Р Е Ш Е Н И Е
гр. ПАЗАРДЖИК, 17.07.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА П.
при секретаря Иванка Панчева, като
разгледа докладваното от съдия П. гр. дело № 2810/2018г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.А.Б.,ЕГН: **********
***, със съдебен адрес:***, офис № 2, адв.М.С.П. против ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище и адрес: гр.София бул."Витоша" № 2 -
Съдебна палата, представлявана от Главния Прокурор *****.
Посочва се
в исковата молба, че на 27.09.2017г. около 17,40 часа, в гр.Р., ищецът управлявал
собствения си автомобил марка „*** ЦЕ" с ДК № РА0535ВК, когато бил спрян за
проверка от служители на МВР - гр. *****. След извършена проверка с техническо
средство Дрегер „Друг Чек 3000" за употреба на
алкохол и упойващи вещества - дрегерът отчел наличие
на кокаин и амфетамин в кръвтта му, за което на основание чл. 212, ал. 3 /чл.356,
ал.2; чл.362, ал.2/ НПК било образувано бързо производство № 367 ЗМ 579/2017 г. по описа на РУ на
МВР гр. ***** и бързо производство /БП/ вх.№ 1717/2017 г. по описа на Районна
прокуратура - гр.*****, за престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК. Съставен му бил и АУАН, в
който изрично заявил, че има възражения относно направеният му тест и
получил талон за кръвно изследване.
Твърди се, че свидетелството за управление на МПС на
ищеца било отнето със Заповед за прилагане на ПАМ №
17-0367-000287 от 27.09.2017 г., издаден от РУ на МВР - гр.*****. Полицейските служители
свалили регистрационните табели на управляваното от него МПС. Издаден му бил
Талон за медицинско изследване № 0397817 от 27.09.2017 г. и му била взета кръвна проба в ЦСМП, където бил прегледан от лекар. Бил задържан за 24 часа в ареста на Районно
управление - гр.***** със Заповед рег.№ 367зз-227 от 27.09.2017 г.
Твърди ищеца, че отношението на полицаите в ареста към него било
отвратително, тъй като ми повтаряли и ме принуждавали да си
признае, но той отговарял, че не е употребявал наркотици. Дори впоследствие подал Жалба
против тях пред началника на ОД на МВР - Пазарджик и Министъра на МВР. След
предоставената кръвна проба бе изготвена съдебно - химическа /токсикологична/
експертиза от ВМА гр. София, заключението
на, която е, че не се установява присъствие на наркотични
вещества. С оглед заключението, деянието не е квалифицирано като
административно нарушение, а било
образуваното бързо производство, впоследствие на 06.10.2017 г. преобразувано в
досъдебно производство по общия ред, което било
прекратено, с Постановление от 26.04.2018 г. на Районна прокуратура - гр. *****,
на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК със заключението, че деянието не съставлява престъпление.
Сочи се в исковата молба,
че в периода от проверката на ищеца с Дрегера до прекратяването на наказателното производство
изживял истински ад. Това ми се случвало за
първи път. Не бил имал такъв допир с полицията. Разбрал, че предвид обвинението по чл. 3436, ал. 3 НК го очаквало наказание лишаване от свобода от
една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Тъй като той
бил млад човек - на 27 години, студент в УНСС, една
присъда от съда би опетнила името му, опорочила авторитета му,
професионалното му развитие и би му сложила
черен печат в целия му живот, та дори и пред децата му за в бъдеще.
Твърди се, че предвид на
това, че бил обект на разследване по образуваното
наказателно производство, образувано на 27.09.2017 г. и бил много уплашен, чувствал постоянна
паника и притеснение, постоянно замислен, не можел да спи спокойно, не можел да се весели, избягвал приятели, близки и компанията му, ръцете му се потели, стомахът му се свивал, не можел да се храни нормално,
главата го боляла, сърцето го боцкало, бил
нервен, угрижен и посърнал, без жизнерадост. Случая постоянно му бил в главата. Влошило се
здравословното му и психическо състояние, което наложило на
19.02.2018 г. да отиде на преглед в Държавна
психиатрична болница - гр.Пазарджик, но тъй като състоянието му не се
подобрило, то за периода от 02.04.2018 г. до 12.04.2018
г. постъпил за лечение в ДПБ - гр.Пазарджик, където му била
поставена диагноза смесено тревожно- депресивно разстройство.
От свои приятели научил,че за случилото се, че бил шофирал
след употреба на наркотични вещества за него са чели и пишело в
Информационния бюлетин от 28.09.2017 г. на сайта на ОД на МВР - Пазарджик и в
електронния сайт на „Па Медия" въпреки, че имената ми били изписани с инициали „В.Б.", но от изписаното, че проверката е
извършена в гр.Р., че е на 27 г., че е от гр.Пазарджик, че
имам лек автомобил „***" - разбрали, че това съм аз. Обяснил, че към момента
тече разследване, че се чака експертиза, но бил наричан - дрогаджия. Негови познати и
приятели в гр.Р. и в гр.Пазарджик, на които бил вършил услуги и им помагал
през годините - започнали да се отдръпват от него. Отношението им се променило. По-късно, когато излязъл резултата от
експертизата и се прекратило воденото
срещу него наказателно производство - никой не писал за този факт.
Случилото се станало известно на широк кръг от хора, което довело до
промяна в отношението им към него. Случилото се, се отразило
много шокиращо и тежко на родителите му.
Твърди се, че бил израснал в гр.Р., където живеели и
родителите на ищеца. Там живеел и
той през п-голямата част от годината. Градът
бил малък и всичко се знаело. Живеел и в гр.П., където имал собствен апартамент и където е адресната му регистрирация.
Ищецът навежда твърдения,
че за периода от 27.09.2017 г. до 03.05.2018 г. -
влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство
от 26.04.2018 г. претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страх от повдигане на обвинение в
престъпление, което не бил извършил, срам и неудобство пред близки и приятели, във връзка с
воденото срещу него досъдебно производство, влошило се
здравословното му състояние, както и от обстоятелството, че бил
лишен от управлението на автомобила за този период - 7 месеца и близо 10 дни.
Отнемането на свидетелството му
за управление на МПС и свалянето на номерата на
автомобила му, допринесло още повече неудобства и зависимости за придвижването му, особено
до гр.София, където бил студент.
Уточнява, че когато взел от РП-гр.*****
заверен препис от Постановлението за прекратяване на наказателното производство
по Досъдебно производство вх.№ 1717/2017 г. по описа на РП-гр.***** и поискал да се
впише датата му на влизане в сила - служителката след консултация с прокурора
отказла да впише тази дата, а отбеляза, че към момента на получаването му от
адвоката ми 21.06.2018 г. - не е обжалвано. Цялото
наказателно производство от образуването на бързо производство вх. № 1717/2017
г. по описа на Прокурорска преписка по описа на РП - ***** - 27.09.2017 г. до
прекратяването му - 03.05.2018 г. /влизане в сила на Постановлението за
прекратяване на наказателното производство от 26.04.2018 г./ - продължо седем месеца и около десет дни, през което
време животът му бил кошмар.
За преживените от него,
описани по-горе страдания предявявам пред Районен съд - Пазарджик искова претенция на основание чл.7 от ЗОДОВ
/местна подсъдност/ по настоящ адрес на увредения, а именно: гр.Пазарджик,
ул."Победа" № 1 - за което ангажира доказателства по делото.
Оформен е петитум, съдът да
разгледа предявения иск и след като докаже
твърденията и претенциите си, да постанови решение, с което да осъди ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, със седалище и адрес: гр.София бул
"Витоша" № 2 - Съдебна палата, представлявана от Главния Прокурор С.Ц.,
на основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 2000 /две хиляди/ лева, в резултат на образувано на
27.09.2017 г., бързо производство Прокурорска преписка вх.№ № 1717/2017 г. по
описа на РП - гр.***** и № ЗМ 579/2017 г. по описа на РУ на МВР - гр.*****
против мен за престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК, прекратено с Постановление от
26.04.2018 г. на РП - гр.*****, в едно със законната лихва върху тази главница,
считано от 03.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
Моля, да ми присъдите направените по настоящото
делото съдебно - деловодни разноски.
Представят се писмени
доказателства: Писмо № 367 000-9265 по ЗМ 579/2017 г. по описа
на РУ на МВР гр. ***** от РУ на МВР - гр.***** до РП - гр.*****; Акт № 1771/02.10.2017 г. от 27.09.2017 г., издаден от РУ на МВР - гр.*****; Талон за медицинско изследване №
0397817 от 27.09.2017 г.; Протокол за медицинско изследване за употреба на
алкохол или друго упойващо средство от 27.09.2017 г.;Протокол за проверка на
лични вещи на лица и превозни средства от 27.09.2017 г.; Заповед за
задържане на лице рег.№ 367зз-227 от 27.09.2017 г., издаден от РУ на МВР - гр.*****; Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0367-000287 от 27.09.2017 г., издаден
от РУ на МВР - гр.*****; Протоколи за разпит на свидетел - 2 бр. на Ц.А.Б.
и В.В.К.; Постановление за провеждане на производство по
общия ред от 06.10.2017 г. по Прокурорска преписка № 1717/2017 г. по описа на
РП - гр.*****; Постановление от 29.11.2017 г. по Прокурорска преписка № 1717/2017 г. по
описа на РП - гр.*****; Искане от 26.01.2018 г. по Прокурорска преписка
№ 1717/2017 г. по описа на РП - гр.*****; Постановление от
26.01.2018 г. за удължаване на срока по Прокурорска преписка № 1717/2017 г. по
описа на РП - гр.*****; Съдебно - химическа /токсикологична/ експертиза
изх.№ И- 2524/10.03.2018 г. от ВМА гр. София; Мнение от 18.04.2018 г. от РУ на МВР - гр.*****; Постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.04.2018
г. от РП-гр.*****; Извадка от Информационния бюлетин от 28.09.2017
г. от сайта на ОД на МВР - гр.Пазарджик; Психиатрична и
психологична оценка от 19.02.2018 г., издадена от ДПБ - гр.Пазарджик; Епикриза ИЗ № 000199/12.04.2018 г., издадена от ДПБ - гр.Пазарджик; Удостоверение за настоящ адрес изх.№ 465/10.07.2018 г., издадено Община
Пазарджик; Писмо рег.№ 367000-4931/25.05.2018 г. от Началника на ОД на МВР - гр.Пазарджик; Пълномощно, ведно с Договор за правна защита и съдействие - и двете от
10.07.2018 г.; Вносна бележка за внесена ДТ - 10 лв. - чл.9а от ЗОДОВ.
В законоустановения
срок е постъпил писмен отговор с вх.№ 18751/13.08.2018г. на прокурор при РП Пазарджик, в
който се взема становище за неоснователност и недоказаност на исковата молба, а иска като завишен по размер.
Подадената искова молба от В.А.Б.
ЕГН:********** ***, чрез пълномощника му адв.М.П. -
ПАК срещу Прокуратурата на РБългария, като исковата
молба е по чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ за сумата от 2000 лв.
С направено на 21.11.2018г.
при условията на чл.214 ал.2 от ГПК се моли съдът да допусне увеличение на иска
от 2000 лв. до размер от 10000 лв.ведно със законната лихва считано от
03.05.2018 год.
Твърди се, че в тежест на
ищеца е да докаже по безспорен начин твърдените вреди, но към исковата молба не
са ангажирани от ищеца Б. никакви писмени доказателства, от които да се
установи наличието на претърпени неимуществени вреди като пряк резултат от
действията на Прокуратурата съгласно чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ. Не се прилага
медицинска документация и не се извличат каквито и да било преки и косвени
данни за съпричастност на Прокуратурата за твърдяното състояние на ищеца В.Б.
както и, че то се дължи на образуваното наказателно производство.
Сочи се, че приложеното към
исковата молба копие от Психиатрична психологична оценка издадена от д-р А. -
психиатър при ДПБ Пазарджик, в което е посочено Общо заключение: „Касае се за
27 годишен мъж без клинично значими нарушения в когнитивната и интелектуалната
сфера.Установяват се количествени нарушения на емоционалната сфера.Предвид
проведения преглед, изследване и наблюдение се установява Смесено тревожно депресивно
разстройство". - Оценката е с дата 19.02.2018 год. т.е 5 месеца след
образуването на БП№ 579/17 год. по описа на РУ на МВР ***** срещу ищеца В.Б..
Касае за изминал доста продължителен период от време и изложеното в
психиатричната оценка е само индиция за преживявания
на ищеца към 19.02.2018 год., но не и доказателство за подобни преживявания към
27.09.2017 год.
Изразява се становище, че
от твърденията на ищеца, че:„ В периода
от проверката ми с дрегера до прекратяване на
наказателното производство изживях истински ад. Не съм имал допир с
полицията....Влоши ми се здравословното психическо състояние, което наложи на
19.02.2018 год. да отида на преглед в Държавна психиатрична болница..“ и „.Претърпях неимуществени вреди изразяващи
се в страх от повдигане на обвинение в престъпление, което не съм извършил,
срам и неудобство пред близки и приятели,... влоши ми се здравословното
състояние и бях лишен от управление на МПС за тези 7 месеца и близо 10 дни
" не става ясно за какво точно действие се претендират неимуществени вреди
от Прокуратурата на Р България: Задържането му за 24 часа от РУ на МВР ***** или
че: „Отношението на полицаите в ареста към мен беше отвратително, тъй като ми
повтаряха и ме принуждаваха да си призная, но аз им отговорях,
че не съм употребявал наркотици.Дори впоследствие подадох жалба срещу тях пред
началника на ОД на МВР Пазарджик и Министъра на МВР „
Твърди се, че изложеното от
ищеца може да се направи извод, че претенциите му са насочени към служителите
на Министерството на вътрешните работи - МВР относно задържането му за 24 часа.
Не се сочи за кои обстоятелства следва според него да бъде отговорна
Прокуратурата на РБългария.Сам ищеца Б. посочва, че е
подал жалби до началника на ОД на МВР Пазарджик и Министъра на вътрешните
работи за това.
Твърди се в исковата молба,
че негови приятели - на ищеца В.Б., му казали,че за него са чели и пишело в
„.Информационен бюлетин от 28.09.2018 год. на сайта на ОД на МВР Пазарджик и в
електронния сайт на „Па медия", въпреки че имената ми са изписани с
инициали". В тази връзка е уточнено, че Прокуратурата на РБългария има представител, чрез който се осъществява
връзката с медиите, като има и официален сайт. Както посочва ищеца В.Б. горепосочените
данни са били посочени на сайта на ОД на МВР Пазарджик и „Па медия" за
което Прокуратурата не следва да отговаря по никакъв начин.
В исковата молба се
обяснява от ищеца, че срещу него е водено първоначално бързо производство
преобразувано в досъдебно производство № 1717/2017 год.по описа на РУ на МВР *****
/ всъщност това е номера на прокурорската преписка по описа на РП *****/, а
номера на бързото производство е ЗМ №579/17год. по описа на РУ на МВР *****,
като при проверка по системата УИС на Прокуратурата на Р България от РП *****
се установява, че в РП ***** на 28.09.2018 год. е заведена преписка вх. №1717/17
год. Същата е образувана по постъпило уведомително писмо от РУ на МВР ***** за
образувано Бързо производство ЗМ №579/2017 год. срещу В.А.Б. ЕГН: ********** ***
за извършено престъпление по чл.343 б ал.З от НК за това, че: На 27.09.2017
год.в гр.Р. обл.Пазарджишка на ул."Парка"
пред №1 управлява МПС *** *** с Рег.№ ***, негова собственост, след употреба на
упойващи вещества „кокаин и амфетамин"
установено по надлежния ред с Дрегер Дръг Чек 3000 с фабричен № ARJL 0133. В бързото
производство е приложен и АУАН № 0263358 съставен от Т.Н. М. на В.Б. за нарушение
по чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП.
Твърди се, че ищецът В.Б. не
е привличан в качеството на обвиняем и спрямо него не е взета мярка за
неотклонение.Спрямо същия е издадена Заповед за задържане по реда на ЗМВР от
27.09.2017г. на Началника на РУ на МВР *****
и с мнение на разследващия орган от 18.04.2018г. се предлага на наблюдаващия
прокурор досъдебното производство да се прекрати поради неналичие на алкохол и
наркотични вещества в кръвта на водача В.Б..
С постановление на РП *****
от 26.04.2018 год. наказателното производство по ЗМ ДП№579/17 год,, по описа на Ру на МВР ***** е прекратено при
условията на чл.243 ал.1 т.1 от НПК във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.Видно от
Обратната разписка за изпращане на постановлението на В.Б. същото е получено на
30.04.2018 год. в 14.30 часа.
Видно от посочените по-горе
данни е, че разследването срещу ищеца е приключило в най-кратки срокове - от
образуването на наказателното производство- 27.09.2018 год. до прекратяване на
делото са изтекли 7 месеца, т.е разумен срок за извършване на разследване.
Досъдебното производство е
продължило до този момент - 26.04.2018 год.,поради продължителното време на
изготвяне заключението на Съдебно- химическата /токсикологическа
експертиза/ по БП№ 579/17 год. от ВМИ София - същата е изведена с Изх.№ 2524
/16.03.2018 год. и изпратенана РУ на МВР *****, а ищецът
не е представил доказателства към исковата си молба за това кога
Постановлението за прекратяване по преписка вх.№17171/17год. по описа на РП *****
от 26.04.2018 год. е стабилизирано.
Задължителната съдебна
практика в т.4 от TP №3/2005 год. на ОСГК на ВКС като начален момент за
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните
органи при настоящата хипотеза посочва момента на стабилизиране на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.Посочената дата
от страна на ищеца - 03.05.2018 год.. не е документално обоснована. От обратната разписка до ищеца Б. е видно, че е получил
Постановлението на РП ***** на 30.04.2018 год. в 14.30 часа.
Поставя се и въпроса
доколко ищеца В.Б. би могъл да обжалва постановлението на прокурора за
прекратяване, след като не е привличан в качеството на обвиняем, а нормата на
чл.243 ал.4 от НПК изрично посочва лицата на които се изпраща препис от
постановлението и съответно същите лица могат да го обжалват пред Съда
'"Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство
се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници като същите
могат да го обжалват в 7 дневен срок пред съда от получаване на преписа"
Твърди се, че факта, че
наказателното производство е започнало като бързо такова по реда на чл.356 от НПК и при изричната разпоредба на чл.356 ал.4 от НПК, би могло и при
съобразяване с разпоредбата на чл.361 от НПК да се приеме, че копие от
постановлението за прекратяване на досъдебнотто
производство следва да се изпрати на В.Б..В този смисъл получаването на
обратната разписка ведно с Постановлението за прекратяване на 30.04.2018
год.стабилизира същото при изтичане на 7 дневния срок за обжалване пред съда -
т.е на 08.05.2018 год.а не от 03.05.2018 год. както се твърди в исковата молба,
тъй като седемдневния срок от връчването изтича на 07.05.2018 год., а същият е
бил неприсъствен.
В случая ищеца не е
привличан в качеството на обвиняем по реда на чл.219 ал.1 от НПК и спрямо него
не е взета мярка за процесуална принуда.т.е може да се счете, че същия не е
имал „обвинение в извършено престъпление" по смисъла на чл.2 ал.1 т.З пр.1
от ЗОДОВ.
Изразява се становище, че размерът
на претендираните неимуществени вреди от 10000лв. е
прекомерно завишен и не съответства, както с принципа, заложен в чл. 52 от ЗЗД,
така и с установената съдебна практика на българските съдилища и на Европейския
съд по правата на човека в Страсбург. При определяне размера на обезщетение за
неимуществени вреди съдът съобразява негативните последствия върху личността и
психиката на лицето срещу което е упражнена наказателната репресия както и
отражението на същата върху приятелския кръг и семейната среда. Взема се
предвид и колко време е продължило наказателното производство и какви
ограничения са били наложени на лицето.
В случая вследствие
евентуални действия на Прокуратурата на РБългария
ищеца В.Б. не е понесъл никакви ограничения както в правата му, така и в
правото му на свободно придвижване и личен живот, тъй като спрямо него не е
повдигано обвинение и не му е налагана мярка за процесуална принуда.
В случаите на причинени
неимуществени вреди по чл.2 ал.1 от ЗОДОВ от значение е как обвинението за
извършено престъпление се е отразило върху здравето,личния живот, чувствата и
достойнството на увредения. В конкретния случай не е повдигано обвинение на
ищеца и ако изобщо има някакви причинени вреди, то те не са от действия на
Прокуратурата на Р България, а от други държавни органи, които сам ищеца е
посочил в исковата си молба.
Наличието на действително претърпени
вреди е елемент от фактическия състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, а
ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и
непосредствена последица от образуваното бързо производство.Ищецът твърди, че
от воденото наказателно прозиводство спрямо него е
претърпял отрицателни последици в емоционален, социален и здравословен план,
като не представя доказателства за подобни вреди и се е задоволил само да
представи Психологическа оценка от ДПБ Пазарджик и то с дата 19.02.2018 год. - 5
месеца след евентуалните му преживявания.
Твърди се, че претенцията на ищеца в размер на
10000 лв. е изключително завишена и не съответства на претендираните
вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по
аналогични случаи / включително и тази на ЕСПЧ/.Така например при използване на
само един икономически обективен критерии - официални данни на НСИ за среден
годишен доход на лице към 2017 год. този доход е 5586 лв. т.е ищецът В.Б.
претендира обезщетение равняващо се на повече от едногодишен доход на лице за
страната към този период, който размер е в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ и не съответства на принципа
за справедливост заложен в чл.52 от ЗЗД.
Изложените обстятелства в исковата молба на В.Б. не сочат на
необичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство. В случая
следва да се има предвид, че липсва каквато и да било принуда от страна на
прокурорските органи - мерки за процесуална принуда не са налагани, не са
изпращани призовки от страна на разследващите органи и прокуратурата и др.
Задържането на ищеца В.Б. е
със Заповед по реда на ЗМВР за 24 часа и е извършено от органите на МВР.
Принудителната
административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС, също е извършено по реда на ЗДВП от органите на МВР и в случая
Прокуратурата на РБългария не е отговорна за
приложението на тази мярка. Бързото производство е започнато от РУ на МВР *****
по реда на чл.356 от НПК, а не е образувано с постановление от прокурор от РП *****.
Сочи се, че направеното
искане от ищеца за присъждане на разноски по делото, като тази претенция е само
формулирана без представяне на никакви доказателства и без посочване на размер
в исковата молба. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради
което възнаграждението за адвокатски хонорар не следва да се присъжда при
отхвърляне на иска или да превишава минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В съдебно заседание, ищеца редовно призован се
явява лично и с пълномощник адв.П.. Страната, чрез процесуалния и представител правят на
21.11.2018г. при условията на чл.214 ал.2 от ГПК искане за увеличение на иска от 2000 лв. до размер от
10000 лв.ведно със законната лихва считано от 03.05.2018 год., което искане съдът е уважил с протоколно
определение от същата дата. Поддържат иска и молят съда да
го уважи изцяло.
Ответникът – П.Н.Р.Б., редовно призован, се
представлява от прокурор ПЕТРОВА-РП-ПАЗАРДЖИК.
Процесуалния представител на ответника моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
От
представените и приети като доказателства по делото
и неоспорени от страните документи, които съдът обсъди в тяхната цялост и поотделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно по делото е, че при проверка по системата
УИС на Прокуратурата на Р България от РП ***** се установява, че в РП ***** на
28.09.2018 год. е заведена преписка вх. №1717/17 год. Същата е образувана по
постъпило уведомително писмо от РУ на МВР ***** за образувано Бързо производство
ЗМ №579/2017 год. срещу В.А.Б., ЕГН: ********** *** за извършено престъпление
по чл.343 б ал.З от НК за това, че: На 27.09.2017 год.в гр.Р. обл.Пазарджишка на ул."Парка" пред №1 управлява
МПС *** *** с Рег.№ ***, негова собственост, след употреба на упойващи вещества
„кокаин и амфетамин" установено по надлежния ред
с Дрегер Дръг Чек 3000 с
фабричен № ARJL 0133. В бързото производство е приложен и АУАН № 0263358
съставен от Т.Н. М. на В.Б. за нарушение по чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП, като ищецът В.Б. не е привличан в
качеството на обвиняем и спрямо него не е взета мярка за неотклонение.Спрямо
същия е издадена Заповед за задържане по реда на ЗМВР от 27.09.2017г. на Началника на РУ на МВР ***** и с мнение на
разследващия орган от 18.04.2018г. се предлага на наблюдаващия прокурор
досъдебното производство да се прекрати поради неналичие на алкохол и
наркотични вещества в кръвта на водача В.Б..
Задържането на ищеца ,след
извършената на 27.09.2017г. проверка е със
Заповед по реда на ЗМВР за 24 часа и е извършено от органите на МВР.
Принудителната административна мярка - временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС, също е извършено по реда на
ЗДВП от органите на МВР. Бързото производство е започнато от РУ на МВР ***** по
реда на чл.356 от НПК, а не е образувано с постановление от прокурор от РП *****.
С постановление на РП ***** от 26.04.2018 год.
наказателното производство по ЗМ ДП№579/17 год,, по
описа на Ру на МВР ***** е прекратено при условията на чл.243 ал.1 т.1 от НПК
във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.Видно от Обратната разписка за изпращане на
постановлението на В.Б. същото е получено на 30.04.2018 год. в 14.30 часа.
Видно от посочените по-горе данни е, че
разследването срещу ищеца е приключило в кратки срокове - от образуването на наказателното
производство- 27.09.2018 год. до прекратяване на делото са изтекли 7 месеца,
т.е разумен срок за извършване на разследване.
Досъдебното производство е продължило до този
момент - 26.04.2018 год.,поради продължителното време на изготвяне заключението
на Съдебно- химическата /токсикологическа експертиза/
по БП№ 579/17 год. от ВМИ София - същата е изведена с Изх.№ 2524 /16.03.2018
год. и изпратенана РУ на МВР *****, а ищецът не е
представил доказателства към исковата си молба за това кога Постановлението за
прекратяване по преписка вх.№17171/17год. по описа на РП ***** от 26.04.2018
год. е стабилизирано.
Приложеното към
исковата молба копие от Психиатрична психологична оценка издадена от д-р А. -
психиатър при ДПБ Пазарджик, изготвено
в следствие проведено на ищеца лечение в ДПБ Пазарджик за периода от 02.04.2018
г. до 12.04.2018 г., предвид споделените от него състояния на „уплашен,
чувствал постоянна паника и притеснение, постоянно замислен, не можел да спи
спокойно, не можел да се весели, избягвал приятели, близки и компанията му,
ръцете му се потели, стомахът му се свивал, не можел да се храни нормално,
главата го боляла, сърцето го боцкало, бил нервен, угрижен и посърнал, без
жизнерадост“ му е поставена диагноза смесено тревожно- депресивно разстройство:Общото заключение е,че се „Касае за 27 годишен мъж без клинично значими
нарушения в когнитивната и интелектуалната сфера.Установяват се количествени
нарушения на емоционалната сфера.Предвид проведения преглед, изследване и
наблюдение се установява Смесено тревожно депресивно разстройство". -
Оценката е с дата 19.02.2018 год. т.е 5 месеца след образуването на БП№ 579/17
год. по описа на РУ на МВР ***** срещу ищеца. Касае за изминал доста
продължителен период от време и изложеното в психиатричната оценка е за
преживявания на ищеца към 19.02.2018 год., но не и доказателство за сочените
преживявания към дата 27.09.2017 год.
От заключението на приетата
по делото СПЕ се установява, че по след инцидента В.Б. изпаднал в състояние на
стрес с изразена тревожност и богата невротична симптоматика - подтиснат, с
депресивни мисли, не може да спи. събужда се посред нощ. гади му се сутрин.
Многократното преработване на събитието засилвало цялата симптоматика. У В. се
наблюдават симптоми на повишена |тревожност, изразяваща се в преживяване на
несигурност за бъдещето, хиподепресивно наезроение. склонност към изолация и дистанциране. Всичко
това на фона на повишена възбудимост на вегетативната нервна система, изразена
в безсъние.
Психологичната му реакция,
вследствие стресогенното събитие се проявява с
разнообразни негативни емоции и мисловни преработки като повишено чувство за
напрежение, тревожност, безпокойство, страх от неизвестни бъдещи такива
събития, потиснато настроение, влошено самочувствие, малоценностни
изживявания, чувство на изолираност.
Към момента на изготвяне на
експертизата при В.Б. не са налице сензитивни
интерпретации, предизвикващи психологичен дискомфорт.
Психолог К. дава
заключение, че В.Б. е в добро физическо и психично състояние, ориентиран за
време, място и собствена личност. Правилно възприема цветове, форми и предмети.
Интелект, внимание и памет отговарящи на възрастта и средата в която живее.
Правилен мисловен процес по темп. структура и съдържание. Адекватни социални
оценки, социализиран. Възприятно - представката и
мисловно - речевата му дейност са съответни за възрастта. Емоционално стабилен,
общият емоционален фон на преживяванията е нормален. Не се долавят характерови и личностови
особености. В.Б. притежава интравертна личностова структура, която се характеризира със склонност
към самонаблюдение и самоанализ. В общуването е резервиран и дистанциран. Той е
склонен предварително да обмисля нещата, недоверчив е към импулсите на момента.
Такива хора обичат да са сами и да не са център на внимание. Не обича възбудата
и силните преживявания, приема нещата от всекидневието твърде сериозно и се
стреми към порядък. Контролира чувствата си. рядко се държи агресивно и не се
ядосва лесно. Надежден е в поведението си. дълго може да се концентрира върху
едно нещо. Нивото на невротизъм го характеризира като
човек с емоционална стабилност и готов да се бори за своите интереси.
Установено от проведеното
изследване, че ищеца е с нормално индивидуално психическо развитие и интелект.
Той не преследва непосредственото удовлетворяване на своите интереси. Има добро
ниво на самоконтрол. Не се опитва да се справи с конфликта, а се оттегля като
субект от ситуацията. Отбягването може да бъде под формата на дипломатично
отдръпване от проблема, на отлагане на проблема до настъпване на по-добро време
или просто на отдръпване от ситуация, съдържаща заплаха. Чрез сътрудничество
той се опитва да удовлетвори интересите и на двете страни. Това е изцяло
ефективен начин за разрешаване на конфликти.
По думи на подекспертпия след инцидента у него се наблюдават симптоми
на повишена тревожност, изразяваща се, в преживяване на несигурност за
бъдещето, хииодепрееивно настроение, склонност към
изолация и дистанциране. Всичко това на фона на повишена възбудимост на
вегетативната нервна система, изразена в безсъние.
Психологичната му реакция, вследствие
стресогенното събитие се проявява с разнообразни
негативни емоции и мисловни преработки като повишено чувство за напрежение,
тревожност, безпокойство, страх от неизвестни бъдещи такива събития, потиснато
настроение, влошено самочувствие, малоценностни
изживявания, чувство на изолираност.
Към момента на изготвяне на
експертизата при В.Б. не са налице сензитивни
интерпретации, предизвикващи психологичен дискомфорт.
От проведените тестови
изследвания става ясно, че подекспртния не се намира
в състояние на депресия и тревожност. Не се установяват нарушения в
интелектуалната сфера, мислене, възприятия, представи, памет и интелект - в
норма. По време на прегледа се намира в ЕКВИВАЛЕНТ НА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ.
От заключението на приетата
по делото съдебно психиатрична експертиза се установява, че от клинико - психиатрично
изследване, проведеното интервю от В.Б. и М.*****, Медицинската документация и
материалите по Досъдебното производство, Районен и Административен съд Пазарджик
става ясно, че при В.Б. може да бъде обсъждано следното:
Към момента на изследване и
данните от психиатричното интервю на В. се установява психично разстройство Налудно разстройство (Персекуторна
параноя). Тревожно- депресивното разстройство е синдром, вътре в Налудното разстройство. Липсват обективни данни за актуална
злоупотреба на алкохол и Психоактивни вещества.
Налудното разстройство (параноя, параноидно състояние, Късна парафрения,)
според МКБ (международна класификация на болестите) 10 ревизия, е разстройство,
което се характеризира с развитието било на единична налудност,
било на множество взаимно свързани налудности, които
обикновено са трайни и понякога пожизнени. Съдържанието на налудността
или налудностите е много разнообразно. Ясните и
трайни слухови халюцинации (гласове), шизофрениите симптоми, като налудности за въздействие и изразено притъпяване на афекта,
както и сигурните данни за мозъчно заболяване, са несъвместими с тази диагноза.
Все пак наличието на редки и преходни слухови халюцинации, особено при
възрастни пациенти, не изключва тази диагноза, при условие, че не са типично
шизофрении и представляват само малка част от цялостната клинична картина.
В хода на изследване на
историята на живота преморбидната (предболестна личност) и интервюто с В.Б. се установява, че:
Поведението на Б. може да
се опише като състояние, отразяващо неадекватно ситуацията, в която е бил
поставен и към настоящия момент. Той е със компрометирана способност правилно
да отразява обективната действителност, със склонност да хиперболизира и
изопачава случилото с него на 27. 09. 2017г. и последвалите събития след това.
И понастоящем е на лице Тревожно- депресивно разстройство, клинично проявено
след стрес- преципитатор, проверка за прием на
алкохол и наркотични вещества на 27. 09. 2017 г. Тази рубрика се използва,
когато симптомите на тревожност и депресия се срещата едновременно, но никой
един не е толкова интензивен, че сам да оправдае поставянето на диагноза. При В.
е налична и диагноза Налудно разстройство персекуторен тип, а Тревожно- депресивно разстройство е
синдром, вътре в болестта, слабо проявено след 2015 г, след стрес преципитатор (отключващ ) разрушени взаимоотношения с баща
му. Следва ескалация на тревожността и деперсивитета
след нов стрес преципитатор на 27. 09. 2017 г. и е в
пряка връзка с преживяното, поддържано и до този момент. С бурен афект, с
детайли и подробности, както и търсенето на своите права, за да защити
личността си, той нескончаемо е ангажиран емоционално, мисловно и поведенчески,
ангажирайки множество институции за устояване на „...това, което съм, а не
това, което съм в ситуацията в която съм поставен...."
Подчертава се от експерта,
че, че във всички случаи при ТРЕВОЖНО-
ДЕПРЕСИВНОТО РАЗСТРОЙСТВО
НА ФОНА НА АКЦЕНТУИРАНА ЛИЧНОСТНА АКЦЕНТУАЦИЯ (ПОВЕДЕНИЕ В ПАРАНОИДНО-
ПЕРСЕКУТОРЕН стил целенасочено поведение за защита и възстновяване
на собствените си права) СЕ ЗАПАЗВА ЯДРОТО НАЛИЧНОСТТА И ПОСТЪПКИТЕ НА ЛИЦЕТО И
МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗВЕДЕНИ ОТ НЕГОВОТО МИСЛЕНЕ, ВЪЗПИТАНИЕ И ПОВЕДЕНИЕ, ВЪН ОТ
АКТУАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ.
ПАРАНОЯ: (PARANOIA) ( от
гр. Para и noos, nus- ум разум): буквално отвъд разума)противоразум,
т. е. умопобърканост: сложна психоза, схващана от повечето автори като
психогенна ( разстройства на психичната дейност предизвикана от остра или
хронична психотравма или невроза) *****- световно
известни психиатри доказват чрез проследяване на болните, че Paranoia vera при
голяма част от пациентите еволюира като шизофрения. Параноята се характеризира
като стройно изградена налудна система, за
преследване, отношение, унищожение, откривателство,
реформаторство и ревност, както и с любовно и религиозно и кверулантно
състояние, при запазена емоционалност и липса на халюцинации.
При В. през фазата на паноидно- сензитивна личностна акцентуация след 18 годишната му възраст, на фона на
тревожно- депресивен терен, датиращ от тогава, отключени от стрес преципитатор конфликт и влошени отношения с баща си през
2015 г, се разгръща стройна налудна система за
отношение, унижаване, преследване, контрол с цел опозоряване. Още тогава
започва да се съмнява, че е преследван. След датата 27.09.2017г. и след
преживян нов психоемоционален стрес, интерпретирайки
и това като част от план за преследването му - Проверка от служители на
Полиция, съставен ААН, 24- часово задържане, разпит, образуване на БП и ДП
описани многократно в доказателствената част на
експертизата, водеща е наличната тревожно- депресивна симптоматика, (...Бях
много уплашен, чувствах постоянна паника и притеснение, постоянно замислен, не
можех да спя спокойно, не можех да се веселя, избягвах приятели, близки и
компанията ми, ръцете ми се потяха, стомахът ми се свиваше, бях нервен, угрижен
и посърнал, без жизнерадост.). Това е причината да бъде лекуван амбулаторно и
стационарно с психотерапия през периода 02.04.2018г. до 12.04.2018г. –ИЗ №
000199/2018г. Дехоспитализиран е с Диагноза: Смесено
тревожно- депресивно разстройство.
Установеное, че у ответника бавно,
подмолно и незабележимо, су разгръща кверулантна активност, изразяваща се в поведение, доказващо
неговата невинност и неоправдано отнемане свидетелството за правоуправление на
МПС. От тогава стенично (със силен емоционален заряд)
отстоява и търси възмездие за това, че са го опозорили, наричали го дрогаджия. „Аз съм млад човек, на 27 години , студент в
УНСС и една присъда от съда, опорочава авторитета ми, професионалното ми
развитие и ми слага черен печат в целия ми живот, та дори и пред децата ми в
бъдеще. Бях обект на разследване, образувано на 27. 09. 2017 г. и бях много
уплашен...Затворих се в себе си. Не излизах. Имах гадения
около два месеца след случката. Имах проблем със съня. Не ми бяха достатъчни 5-
6 часа на ден. Събуждах се уморен. Даже няколко пъти повръщах след сън....Аз
никога не съм взимал наркотици, а да покаже това...Пред всички мои приятели бях
унижен, някои ме гледаха с насмешка, че съм арестуван за такова нещо...Някои
спряха да ми се обаждат. По моя преценка ме мислеха за наркоман. Баща ми също
се съмняваше, че съм взимал нещо.... дори и като видя резултата от
кръвта...Затворих се вкъщи и не исках да излизам...Четох в Интернет, че този
тест не се използва от 2016 г.. Ходех из града с резултатите си от теста, за да
ги показвам. Някои ме мислеха за наркоман, други за глупак. Имах притеснение,
че самият полицай може да ми направи нещо. Януари месец се усъмних, че има
проблем в кръвната проба и започнах да звъня на дознателя
да питам кога ще излезе резултата от пробата. От септември 2017 г- до Януари
2018 г. са доста месеци. Стоях си вкъщи и чаках. Февруари. 18. г. пак звънях-
не беше готова... Не ми се излизаше, бях унижен пред всички "
Твърди се от експерта, че по
правило параноята започва в зряла възраст, като по- уязвими са акцентуирани, психопатни (
личностно разстройство от параноидния кръг), най-
често от сензитивния или тимопатния
кръг (тревожни, мнителни, подозрителни личности). Възможно е заболяването да не
се отрази на трудовата дейност на болния и той да запази съответно поведение в
определено социално обкръжение. В същото време парнойно
болният проявява едностранно насочена хипербулия за
утвърждаване на своите налудни идеи. В.Б. на фона на
прекъснат социален живот, разрушени приятелства и семейни взаимоотношения, води
борба, за да докаже своята невинност и в същото време ангажира всички достъпни
институции за утварждаване на своите права.
Разстройството се развива
бавно, подмолно и незабележимо. Личността на паранойния
се характеризира с инфантилна (слабо развита) психика, свръхмерна
зависимост на съжденията от чувствата и потребностите. Тези личности са със
живо въображение- проблемите на ежедневието свръхмерно
се запълват и засилват от собствени измислици. Б. е ангажиран с идеята, че е
следен, телефонът му се подслушва. Започва да се съмнява и в майка му, че е
въвлечена в преследващата го организация. Всички са му врагове. Изоставен е от
хората и непрекъснато носи тестовете от изследване за алкохол и наркотици, за
да докаже, че е опозорен. Разочарован е, че „никой не писа по сайтовете, че съм
невинен..." Държи телефона си този на майка си в друга стая, за да не бъде
следен. Той е затворен в себе си, с болезнено развито достойнство. Лесно влиза
в противоречие с жизнените изисквания и с различните трудни положения в борбата
за съществуване.
От обективните резултати от
проучване на случая може да се твърди, че са налични обективни данни за
преживявания на неприятни, депресивни, обременяващи събития отличен характер,
разрив на значима връзка с приятелка, раздяла с приятели. Живее в стресогенна семейна среда от 2015 г., от когато е в
непрекъснат конфликт с баща си, „Който също е част от преследващите
го...."
При параноята у Б. е налице
налудно миросъзерцание- то е центърът около който се
завърта целият му живот. През голяма част от времето преживяванията му са
пасивни, които се ограничават с налудното
интерпретиране на поведението на „другите" „....По моя преценка ме мислеха
за наркоман.... Баща ми също се съмняваше....Съмнявах се, че дори полицаят ще
ми направи нещо...."., без пробив на преживяването в поведението. Налудната идея при В. е монотематична.
В. го следят. Първоначално той не създава никакво впечатление за заболяване,
поради подреденото поведение и адекватния контакт с външния свят. На фона на
добре развитата му интелигентност неговите мисли създават впечатление за
оригиналност и той може да се справя с живота. Напоритостта
му го стимулира да учи и работи, а околните с готовност му се подчиняват до
момента, в който неизбежно настъпва срив, поради откъсването му от реалността.
Аутистично самовглъбен,
след 27.09.17г. В.Б. се самоизолира от околния свят
като единственото, с което е ангажиран да върши е да доказва незаслужено
понесени неимуществени вреди. Понастоящем е убеден, че и случилото са на
27.09.17г. е част от план за проследяване с цел компрометиране, опорочаване,
унижение, опозоряване и преследване. Следва разрушаване на значими интерперсонални връзки и прекъснат социален живот. В личностов план също има болестна промяна. През последните
две сесии В. успява да вземе само два изпита.
Параноята като особен
вариант на шизофренно разстройство е с хронично
протичане. На много по- късен етап от еволюцията на разстройството се наблюдава
аутистично поведение, паралогично
мислене с неологизми, символност и резоньорство, Може
да се стигне до занемаряване на хигиената и външния вид, а мисленето да
еволюира към разскъсаност, симптоми типични за шизофренно разстройство, каквито не се констатират при В..
Психичните проблеми, на В.Б.
достигат диагностичен праг за психоза Параноя (качествено променено)
продължително разстройство на съзнанието, към настоящия момент. Връзката между В.
и средата е непълноценна и болестно променена.
По категоричен начин може
да се каже, че давността на психичното разстройство у В.Б. датира от около
четири години, провокирано и еволюирало до Налудно
разстройство, след понесени множество психоемоционални
стресове. Тревожно- депресивното разстройство при В. е синдром в рамките на
Параноята, която пък е специфична предпоставка за отклоняване и преувеличаване.
Преминали през филтъра на емоциите, лошата приспособимост към екстремни
житейски събития, факти и обстоятелства от него са отклонени и преувеличени.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
От клинико
- психиатрично изследване, проведеното интервю от В.Б. и М.*****, и след като запознаването
с медицинската документация и материалите по Досъдебното производство, Районен
и Административен съд Пазарджик става ясно, че на фона на сензитивно-
параноидна личностна акцентуация,
тревожно- депресивното разстройство датира от години преди инцидента 27. 09.
2017 г, дата, която прави проявените симптоми видими и обективизирани,
като бавно, подмолно и постепенно се разгръща Параноя, достигаща диагностичен
праг за поставяне на диагноза Налудно разстройство персекуторен тип към настоящия момент.
Налични са обективни данни
за негативни преживявания като последица от други неприятни депресивни,
обременяващи събития, от личен. Прерастването на тревожно- депресвното разстройство в Налудно
разстройство/ Праноя/ отговорите на ищеца при
психиатричното обследване носят характер на отклоняване и преувеличаване.
За да
се достигне до безспорният извод в настоящият случай, че на ищеца са причинени
неимуществени вреди, в какво се изразяват вредите, налице ли е причинно-следствена връзка между вредите и деянието
и дължи ли ответника обезщетение и в
какъв размер.
За установяване на спорните обстоятелства са
събрани в хода на исковото производство писмени доказателства – Писмо № 367 000-9265 по ЗМ 579/2017 г. по описа
на РУ на МВР гр. ***** от РУ на МВР - гр.***** до РП - гр.*****; Акт №
1771/02.10.2017 г. от 27.09.2017 г., издаден от РУ на МВР - гр.*****; Талон за медицинско изследване № 0397817 от
27.09.2017 г.; Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или
друго упойващо средство от 27.09.2017 г.;Протокол за проверка на лични вещи на
лица и превозни средства от 27.09.2017 г.; Заповед за задържане на лице рег.№
367зз-227 от 27.09.2017 г., издаден от РУ на МВР - гр.*****; Заповед за
прилагане на ПАМ № 17-0367-000287 от 27.09.2017 г., издаден от РУ на МВР - гр.*****;
Протоколи за разпит на свидетел - 2 бр. на Ц.А.Б. и В.В.К.;
Постановление за провеждане на производство по общия ред от 06.10.2017 г. по
Прокурорска преписка № 1717/2017 г. по описа на РП - гр.*****; Постановление от
29.11.2017 г. по Прокурорска преписка № 1717/2017 г. по описа на РП - гр.*****;
Искане от 26.01.2018 г. по Прокурорска преписка № 1717/2017 г. по описа на РП -
гр.*****; Постановление от 26.01.2018 г. за удължаване на срока по Прокурорска
преписка № 1717/2017 г. по описа на РП - гр.*****; Съдебно - химическа
/токсикологична/ експертиза изх.№ И- 2524/10.03.2018 г. от ВМА гр. София; Мнение от 18.04.2018 г. от РУ на МВР - гр.*****;
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.04.2018 г. от
РП-гр.*****; Извадка от Информационния бюлетин от 28.09.2017 г. от сайта на ОД
на МВР - гр.Пазарджик; Психиатрична и психологична оценка от 19.02.2018 г.,
издадена от ДПБ - гр.Пазарджик; Епикриза ИЗ №
000199/12.04.2018 г., издадена от ДПБ - гр.Пазарджик; Удостоверение за настоящ
адрес изх.№ 465/10.07.2018 г., издадено Община Пазарджик; Писмо рег.№
367000-4931/25.05.2018 г. от Началника на ОД на МВР - гр.Пазарджик; Пълномощно,
ведно с Договор за правна защита и съдействие - и двете от 10.07.2018 г.;
Вносна бележка за внесена ДТ - 10 лв. - чл.9а от ЗОДОВ.
За да се реализира
отговорността по ЗОДОВ е необходимо едновременно да са налични предвидените за
това предпоставки: Да е извършено съответното незаконосъобразно действие от
страна на държавния орган, в случая Прокуратурата, да е причинено увреждане и
то да не е по изключителната вина на ищеца; както и вредите да са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
От събраните по делото
множество писмени и гласни доказателства, съдът стигна до безспорния
извод,че настоящия случай не са налице
посочените предпоставки.
По делото еустановено, че в Районна прокуратура ***** на
28.09.2017 год. е заведена преписка вх.№1717/17 год.Същата
е била образувана по постъпило уведомително писмо от РУ на МВР ***** за
образувано Бързо производство ЗМ№579/2017 год. срещу В.А.Б., ЕГН:********** ***
за извършено престъпление по чл.343б ал.З от НК за това, че: На 27.09.2017
год.в гр.Р. обл.Пазарджишка на ул."Парка"
пред №1 управлява МПС *** *** с Рег,№ ***, негова
собственост, след употреба на упойващи вещества „кокаин и амфетамин"
установено по надлежния ред с Дрегер Дръг Чек 3000 с фабричен № ARJL 0133.
В бързото производство е
приложен и съставен от служителя на РУ на МВР ***** Т. М. АУАН № 0263358 на В.Б.
за нарушение по чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП. Спрямо ищеца е била издадена Заповед за
задържане по реда на ЗМВР от 27.09.2017 год. на Началника на РУ на МВР *****.Ищецът
не е привличан в качеството на обвиняем и спрямо него не е взета мярка за
неотклонение.
С мнение на разследващия
орган от 18.04.2018 год.се предлага на наблюдаващия прокурор досъдебното
производство да се прекрати поради неналичие на алкохол и наркотични вещества в
кръвта на водача В.Б.-ищез в настоящото производство.
С постановление на РП *****
от 26.04.2018 год. наказателното производство по ЗМ ДП№579/17 год. по описа на
РУ на МВР ***** е прекратено при условията на чл.243 ал.1 т.1 от НПК във връзка
с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.Видно от Обратната разписка за изпращане на
постановлението на В.Б. същото е получено на 30.04.2018 год. в 14.30 часа.
От посочените по-горе данни
се установява, че разследването срещу ищеца В е приключило в кратки срокове от 27.09.2017год. /датата на извършена проверка/ до
прекратяване на делото са изминали 7 месеца, т.е разумен срок за извършване на
разследване. След постановяване на разследване по общия ред по бързото
производство, досъдебното производство е продължило до 26.04.2018 год., не
поради бездействие на разследващите органи и Прокуратурата, а поради
продължителното време на изготвяне заключението на Съдебно- химическата /токсикологическа експертиза/ по БП№ 579/17 год. от ВМИ
София - същата е изведена с Изх.№ 2524 /16.03.2018 год. и изпратена на РУ на
МВР *****.
В тежест на всяка една
страна в исковото производство е да представи доказателства, установяващи
истинността на твърденията и фактите, които са в нейна полза и биха били
достатъчни за формиране убеждение на съда за основателността на предявеният
иск.
До приключване на
гражданско дело №2810/18 год. ищецът не представя доказателства за това кога
Постановлението за прекратяване по преписка вх.№1717/17год. по описа на РП *****
от 26.04.2018 год. е стабилизирано.
Задължителната съдебна практика в т.4 от
TP №3/2005 год. на ОСГК на
ВКС като начален момент за отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитните органи при настоящата хипотеза посочва момента на
стабилизиране на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Установено е от обратната
разписка, приета като доказателство по делото, че ищеца е получил
Постановлението на 30.04.2018 год. в 14.30 часа. и същия не оспори в хода на
гражданското дело подписа си.
Конкретните и безспорно
доказани факти от значение за установяване основателността на предявеният иск
по настоящото гражданско дело се съдържат на първо място в проведеното наказателно
производство и са следните: Бързо производство №367 ЗМ579/17 год. е започнато
по реда на чл.356 ал.2 от НПК срещу В.Б. за престъпление по чл.343 б ал.З от НК
от РУ на МВР *****, а не е образувано с постановление на РП *****.Същото е
започнало при условията на законен повод- проверка на водача на МПС и
достатъчно данни - показване употреба на наркотични вещества при извършения
тест. Ищецът не е привличан в качеството на обвиняем като не му е повдигано и
предявено обвинение за извършено престъпление по чл.343 б ал.З от НК.
Освен това прокуратурата на
Р България не е давала чрез говорителя си и по никакъв друг начин, никаква
информация пред никоя медия, която да е станала публично достояние. Самият ищец
твърди в Исковата си молба, че: „Приятели ми казаха, че съм шофирал след
употреба на наркотични вещества за мен са чели и пише в Информационния бюлетин
и в електронния сайт "Па медия" въпреки, че имената ми са изписани с инициали
В.Б., който факт по никакъв начин не съдържа твърдения, че от страна на ответната
Прокуратура е изнесена някаква информация.
Следва да се отбележи, че веднага
след изготвяне на токсикологичната експертиза/ която е продължила по-дълго във
времето и не е по вина на Прокуратурата на Р България/ РП ***** е прекратила с
постановление наказателното производство.
От изслушването на
назначената Съдебно-психиатричната експертиза в съдебно заседания на 26.06.2019
год.изготвена от вещото лице д-р Т.Щ. безспорно се установи,че ищецът има
тревожно-депресивно разстройство от години преди инцидента на 27.09.2017 год. В
констативно съобразителната част на експертизата вещото лице давастановище, че промяната у изследваният започнала много
отдавна-от около четири години /2015 г/, отключена от влошаване на отношенията
между ищеца и баща му.
Вещото лице е описала също,
че „Към момента на изследването и данните от психиатричното интервю на В. се
установява психично разстройство Налудно
разстройство/Персеку торна параноя/. Тревожно
депресивното разстройство е синдром вътре в налудното
разстройство.Липсват обективни данни за актуална злоупотреба на алкохол и
психоактивни вещества.Налудното разстройство
/параноя, параноидно състояние, късна парафрения/ според МКБ е разстройство, което се
характеризира с развитието било на единична налудост,
било на множество взаимно свързани налудности, които
обикновено са трайни и понякога пооюизнени. "
В заключението на
експертизата си вещото лице дава категорично становище, че са налични обективни
данни за негативни преживявания като последица от други неприятни депресивни, обременявагци събития от личен, семеен и друг характер,
както в миналото така и днес. Освен това установеното прерастване на тревожсно депресивното разстройство в Налудно
разстройство са причина отговорите на ищеца при психиатричното обследване да носят
характер на отклоняване и преувеличаване.
Предвид установените по
делото обстоятелства и представляващи съдържанието на съдебно-психиатрично
изследване на ищеца В.Б., съдът стигна до извода, че твърденията на ищеца в исковата молба, че:„ В
периода от проверката ми с дрегера до прекратяване на
наказателното производство изживях истински ад. Не съм имал допир с
полицията....Влоши ми се здравословното психическо състояние, което наложи на
19.02.2018 год. да отида на преглед в Държавна психиатрична болница..." не
се доказаха в настоящото исково производство.
Изготвената
Съдебно-психиатрична експертиза, също установява, че ищеца има свои здравословни проблеми, свързани
с психическото му състояние още от 2015 год. и влошаването на психическото му
състояние по никакъв начин не е свързано с инцидента на 27.09.2017 год. и
твърденията, че ищецът е претърпял от действията на РУ на МВР ***** неимуществени
вреди изразяващи се в страх от повдигане на обвинение в престъпление, което не е
извършил, срам и неудобство пред близки и приятели, влошено в следствие на тези
действия здравословно състояние.
Безспорно установено по
делото е, че е Прокуратурата на РБългария не е
повдигала обвинение срещу ищеца В.Б. и не е прилагала каквито и да било мерки
за процесуална принуда спрямо същия.Прокуратурата на РБългария
не е образувала наказателно производство срещу ищеца Б., а това е станало от РУ
на МВР *****.
Прокуратурата на РБългария не е предоставяла каквато и да било публична
информация на медии или по друг начин и не е отговорна за разгласяване на
обстоятелства свързани с образуваното наказателно производство.По никакъв начин
Прокуратурата на Р България не е забавяла производството срещу ищеца и след
получаване от ВМИ София на токсикологичната експертиза е прекратила
наказателното производство.
С оглед на тези безспорно
доказани факти и обстоятелства, съдът прие, че в случая, при положение, че не е
налице нито фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата в
лицето на Прокуратурата на РБългария, както и предвид
тежестта за доказване, която лежи върху ищеца В.Б., а същият не можа да
представи доказателства, обосноваващи и доказващи, предявеният от него иск в
размер на 10000 лв., то същият следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
По делото липсват доказателствата за конкретните
душевни страдания и притеснения на ищеца, причинени от ПРБ, което е от значение и
за определяне на размера на вредите, а от тук и за евентуално обезщетение по
чл.52 ЗЗД.
Ето защо съдът приема иска по чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Съгласно
чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ, при отхвърляне на иска разноските по производството се
заплащат от ищеца. По същия начин, задължен за разноските по производството е
ищецът и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.
Видно от съдържанието на
двете разпоредби законодателят е направил изрично разграничение на обхвата на
задължението за разноски на ищеца и на ответника при отхвърляне изцяло на иска,
при оттегляне и отказ изцяло на иска и при уважаване на иска. В първата
хипотеза законодателят е включил в обхвата на дължимите от ищеца разноски само
разноските по производството. Във втората хипотеза е включил разноските по
производството, таксите и възнаграждението за един адвокат, ако ищецът е имал
такъв.
Под разноски в съдебното производство законодателят, с оглед на
съдържанието на основната разпоредба - чл. 78 ал. 1 ГПК - разбира разноски за
такси, разноски по производството и възнаграждението на един адвокат.
Разноските за такси са за държавните такси, дължими на основание чл. 4, б.
"а" и "о" от Закона за държавните такси (ЗДТ) във връзка с
чл. 73 ал. 3 ГПК и чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ и определени по размер в Тарифа № 1 към
Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените
служби и Министерството на правосъдието и Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, както и за други
дължими такси (например таксата на основание чл. 9, ал. 2 от Закона за Д.
вестник). Разноските по производството включват разноски, извършени от
страната, във връзка с определени процесуални действия - депозит за призоваване
на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед.
С оглед изхода на делото
ищецът В.А.Б.,ЕГН: ********** ***,
със съдебен адрес:***, офис № 2, адв.М.С.П. следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС Пазарджик, сторените разноски в размер
на 306.60лв. заплатени за изготвяне на СПсхЕ, 302.00лв.,
заплатени за изготвяне на СПЕ, 9.57лв, изплатенипътни
разноски на свидетел и сумата от 10.00лв. изплатени дневни на свидетел и
400.00лв. ДТза завеждане гр.д.№.2810/2018г. по описа
на РС Пазарджик.
На основание гореизложеното, Районен съд –Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, иска на В.А.Б.,ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, офис № 2, адв.М.С.П. против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със
седалище и адрес: гр.София бул."Витоша" № 2 - Съдебна палата,
представлявана от Главния Прокурор *****, за сумата от 10 000 /десет хиляди/
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
образувано на 27.09.2017 г., бързо производство Прокурорска преписка вх.№ №
1717/2017 г. по описа на РП - гр.***** и № ЗМ 579/2017 г. по описа на РУ на МВР
- гр.***** за престъпление по чл. 343“Б“, ал. 3 от НК, прекратено с Постановление от 26.04.2018 г.
на РП - гр.*****, в едно със законната лихва върху тази главница, считано от
03.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.А.Б.,ЕГН: **********
***, със съдебен адрес:***, офис № 2, адв.М.С.П. да
заплати по сметка на РС Пазарджик, сторените разноски по гр.д.№.2810/2018г. по
описа на РС Пазарджик в размер на 400.00лв. ДТ за завеждане иска, 306.60лв.,
заплатени за изготвяне на СПсхЕ, 302.00лв., заплатени
за изготвяне на СПЕ, 9.57лв, изплатени пътни разноски на свидетел, сумата от
10.00лв. изплатени дневни на свидетел.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок пред Окръжен съд – гр.Пазарджик.
СЪДИЯ: