Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и девети октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Алина Тодорова като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 5058 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството
е по иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от М.Р.М., ЕГН **********, чрез процесуалния
му представител адв. А.М. против З.Д.Е.“ АД, гр. София за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на
неговия баща Р.М. Р., починал в резултат на ПТП, настъпило на 12.12.2017 г. в
размер на сумата от 200 000 лв., ведно със законна лихва върху нея считано от
18.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди,че произшествието е настъпило по вина на К.Б.Б.,
който при управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с per. № *******е блъснал
с шофьорската врата движещия се по
ул. Васил Левски в гр. Лясковец велосипедист Р.М. Р..Последният е
получил силен удар в областта на главата и само след часове състоянието му
започнало рязко да се влошава и въпреки,че бил приет в болница изпаднал в кома
и починал на 17.12.2017
г.
Ищецът твърди,че за горния автомобил
е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество.
Моли съда да постанови решение ,с което да уважи изцяло предявения иск и
претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание признава факта, че е получил извънсъдебно обезщетение в
размер на 90 000 лв.`
ответникът З.Д.Е.“ АД, гр. София оспорва
предявения иск като недопустим ,евентуално като
неоснователен.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„ГО“ по отношение на процесния л.а „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *******,
валидна към датата на ПТП – 12.12.2017 г.
Оспорва
механизма на ПТП, както и пряката причинно-следствена връзка между ПТП и
неимуществените вреди, респ. пряката причинно - следствена връзка между
застрахователното събитие и настъпилия вредоносен резултат. На следващо място,
оспорва твърденията в исковата молба, че е налице изключителна и дълбока
емоционална привързаност между ищеца и неговия баща.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото
лице, поради това, че към момента на настъпване на ПТП, същият, в качеството си
на участник в движението – велосипедист е нарушил разпоредбите на раздел ХVІІІ
„Особени правила за някои участници в движението“ (чл. 79 и сл. ЗДвП), съдържащ
особени правила за движение на велосипедисти. Твърди се, че велосипедистът се е
движил в непосредствена близост до процесния лек автомобил, с което сам е
създал условията за настъпване на ПТП, без да е спазвал необходимата дистанция.
Твърди се наред с това, че пострадалият не е потърсил незабавно след ПТП
медицинска помощ съобразно разпоредбата на чл. 94, т. 1 от Закона за здравето.
Твърди
се, че при съобразяване със същите са могли да бъдат избегнати напълно или да
бъдат в по-ниска степен и интензитет вредоносните последици, поради което
счита, че неговият принос следва да се определи в размер на не по-малко от 90 %
съпричиняване.
На
следващо място, оспорва и размера на претендираното обезщетение като счита
същото за прекомерно завишено, както и претенцията за лихва за забава върху
застрахователното обезщетение. Моли съдът да отхвърли
иска,евенуално да не го уважава в претендирания размер и преди първото съдебно
заседание представя доказателства,че е заплатил на ищеца извънсъдебно
90 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените по делото Постановление от 01.03.2018 год. за образуване
на досъдебно производство по пр.
пр. № 388/2018 г. по описа на ОП – Велико Търново и
постановление от 26.06.2019 год. по същата
преписка се установява,че на К.Б.Б. е повдигнато обвинение за причиняване по непредпазливост на смъртта
на Р.М. Р., при ПТП на 12.12.2017 год. в гр.Лясковец.
Безспорно по делото е,че за лек автомобил „Опел“, модел
„Астра“, с per. № *******е имало валидна застраховка гражданска отговорност по застрахователна
полица № BG/117002655680 от 04.10.2017 г. със
срок на валидност от 06.10.2017 г. до 05.10.2018 г.
От представеното на л.37 Препис извлечение от акт за смърт
издаден въз основа на акт за смърт № 1035 от 18.12.2017 г. се установява,че Р.М. Р. е починал на 17.12.2017 год.
От заключението на приетата от съда съдебно медицинска експертиза се
установява на база писмените материали по делото,че ищецът е получил черепно-мозъчна
травма - мозъчна контузия с вътремозъчен кръвоизлив (хематом) в дясна
голямомозъчна хемисфера с размери 46/32 мм. и мозъчен оток в съседство.
Пострадалият постъпва в болницата във В. Търново в 0,30 часа на 13.12.2017 г. в
тежко общо състояние, унесен, няма спомен за случилото се. При проведеното
лечение състоянието на пострадалия прогресивно се е
влошило - от състояние на сопор в първите два
дни до дълбока кома в следващите. За настъпването на леталния изход е
допринесла и задръжката на урина поради неправилно поставен уретрален катетър и
екстремно завишени стойности на азотните тела в урината и кръвта.
