О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………/…………….г.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - гражданско отделение, в закрито заседание от четиринадесети май
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Станчева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
като разгледа докладваното от съдия
Р.Станчева
ч.гр.д.
№ 973/2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по
частна жалба на Г.А.Н., чрез процесуалния й представител адв. А., против
протоколно определение на Варненския районен съд, постановено на 28.02.2018г.
по гр.д. № 13599/2016г. и с което е оставено без уважение искането й за
приемане за съвместно разглеждане по реда на чл.346 ГПК претенция по чл.12 ал.2 ЗН.
В жалбата се
твърди, че така обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи,
че още с исковата молба, както и в първото по делото с.з. по извършване на
делбата е направила искане за заплащане стойността на извършени от нея и
наследодателя на страните - съпруга й Стоян Н., подобрения в имот УПИ V-205,
находящ се в с.Ягнило, която претенция се основава на нормата на чл.12 ал.2 ЗН.
Счита, че независимо от обстоятелството, че искът за делба на този имот е
отхвърлен с влязло в сила решение, за нея е налице правен интерес от
разглеждане на тази й претенция в делбеното производство, тъй като е предявена
насрещна претенция по сметки срещу нея и съществува възможност за евентуално
прихващане. Иска се от съда да отмени обжалвания съдебен акт и върне делото за
разглеждане на всички предявени претенции по сметките.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – съделителя Н.Н., в който се
изразява становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
С влязло в сила
решение от 30.11.2017г. първоинстанционният съд е допуснал да бъде извършена
делба на съсобствени между жалбоподателката Г.Н. и Н.Н. недвижими имоти и
движими вещи, като е отхвърлил предявения от Г.Н. иск за делба на недвижимите
имоти, находящи се в с.Ягнило и съставляващи УПИ V-205 по плана на селото, ведно с построените в него сгради и УПИ VІ-205, ведно с изградена в него
стопанска постройка. Видно от това решение е, че съсобствеността между страните
за допуснатите до делба имоти е възникнала в резултат на наследяване от Стоян Н.
– съпруг на жалбоподателката и брат на съделителя Н.Н..
В първото по
делото с.з. по извършване на делбата и двамата съделители са предявили претенции
по сметки. Заявените от жалбоподателката претенци са направени устно, като от
обективираното в протокола изявление на процесуалния й представител е видно, че
същите касаят искане за заплащане на обезщетение за еднолично ползване от
страна на съделителя Н. на допустатия до делба автомобил – джип „Мусо 2,9 Д“ и
за заплащане на увеличената стойност на УПИ V-205 в резултат на извършени
подобрения в този имот, без последните да са конкретизирани по вид, стойност и
време на извършване. По отношение на последната, ВРС е приел, че доколкото този
имот не е предмет на делбата, то разглеждането й в делбеното производство е
недопустимо, поради което е оставил искането в тази насока без уважение без да
поставя въпроси досежно индивидуализацията на претендираните подобрения.
С последваща молба
от 26.02.2018г. Г.Н. е посочила, че уточнява към вече депозирана уточнителна
молба, имаща за предмет отстраняване на нередовности по другата заявена и
приета от съда претенция по сметки /обезщетение за ползване на посочения
по-горе автомобил/, че предявява претенция и на основание чл.12 ал.2 ЗН, тъй като е спомогнала за увеличаване на
наследството. В молбата липсват каквито и да било фактически твърдения в какво
се изразява това и относно кое имущество, но от изложеното в частната жалба
могат да се направят изводи, че и тази претенция произтича от твърденията за
извършени подобрения в УПИ V-205.
Настоящият състав
намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срок и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, доколкото отказът за разглеждане на заявена
претенция по сметки в рамките на делбения процес, каквато безспорно
представлява и претенцията по чл.12 ал.2 ЗН, прегражда възможността за
реализиране правото на съделителя по реда и при условията на чл.346 ГПК. С
оглед на това жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче
същата е неоснователна.
С нормата на
чл.346 ГПК законодателят е създал облекчен ред за последващо обективно
съединяване на искове – възможност за предявяването им и устно, в с.з., без
предварително да се дължи заплащане на държавна такса. Предметния обхват на
тази разпоредба е обусловен от предмета на основното производство и неговата
цел - ликвидиране на съществуващата между страните съсобственост. Поради това
във втората фаза на делбата страните могат да предявяват само онези
облигационни спорове, които са свързани с делбеното имущество, но не и претенции,
произтичащи от други техни взаимоотношения /в този см. е и разрешението, дадено
в т.4 б.“а“ от ППВС № 7/1973г. на ВС, както и решение № 481/11.01.2011 г. по гр. д. № 884/2009
г., ВКС, II г.о изрично досежно иска по чл.12 ал.2 ЗН/. Възможността за
евентуална компенсация между насрещни парични вземания не е основание за
отклонение от това разбиране, доколкото
страната винаги може да направи изявление за прихващане, при условията на чл.103 ЗЗД.
В настоящия случай
УПИ V-205, по отношение на който се твърди, че са били извършени подобрения от
единия съделител и приживе на наследодателя, е изключен от делбата с влязлото в
сила решение по първата фаза, поради това, че не е бил собственост на
наследодателя на страните Стоян Н.. Следователно същият не е част от
наследството, предмет на делба, поради което и разглеждането на каквито и да
било претенции досежно УПИ V-205 в рамките на делбения процес е недопустимо,
още повече такива искове не биха могли да бъдат квалифицирани като иск по чл.12
ал.2 ЗН. Хипотезата на чл.12 ал.2 ЗН ще е налице при твърдения за имуществено съдействие на наследника приживе на
наследодателя, но което трябва да касае именно имотите, предмет на делбата,
като част от наследството на общия наследодател.
Това е достатъчно,
настоящият състав да приеме, че независимо от дадената от страната правна
квалификация на заявената в с.з. претенция за подобрения, не са налице
процесуалните предпоставки за съвместното й разглеждане в делбеното
производство. Поради това и при възприемане направеното с частната жалба
уточнение, че заявеното с молбата от 26.02.2018г. твърдение за принос към
наследството по см. на чл.12 ал.2 ЗН касае именно извършените в УПИ V-205
подобрения, безспорно заявени в срока по чл.346 ГПК, следва и извода, че
искането за заплащане стойността на същите в настоящия процес е недопустимо.
Ето защо, като е
отказал повторно приемането й с нарочно определение от 28.02.2018г., макар и по
различни мотиви, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното,
съдът
О П
Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Варненския районен съд,
постановено на 28.02.2018г. по гр.д. № 13599/2016г., с което е оставено без
уважението искането на съделителката Г.А.Н. за приемане за съвместно
разглеждане по реда на чл.346 ГПК претенция по сметки относно заплащане
стойността на извършени подобрения в УПИ V-205 в кв.41 по плана на с.Ягнило,
уточнена с молба от 26.02.2018г. като такава по чл.12 ал.2 ЗН.
Определението може
да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с частна касационна жалба в
1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.