№ 797
гр. Шумен, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело
№ 20213630101603 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е главен осъдителен иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД и обратен
осъдителен иск с правна квалификация чл.435 от КЗ, във вр. с чл.430, ал.2 от КЗ, във вр. с
чл.45 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от А. Н. А., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, бул.“***“ №33, ет.11, ап.52, със съдебен
адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №109, ет.2, к.23, чрез пълномощника адв.С. Т. от ШАК срещу Н.
П. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №3, вх.4, ет.5, ап.83.
Ищецът А. Н. А. твърди, че на 10.09.2020 год. около 20.40 часа в гр.Шумен, при
пресичане на пешеходна пътека, намираща се на бул.“***“ срещу офис на „***“ АД, бил
блъснат от пътно превозно средство – мотор марка „***“ модел „ЦРВ 600РР“, с рег.№***.
Последното било управлявано от ответника Н. П. П.. Твърди, че причина за станалото ПТП
било поведението на последния, който нарушил правилата за движение по пътищата, като се
движил с несъобразена скорост и не спазвал дистанция, вследствие на което го блъснал в
областта на долните крайници, съборил го на земята. В резултат на удара му били
причинени травматични увреждания на двете колена, луксация на интерфалангеалната става
на палеца на левия крак, множество дълбоки охлузвания и кръвонасядания. Бил откаран в
МБАЛ – Шумен АД, като при прегледа било установено, че освен травма на лявата колянна
стана има и луксация на ДИС на палеца на левия крак. Била му поставена мобилна
имобилизация за 20 дни, което наложило излизането му в болнични за период от 20 дни,
който впоследствие бил удължен. Твърди, че работи като шофьор и причинените от ПТП-то
травми му пречели да изпълнява служебните си задължения. С настоящата искова молба
1
моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинените му с описаното деяние неимуществени вреди в размер на 4000
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
10.09.2020 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените
деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът А. Н. А. се явява лично и с упълномощен представител –
адв.С. Т. от ШАК, като поддържат иска и молят същия да бъде уважен изцяло. В последното
съдебно заседание по делото ищецът не се явява лично.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответника. От негово име е депозиран писмен отговор, в който излага, че счита предявения
иск за допустим, но неоснователен. Оспорва изложената фактическа обстановка, като
твърди, че преди удара се е движил със сравнително ниска скорост от около 30 км./час. Тъй
като времето било тъмно и му се наложило да заобиколи намиращо се пътното платно
препятствие, при което не забелязал пешеходеца. Твръди, че първоначално при посещението
на ищеца в МБАЛ-Шумен АД не били констатирани счупвания и изкълчвания, както и
данни за фрактури. Едва в издадено на ищеца 6 дни по-късно съдебно-медицинско
удостоверение от „МБАЛ Търговище“ АД било отразено, че има данни да луксация на ДИС
на палеца на ляв крак. Счита, че има съпричиняване на вредоносния резултат, както от
страна на ищеца, така също и от страна на водач на лек автомобил, който непосредствено
педи инцидента паркирал автомобила си непосредствено пред пешеходната пътека и по този
начин ограничил видимостта му. Оспорва твърдението, че се е движил с несъобразена
скорост, както и че не е оказал помощ на пострадалия. Прави искане за конституиране на ЗК
„***“ АД като трето лице – помагач, като предявява срещу тях обратен иск. Моли съдът да
постанови решение, по силата на което да осъди посоченото трето лице да му заплати
сумата от 4000 лева, представляваща претендирана от лицето А. Н. А. сума за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
деянието – 10.09.2020 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски.
От страна на конституираното трето лице помагач на страната на ответника – ЗК
„***“ АД е бил депозиран писмен отговор, в който заявяват, че не са били уведомени за
инцидента, поради което считат предявения срещу тях иск за недопустим. Не оспорват
валидността на сключената с ответника застраховка „Гражданска отговорност“. В същото
време, оспорват исковете и по основание и размер. Оспорват твърденията в исковата молба,
както и механизма на ПТП. Правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пешеходеца. Оспорват и претенцията за заплащане на обезщетение за забава.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и с упълномощен представител –
адв.Д. Р. от ШАК, като поддържат отговора на исковата молба. В съдебно заседание и в
представени по делото писмени бележки излагат конкретни правни съображения в подкрепа
на твърденията си.
В съдебно заседание за третото лице-помагач се явява упълномощен представител –
2
адв.С. И. от ШАК, който заявява, че поддържат депозирания по делото отговор и
изложените в него правни съображения. В последното съдебно заседание по делото за
третото лице-помагач не се явява представител.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът А. Н. А. на 10.09.2020 год., заедно с двама свои приятели – свидетелите Д. Б.
Х. и Е. Н. А. се намирали в гр.Шумен, в района на банка „***“ АД. Около 20.40 часа ищецът
А. предприел пресичане на пешеходната пътека, намираща се на бул.“***“ срещу офиса на
„***“ АД. В момента, в който същият се намирал вече на пешеходната пътека лек автомобил
с неустановена по делото регистрация и собственост спрял, за да даде път на ищеца. В този
момент, когато последният се намирал в средата на пешеходната пътека към нея се
приближил мотор марка „***“ модел „ЦРВ 600РР“, с рег.№***, управляван от ответника Н.
П. П.. Последният след като възприел пресичащия по пешеходната пътека А. се опитал да
спре, при което моторът паднал на една страна, приплъзвайки се продължил движението си
и блъснал ищеца, подкосявайки го в областта на краката. При удара А. се преметнал и
паднал на пътното платно. В същото време моторът продължил движението си и се блъснал
в паркирания в близост лек автомобил марка *** модел Октавия с рег.№***, собственост на
„***“ ООД.
Бил извикан екип на ЦСМП към МБАЛ-Шумен и полицейски екип. Бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2020-1038-457/10.09.2020 год. На
ответника Н. П. П. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия
GA, №305216/10.09.2020 год. за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗдвП, въз основа на който
било издадено Наказателно постановление №20-0869-002969/24.09.2020 год. по чл.179, ал.2
от ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл. четвърто от ЗДвП, което е влязло в сила на
19.11.2020 год.
Ищецът бил откаран в МБАЛ – Шумен АД. Била му направена рентгенова снимка,
при разчитане на която било установено, че на същия е причинена контузия на ляв палец,
охлузвания на двете колена, хематом на париеталната част на главата, като бил назначен
консулт с ортопед. Резултатите от прегледа били отразени в Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО с амб.№16197/2020, издаден от МБАЛ-Шумен-Спешно отделение. В допълнителен
лист към Листа от Спешно отделение било отразен консултативен преглед от ортопед, като
е посочено, че е налице контузия на ляв палец, като било приложено лечение – репозиция на
ставата, мека имобилизация за срок от 20 дни.
От проведен на 14.09.2020 год. преглед на пострадалия, резултатите от който са
отразени в Амбулаторен лист №84/2020 год. се установява, че на А. е причинено
изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на ниво глезен и стъпало;
изкълчване на пръст на палеца на ляво ходило, като е направена репозиция на луксацията.
На пострадалия е бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност в продължение
3
на 14 дни.
На 28.09.2020 год. на пострадалия бил проведен вторичен преглед, резултатите от
който са отразени в Амбулаторен лист №90/2020 год., в който е отразена диагноза
причинено изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на ниво глезен и
стъпало; изкълчване на пръст на стъпалото - палец на ляво ходило, като е бил насочен към
ЛКК с мнение за продължаване на временната нетрудоспособност.
На 05.11.2020 год. е бил проведен нов преглед на пострадалия, резултатите от който
са обективирани в Амбулаторен лист №130/2020 год., от който се установява, че към
момента на прегледа А. е изпитвал все още болки сутрин при раздвижване и при
натоварване, както и при продължително стоене прав в областта на травмата. Отново е
направено предложение за явяване на ЛКК за продължаване на временната
нетрудоспособност с 30 дни.
Във връзка с получените наранявания ищецът е ползвал следните болнични листи:
болничен лист №Е20201723998, за срок от 14 дни за времето от 14.09.2020 год. до
27.09.2020 год.; болничен лист №Е20200262126, издаден от специализирана ортопедична
ЛКК за срок от 20 дни за периода от 28.09.2020 год. до 17.10.2020 год.; болничен лист
№Е20200262308, издаден от специализирана ортопедична ЛКК за срок от 20 дни за периода
от 05.11.2020 год. до 24.11.2020 год.
Видно от приложения като писмено доказателство по делото Трудов договор
№35/24.08.2020 год. ищецът работи като шофьор на автобус към ЕТ „***“.
По отношение на управляваното от ответника МПС - мотор марка „***“ модел „ЦРВ
600РР“, с рег.№*** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
обективирана в Договор за сключена №BG/22/120000657474/03.03.2020 год. в ЗК „***“ АД.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: разпита в съдебно заседание на
свидетелите Д. Б. Х., Е. Н. А., Г. П. М., от следните писмени доказателства:
Съдебномедицинско удостоверение №226/16.09.2020 год., Съдебномедицинска консултация
№2/2021 год., Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2020-1038-457,
Удостоверение рег.№869000-6723/19.05.2021 год., Трудов договор №35/24.08.2020 год.,
Амбулаторен лист №130/05.11.2020 год., Амбулаторен лист №84/14.09.2020 год.,
Амбулаторен лист №90/28.09.2020 год., Болнични листи-3 бр., Договор за правна защита и
съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Договор за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ №BG/22/120000657474/03.03.2020 год., Анекс №2 към договора, Наказателно
постановление №20-0869-002969/24.09.2020 год., Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №2020-1038-457, ведно със план-схема към същия, Лист за преглед на
пациент и Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО; болничен лист
№Е20200262126, издаден от специализирана ортопедична ЛКК за срок от 20 дни за периода
от 28.09.2020 год. до 17.10.2020 год.; болничен лист №Е20200262308, издаден от
специализирана ортопедична ЛКК за срок от 20 дни за периода от 05.11.2020 год. до
4
24.11.2020 год.
За изясняване на фактическата обстановка в хода на съдебното производство е
назначена и съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице дава заключение, че в
резултат на претърпяно на 10.09.2020 год. ПТП на ищеца А. Н. А. са били причинени
следните травматични увреждания: дълбоки охлузвания на предната повърхност на лявото
коляно, масивно кръвонасядане по предно-вътрешната и външната повърхност на дясното
коляно, изкълчване на междупръстовата става на палеца на левия крак, които са му
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, че средния срок за
възстановяване при изкълчване на междупръстова става на крака е обикновено до 1-1 1/2
месеца, но в конкретния случай, проследявайки възстановителния период /с оглед
амбулаторните листи/, от който се установява регистрирана непостоянна болезненост
сутрин и при раздвижване, при натоварване и при продължително стоене прав, както и
спецификата на упражняваната от ищеца професия /шофьор/, експертизата приема, че
възстановителния период е продължил около два месеца, като нетрудоспособността на
ищеца е била в рамките общо на 55 дни.
При преценка на събраните гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да
бъдат кредитирани показанията на свидетелите Д. Б. Х., Е. Н. А., Г. П. М., доколкото същите
са последователни, еднопосочни и кореспондират с останалия, събран по делото
доказателствен материал и подкрепят напълно установената по-горе фактическа
обстановка. В този смисъл първите двама свидетели – Х. и А. са били заедно с ищеца по
време на инцидента и пряко са възприели станалото ПТП и състоянието на пострадалия
непосредствено след него, поради което показанията им пресъздават техните преки
впечатления от обстоятелствата, за които свидетелстват. В същото време свидетелят М.,
въпреки, че не е присъствал по време на инцидента е посетил местопроизшествието в
момента, когато пострадалият все още не е бил откаран в МБАЛ-Шумен и е възприел пряко
неговото състояние непосредствено след ПТП-то.
Съдът напълно кредитира и заключенията на изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-медицинска експертиза, доколкото същата е обективна и отговаря
пълно и ясно на поставените въпроси. В същото време заключението на вещото лице е
направено не само на база събраните в хода на съдебното производство доказателства, но и
на база на рентгеновата снимка на пострадалия, която е била направена непосредствено след
инцидента. В същото време заключението на експертизата кореспондира изцяло с останалия
събран по делото доказателствен материал и с установената от съда фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
който обхваща следните елементи: деяние /действие ли бездействие/, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.
5
Задължението за поправяне на вредите, произтичащо от деликтната отговорност, като вид
гражданска отговорност, има обезщетителен характер и при липсата на доброволното му
реализиране за удовлетворяване на увредения, последният разполага с предоставения му от
законодателя за защита по съдебен ред осъдителен иск по чл.45 ЗЗД, провеждането на който
не е обусловено от наличие или не на действителен застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност” с делинквента.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че в
резултат на поведението на ответника и по-конкретно вследствие причиненото от негова
страна ПТП на ищеца са били причинени множество травматични увреждания, изразяващи
се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В подкрепа на изложеното е
влязлото в сила Наказателно постановление №20-0869-002969/24.09.2020 год., с което на
водача е било наложено наказание на основание разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП, във
вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП за деяние по чл.119, ал.1 от ЗДвП, което е влязло в
сила на 19.11.2020 год. и което съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 и 3 от НПК и чл.302 от
ГПК е задължително за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли
е деецът и наказуемо ли е деянието. Вследствие на причинените на пострадалия
травматични увреждания ищецът е претърпял репозиция на луксацията, наложило му се е да
носи мека имобилизация в продължение на 20 дни. Това от своя страна е причинило на
увреденото лице редица страдания, болки, неудобства, физическо безсилие, невъзможност
от упражняване на физически труд за определен период от време. Фактът, че ищецът е
шофьор и в продължение на около 55 дни не е бил в състояние да упражнява професията си
и да управлява превозно средство му е причинило допълнителни отрицателни емоции и
неудобства. В същото време както става ясно от разпита на свидетеля Д. Б. Х. след
инцидента А. е бил трудно подвижен, което е налагало родителите му, а и самият Х. да му
оказва помощ при ходене до тоалетна, при раздвижване и др.
Претърпените от пострадалия неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена
връзка с извършеното от ответника неправомерно деяние. По отношение наличието на
последния елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – вината, съдът
установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В
настоящия случай вината се доказва от влязлото в сила наказателно постановление, с което
на ответника е било наложено наказание именно за посоченото по-горе деяние, което не е
било обжалвано и е влязло в сила и което е задължително за съда и по въпроса за вината на
водача, като в настоящия случай следва да се приеме за безспорно установено, че деянието е
извършено при форма на вината непредпазливост. Факта, че неправомерното и правно
укоримо от субективна гледна точка деяние, е засегнало неблагоприятно чужда правна
сфера, налага извода, че това поведение следва да бъде коригирано, чрез предвидената в
закона санкция, която в случая се изразява в задължение за възстановяване на нанесените
щети.
При преценка на иска за обезщетение на посочените неимуществени вреди, съдът
6
като прецени степента на причинените на пострадалия болки и страдания, вследствие на
нанесените му множество травматични увреждания, като съобрази и заключението на
изготвената съдебно-медицинската експертиза в тази насока, счете за справедливо да уважи
същия за сумата от 2 000 лева и да го отхвърли в останалата му част до пълния предявен
размер, като неоснователен и недоказан. В тази връзка съдът прецени обстоятелството, че
се претендира гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние
неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица, свързана с
нарушаване на определени задължения. В кръга на претендираните неимуществени вреди
влизат най-общо казано всички отрицателни последици, настъпили за пострадалия, при
наличието, на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото,
според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на
ответника, в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в
причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на
обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички
отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието на ответника, въпреки,
че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на
чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е
подчинено на справедливостта. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а
именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които
е извършено то, интензитета на нанесените на пострадалия увреждания и периода за
възстановяване, причинените морални страдания и пр. Съобразявайки всички тези
обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на
основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания иск да бъде уважен до
размер 2000 лв. /две хиляди лева/, като се вземат предвид претърпените болки, страдания и
неудобства в резултат на нанесените травматични увреждания от деянието на подсъдимия и
причинната връзка между тях. При преценка на иска съдът съобрази и събраните в хода на
съдебното производство доказателства относно продължителността на претърпените болки
и страдания след инцидента, както и търпените от ищеца ограничения и неудобства по този
повод. В останалата си част до пълния предявен размер съдът счете, че иска за
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
Съдът не кредитира направеното в отговора на исковата молба оспорване на
изключителната вина на прекия причинител на вредата, както и твърденията за
съпричиняване от страна на пострадалия и на водача на лекия автомобил, който се е
намирал преди пешеходната пътека. В настоящия случай, въпреки формалното оспорването
на механизма на ПТП, от страна на ответника, от тяхна страна не са ангажирани
доказателства, които да оборят материална доказателствена сила на съставения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2020-1038-457 от 10.09.2020 год., както
7
и да поставят под съмнение отразените в него факти и обстоятелства, както и
механизма на станалото ПТП. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че доколкото
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица е официален удостоверителен документ,
ползващ се с материална доказателствена сила, която не бе оборена, въпреки направеното
формално оспорване от ответната страна, то същия следва да се кредитира изцяло. А от
изложеното в него не може да се направи извод за наличие на такова виновно поведение от
страна на пострадалото лице, което да доведе до извод за съпричиняване на резултата, а от
тук и до намаляване отговорността на прекия причинител на вредата за нейното
възстановяване. В този смисъл съдът, преценявайки изложеното в протокола установи, че в
същия е отразено, че пострадалият е пресичал на пешеходна пътека, като по време на удара
се е намирал на самата пешеходна пътека. В подкрепа на този извод са и показанията на
свидетелите Д. Б. Х. и Е. Н. А., които са се намирали в непосредствена близост до
пешеходната пътека и пряко са възприели, както удара, така също и поведението на ищеца и
ответника непосредствени преди и след инцидента.
По отношение твърдението за съпричиняване на резултата от страна на водача на
лекия автомобил, който се е намирал непосредствено преди пешеходната пътека съдът
намира същото за неоснователно. По делото липсват каквито и да е доказателства, че
водачът на посочения автомобил е извършил някакво нарушение на правилата за движение
по пътищата, които да са допринесли за причиняване на вредоносния резултата. Въпреки, че
в съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2020-1038-457 от
10.09.2020 год. са посочените данните на водача на този автомобил по делото липсват данни
по отношение на същия да е било взето отношение от пристигналия на место полицейски
екип, било то чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение или по
друг начин, поради което се налага извода, че не е било констатирано извършено от страна
на последния нарушение. Още повече, че от материалите по делото се установява по
безспорен начин, че ищецът е бил блъснат от мотора в момент, в който се е намирал вече в
средата на пешеходната пътека, извън обсега на посочения автомобил.
С оглед на изложеното се налага категоричния извод, че вината за станалото ПТП е
именно на водача П. и че не са налице данни за наличие на каквото и да е съпричиняване
било то от страна на пострадалия или от което и да е трето лице.
С оглед на всичко изложено се налага извода, че причинените на ищеца увреждания
са пряка последица от действията на ответника, които се явяват неправомерни и е налице
пряка причинно-следствена връзка между последните и причинения неблагоприятен
резултат.
При определяне размер на конкретното обезщетение съдът се съобрази и с
константната съдебна практика при определяне на размера на обезщетения за
неимуществени вреди при телесни повреди от подобен род, съгласно която на обезщетение
подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена
последица на непозволеното увреждане. В този смисъл е Постановление №4 от 23.12.1968
год. на Пленума на ВС, Решение №24 от 25.06.2013 год. на ВКС по т.д. №767/2011 год., ІІ
8
т.о., ТК, Решение №17 от 27.02.2013 год. на ВКС по т.д. №266/2012 год., ІІ т.о., ТК и др. В
този смисъл съдът съобрази и Решение №134 от 01.03.2010 год. на ВКС по гр.дело
№529/2009 год., ІV г.о., ГК, което има за цел уеднаквяване практиката на съдилищата при
присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че предявения от А. Н. А. срещу Н. П.
П. осъдителен иск с правно основание чл.45, от ЗЗД, във вр. с чл. 52 от ЗЗД се явява
частично основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата от 2000 лева, като за
разликата над 2000 лева до пълния предявен размер от 4000 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
Тъй като се касае за отговорност за увреждане, ответникът по силата на чл.84, ал.3
от ЗЗД е в забава от датата на увреждането – 10.09.2020 год., поради което и искът по чл.86
от ЗЗД следва да бъде уважен, като се присъди законната лихва, считано от 10.09.2020 год.
до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на приетия за съвместно разглеждане обратен иск съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. В настоящия случай не се спори между страните по делото, че
по отношение на управляваното от ответника МПС – мотор марка „***“ модел „ЦРВ
600РР“, с рег.№ *** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
обективирана в Договор за сключена №BG/22/120000657474/03.03.2020 год. в ЗК „***“ АД
със срок на валидност от 03.03.2020 год. до 03.03.2021 год. С оглед гореизложеното, по
аргумент от чл.429, ал.1 от КЗ, дружеството застраховател е било задължено да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на ищеца имуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
По изложените съображения отговорността на третото лице-помагач по
предявения против него обратен иск следва да бъде ангажирана в същия размер, за който е
осъден ответникът по главния иск. В съдебната практика и правната доктрина се приема, че
по своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл.219, ал.3 от
ГПК съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на
положителна евентуалност /в този са решение №49/2010 год. на ВКС, ТК, I т. о. по т. д.
№814/2009 год. и решение №228/22.02.2012 год. на ВКС, ТК, II т. о. по гр. д. №877/2010
год./ Този вид обективно съединяване на искове предопределя, че успешната защита на
ищцата по главния иск се явява една от предпоставките за разглеждане на евентуалния
обратен иск. С второто от посочените по-горе решения на ВКС, е прието, че отговорността
на ответника по обратния иск може да бъде реализирана, само ако и доколкото ищецът по
9
обратния иск /подпомаганата страна/ изпълни задължението си към ищеца по
първоначалния /главния/ иск. Т. е. осъждането на ответника по обратния иск в разглеждания
случай създава условно изпълнително основание - изпълнителен лист може да се издаде
срещу ответника по уважения обратен иск, само ако ответникът по първоначалния иск
изпълни задължението, за което е осъден, да заплати на ищеца определеното по предявения
от него иск обезщетение за имуществени вреди. Третото лице-помагач, спрямо когото е
предявен обратен иск за регресно притезание, не може да бъде осъден да плати директно на
ищеца по първоначалния иск, щом последния не е насочен пряко срещу него. /В този смисъл
е решение №2755/13.11.1956 год. по гр. д. № 6275/1956 год. на ВС, IV г. о., възприето в по-
новата съдебна практика-определение №497/04.06.2013 год. по гр. д. №297/2012 год. на
ВКС, ТК, I т. о. /.
С оглед на гореизложеното, предявеният обратен иск следва да бъде уважен за
сумата 2 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието –
10.09.2020 год. до окончателното изплащане на сумата и отхвърлен за разликата над 2000
лева, до пълния предявен размер от 4000 лева.
Предвид изхода на делото и направеното в тази връзка искане на основание чл.78,
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в общ размер на 530 лева, включващи заплатени държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска и
съгласно представен списък.
В същото време, доколкото съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК
ответникът има право на разноски съобразно с отхвърлената част от иска ищецът по главния
иск следва да бъде осъден да заплати на ответника по този иск сумата от 335 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса,
съразмерно с отхвърлената част от иска и съгласно представен списък.
Съобразно крайния резултат по обратния иск, ответникът по него, ЗК „***“ АД
следва да бъде осъден да заплати на ищеца по този иск разноските, които последният е
осъден да заплати на ищеца по главния иск в размер на 530 лева, която сума става дължима
само, ако бъде заплатена от Н. П. П. на ищеца А. Н. А..
На основание разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице – помагач на
страната на ответника разноски не се дължат, а и по делото липсват доказателства за
направени от тяхна страна разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. П. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №3,
вх.4, ет.5, ап.83 да заплати на А. Н. А., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
бул.“***“ №33, ет.11, ап.52, със съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №109, ет.2, к.23, чрез
пълномощника адв.С. Т. от ШАК сумата от 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на претърпени болки и
страдания вследствие на причинени травматични увреждания при ПТП, станало на
10.09.2020 год. в гр.Шумен, на бул.“***“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 10.09.2020 год. до окончателното изплащане на сумата,
като отхвърля иска за разликата над 2000 лева до пълния предявен размер от 4000 лева,
10
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. П. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №3,
вх.4, ет.5, ап.83 да заплати на А. Н. А., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
бул.“***“ №33, ет.11, ап.52, със съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №109, ет.2, к.23, чрез
пълномощника адв.С. Т. от ШАК сумата от 530 лева /петстотин и тридесет лева/,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска и
съгласно представен списък.
ОСЪЖДА А. Н. А., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, бул.“***“ №33,
ет.11, ап.52, със съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №109, ет.2, к.23, чрез пълномощника
адв.С. Т. от ШАК да заплати на Н. П. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
ул.“***“ №3, вх.4, ет.5, ап.83 сумата от 335 лева /триста тридесет и пет лева/,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса,
съразмерно с отхвърлената част от иска и съгласно представен списък.
ОСЪЖДА ЗК „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Студентски, бул. „***” №67а, представлявано от изпълнителните директори С. Н. А.
и П. В. Д. да заплати на Н. П. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“
№3, вх.4, ет.5, ап.83 сумата от 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди на А. Н. А., с ЕГН**********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 10.09.2020 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 530 лева /петстотин и
тридесет лева/, ПРИ УСЛОВИЕ, че Н. П. П., с ЕГН********** заплати посочените суми на
А. Н. А., с ЕГН**********, като отхвърля обратния иск за сумата над 2000 лева до пълния
предявен размер от 4000 лева, като неоснователен и недоказан.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице-помагач на
страната на ответника разноски не се дължат.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
11