Според авто-експерта на базата на оскъдните данни по делото,може да се
заключи,че ПТП-то е настъпило при удар на велосипедиста в предната лява
врата/шофьорската/ на автомобила,която е била отворена от водача.Според
експерта велосипедиста не е могъл да избегне удара,тъй като вратата е отворена
непосредствено пред него.
От показанията на св.М.М./съпруга на ищеца/ се установява, че ищецът М. и
баща му Р.са поддържали много добри отношения,сина постоянно е помагал на баща
си при необходимост и го е посещавал в Лясковец 3-4 пъти в годината.Много тежко
приел смъртта на баща си.
От показанията на св. К.Б.Б. /участник в ПТП-то/ се установява, че пострадалия
велосипедист не се е блъснал във вратата на автомобила,а поради това,че имало
две чанти без дръжки велосипедистът загубил управлението и паднал.Според
свидетеля преди да отвори вратата е погледнал в огледалото за обратно виждане и
тъй като не е имало никой е предприел отварянето й и то само малко.
По делото са представени епикриза на Р.М. Р. /л.59 и 60/, както и препис от медицинската документация
по насочването му и приемането в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД - гр.
Велико Търново.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма
е във връзка с чл. 45 от ЗЗД а, съгласно тази норма всеки е длъжен да поправи
вредите, които противоправно и виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на
същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното.
За да се приеме, че е налице такова, необходимо е да са налице предвидените
и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат,
вина и причинна връзка между тях.
По делото няма спор,а и се установява от справката от ГФ,че за лек
автомобил „Опел“,
модел „Астра“, с рег. № *******е имало валидна застраховка
гражданска отговорност валидна към
12.12.2017 год.
Няма спор,че по молба на ищеца , ответника е отказал да плати доброволно
към 17.12.2018
г.,но впоследствие в началото на 2020 год. на три вноски е
платил 90 000 лв.
Нама доказателства за твърденията на ищеца,че Р.М. Р. е негов баща.
Макар при оскъдни , меко казано , доказателства съдът приема за установено,
че е настъпило описаното в исковата молба ПТП по вина на К.Б.Б., който в нарушение на чл.95,ал.1 ЗДвП е отворил предната лява врата на
автомобила без да се увери, че това няма да попречи на останалите участници в
движението и да създаде опасност за тях,като във вратата се блъснал минаващия
покрай автомобила велосипедист. Очевидно на мястото е имало някаква ситуация
при която Р.М. Р. е паднал от колелото си,а това, че ответника е извършил извънсъдебно
плащане е в подкрепа на приетото,че става въпрос за ПТП по вина на водача на
автомобила.
Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, тъй като не е подсигурил достатъчно странично
разстояние от автомобила, който изпреварвал се възприема от съда,тъй като в нарушение на чл.42,а1,т.1 ЗДвП велосипедиста
не е подсигурил достатъчно място от изпреварвания автомобил,при условие,че
въобще не е навлязъл в лентата за насрещно движение,каквото е изискването на
чл.41 ЗДвП. Съпричиняването според съда е в размер на 50 %.
Според съда при справедливата сума за обезщетяване мъките и страданията на
ищеца би бил в размер на 100 000 лв.,а след приспадане на съпричиняването -
50 000 лв. Установено е,че макар и добри отношенията на ищеца и баща му не
са се отличавали с особена близост и честа комуникация.Виждали са се няколко
пъти в годината. След приемането в болницата ищецът не е бил неотлъчно до
безпомощния си баща,което е видно и от отбелязването в епикризата, че няма
придружаващи близки за снемане на анамнеза.
При това разбиране и предвид факта,че ищецът вече е получил обезщетение от
ответника в размер на 90 000 лв. съдът намира, че претенцията по това дело
за заплащане на сумата от 200 000 лв. е изцяло неоснователна и следва да
се отхвърли.
По разноските в производството:
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъдат осъден да заплати
на ответника направени от него разноски в размер на 300 лв. – за адвокатско
възнаграждение и 680 лв. за експертизи и свидетел.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Р.М., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. А.М.,
със съдебен адрес *** против З.Д.Е.“ АД, ЕИК ********, гр. София, със седалище
и адрес на управление:*** иск на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие
смъртта на неговата баща Р.М. Р., починал в резултат на ПТП, настъпило на
12.12.2017 г. в размер на сумата от 200 000 лв., ведно със законна лихва върху
нея считано от 18.12.2018 г. до окончателното й изплащане като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Р.М.,
ЕГН ********** да заплати на З.Д.Е.“ АД, ЕИК ********, гр.
София сумата от 980 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: