са били нарушени правата му.
Установената и описана по-горе фактическа обстановка по същество не се оспорва от
жалбоподателя С. и неговият процесуален представител. Фактическите констатации,
отразени в съставения АУАН и възпроизведени в наказателното постановление, се
потвърждават и от показанията на свидетелите А.М. и П.П., които са убедителни,
непротиворечиви и логични, кореспондират изцяло с приетите в хода на съдебното
следствие писмени доказателства. Независимо, че свидетелите М. и П. се намират в
служебна връзка с наказващия орган, то това не ги прави автоматично заинтересовани от
изхода на делото, тъй като не се установиха и двамата нямат лични мотиви да приписват на
жалбоподателя поведение или деяние, което обективно да не е имал.
3
Ето защо, съдът приема за категорично и безспорно установено от обективна страна,
че при извършвания обществен превоз на пътници на датата 10.11.2020 г. по маршрута
Ловеч – Троян – Ловеч, управляваният от жалбоподателя С. автобус не е бил оборудван с
пожарогасител.
Наведените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения касаят
правилното приложение на материалния закон и в частност дадената квалификация на
нарушението и съответно приложимата санкционна норма. Според тях, правилната
квалификация на описаното в обстоятелствената част на НП нарушение е следвало да бъде
по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, която сочи, че съответно приложимата санкционна норма е
следвало да бъде общата разпоредба на чл.185 от ЗДвП.
Тези доводи на жалбоподателя не се споделят от съда, поради следните съображения
:
Действително, разпоредбата на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП предвижда движещите се по
пътя три- и четириколесни моторни превозни средства да бъдат оборудвани с
пожарогасител, като безспорно това е задължение вменено на водачите им. Съответно,
липсата на пожарогасител ще съставлява от обективна страна нарушение на тази разпоредба
и тъй като ЗДвП не предвижда специална санкционна разпоредба за такова нарушение, то
приложима ще е общата такава по чл.185 от ЗДвП.
От друга страна – нормата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП въвежда изискването
движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни. Техническата
изправност означава нормално функциониране на всички системи на моторното превозно
средство. Неизпълнението на това задължение също е административно нарушение, като
разпоредбата на чл.179, ал.6 от ЗДвП допълва състава му, визирайки и три квалифициращи
признака – незначителни, значителни и опасни неизправности – т.1, т.2 и т.3 на чл.179, ал.6
от ЗДвП, диференцирайки и размера на глобите по тях. В § 6, т.71, т.72 и т.73 от ДР на ЗДвП
съответно са дефинирани трите вида неизправности. В частност, в т.72 е посочено, че по
смисъла на ЗДвП „значителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са
откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на
превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за
други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.
Според разпоредбата на чл.101, ал.4 от ЗДвП неизправностите и тяхната
класификация се определят с Наредбата по чл.147, ал.1 от ЗДвП, а именно : Наредба № Н-32
от 16.12.2011 г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства. В Наредбата нормата на чл.37 освен, че също
категоризира неизправностите като незначителни, значителни и опасни, то в ал.2, ал.3 и ал.4
дава много по-подробни и обстоятелствени дефиниции на трите вида неизправности, а пък
ал.1 препраща към Приложение № 5 от Наредбата, в което е посочен минималният списък на
4
възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. В разглеждания случай,
посочената в обжалваното НП неизправност – липсата на пожарогасител в проверения
автобус е относима към Част I, т.7.2, буква „а“ от Приложение № 5, предвид на което следва
да се приеме, че се касае за значителна неизправност, т.е. хипотезата на чл.179, ал.6, т.2 от
ЗДвП.
Още по-категорична и недвусмислена в този смисъл е и разпоредбата на чл.10, ал.2,
във връзка с ал.1, т.6, б.„п“ от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата, която сочи, че МПС за обществен превоз на пътници (какъвто е управляваният от
жалбоподателя автобус) е технически неизправно, когато няма някой от елементите от
допълнителното оборудване – пожарогасител. Характерното тук е и че ясно е визиран и
видът на съответното МПС, а именно : такова предназначено за обществен превоз на
пътници.
Изложеното до тук ясно показва, че при нарушение изразяващо се в управление на
МПС без същото да е оборудвано с пожарогасител, съставът на нормата по чл.139, ал.1, т.1
от ЗДвП поглъща този по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, съответно и предвидените за нарушения
на тези текстове санкционни разпоредби – чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП спрямо чл.185 от ЗДвП.
В разглеждания случай, при управлението на МПС на което липсва задължителен елемент
от оборудването – пожарогасител е налице привидна идеална съвкупност между съставите
на две административни нарушения (неизпълнение на задълженията по чл.139, ал.1, т.1 и
ал.2, т.3 от ЗДвП), поради което следва да бъде наложено само едно административно
наказание. Именно поради това в обсъждания казус разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е
неприложима, тъй като непосредствените обекти на защита, които двете норми охраняват
съвпадат, а именно : безопасността на движещите се по пътищата моторни превозни
средства, поради което и двете норми се намират в отношение на поглъщане. В тази връзка е
необходимо да се отбележи, че поначало неизпълнението на задълженията по чл.139, ал.1,
т.1, респективно по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП са две различни административни нарушения,
тъй като изискването за техническа изправност на превозното средство е с много по-голям
обхват от това същото да е оборудвано с пожарогасител. Но в хипотезата на липсващ такъв,
поглъщащият състав (този по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП) съдържа в себе си всички признаци
на погълнатия (този по чл.139, ал., т.3 от ЗДвП). Поглъщащият състав (чл.139, ал.1, т.1) няма
как да бъде осъществен без да премине през погълнатия (чл.139, ал.2, т.3). Затова деянието,
което осъществява и двата състава следва да бъде квалифицирано само по поглъщащия и в
този смисъл наказващият орган правилно е приложил материалния закон, като е
квалифицирал нарушението по чл.139, ал.1, т.1, във връзка с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във връзка
с Приложение 5, Част I, т.7.2, б.”а” от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Предвид
на така дадената квалификация на нарушението, правилно е била приложена и съответната
санкционна норма, тази по чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП.
При тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено, като обосновано и законосъобразно издадено. Наложената глоба е с точно
5
определен от закона размер, поради което стои на обсъждане изменението в посока
намаляване.
При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя да му бъдат присъдени
направените по делото разноски се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0001007 от
26.11.2020 г. на директор на РД „АА” Плевен , с която е наложено на СВ. Г. СП. от сБ.,
област Ловеч, ул.”***** ЕГН : **********, административно наказание на основание
чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1, във
връзка с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във връзка с Приложение 5, Част I, т.7.2, б.”а” от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Оставя без уважение искането на СВ. Г. СП. от сБ., област Ловеч, с горните данни,
да му бъдат присъдени направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6