Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 05.11.2020 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. С.З. Търговско отделение
На 05.10. 2020 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
Като разгледа докладваното от
съдията ХРИСТОВ
Търг.д. № 46 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени
са искове с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ вр.
чл. 45 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 01.09.2017 г.,
около 20.30 часа, на път III-662 при км.4000 в землището на село К., общ.Н.З./пътя
между с.К. и гр.Н.З., обл.С./ се движили леки автомобили „Р.” с рег.№ СН ***
АР, управляван от водача С.С.К. и лек автомобил „Ф.П.” с рег.№ СН *** АМ,
управляван от водач Г.Й.Д.. Управляваните от К. и Д. автомобили се движили в
посока съответно от гр.Н.З.към с.К., общ.Н.З.- за автомобил „Р.”, и в посока от
с.К. към гр.Н.З.- за автомобила „Ф.“. Движението по пътното платно било
двупосочно, с по една лента за движение за всяка от посоките, разделени с
непрекъсната линия / включително и в участъка, където впоследствие е възникнало
ПТП/. В автомобила „Ф.П.”, управляван от Г.Й.Д., пътували синът на ищеца Д.А. Б.
/пътуващ на предна пътническа седалка/, съпругата му Р.П.Б./на задна седалка
зад водача/, внучката на ищеца А.Д.Б./в средната част на задната пътническа
седалка/ и П.И.П.-Д.а - съпруга на водача Д. /на задната седалка зад предна
пътническа седалка/. В лекия автомобил „Р.”, управляван от водача С.С.К.,
пътували К.К.К. /пътуваща в средната част на задна пътническа седалка / и
Виктор В., който пътувал на предна дясна седалка, до водача К.. В зоната на път
III-662 при км.4000 в землището на село К., общ.Н.З., движейки се с
несъобразена скорост около 144 км/ч, водачът на лекия автомобил „Р.” С.С.К.
предприел навлизане в насрещната лента за движение. При това движение
автомобилът навлязъл в насрещната лента за движение - в лентата за движение на
л.а. „Ф.П.”. По същото време в собствената си лента за движение се намирал
управляваният от пострадалия Г.Й.Д. лек автомобил „Ф.П.”, който се движил със
скорост около 87 км/ч. Последвал сблъсък между двата автомобила в лентата за
движение на л.а. „Ф.П.”. В резултат на настъпилия тежък удар между двете МПС,
л.а. „Р.” продължил движението си при ротация около вертикалната си ос, в
посока обратна на часовниковата стрелка, като е продължил движението си напред
и надясно към дясната канавка, ограничаваща пътната лента. Л.а. „Ф.П.”
продължил движението си напред и надясно спрямо собствената си посока, като се
завъртял около вертикалната си ос, в посока обратна на часовниковата стрелка.
След преустановяване на движението си, двата автомобила се установили на
пътното платно, като л.а. „Ф.П.” останал в собствената си лента за движение, а
л.а. „Р.” се установил косо на платното, заемащ и намиращ се в лентата на л.а.
„Ф.П.”. Непосредствено след това възникнал пожар в двигателния отсек на л.а. „Ф.П.”,
който бързо се разраснал и обхванал целия автомобил, в купето на който към този
момент били телата на Д. и Б.. В резултат на ПТП починали синът на ищеца - Д.А.
Б., Г.Й.Д., К.К.К. и водача на лекия автомобил „Р.” - С.С.К.. Р.П.Б., А.Д.Б.и П.И.П.-Д.а
- пътници в л.а. „Ф.П.” получили телесни повреди със съставомерен характер.
На място пристигнали пожарна, екип на спешна помощ и
оперативна дежурна група от РУ на МВР - Н.З.. Бил съставен Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица от 01.09.2017 г. с № 157.
По случая било образувано досъдебно производство №
611 /2017 г. по описа на РУ на МВР - Н.З./ пр. пр. № 209 /2017 г. по описа на
ОП - С./. В хода на разследването били назначени съдебномедицински експертизи.
Видно от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза на труп №
215/2017 г., непосредствената причина за настъпването на смъртта на Д.А. Б.
била тежкостепенно изгаряне на 100% от повърхността на тялото с изгаряне на
кожата, подкожните меки тъкани и напречно-набраздената мускулатура, както и на
костите и вътрешните органи. Според експерта, преди възникването на пожара Д.А.
Б. получил тежки травматични увреждания в областта на главата и гърдите, които
довели до изпадането му в състояние на травматичен шок. Това показвало, че при
възникването на пожара пострадалият не е бил в състояние да окаже помощ на
самия себе си. Огънят се е разгорял бързо. Вещото лице заключава, че смъртта на
Б. можела да настъпи и само вследствие на получените тежки травматични
увреждания в областта на главата, гръдния кош и крайниците. Основната причина
за настъпването на смъртта били тежките травматични увреждания, получени при
възникналото пътно-транспортно произшествие, а непосредствената причина за настъпването
на смъртта - обширните тежкостепенни изгаряния на повърхността на тялото и
вътрешните органи.
Видно от назначената по досъдебното производство
автотехническа експертиза, мястото на
удара между автомобилите било в лентата за движение на л.а. „Ф.П.”, като в
момента на удара автомобилът „Ф.П.” бил в собствената си лента за движение, а
л.а. „Р.” бил разположен косо на платното, заемащ лентата за движение на л.а. „Ф.П.”.
Скоростта на движение на л.а. „Р.” преди ПТП била около 144 км/ч, а към момента
на удара — около 110 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „Ф.П.” преди ПТП е
била около 87 км/ч, а към момента на удара - около 79 км/ч. Според вещото лице
техническите причини, довели до възникването на ПТП били: навлизането на л.а. „Р.”
в насрещната пътна лента за движение без да пропусне движещия се в обратна
посока и в собствената си лента за движение л.а. „Ф.П.”; движението на л.а. „Р.”
със скорост над максимално разрешената от 90 км/ч.; движението на л.а. „Р.” с
технически несъобразена скорост съобразно ограничената видимост при движение на
къси светлини и наличие на завой с ограничена видимост; предприетата маневра
изпреварване от водача на л.а. „Р.” при наличие на забрана за това, указана с
пътна маркировка - непрекъсната разделителна линия. Посочва, че технически
правилно е водачът на л.а. „Р.” да контролира непрекъснато автомобила и се
движи по собствената си дясна пътна лента. С действията си водачът на л.а. „Р.”
навлязъл в опасната зона за спиране на л.а. „Ф.П.”. Водачът на л.а. „Р.” имал
техническа възможност да предотврати ПТП, като намали скоростта на движение и
запази движението в собствената лента до разминаване с л.а. „Ф.П.”. Водачът на
л.а. „Ф.П.” нямал техническа възможност да предотврати ПТП към момента на
навлизане на л.а. „Р.” в неговата пътна лента. С действията си водачът на л.а.
„Р.” е навлязъл в опасната зона за спиране на л.а. „Ф.П.”.
От събраните по досъдебното производство
доказателства Окръжна прокуратура - С. приела, че водачът С.С.К. е осъществил
състава на престъпление по чл.343 ал.4, вр. ал.3, предл.2 б.“б“, предл.1, вр.
ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК, като на 01.09.2017 г. при управление на МПС
- л.а. „Р.” с рег.№ СН *** АР, нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в ЗДвП - чл.5 ал.1 т.1, чл.15 ал.1, чл.16 ал.1 т.1, чл.20 ал.1 и
ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП - и по непредпазливост причинил смъртта на повече от
едно лице - Г.Й.Д., Д.А. Б. и К.К.К., както и съставомерни телесни повреди на
повече от едно лице - Р.П.Б., А.Д.Б.и П.И.П.-Д.а.
С оглед гореизложеното, както и обстоятелството, че
виновният за настъпилото произшествие водач С.С.К. е починал при процесното
ПТП, с Постановление от 10.04.2019 г. Окръжна прокуратура - С. прекратила
наказателното производство по досъдебно производство № 611/2017 г. по описа на
РУ на МВР - Н.З., пр.пр.№ 209/2017 г. по описа на ОП - С./ на основание чл. 24,
ал. 1, т.4 от НПК, поради настъпилата смърт на дееца - С.С.К..
Представя се удостоверение за родствени връзки изх.
№ 94-00-6406 / 19.09.2017 г., издадено от Община - Н.З.и Удостоверение за
раждане серия Р-75 № 532184 / 28.11.1977 г., издадено въз основа на акт за
раждане № 1545 - II / 28.11.1977 г. на Община С.З., видно от което
ищецът А.И.Б. е баща на починалия Д.А. Б. и като такъв попада в кръга от
лицата, определени като лица, имащи право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП.
В резултат на неправомерното си поведение, водачът С.С.К.
причинил на ищеца А.И.Б. значителни неимуществени вреди, изразяващи се в силни
душевни болки и страдания от смъртта на починалия Д.А. Б. - негов син.
Отношенията на ищеца с починалия му син са били изключително близки. Били са
много привързани един към друг и скръбта му била неизмерима и му причинява
неимоверни страдания. Между ищецът и синът му са съществували изключителни
отношения на обич и разбирателство, характерни за връзката между родители и
деца, силна духовна привързаност и уважение. Ищецът изживявал особено тежко
загубата на сина си, който бил в отлично здраве и дарявал с много любов цялото
си семейство. Посочва се, че за него
била налице най-тежката житейска ситуация - лишен е от възможността да бъде подпомаган
морално от своя син, от единственото нещо, което е осмисляло живота му. Със
смъртта му бил лишен от най-скъпото в живота на всеки човек същество -
създаденото и отгледано с много любов, грижи и разбиране дете. Внезапната му
смърт причинила на ищеца неописуема мъка, душевни болки и страдания, които
продължавали и щели да продължават завинаги, тъй като загубата на най - близкия
до него човек и същество в живота била непрежалима.
Посочва се, че релевантните в конкретния случай
обстоятелства са именно - че ищецът е баща на починалия Д.А. Б., като в
резултат на внезапната загуба е претърпял значителни морални болки и психически
сътресения, несъмнено понася изключително тежко смъртта на сина си, загубвайки
по нелеп и жесток начин най-близкото си същество - детето си.
Счита, че следва да бъдат отчетени съвсем точно
изключително тежкото депресивно състояние на бащата, на когото непосредствено
след загубата на сина му, била поставена диагноза - реакция на тежък стрес и
депресивен симптом, неговата ежедневна мъка от необратимата загуба, настъпилата
стресираща и коренна промяна в живота му. В следствие на преживяното и
причинената му психическа травма, ищецът изпаднал в психоемоционален стрес
довел до неспокойство, напрегнатост, нервност, подтиснатост, загуба на сън,
невъзможност да изпълнява ежедневните си житейски задължения. Ищецът бил
консултиран с психиатър, като му е предписано и лечение с антидепресанти и
седативи, които приемал и към настоящия момент. И до днес не бил преживял
травмата от загубата на сина си, с когото са били в изключително близки
отношения. Болките и страданията ще съпътствали ищеца през целия му живот,
поради невъзвратимостта на загубата му. Внезапната смърт на сина му го лишила
завинаги от неговата обич и опора, от възможността да се радва на подкрепата,
която той винаги му е давал и е щял да продължи да го прави. Смъртта на сина
му, особено предвид младата възраст на починалия и обстоятелствата, около които
настъпила бил един от най - тежките удари, които човек може да преживее, поради
което паричен еквивалент трудно можел да компенсира тежкия психически товар,
който Б. понася. Приживе синът му Д. полагал грижи за него и съпругата му,
помагал им с пари и хранителни продукти, разчитали на него морално, финансово,
а също така да го гледа и да се грижи за него.
Претърпените от неимуществени вреди вследствие
смъртта на неговия син Д.А. Б. ищецът оценява на сумата от 120 000 лв. /сто и
двадесет хиляди лева/, като счита, че посочената сума е съобразена с критериите
за справедливост при определяне на обезщетения за неимуществени вреди,
установени от закона и трайната съдебна и застрахователна практика.
С искова молба се представят застрахователна полица
№ BG/02/117001095719 от 10.04.2017 г., сключена със „З.Д.Б.И.“ АД и справка от
интернет страницата на Гаранционен фонд за наличие на сключена задължителна
застраховка „ГО” на автомобилистите, за управлявания от виновния водач С.С.К.,
с ЕГН ********** и собственост на Стоян Дачев К., с ЕГН ********** МПС - лек
автомобил „Р.” с рег.№ СН *** АР, видно от които към датата на ПТП -
01.09.2017г. била налице валидно сключена задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” при „З.Д.Б.И.“ АД, по застрахователна полица №
BG/02/117001095719 от 10.04.2017 г.,
издадена със срок на валидност за периода от 10.04.2017 г. до 09.04.2018г.
С уведомление вх. № 1848006/12.01.2018 г., А.И.Б. -
баща на починалия Д.А. Б., с ЕГН ********** - пътник в лекия автомобил „Ф.П.” с
рег.№ СН *** АМ, уведомил „З.Д.Б.И.“ АД за настъпилото на 01.09.2017 г. ПТП.
С писмена застрахователна претенция с вх. №
ОИ-379772/27.06.2019 г., отправена до „З.Д.Б.И.“ АД ищецът А.И.Б., поискал
изплащане на обезщетение за причинените му с ПТП от 01.09.2017 г. неимуществени
вреди. Със застрахователната претенция били представени всички документи, които
са приложени и към настоящата искова молба. Твърди се, че въпреки отправените
уведомление и писмена застрахователна претенция, до настоящия момент „З.Д.Б.И.“
АД не е уведомило ищеца дали в ответното дружество има образувана щета, под
какъв номер е, нито е определило и изплатило застрахователно обезщетение.
Въпреки визираните в чл.496, ал. 1 и ал.2, т.1 от КЗ задължения на
застрахователя - да се произнесе по претенцията до три месеца от нейното
представяне, да определи и изплати размера на обезщетението, до настоящия
момент ответното дружество не било определило и не е изплатило обезщетение за
неимуществени вреди.
С оглед на това, че ищецът А.И.Б. изпълнил
визираните в чл. 498, ал.1 и ал.2 от КЗ свои задължения - отправил е към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ и е
представил на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите на виновния водач всички документи, с които разполага и
които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, а застрахователят
не се е произнесъл и не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, за бил налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
Поради изложеното, моли съда да осъди „З.Д.Б.И.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от С.С.П.и
К.Д.К.заедно да заплати на А.И.Б., с ЕГН **********,***, сумата от 120 000 лв.
/сто и двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
- болки и страдания от смъртта на неговия син Д.А. Б., с ЕГН **********,
починал вследствие на пътнотранспортно произшествие от 01.09.2017г., причинено
от неправомерното поведение на С.С.К., с ЕГН **********, при управление на лек
автомобил марка „Р.” с рег.№ СН *** АР, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането - 01.09.2017 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира възнаграждение за един адвокат.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК, ищецът посочва
банкова сметка ***.
В отговора на исковата молба, ответникът не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил Р., с рег. № СН***АР.
Твърди, че липсва деликт. Оспорва механизма на ПТП,
като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен
характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Единствено доказателство за
механизма, което ангажирало ищеца било съставения по случая Констативен
протокол за ПТП, който не се ползвал материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото няма данни длъжностното лице
да е възприело лично настъпването на инцидента. Посочва, че без да е установен
механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е
действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежала
на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Оспорва изложените от ищеца твърдения относно
механизма на ПТП, като счита, че те не намират опора в доказателствения
материал.
Предвид функционалната обвързаност между
отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица
„Гражданска отговорност", оспорва да е налице осъществен деликтен
фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число
противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е
случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. При липсата на
акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено
увреждане подлежат на пълно и главно доказване. Оспорва правните доводи на
ищеца за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за движение по чл.
42 от ЗДвП.
Ако и доколкото бъде установен фактът на
противоправно поведение, осъществено от водача на МПС, твърди, че ПТП и
произтеклите от него вреди са съпричинени от самия починал, който с поведението
си е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите
от него вреди.
Твърди, че настъпилата смърт на Д.А. Б. не е
резултат единствено на виновното поведение на водача на лек автомобил Р., с peг.
№ СН *** АР. Налице било съпричиняване от страна на починалия, който е пътувал
в л. а. Ф.П., с per. № СН *** АМ без поставен предпазен колан, в противоречие с
императивните изисквания на ЗДвП, като счита, че степента на приноса на
починалия е поне 90 % /деветдесет процента/. Твърди, че е налице обективна
причинно-следствена връзка между поведението на самия починал от една страна и
настъпилият вредоносен резултат, като същия произтичал по вид и степен и от
собственото му противоправно поведение. Посочва, че при правилно поставен
предпазен колан вредите или нямало да настъпят или щели да бъдат в значително
по-лека степен.
Оспорва твърдяната от ищеца смърт да се намира в
причинна връзка и да е следствие от процесното ПТП. Оспорва всички твърдения на
ищеца в тази насока.
Оспорва твърденията на ищеца за търпени
неимуществени вреди от страна на ищеца под формата на изживян стрес и душевни
страдания в резултат на загубата на сродника му. Оспорва твърденията за това,
че приживе между тях са били налице отношения на близост, които да обуславят
твърдените вреди. Посочва, че формалната родствена връзка между ищеца и
починалия сама по себе си не била основание или самостоятелна предпоставка за
присъждане на обезщетение, като твърди, че към датата на ПТП отношенията им са
били на практика прекъснати.
Оспорва предявения иск и по размер. Претендираната с
исковата молба сума в размер на 120 000 лева била силно завишена и не
отговаряла на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за
подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Посочва, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" е функционално обусловена от отговорността на деликвента по
чл. 45 ЗЗД и тя има определени граници, с оглед на които са определените
застрахователни лимити и застрахователят отговарял само до размера на
съответния лимит. Съгласно съдебната практика и нормативните разпоредби,
обезщетението по чл. 52 ЗЗД, се определяло от съда по справедливост, а не с
оглед на застрахователните лимити. При определяне на същото, съдът бил обвързан
със застрахователните лимити единствено, доколкото застрахователя не отговаря
над лимита.
Поради изложеното моли съда да отхвърли исковите
претенции на А.И.Б., като изцяло неоснователни и недоказани. Евентуално моли да
размерът на претендираното обезщетение да бъде намален с оглед възраженията.
Претендира сторените в производството разноски.
В допълнителната искова молба, ищецът пояснява и
допълва първоначалната искова молба, с оглед постъпилия отговор.
С допълнителния отговор ответникът поддържа
изложените в отговора на исковата молба твърдения и оспорвания, както и
направените в него доказателствени искания.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че
на 01.09.2017г. по път III - 662 в землището на с. К., общ. Н.З.(пътя между с. К.
и гр. Н.З., обл. С.) е настъпило ПТП между лек автомобил „Р. 404" с рег. №
СН ***АР, управляван от водач С.С.К. и лек автомобил „Ф.П." с рег. № СН ***
АМ, управляван от водач Г.Й.Д..
Към момента на настъпване
на ПТП от 01.09.2017г. за лек автомобил Р." с рег. № СН ***АР има сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" със ЗД „Б.И."
АД, съгласно застрахователна полица № ВG/02/117001095719 със срок на валидност
до 09.04.2018г.
В резултат на възникналото
ПТП са починали Г. Д., Д. Б. /син на
ищеца/ , К.К.и лицето С. К. - управлявал л.а. „Р.“. Телесни повреди със
съставомерен характер получили Р.П.Б., А.Д.Б.и
П.И.П. - пътници в л.а. „Ф.“, които били транспортирани за лечение в МБАЛ „Д.И.С.“
АД - гр. С..
От удостоверение за родствени връзки изх. № 94-00-6406 / 19.09.2017 г.,
издадено от Община - Н.З.и Удостоверение за раждане серия Р-75 № 532184 /
28.11.1977 г., издадено въз основа на акт за раждане № 1545 - II/28.11.1977 г. на Община С.З.,
е видно от което ищецът А.И.Б. е баща на починалия Д.А. Б..
По повод настъпилото на
01.09.2017 г. пътно - транспортно произшествие е образувано досъдебно
производство № 611/2017 г. по описа на РУ на МВР Н.З.срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.343, ал.3, б. „б”, във вр. с ал.1, б. „в”, във
връзка с чл.342, ал.1 от НК. Досъдебното производство е приключило с
Постановление за прекратяване на наказателното производство изх. № 3741/17 от
10.04.2019 г. на К.М.- прокурор към ОП С..
С уведомление вх. № 1848006/12.01.2018 г., А.И.Б. -
баща на починалия Д.А. Б., с ЕГН ********** - пътник в лекия автомобил „Ф.П.” с
рег.№ СН *** АМ, уведомил „З.Д.Б.И.“ АД за настъпилото на 01.09.2017 г. ПТП.
С писмена застрахователна претенция с вх. №
ОИ-379772/27.06.2019 г., отправена до „З.Д.Б.И.“ АД ищецът А.И.Б., поискал
изплащане на обезщетение за причинените му с ПТП от 01.09.2017 г. неимуществени
вреди. До настоящия момент „З.Д.Б.И.“ АД не е уведомило ищеца дали в ответното
дружество има образувана щета, под какъв номер е, нито е определило и изплатило
застрахователно обезщетение. Въпреки визираните в чл.496, ал. 1 и ал.2, т.1 от КЗ задължения на застрахователя - да се произнесе по претенцията до три месеца
от нейното представяне, да определи и изплати размера на обезщетението, до
настоящия момент ответното дружество не било определило и не е изплатило обезщетение
за неимуществени вреди.
От заключението на съдебномедицинската и
психологическа експертиза се установява следното:
Причината за смъртта на Д.А. Б. е изгаряне на
повърхностите на тялото на места до степен на овъгляване, при възникнал пожар в
лек автомобил, вследствие на настъпило ПТП.
При
извършената аутопсия по тялото на пострадалия Б. са установени травматични
увреждания, освен изгарянията, - контузионни огнища на белите дробове,
разкъсвания на черен дроб и слезка, многофрагментни счупвания на долните
крайници.
Тези
травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и напълно
отговарят да са получени при настъпило ПТП, от удари в изпъкналите части и
детайли в купето на катастрофирал автомобил. Всички тези травматични увреждания
са в пряка и непосредствена причина връзка с настъпването на смъртта, тъй като
са довели до травматичен шок, който не е дал възможност пострадалият да излезе
от горящия автомобил.
Загубата на сина на осв. А.И.Б. довела до
възникването на Остра стресова реакция, която подложила на тежко изпитание
неговата стресоустойчивост.
Поради недостатъчния психически капацитет да се
справи с травмата, близките на осв. потърсили медицинска помощ от специалист
психиатър. Поставена диагноза: Други реакции на тежък стрес (код по МКБ-10 - Г
43.8). Депресивен синдром и започнато медикаментозно лечение, което продължава
и понастоящем.
Острата стресова реакция довела до Разстройство в
адаптацията, което е в причинно-следствена връзка с преживяния тежък стрес.
Необратимостта на загубата и продължителното разстройство в адаптацията се
явяват предпоставка за Трайна личностова промяна, настъпила след катастрофално
преживяване. Това състояние се включва в рубриката „Други трайни промени на
личността, настъпили след загубата на близък и значим човек’'.
Изразява се с общо снижен енергичен потенциал и
жизнен тонус, потиснато настроение, повишена тревожност и безпокойство, мисли
за безперспективност и безнадеждност, нарушен сън, социално отдръпване и
затваряне в себе си („...живее в някакъв негов свят ... често плаче ... затвори
се в себе си, почти с никого не говори ... тревожен ... нервен ... става през
нощта и излиза да се разхожда ... отчаян ... загуби надежда...”).
Осв. е бил
заведен от съпругата си на медицински преглед при специалист психиатър д-р М.М..
Поставена е диагноза: Други реакции на тежък стрес (код по МКБ10-Г43.8).
Депресивен синдром. Предписано е специализирано медикаментозно лечение, което
продължава и понастоящем.
Въпреки
провежданото лечение, осв. Б. не е успял да преработи тежкото травматично
преживяване и продължителното разстройство в адаптацията е довело до
Травматична личностова промяна след катастрофални преживявания. Това състояние
се включва в рубриката „Други трайни промени на личността, настъпили след загубата
на близък и значим човек“.
С оглед на
установените при извършената аутопсия травматични увреждания и механизма на
ПТП-то експертизата приема, че като пътник Д.А. Б. е бил с поставен предпазен
колан по време на инцидента.
Тъй като
най-тежките установени уврежданията са в коремната област и долните крайници,
те са получени по механизма на удар и притискане, като предпазния колан е фиксирал тялото към седалката и поради това
не са описани налични травми в областта на лицето и горната част на тялото.
Травматичните
увреждания получени вследствие на ПТП - то, са били тежки и при непоставен
предпазен колан вероятно е щяло да се стигне до летален изход, като
травматичните увреждания са щели да бъдат по-тежки.
Няма данни починалият да е страдал от съпътстващи
заболявания.
От заключението на автотехническа експертиза се
установява следното:
Мястото
на удара при настъпване на ПТП от 01-09 2017 г се определя от находки описани в
протокола за оглед на местопроизшествието : спирачни следи от лек автомобил Р.
завършващи в насрещната лента за движение и такива от лек автомобил Ф.П. в
собствената му лента за движение. Фиксирана е и изравяне на асфалтовото
покритие на пътя в лентата за движение на Ф.П.. Именно там е мястото на удара
между двата автомобила и то се намира на около 43,3 м след мерната линия и на
около 1,7 до 2,2 метра западно от разделителната линия на пътя - в лентата за
движение на лек автомобил „Ф.П.“. В момента на удара „Ф.П.“ е бил изцяло в
лентата си за движение леко насочен на ляво според посоката си на движение, а
лек автомобил „Р.414 И“ изцяло в насрещната за него лента за движение
навлизайки косо в нея.
Скоростта
на движение на лек автомобил Ф. в момента на удара е 78,65 км/ч.
Скоростта
на лек автомобил Ф. към момента на настъпването на ПТП е 87,25 км/ч.
Скоростта
на движение на лек автомобил Р. в момента на удара е 110,31 км/ч.
-
Скоростта на лек автомобил Р. към момента на настъпването на ПТП 145,19 км/ч
Скоростта
на движение непосредствено преди настъпването на ПТП на лек автомобил Ф.П. -
87,25 км/ч е била съобразена с пътно-климатичните условия на пътя и с максимално
разрешената за движение в извън населено място от 90 км/ч, тъй като е по-ниска
от нея.
Скоростта
на движение непосредствено преди настъпването на ПТП на лек автомобил Р. 414 -
145,19 км/ч е била не съобразена с пътно-климатичните условия на пътя и с
максимално разрешената за движение в извън населено място от 90 км/ч, тъй като
е по-висока от нея.
Водачът
на „Р.“ с рег.№ СН *** АР няма техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП като спре преди мястото на удара след като е навлязъл
насрещната за него лента за движение по която по същото време се е движил лек
автомобил Ф.П., тъй като Ф.П. е попаднал в опаснта му зона за спиране.
Водачът
на Р. има техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП,
само ако се движи в лентата си за движение без да навлиза в насрещната при
избраната скорост от водача му от около 146,58 км/ч
Водачът
на „Ф.П.“ с рег.№ СН *** АМ няма техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП като спре преди мястото на удара, тъй като лек автомобил Р.
попада в опасната му зона за спиране.
Причините
от техническа гледна точка за настъпилото процесно ПТП са:
Навлизане в насрещната лента за движение от
лек автомобил Р. 414 без да пропусне движещия се в противоположна посока и в
собствената си лента лек автомобил Ф.П.. Технически правил но е водъчът на Р.
да контролира непрекъснато автомобила си като се движи в собствената си лента
при наличие на непрекъсната разделителна линия между двете ленти за движение.
Движение на лек автомобил Р. със несъобразена
с пътно- климатичните условия /ограничена видимост от наличие на предстоящ
десен остър завой/ скорост от 145,19 км/ч, която е и превишена спрямо максимално
разрешената скорост на движение в извън населено място - 90 км/ч.
Попадане в опасната за спиране зона на
автомобил Ф.П. от лек автомобил Р. към момента на навлизане в насрещната за
него лента за движение.
Попадане в опасната за спиране зона на
автомобил Р. от лек автомобил Ф.П. към момента на навлизане в насрещната лента
от Р..
Моделът
П. на марката Ф. е снабден от производителя на автомобила с предпазни колани на
всички седалки, предназначени за водача и пътниците. Те са най-ефективни при
челен удар, какъвто е в процесното дело. Тяхната употреба намаля чувствително
риска от тежки травми според статистическите данни на водещите
научно-изследователски институти по света.
За
изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства.
От
показанията на свидетелката Петя Г.ева Станчева се установява, че същата
познавала ищеца и семейството му от 1983 г. Имали близки контакти, събирали се
по различни поводи. Добри съседи били и много се уважавали, и си помагали.
Семейството на ищеца било сполетяно от ужасна трагедия, синът им починал при
жестока катастрофа, при която изгорял. Взаимоотношенията между Д. и родителите
му били много добри. Той много им помагал. Бил много добър. Тежко го преживяли,
месеци наред майката и бащата не говорели с никой. Тежко приели загубата.
Бащата и сега продължавал да избягва контакти, не се чувствал добре. Преди
смъртта на сина си ищецът бил добър човек, работлив, по принцип не говорел
много, но със съседите си разговарял, имали контакти. Сега избягвал всякакви
контакти. Като се видели едно здравей само казвал. Имало промяна в състоянието
на А. след случилото се. Може би месеци вечер го виждали да обикаля улиците
сам. Към настоящия момент не бил преодолял загубата. Ищецът разчитал на сина си
да се грижи за тях. Дори преди да се разболее ищецът разчитали на сина си,
правили едни пристройки и синът им идвал да им помага. В началото Д. и
семейството му живял и при ищеца и съпругата му. В къщата на родителите му се
родило и детето на Д.. Там го гледали. След това ищецът и съпругата му си
направили апартамент в С.З. и го отстъпили на сина си и семейството му, за да
живеят там. Когато ищецът бил болен той и съпругата му живяли в С.З. при сина
си. След смъртта на Д. се обострили предишните заболявания на А.. Сега
съпругата му изцяло се грижила за него. Преди смъртта на сина си, ищецът не е
бил в такова тежко състояние. Сега вече си говорел сам.
От
показанията на свидетелката В.И.Б./съпруга на ищеца/, че съпругът й научил за
смъртта на сина им от племенника им. След съобщаването ищецът никак не бил в
добро състояние, изпаднал в мъка. Взаимоотношенията между ищеца и Д. били
добри, перфектни. Синът им им помагал, много, във всяко едно отношение.
Свидетелката и ищеца били почти зависими от сина си, придружавал ги във всички
болници, кабинети, лекари, разчитали на него. Починалият уреждал документите на
баща си в ТЕЛК , в НОИ. Ищецът и съпругата му - свидетелката Б. живеели в Н.З.,
в къща. Преживе починалият им син ги посещавал редовно, чували се по телефона,
идвал, говорели си за футбол с баща си. След смъртта на сина им А. коренно се
променил. Преди това бил спокоен човек, а сега бил много нервен, избухлив,
затворил се в себе си, не разговарял със свидетелката, понякога не я чувал
какво му говори и свидетелката имала усещането, че ищецът живее в някакъв негов
си свят. Разговарял с някой въображаем — казвал му „Бързо, скачай“. След
смъртта на сина им, се обострили и заболяванията на ищеца. Здравословното му
състояние станало по-тежко. Ищецът не можел сам да се справи. Съпругата му
помагала, обличала го, режела му ноктите. Можел сам да се храни, но само ако
има приготвено ядене. Преди да почине синът им свидетелката работила, а
съпругът й сам се оправял през деня. След смъртта на сина им, двамата ходили на
психолог, защото не били в състояния да се справят, не спяли нощно време, пиели
лекарства със зелена рецепта и към настоящия момент продължавали да пият
лекарства. Свидетелката и ищеца разчитали синът им да се грижи за тях на
старини. Имали апартамент в С.З. и го дали на него. Сега там живеела снаха им и
внучката им. Много им тежало, че не са видяли сина си на погребението. Имало
само една снимка, ковчегът му бил затворен. Със сина си живеели на различни
места - той живеел в С.З., защото работил в рудника, а те - в къща в Н.З..
Преди това живеели заедно. Когато синът им бил вече семеен живяли две, три
години в къщата в Н.З.и живеели съвместно с тях в Н.З.. След като ищецът
получил трети инсулт, свидетелката нямала отпуск и синът им ги взел в С.З. в
апартамента си и свидетелката и ищецът живяли при него и семейството му четири
месеца, за да може ищецът да се стабилизира и да не остава сам. Д. и
семейството му се грижели за тях изцяло.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.
В случая, наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 01.09.2017 г., по
силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените
при използуването на застрахования автомобил трети лица, се установява от
представената по делото застрахователна полица № BG/02/117001095719 със срок на
валидност до 09.04.2018 г. за сключена застраховка „Гражданска
отговорност" в ЗД „Б.И.” АД.
Съдът намира, че следва да приложи
законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието
на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно изискванията на чл. 432, вр.
с чл. 380 КЗ ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение неимуществени вреди, като е подаденото
искане с входящ № ОИ - 379772/27.06.2019 г. по описа на ЗД „Б.И.” АД, по която
до настоящия момент няма писмен отговор. Поради това съдът намира, че
предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
При прекратяване на наказателното
производство, доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат
установени с доказателства в хода на настоящото производство.
Видно от заключението на съдебната
авто - техническа експертиза
техническите причини, довели до възникване на ПТП се следните:
Водачът на л.а. Р. е допуснал с
поведението и действията си като водач на МПС, да създаде и постави в опасност
живота и здравето на други участници в движението по пътищата, с което е
нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. При управлението на л.а. Р. с рег. № СН ***
АР, С.С.К. е нарушил разпоредбата на чл.
15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като не се движил възможно
най-вдясно по платното за движение и е навлязъл в лентата за насрещно движение.
Налице е нарушение и на нормата на чл. 20 от ЗДвП, тъй като водачът С. К. не е
контролирал непрекъснато превозното средство, което управлява и съответно не се
е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността и с конкретните
условия на видимост. Освен това С.С.К. се е движил със скорост над разрешената
по закон /установената скорост на движение преди възникване на произшествието
от около 145 км/ч, превишава максимално допустимата разрешена скорост за
движение извън населено място от 90 км/ч. без наличието на специални
ограничения.
С оглед изложеното настоящата съдебна
инстанция приема, че допуснатите нарушения от водача на л.а. Р. с рег. № СН ***
АР, С.С.К. са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, като
презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Поради това съдът приема, че деянието на
водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/
на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно за неговия застраховател ЗД „Б.И.” АД е
възникнала отговорността да заплати претендираните обезщетения за настъпилите в
резултат на процесното ПТП неимуществени вреди на А.И.Б..
Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени и имуществени вреди се явява доказан по основание.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В настоящия случай внезапната и
преждевременна загуба на сина е довела неминуемо до изключителен срив в
психиката на ищеца, видно от съдебно психологическата експертиза.
Привързаността им е била много силна и взаимна, между тях са съществували
отношения на обич и разбирателство, характерни за връзката между родител и
дете, силна духовна близост и уважение, което се установява от свидетелските
показания. Внезапната смърт на сина на ищеца го е лишила завинаги от неговата
обич и морална и материална опора. Житейски погледнато загубата на дете е
най-голямото нещастие, което може да сполети едни родител. Чувството на
безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е
непреодолимо и неминуемо води до промяна както в мирогледа на родителя, така и
в поведенческите му реакции. Болките и страданията ще съпътстват ищеца и сега,
а и ще продължат през целия им живот, поради невъзвратимата загуба. Внезапната
смърт на Д.А. Б. е лишила завинаги баща му от неговата обич и опора, от
подкрепата, която е имал, включително и с оглед възрастта си. Връзката “родител
– дете” освен кръвна е и емоционална, поради което смъртта на дете на всякаква
възраст и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките удари, които човек
може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира
тежкия психически товар. Преминаването през мъката на родителя е много дълго,
трудно и болезнено, но все пак съобразявайки горните критерии съдът определи
размера на обезщетението от 120 000 лв.
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване от страна на Д.А. Б., тъй като не ползвал предпазен колан.
В разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
От заключенията на СМЕ се установява, че пострадалият Д.А. Б. е
бил с поставен предпазен колан, като според вещото лице предпазният колан е фиксирал
тялото към седалката и поради това не са описани налични травми в областта на
лицето и горната част на тялото, са получените уврежданията в коремната област и долните крайници. Поради
това съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ
лихвите за забава, за които отговаря застрахователят, се дължат от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая няма спор, че на 12.01.2018 г. ищецът е уведомил
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, поради което е това
е моментът, от който следва да се присъди законна лихва, а не от датата на
деликта – 01.09.2017 г., както претендира ищеца.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗД “Б.И.” АД следва да
заплати на А.И.Б. сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на неговия син Д.А. Б., с
ЕГН **********, починал вследствие на пътнотранспортно произшествие от
01.09.2017г., причинено от неправомерното поведение на С.С.К., с ЕГН **********,
при управление на лек автомобил марка „Р.” с рег.№ СН *** АР, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2018 г. – датата, на която ЗД
“Б.И.” АД е уведомен за настъпилото ПТП
до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля искането за присъждане на законна лихва за периода от датата на
деликта - 01.09.2017 г. до 11.01.2018 г. като неоснователно.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че А.И.Б.
е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3
530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. Следователно при спазване на
посочените правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение е в размер на 3
930 лв.
С оглед изхода на делото ЗД “Б.И.” АД следва да заплати на
адвокат Е.Е. адвокатско възнаграждение в размер на 3 930 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът “Б.И.” АД следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
сумата от 4 800 лв. за държавна
такса.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Д.Б.И.“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.С., *** да заплати на А.И.Б.,
с ЕГН **********,***, сумата от 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
смъртта на неговия син Д.А. Б., с ЕГН **********, починал вследствие на
пътнотранспортно произшествие от 01.09.2017г., причинено от неправомерното
поведение на С.С.К., с ЕГН **********, при управление на лек автомобил марка „Р.”
с рег.№ СН *** АР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.01.2018 г. – датата, на която ЗД “Б.И.” АД е уведомен за настъпилото ПТП до окончателното
изплащане на сумата по банкова сметка *** ***, BIC ***
„Б.“ ЕАД, като отхвърля искането за
присъждане на законна лихва за периода от датата на деликта - 01.09.2017 г. до
11.01.2018 г. като неоснователно.
ОСЪЖДА „З.Д.Б.И.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., *** да заплати на адвокат
Е.Е. *** адвокатско възнаграждение в
размер на 3 930 лв.
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.,
***да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата
от 4 800 лв. за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :