РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. В. 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
В. Р. Г.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от В. Р. Г. Въззивно гражданско дело №
20241300500010 по описа за 2024 година
Делото е образувано по въззивна жалба на адв. Д. Б., процесуален
представител на Агенция „П. и.“ / за краткост АПИ/ , против Решение № 600
по гр.д № 1028/2022 г по описа на РС- В.
В жалбата се посочва че обжалваното решение е следвало да бъде
постановено от Районен съд – Л., а не от Районен съд - В.. Счита, че
съдебното решение е необосновано, прави анализ на доказателствата. Счита,
че не е доказано по категоричен начин наличието на дупка на пътя и че няма
данни АПИ да е допуснала неизпълнение на задължението си да поддържа
пътя. Отново анализира доказателства, като посочва че механизма на
спорното по делото обстоятелство не е установен. Изразява становище, че
липсват доказателства за пропадане на автомобила в дупка и причиняването
на имуществени вреди върху него, следствие на пропадането.
В съдебно заседание процесуален представител на АПИ не се явява и не
е депозира становище.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната
страна ДЗИ- О. з. ЕАД с ЕИК: . чрез упълномощен с пълномощно адвокат Б.
Б., с който се моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.
Прави също анализ на доказателствата в производството пред РС-В., като
1
посочва че възражението за местна подсъдност не е направено пред РС-
Видин и същото е извън преклузивния срок. Моли да и се присъдят разноски
за настоящата инстанция.
В съдебно заседание не се явява, депозирано е становище от
Дружеството, с което моли да се даде ход на делото, подържа отговора и не
сочи нови доказателствени искания.
Окръжен съд - В., в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази
наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения
първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва
служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта
му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност –
постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице и процесуални нарушения, като счита че
първоинстанционното решение е допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районен съд доказателства и тези пред окръжен съд, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав на съда счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща своята фактическа обстановка към
нея.
За първи път през въззивната инстанция Агенцията е въвела
възражение за неподсъдност на спора. Следва да се подчертае, че съгласно
чл. 119, ал. 4 ГПК, възражение за неподсъдност на делото може да се прави
само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. С оглед
приложението на законовата разпоредба настоящия съдебен състав следва да
остави без уважение това възражение, като преклудирано.
По отношение на възраженията, че контролирания съд е формирал
2
изводите си противно на изготвеното и неоспореното по делото заключение,
настоящия съдебен състав счита същите за неоснователни.
Съгласно приетата и неоспорена експертиза механизмът на процесното
ПТП е настъпил при движение на автомобила по пътя и преминаване на
същия през необезопасена и несигнализирана дупка (нарушена цялост на
пътно покритие, неравност на платното за движение). Районен съд – В.
правилно не е възприел същата в частта, в която се отрича възможността
водния радиатор на колата да бъде увреден при приетия механизъм на ПТП.
Правилно районния съд е ценил всички доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, като показанията на шофьора на МПС се допълват от
представените снимки на увредения автомобил/ писмени доказателства/ и от
съдебно-техническата експертиза.
Правилно контролирания съд е обсъдил т.нар. клирънс / разстоянието
от най-ниската част на автомобила до пътната обстановка/, като е съобразил
че моторното превозно средство е било натоварено с пътници, ремарке, багаж
и гориво и същият е в непосредствената близост до пътното платно.
Правилно първоинстанционния съд е съобразил, видно и от снимките,
че уредения воден радиатор на колата се намира в непосредствена близост до
другите увредени части. С оглед на тази своя констатация, правилно не е
кредитирал експертизата в частта, в която се отрича възможността
необезопасената дупка да наруши целостта на двигателя. Житейски логично е
от удара на бронята на колата, с неравността на пътя и произведената от
сблъсъка кинетична енергия да рефлектира върху заобикалящия обект, който
в случая се явява спорния радиатор.
Правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест
между страните, като за пръв път във въззивната жалба се въвеждат
възражения, че механизмът на ПТП не е установен, както и че не установен
по категоричен начин „удара“ или пропадането на автомобила в дупката на
пътя. Настоящият съдебен състав счита, че тези възражения са процесуално
преклудирани с оглед разпоредбата на чл. 266 от ГПК. Не е и без значение
фактът, че въззивникът е имал възможността да оспори или да поиска
допълване на приетата по делото съдебно –техническа експертиза.
Окръжен съд – В. намира и възражението, че показанията на свидетеля
са били неубедителни за процесуално преклудирано, а също и за
неоснователно. Ответникът, настоящ въззивник е имал процесуалната
възможност да зададе своите въпроси на свидетеля- участник в ПТП, като в
случай, че са били нарушени правата на страните е имал възможност да
поиска повторен разпит пред Окръжен съд – В.
Настоящата инстанция, счита че районния съд е постановил допустимо
3
и правилно решение. Исковете са доказани по основание и размер, съгласно
постановеното решение. Районния съд правилно е счел, че са налице всички
елементи на фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т.3 от КЗ за ангажиране на
отговорността на ответника за причинените имуществени вреди от пътното-
транспортно произшествие.
Щетите по автомобила, констатирани към момента на произшествието и
отразени в представените писмени доказателства са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и възлизат на сумата от 528,66 – регресна сума по
изплатеното застрахователно обезщетение за вредите, нанесени на лекия
автомобил, включваща необходимите за поправянето им материали и труд,
видно от автотехническата експертиза на вещото лице и сумата 15 лева
ликвидационни разходи за определяне на обезщетението. Установи се също
така, че претендираната сума е заплатена изцяло от ищеца по сключената
застраховка "Каско+" в полза на увредения собственик лекия автомобил.
Според чл. 49 от ЗЗД лицето, което е възложило на друг някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна.
Предпоставка за уважаване на иска е да се докаже наличието на
противоправно действие или бездействие на лице, на което ответникът е
възложил определена работа, при или по повод изпълнението й, както и
настъпването на вреди, които са в пряка причинна връзка с това
противоправно поведение. Вината на длъжностните лица се предполага до
доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в
своята съвкупност, са достатъчни, за да се приеме за установено
противоправно поведение /бездействие/ на ответника. Участъкът от пътя,
където се е осъществило пътнотранспортното произшествие е част от
републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за
пътищата и поради това е изключителна държавна собственост и се управлява
от АПИ /чл. 8, ал. 2 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП/, която има задължение да я
поддържа в изправно състояние, като осигурява необходимите условия за
непрекъснато и безопасно движение през цялата година, сигнализира
незабавно препятствията по пътното платно и ги отстранява в кратък срок.
Съгласно § 1, т. 19 от Правилника за движение по пътищата препятствие на
пътя е наличието на предмети, вещества или др., които се намират на пътното
платно и създават опасност за движението. В качеството му на лице, което
управлява републиканските пътища ответникът има задължение да осигурява
цялата дейност по ремонт и поддържане на тези пътища /чл. 30, ал. 1 от
Закона за пътищата/, включително чрез осигуряване на необходимите условия
за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
4
предпазване на пътищата от преждевременно износване; охрана и защита на
пътищата и водене на техническата им отчетност /§ 1, т. 14 от ДР на Закона за
пътищата/. Наличието на необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно е резултат от неизпълнение на посочените задължения на Агенцията,
от което бездействие са причинени и вредите върху лекия автомобил.
Предвид липсата на оспорване от страните по претенциите за лихви и
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, Окръжен съд – В. се солидализира изцяло с
изводите на първата инстанция и препраща към тях.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия сумата 508,43 лева с ДДС – заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 600 по гр.д № 1028/2022 г по описа на
РС- В. като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция „П. и. с БУЛСТАТ... гр. С. да заплати ДЗИ- О. з.
ЕАД с ЕИК: сумата от 508,43 лева с ДДС – заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5