Р Е Ш Е Н И Е
№.............../..............2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на шести април две
хиляди двадесет и втора година в състав
СЪДИЯ
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При
участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 2388 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на „ВДК“ ЕООД, подадена чрез управителя и представляващ
дружеството В.Д.К., срещу заповед № 170-ФК/13.10.2021
г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС на
дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване за срок
от 14 дни на стопанисвания от него търговски обект: автоморга
в гр. Варна, Западна промишлена зона, бул. „Владислав Варненчик“ № 281, и
на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до него.
По
съображения за несъответствие на констатациите в заповедта на действителните
факти по случая, откъдето е изведен погрешен извод за наличието на предпоставките
по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС за налагане на
ПАМ; за отсъствието на мотиви относно определения от административния орган
срок за прилагане на мярката и за нарушаването с него на установения с чл. 6 АПК принцип на съразмерност се иска заповедта да бъде отменена от съда поради
нейната незаконосъобразност като на жалбоподателя се присъдят и сторените по
делото съдебни разноски. Във връзка с оплакването за несъответствие на изводите
на административния орган за осъществяване на предпоставките по чл. 186 ал. 1
т. 1 б. „а“ ЗДДС на действителните факти по случая се сочи, че нерегистрираната
във ФУ на обекта продажба на стойност 30 лв. на 1 брой дясно странично огледало
за лек автомобил „Ауди А4“, във връзка с която е наложена процесната ПАМ по чл.
186 ал. 1 ЗДДС, е извършена в почивен ден на автоморгата и от лице, което не е
служител във „ВДК“ ЕООД, но тези факти изобщо не са били отчетени при
проверката, не са намерили място в съставения за нея протокол и съответно не са
били отразени в заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС.
В
проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателят „ВДК“ ЕООД,
редовно призован, се представлява от управителя на дружеството В.К. и от
упълномощения адвокат Х.Х., който изцяло поддържа жалбата на наведените в нея
основания за незаконосъобразност на оспорения ИАА.
Началникът
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
ответник по делото на основание чл. 153 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС,
редовно призован, не се явява по делото. Представлява се от юрисконсулт И. А.,
която изцяло оспорва жалбата като застъпва становище за неоснователност на
изложените в нея доводи. В пледоарията по съществото на спора моли съда да
приеме, че анализът на събрания по делото доказателствен материал навежда на
извод, че лицето, извършило нерегистрираната
във ФУ продажба, е действало от името на „ВДК“ ЕООД, което сочи на наличието на
основание спрямо дружеството да се приложи регламентираната в чл. 186 ал. 1 ЗДДС принудителна административна мярка. Моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и да присъди в полза на ТД на НАП Варна юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт.
Съдът
като съобрази, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е
сезиран с жалба на процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на
съдебен контрол ИАА в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл.
186 ал. 4 ЗДДС, намира производството по делото за процесуално допустимо и
поради това за подлежащо на разглеждане по основателността на заявеното оспорване.
Относно спазването на срока по чл. 149 ал. 1 АПК съдът съобрази, че заповедта
по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е връчена редовно на управителя на „ВДК“ ЕООД на
18.10.2021 г., а жалбата срещу нея според поставения печат на ТД на НАП-Варна е
подадена по реда на чл. 152 ал. 1 АПК на датата 29.10.2021 г.
За да
се произнесе по основателността на оспорването, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
С
обжалваната по делото заповед № 170-ФК/13.10.2021 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен с т. 1 на приложената по преписката заповед
№ ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, е наложил на „ВДК“
ЕООД, при позоваването на протокол серия АА № 0437500/09.10.2021 г. от проверка
на контролните органи на НАП в стопанисвания от дружеството търговски обект: автоморга
в гр. Варна, Западна промишлена зона, бул. „Владислав Варненчик“ № 281,
принудителна административна мярка по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС -
запечатване на търговския обект за срок от 14 дни и на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранил за същия срок достъпа до него.
С т. 1 на цитираната в заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС и
приложена по административната преписка заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. изпълнителният
директор на НАП е делегирал, на основание чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗНАП и чл. 186 ал.
3 ЗДДС, на директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и на началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП правомощията да издават заповеди за налагане на
принудителни административни мерки по чл. 186 ал. 1 ЗДДС.
Прилагането
на принудителната административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС е обосновано от
началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в издадената от него заповед №
170-ФК/13.10.2021 г. с установения непосредствено преди началото на проверката
от контролните органи от НАП факт, че за закупената от единия от проверяващите
/Ц.П./ на 09.10.2021 г. в 11:04 часа стока на стойност 30 лв. – 1 брой дясно
странично огледало за лек автомобил „Ауди А4“, приелото плащането на стоката лице
К. Ю.Г., което към момента на проверката не е имало трудов договор с „ВДК“ ЕООД,
не е издало фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в
обекта фискално устройство: ЕКАФП с рег. № 4017409/08.02.2019 г., нито ръчна
касова бележка от кочан. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 25 ал.
1 вр. чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 1 ЗДДС като
е посочено, че то се доказва и от изведения при проверката нулев дневен отчет
за датата 09.10.2021 г. Като доказателства за установеното нарушение са посочени
и съответно са приложени по преписката съставеният от контролните органи
протокол от проверката серия АА № 0437500/09.10.2021 г.
с описаните в него писмени доказателства: нулев междинен дневен отчет от 09.10.2021
г., изведен на 09.10.2021 г. в 11:22:52; опис на паричните средства в касата
към момента на проверката, в който, скрепено с подписа на приелото плащането
лице К. Ю.Г., е посочена установена фактическа касова наличност от 30 лв.; нулев
отчет от КЛЕН от ФУ за 09.10.2021 г.; отчет от КЛЕН от ФУ за периода
09.07.2021г. – 12.07.2021 г.; съкратен отчет на фискална памет за периода
01.10.2020 г. – 30.09.2021 г.
В заповедта
по чл. 186 ал. 3 ЗДДС нарушението, за което е приложена ПАМ, е индивидуализирано
по идентичен начин с този в съставения
от проверката протокол серия АА № 0437500/09.10.2021
г. като същевременно в протокола е уточнено, че провереният търговски обект на
адрес гр. Варна, Западна промишлена зона, бул. „Владислав Варненчик“ № 281
представлява автоморга, в която се предлагат части - втора употреба от бракувани
коли. Обектът е описан като двор, запълнен с бракувани коли, в който се намират
и четири гаража с части, а също и един празен гараж. Записано е, че при
разчетена при проверката касова наличност от ФУ на стойност 0 лв. за деня
фактическата наличност е 30 лв. Посочено е, че протоколът е съставен в
присъствието на приелото плащането лице К. Ю.Г., което няма трудов договор с
„ВДК“ ЕООД. Под протокола, наред с подписите на проверяващите органи по приходите
от ТД на НАП – Варна, е положен и подписът на К. Георгиев.
По
преписката е приложена изготвена и разпечатана на 09.10.2021 г. в 09:25 ч.
справка от ТД на НАП – Варна за актуално състояние на всички действащи трудови
договори на „ВДК“ ЕООД, от която е видно, че към посочената дата дружеството
няма регистрирани трудови договори в НАП. Относно приелото плащането на
процесната стока лице К.Ю.Г.началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна е
изпратил до Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна за действия по компетентност писмо
изх. № 46487/19.10.2021 г., че то работи без трудов договор в проверения обект – автоморга в гр. Варна, Западна промишлена
зона, бул. „Владислав Варненчик“ № 281.
За
нарушението е съставен и приложен по преписката и АУАН № F631590/18.10.2021
г. като впоследствие началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на
НАП е издал въз основа на него Наказателно постановление №
613741-F631590/26.11.2021 г. /л.
28 и 29 от делото/, което съгласно приложените на л. 46 – 50 от делото документи
е обжалвано по реда на чл. 59 ЗАНН пред Районен съд – Варна.
Същевременно
управителят на дружеството В.Д.К. е подал до директора на ТД на НАП – Варна две
последователни възражения срещу съставения от проверката протокол серия АА № 0437500/09.10.2021 г. (възражение
рег. № 46222/13.10.2021 г. и допълнително възражение рег. № 46222-1/15.10.2021
г.), в
които е изразил несъгласието си срещу констатациите в протокола, позовавайки се
на твърдение, че проверката в обекта е извършена в неработен за него ден, тъй
като от доста време автоморгата не работи в събота и неделя, а лицето, продало
огледалото и приело плащането на цената, не е служител на дружеството, поради
което няма правото да извършва от негово име продажби и няма достъп до касовия
апарат като няма ключ от офиса, където той се съхранява. Пак в тази връзка в
допълнително възражение рег. № 46222-1/15.10.2021 г. управителят на „ВДК“ ЕООД
е пояснил, че на процесната дата 09.10.2021 г. К. Г.се е намирал в обекта, тъй
като К. му дал ключовете от една от гаражните клетки на дружеството, за да
ремонтира личния си автомобил, а Георгиев на своя отговорност и без да поиска
разрешение от управителя на „ВДК“ ЕООД е демонтирал огледалото и го продал на
служителя на НАП като получената сума от 30 лв. явно не е имал намерение да
отчете на дружеството.
За
доказване на тези твърдения, поддържани изцяло и при съдебното обжалване на
заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, в хода на съдебното производство по искане на
жалбоподателя е разпитан като свидетел К. Юлиянов Георгиев, приел на 09.10.2021
г. съгласно изричното отбелязване в протокол серия АА № 0437500/09.10.2021 г. и
в издадената заповед № 170-ФК/13.10.2021 г. плащането на цената от 30 лв. за
продаденото дясно странично огледало за автомобил „Ауди А4“. В показанията си
пред съда свидетелят потвърждава факта, че на 09.10.2021 г. е приел сумата от
30 лв. за продажбата на огледалото за „Ауди А4“. Обяснява, че на тази дата се
намирал в двора на автоморгата, където държи под наем един от гаражите, в който
оправя състезателната си кола, тъй като е автомобилен състезател. Видял, че
идва човек, който го попитал дали има огледало за „Ауди А4“ понеже ще пътува, а
неговото било ударено. Тъй като събота и неделя автоморгата не работела, а този
ден бил точно събота, свидетелят решил да направи добро на човека и му продал
огледалото, за което купувачът му платил 30 лв. Свидетелят пояснява, че свалил
огледалото от кола от автоморгата, която била навън в двора, където са и всички
останали коли на автоморгата. При продажбата на огледалото офисът на
автоморгата бил заключен, а свидетелят казал на клиента, че не работи там и не
разполага с достъп до офиса. 20-30 минути по-късно клиентът се върнал с още един
човек като двамата му се представили за служители на НАП. Свидетелят отново
казал на проверяващите, че не работи там и се обадил на управителя на „ВДК“
ЕООД, който дошъл и отключил офиса. Свидетелят заявява, че не знае дали управителят
е издал на проверяващите фискален бон за огледалото, но когато те започнали да
съставят протокола, свидетелят лично им върнал 30-те лева, а те върнали
закупеното огледало. В показанията си Георгиев излага, че управителят на
автоморгата сам извършва дейността си като е виждал само него и не знае той да има
някакви служители. Заявява също, че друг път не е извършвал подобни услуги и че
няма разрешение от управителя да продава авточасти, а единствено да взема
такива, необходими му за неговата кола. На въпрос на юрисконсулт А. отрича в
деня на проверката да е приемал телефонно обаждане във връзка с части,
предлагани за продажба от „ВДК“ ЕООД. Отрича да е ползвател и на телефонен
номер **********.
По
искане на пълномощника на ответника по делото са разпитани като свидетели
двамата служители на НАП, извършили проверката и съставили протокол серия АА № 0437500/09.10.2021
г.: В. Н. И. и Ц. Р. П..
В
показанията си пред съда свидетелят П. обяснява, че проверката на автоморгата
на 09.10.2021 г. е извършена по възлагане във връзка с постъпил сигнал срещу „ВДК“
ЕООД. Сочи, че той лично е закупил огледалото от едно момче, което се показало
от помещение в двора на автоморгата, различно от офиса на дружеството, който се
намирал до портала, и го попитало каква част му трябва. След като разбрало, че свидетелят
търси странично огледало за „Ауди А4“, момчето му казало, че има, свалило
огледалото от един автомобил и го продало на свидетеля като му взело 30 лв.
Когато по-късно свидетелят и колегата му, който при контролната покупка изчаквал
отвън в колата, се легитимирали, момчето се обадило на управителя на
дружеството да му съобщи, че има проверка, а на проверяващите казало, че то
няма трудов договор, но че трябвало да му се направи. Свидетелят пояснява, че
офисът го отключил управителят след пристигането си и че касовият апарат не
работел. Управителят им казал, че момчето си ремонтирало колата. Според
показанията на свидетеля още когато той отишъл сам, за да закупи огледалото, порталните
врати били отворени, а в двора имало множество коли на части. Пояснява, че в този
ден, преди да отидат на място на обекта, колегата му звъннал в негово
присъствие на един телефонен номер, който бил даден за контакт.
В
същия смисъл са и показанията на свидетеля В.И., който сочи, че преди оперативната
проверка, която им била възложена във връзка с постъпил сигнал срещу
автоморгата, звъннал от личния си GSM ********** на друг телефон,
завършващ на 483, който бил даден за контакт в Google и на страницата на „Авотоморга
ВДК“ на адрес гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 281. Според свидетеля същият
телефон, завършващ на 483, бил изписан и на табелата до обекта, а в Google освен това излизала информация, че автоморгата работи от понеделник до
петък и в събота от 09:00 до 13:00 ч. Първоначално с колегата му паркирали на
150 м. от обекта и той отишъл сам до автоморгата, но като видял, че портите са
затворени, решил да звънне на дадения телефон за връзка, тъй като им било
разпоредено да извършат проверката точно в събота. На въпроса му дали автоморгата
работи мъжки глас му отговорил утвърдително, след което задал още няколко
въпроса относно авточасти, които би могло да се закупят и отново получил
отговори кои от тях са налични и кои не, включително и относно цената им. Разбрал
се с човека отсреща, че малко по-късно ще се обади пак. След 10-15 минути
свидетелят отишъл вече заедно с колегата си до автоморгата. Като я доближили,
видели, че портите са вече отворени и че има човек. Свидетелят паркирал
автомобила си на 60 - 70 м. и отново се обадил на същия телефонен номер, за да
каже, че ще вземе панела за превключване на светлините на „Фолксваген пасат“,
за който станало дума при първия телефонен разговор. Отсреща му отговорили, че
трябва да проверят дали го има и да звънне отново след 10 минути. Когато се обадил
пак, човекът отсреща му казал, че явно панелът е продаден. Тогава свидетелят се
разбрал с колегата си П. последният да отиде лично да автоморгата и да направи
контролна покупка, защото вече било ясно, че там има човек, а гласът на
свидетеля бил разпознаваем. Когато П. се върнал, казал на свидетеля, че е купил
за 30 лв. странично огледало за „Ауди А4“, за което не му бил издаден фискален
касов бон. Двамата отишли вече заедно в обекта и се легитимирали пред момчето,
което продало огледалото, че са проверяващи от НАП. И., като го видял, че се
притеснява, го успокоил, че при липса на сключен трудов договор, какъвто бил
случаят с момчето, служителите на НАП уведомяват Инспекция по труда. На това К.
Г.му отговорил: „Да, да, ние говорихме, че скоро трябва да ми направят
договор.“ Г. се обадил на управителя на „ВДК“ ЕООД, който като дошъл отключил
помещението, в което се намирало фискалното устройство. Управителят казал на
проверяващите, че в събота обектът не работи, а К. Г.си прави колата и заради
това се намира там. На въпроси на адвокат Х. свидетелят обяснява, че по време
на проверката Г. не е споменавал да е наемател. Същевременно потвърждава, че
контролната покупка е извършена в 11: 00 часа, а в 11:20 ч. с колегата му са се
легитимирали като проверяващи, което хронологично кореспондира на посоченото в
заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС. Отново на въпроси на адвокат Х. свидетелят
уточнява, че има разпечатка от изходящите разговори от телефона си на 09.10.2021
г., която е представил в НАП, като при предявяване на разпечатката в съдебно
заседание потвърждава, че разговорите, които е провел на 09.10.2021 г. относно покупката
на стока от автоморгата са с телефонен номер **********. Обяснява, че гласът по
телефона само му е приличал на този на К. Г., но че Г. не е казал, че е говорил
с него.
При
изграждане на фактическите си констатации по делото съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите В. Н. И. и Ц. Р. П., които освен че са вътрешно и
помежду си непротиворечиви, но изцяло съвпадат смислово и с отразеното в
изготвения от проверката протокол серия АА № 0437500/09.10.2021 г. като
кореспондират и на събраните в с.з. на 21.01.2022 г. писмени доказателства по
делото: извлечение от детайлна разпечатка
на проведени изходящи телефонни разговори от GSM **********
на 09.10.2021 г. и разпечатка от Google за Автоморга „Винзавод“ на
адрес гр. Варна, ЗПЗ, бул. Владислав Варненчик“ № 281, от която е видно, че
автоморгата е с обявено работно време и в съботни дни от 09:00 до 13:00 часа и
с публикуван телефон за връзка ********** – същият, с който свидетелят В. Н. И.
е разговарял от собствения си GSM **********
на три пъти на 09.10.2021 г. за времето от 10:19:39 до 10:50:47, което, освен
от показанията му, се потвърждава и от разпечатката на изходящите телефонни
разговори. Без значение е фактът дали абонат на този телефонен номер е точно
лицето К. Ю.Г., извършило процесната продажба, или някой друг, тъй като не
съществува пречка обявеният телефон за връзка с автоморгата да не е на Г., още
повече, че видно от показанията на свидетеля В.И., при последния телефонен
разговор човекът отсреща не е имал готовност веднага да отговори дали панелът
за превключване на светлини на „Фолксваген пасат“ е наличен, което навежда на
извод, че по-вероятно е този човек в момента на разговора да не се е намирал в
обекта. Това, което е от съществено значение в случая е, че проверяващият
служител от НАП е получил на 09.10.2021 г. информация, че автоморгата е
отворена за клиенти именно от посочения телефон за връзка с нея **********. Съобразявайки
това, съдът е оставил без уважение
искането на пълномощника на жалбоподателя за събирането на информация по делото
на кой точно абонат се води телефонен номер **********.
В
частта, че преди началото на проверката на 09.10.2021 г. служителят Ц.П. е
закупил за 30 лв. в двора на автоморгата огледало за „Ауди А4“ от намиращия се
там К. Ю.Г., за което не му бил издаден фискален касов бон, показанията на
двамата свидетели напълно съвпадат с тези и на свидетеля К. Ю.Г.. Тези факти обаче
поначало не са спорни по делото, тъй като не се отричат от жалбоподателя.
Разминаването в показанията на свидетелите В. Н. И. и Ц. Р. П., от една страна,
и К. Ю.Г., от друга, е единствено в спорната по делото част работила ли е в
деня на продажбата автоморгата на „ВДК“ ЕООД и Георгиев бил ли е към него
момент служител на дружеството, за да може оттук да се заключи, че продажбата
на процесната авточаст е извършена от „ВДК“ ЕООД, при което то носи и
отговорността за неспазване на задължението за издаване на фискален касов бон
за нея със съпътстващите я нормативно установени последици.
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля К. Г.в частта, според която той не работи
за „ВДК“ ЕООД като в деня на продажбата /събота/ автоморгата е била затворена,
а Г. се е намирал в двора й единствено заради факта, че държи там гараж под
наем като продал на добра воля огледалото на клиента. Освен че твърдението
относно работното време на автоморгата противоречи на приложената по делото
разпечатка от Google с обявено работно време на обекта, но и твърдението
на свидетеля, че държи под наем гараж в двора на автоморгата заради което се
намирал там, макар да кореспондира на представения още с жалбата договор за
наем от 21.07.2021 г. със страни Р.В.К. /наемодател/ и К.Ю.Г./наемател/ - л. 23
от делото, се разминава изцяло с тиражираната още в административното
производство защитна теза на управителя на „ВДК“ ЕООД в подаденото от него Допълнително
възражение рег. № 46222-1/15.10.2021 г., според което на 09.10.2021 г. К. Г.се
е намирал в обекта, защото К. му дал този ден като услуга ключовете от една от
гаражните клетки на дружеството. Тъй като представеният по делото договор за
наем от 21.07.2021 г. е частен диспозитивен документ без достоверна дата по
смисъла на чл. 181 ал. 1 ГПК, то доказателственото му значение следва да се
преценява на фона на целия събран доказателствен материал. Поради това като се
съобрази констатираното несъответствие между наемния договор, според който К.
Г.е наемател на гараж в двора на автоморгата, и твърдението на управителя на
„ВДК“ ЕООД в Допълнително възражение рег. № 46222-1/15.10.2021 г., от което следва,
че Г. не ползва гараж под наем, а на 09.10.2021 г. му било единствено услужено
с ключовете на един от гаражите на „ВДК“ ЕООД, съдът намира, че наемният
договор по-скоро е съставен за нуждите на настоящото съдебно производство с цел
да подкрепи в тази част с нужната доказателствена тежест показанията на
свидетеля Георгиев.
Извършвайки
при това положение съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, съдът
намира за установено, че на 09.10.2021 г. свидетелят К.Ю.Г.е продал като служител
на „ВДК“ ЕООД процесната стока на купувача Ц.П. без да му издаде за това
необходимия фискален касов бон. Ирелевантно за този извод е обстоятелството, че
към момента на продажбата Георгиев не е имал сключен трудов договор с „ВДК“
ЕООД – факт, който е посочен и в съставения от проверката протокол серия АА № 0437500/09.10.2021 г. Това сочи на нарушаване
на изискването на чл. 61 ал. 1 вр. чл. 62 ал. 1 КТ – обстоятелство, с което би
следвало да се занимае контролният орган по чл. 399 КТ, който е бил и сезиран за
това от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна с приложеното по
преписката писмо изх. № 46487/19.10.2021 г. Това обаче няма отношение към
решаващите изводи в настоящото съдебно производство.
След
като по делото бе доказано, че служител на „ВДК“ ЕООД е продал процесната стока
без да издаде на купувача фискален касов бон, то това налага извод, че с индивидуализираното
в протокола от проверката и в заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС изпълнително
деяние, обективирано в бездействието на търговеца „ВДК“ ЕООД да издаде
изискуемия за продажбата документ – фискална касова бележка, той е нарушил изискването
на чл. 118 ал. 1 ЗДДС, респективно и на чл. 25 ал. 1 т. 1 от издадената от
министъра на финансите на основание чл. 118 ал. 4 ЗДДС Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съгласно чл. 118 ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. При
съобразяване на това изискване на закона чл. 25 ал. 1 т. 1 от наредбата вменява
в задължение на лицата по чл. 3 ал. 1 независимо от документирането с първичен
счетоводен документ да издават за всяка продажба при всяко плащане и фискална
касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, изключая изрично
изброените в разпоредбата случаи, между които не попада процесният по делото. След
като провереният от служителите на НАП търговски обект – автоморга, отговаря на
легалното дефиниране за търговски обект по смисъла на пар. 1 т. 41 ДР ЗДДС, то
при извършване на продажби на стоки в него за търговеца на общо основание е
относимо задължението по чл. 118 ал. 1 ЗДДС, респективно по чл. 25 ал. 1 т. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., без значение каква е точната стойност на
продажбата. Преценено съвкупно, това води до извод, че в случая е съществувало материално-правно
основание по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС за запечатването на търговския
обект. При осъществяване на регламентираната в чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС материално-правна
предпоставка, обективирана в неспазването на реда за издаване на съответния
документ за продажба /фискална касова бележка/, компетентният административен
орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи предвидената
в нормата принудителна административна мярка. При това издаването на заповедта
по чл. 186 ал. 3 ЗДДС не е обусловено от предварителното наличие на наказателно
постановление за нарушението, която ясно следва от разпоредбата на чл. 186 ал.
1 ЗДДС, според която принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до 30 дни се налага, независимо от предвидените за нарушението глоби
или имуществени санкции. Производствата по издаване на двата акта - заповедта
по чл. 186 ал. 3 ЗДДС и наказателното постановление, са напълно отделни, различни
по характера си и независими едно от друго като това по прилагането на ПАМ по
чл. 186 ал. 1 ЗДДС е подчинено на правилата на АПК, докато производството по
налагане на административното наказание – на правилата на ЗАНН. Това сочи на неоснователност
на направеното в с. з. на 06.04.2022 г. искане на пълномощника на жалбоподателя
за спиране на производството по настоящото дело до окончателното приключване на
съдебното производство по обжалване на издаденото за административното нарушение
наказателно постановление № 613741-F631590/26.11.2021 г.
Съгласно
изискването на чл. 186 ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по чл.
186 ал. 1 ЗДДС е наложена със заповед на компетентния за това орган по
приходите. За компетентността на издателя на заповед № 170-ФК/13.10.2021 г. е
от значение приложената по преписката заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., с т. 1
на която изпълнителният директор на НАП е делегирал, на основание чл. 10 ал. 1
т. 1 ЗНАП и чл. 186 ал. 3 ЗДДС, на началниците на отдели „Оперативни дейности“
в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
правомощията по издаване на заповеди за налагане на принудителни административни
мерки по чл. 186 ЗДДС.
В
частта относно основанието за прилагане на ПАМ заповедта е мотивирана, съгласно
изискването на чл. 186 ал. 3 ЗДДС.
Не
така стои обаче въпросът с мотивирането на заповедта що се отнася до избраната
от административния орган времева продължителност за прилагане на мярката. В
закона тя е регламентирана с горна граница от 30 дни, до която, действайки в
условията на оперативна самостоятелност, органът във всеки конкретен случай,
при съобразяване на неговите особености, трябва да избере за какъв точно срок
да приложи мярката, като и в тази част заповедта му трябва да съдържа мотиви, което
също изрично следва от изискването на чл. 186 ал. 3 ЗДДС.
Съгласно
чл. 169 АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност,
съдебният контрол е сведен до проверката дали административният орган действително
е разполагал с оперативна самостоятелност /което по отношение на избора на
срока за прилагането на ПАМ по чл. 186 ЗДДС е налице/ и спазил ли е изискването
за законосъобразност на административния акт.
За да
е законосъобразен административният акт, що се отнася до посочения в него срок
за запечатване на търговския обект, трябва административният орган да се е
мотивирал защо избира точно определената продължителност за запечатването на
обекта, като при това с нея не трябва да нарушава и прокламираният с чл. 6 от АПК принцип за съразмерност, според който административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права или законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Целите, които следва да се
постигнат с налагането на принудителните административни мерки, са посочени изрично
в чл. 22 ЗАНН – те могат да се налагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях.
В
частта на определения 14-дневен срок за запечатване на търговския обект
мотивите в обжалваната по делото заповед могат да се определят като една по-скоро
обща фразеология, лишена от позоваване на каквито и да било конкретни факти, свързани
с административното нарушение на търговеца. Обяснения от порядъка, че нарушението
засягало утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурявал пълна отчетност
на извършваните от лицата продажби; че издаването на касова бележка било
нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи търговските обекти,
което следвало да се изпълнява с цел да бъде възможно извършването на текущ и
последващ контрол от приходните органи, дори действително да са верни сами по
себе си, не е ясно как точно са съотнесени от административния орган към определения
от него срок за прилагане на принудителната административна мярка точно в този конкретен
случай.
Не е
ясно и как издателят на заповедта е достигнал до извод, че ако не се приложела ПАМ
конкретно с продължителност от 14 дни, то съществувала опасност от извършването
на ново нарушение, от което за фиска щели да настъпят значителни и трудно
поправими вреди, засягащи пряко интересите на държавата. Погледнато хипотетично,
такава възможност винаги е налице и то при дейността на всеки нарушител, а не само
на процесния по делото, но не става ясно как от установените факти по
преписката административният орган е достигнал с подобна категоричност до такъв
извод, що се отнася до развиваната точно от „ВДК“ ЕООД търговска дейност в
запечатания търговски обект. Не особено високият размер на неотчетената чрез
фискалното устройство продажба /30 лв./ сочи, че вредните последици за фиска
също са в неголям размер, поради което при пълното отсъствие на извършено позоваване
на други нарушения на търговеца от същия вид е нелогично да се наложи мярка по
чл. 186 ал. 1 ЗДДС, равняваща се по продължителността си почти на половината от
максималния нормативно зададен срок. Посоченият от административния орган факт относно
наличието на непогасени към бюджета публични задължения на търговеца в големи
размери, за които е образувано изпълнително дело, е изцяло ирелевантен при определянето
на срока за прилагане на ПАМ, защото той визира проблематика, напълно различна
от регламентираната в хипотезата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС. Местонахождението
на обекта също е без пряко отношение към продължителността за прилагането на
ПАМ, защото ако то имаше значение, то всички търговски обекти в централни части
на населените места с голям клиентопоток следваше да се запечатват за оптималното
време по закон, без да се държи сметка за обстоятелството каква точно е
тежестта на извършеното в тях административно нарушение и доколко може да става
въпрос за системност в нарушаването на финансовата дисциплина.
След
като административният орган не се е позовал в мотивите на заповедта по чл. 186
ал. 3 ЗДДС на никакви конкретни факти, свързани с други подобни случаи на
нарушения в проверения търговски обект по смисъла на чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, то изцяло несъответстващ на данните по преписката е изводът му, че
„срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта, както и с необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца“.
Преценено
съвкупно, това води до извод, че като се е спрял въз основа на напълно абстрактни
мотиви на прекалено висока продължителност на срока на действие на
принудителната административна мярка, административният орган е нарушил изискването
да обоснове избора си като не е съобразил с това и принципа на чл. 6 ал. 1 АПК,
задължаващ го да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо. Пренебрегнато е прокламираното с чл. 6 ал. 5 АПК правило, че
администрацията трябва да се въздържа от актове и действия, които могат да
причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната от закона цел.
Предвид
изложеното, съдът намира, че срокът на наложената с обжалваната по делото
заповед принудителна административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС е определен при
отсъствието на мотиви и в нарушение на чл. 6 от АПК, което в крайна сметка
обуславя нейната незаконосъобразност.
Заповедта
по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е индивидуален административен акт, а не
правораздавателен на административна юрисдикция, какъвто е наказателното
постановление, поради което съдът за разлика от производството по чл. 59 и сл.
от ЗАНН, в което съгласно чл. 63 ал. 2 т. 4 ЗАНН може да измени наказателното
постановление и при съобразяване на критериите по чл. 27 ЗАНН да намали размера
на наложеното с него административно наказание, в производството по обжалване
на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, ако при съдебния контрол по чл. 169 АПК се
констатира прекомерно завишаване на срока на действие на ПАМ, съдът може
единствено да отмени заповедта, но не и да намали продължителността на срока за
прилагането на ПАМ. Съображението е, че съдът не разполага с правомощието
наместо органа, който по закон притежава оперативна самостоятелност, да
определи срока на действие на мярката. В този смисъл е трайната съдебна
практика, застъпена в решение № 11465/27.09.2018 г. по адм. дело № 3490/2018 г.
на ВАС РБ; решение № 910/23.01.2018 г. по адм. дело № 9379/2017 г. на ВАС РБ; решение
№ 10336/02.08.2018 г. по адм. дело № 3096/2018 г. на ВАС РБ, както и в решенията
по адм. дело № 14530/2018 г. на ВАС РБ; адм. дело № 5051/2020 г. на ВАС РБ и адм.
дело № 9785/2020 г. на ВАС РБ.
Поради
това жалбата като краен резултат се явява основателна и съдът следва да я уважи
като постави решение, с което, на основание чл. 172 ал. 2 предл. второ АПК, да
отмени оспорената по делото заповед № 170-ФК/13.10.2021 г. на началника на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
При
този изход на спора е основателно и направеното от жалбоподателя искане по чл.
143 ал. 1 АПК за присъждане на направените от него съдебни разноски, които в
случая са в размер на платената държавна такса от 50 лв. за завеждане на делото
/л. 5 и 6/. Що се отнася до посоченото в приложения на л. 22 от делото договор
за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение от 300 лв., то не
следва да се присъжда с решението в полза на „ВДК“ ЕООД, като се има предвид обстоятелството,
че под договора не е положен подпис на представляващия „ВДК“ ЕООД, поради което
няма основание да се приеме, че посочената в него сума от 300 лв. действително
е била договорена между клиента „ВДК“ ЕООД и адвокат Х.Х. и съответно, че е била
заплатена на адвоката в брой, така както е посочено в съдържанието на договора.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
по жалба на „ВДК“ ЕООД, ЕИК *********, заповед № 170-ФК/13.10.2021 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1
б. „а“ ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка
запечатване за срок от 14 дни на стопанисвания от него търговски обект: автоморга
в гр. Варна, Западна промишлена зона, бул. „Владислав Варненчик“ № 281, и на
основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до него.
ОСЪЖДА
ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ЦУ на НАП, да
заплати на „ВДК“ ЕООД, ЕИК *********, направените по делото съдебни разноски в
размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
СЪДИЯ: