№ 78
гр. Свищов, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Х.ва
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Х.ва Гражданско дело №
20234150100584 по описа за 2023 година
ИСК с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД, вр. чл.345 ал.1
от ТЗ
Постъпила е искова молба от „Х” ООД, ЕИК *, седалище и адрес
на управление гр. **, представлявано от М.М.П. – управител, чрез
пълномощник адв. Г. П. С. против А. К. А. с ЕГН **********, с адрес: с. ***
иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК с цена
13100,80 лв. След оставяне на исковата молба без движение на основание
чл.129 ал.4 от ГПК е постъпила молба , с която се конкретизира претенцията,
поради разминаване на сумите в заповедното производство и исковата молба.
Предявеният иск е за признаване на установено на вземането му за сумата
8225,45 лв. (осем хиляди двеста двадесет и пет лева и 45 ст.), ведно със
законната лихва върху главницата от 11.10.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение
№45/9.02.2023г. по ч.гр.д. 644/2022г. на СвРС. Твърдят, че по силата на
сключения между страните Договор за финансов лизинг на пътно превозно
средство № 04000099 от 13.08.2021г., „Х” ООД в качеството на
лизингодател е предоставил на ответника –лизингополучател следния актив-
лек автомобил М с рег.№ ****, като лизингополучателя се задължава да
1
заплаща дължимите суми по договора, съгласно погасителен план.
Лизинговият обект бил предаден от лизингодателя на лизингополучателя на
13.08.2021г. , за което бил съставен и Приемо-предавателен протокол към
договора за лизинг. Лизингополучателят се задължил да изплаща при
условията на погасителен план с посочени стойности в лева към договора за
финансов лизинг лизинговия обект. Уговорената лизингова цена била в
размер на 55000лева, дължима сума 85300 лева, а срокът на договора бил до
13.08.2024г. като погашенията на лизингополучателя били договорени да се
извършват на 36 броя месечни лизингови вноски, начиная от 13.09.2021г. ,
съгласно погасителния план към договора за лизинг. Освен дължимите
лизингови вноски, лизингополучателят се задължил да заплаща и всички
други разходи за застрахователни премии, административни разходи и глоби,
свързани с ползването на лизинговото имущество. В конкретния случай се
претендира сумата 8225,45 лв. , която включва седма вноска в размер на
1527,78 лева, осма вноска в размер на 1527,78 лева, девета вноска в размер на
1527,78 лева, десета вноска в размер на 1527,78 лева, първа вноска по
Застраховка „Автокаско“ в размер на 1069,34 лева, трета вноска по
Застраховка „Автокаско“ в размер на 1014,39 лева и добавък към Застраховка
„Автокаско“ в размер на 30,60 лева.
Неплащането на тези задължения мотивирало ищецът да подаде
Заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д.644/2022г. на СвРС е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение за гореописаните суми.
Заповедта е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени указания е
заведен настоящият иск.Молят съда да приеме за установено, че ответникът
им дължи гореописаните суми, като се присъдят направените в заповедното и
исково производство разноски. В съдебно заседание не изпращат
представител.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК,
ответникът, чрез особен представител адв.Х. П. е подал писмен отговор, в
който заявява, че искът е неоснователен и ответникът не дължи посочените
суми. Прави възражение за нищожност и неравноправни клаузи по Договора
за финансов лизинг на пътно превозно средство № 04000099 от 13.08.2021г.,
позовавайки се на чл.143 от Закона за защита на потребителите. Счита, че
2
съгласно чл.22 от ЗПК не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1
т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, поради което договорът е недействителен. В
съдебно заседание се представлява от особен представител адв. Х. П. , който
взема становище, че искът следва да се отхвърли.
Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение №45 от
9.02.2023г. по ч.гр.д. 644/2022г. А. К. А. с ЕГН **********, с адрес: с.***
следва да заплати на кредитора „Х” ООД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр. **, представлявано от М.М.П. – управител, чрез пълномощник
адв. Г. П. С. сумата 8225,45 лв. (осем хиляди двеста двадесет и пет лева и 45
ст.)- падежирала непогасена главница, 33,83 лева- падежирала непогасена
наказателна лихва за периода от 13.03.2022 г. до 07.07.2022г., 305,56
лева- падежирала непогасена наказателна лихва за периода от 13.04.2022 г.
до 07.07.2022г.,305,56 лева- падежирала непогасена наказателна лихва за
периода от 13.05.2022 г. до 07.07.2022г., 183,33 лева- падежирала непогасена
наказателна лихва за периода от 13.06.2022 г. до 07.07.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от 11.10.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението.
В заявлението като главница е посочено-Падежирали вноски по
Договор за финансов лизинг № 04000099 от 13.08.2021г., по силата на който
заявителят „Х” ООД в качеството на лизингодател е предоставил на длъжника
–лизингополучател следния актив- лек автомобил М с рег.№ ****, като
лизингополучателя се задължава да заплаща дължимите суми по договора,
съгласно погасителен план. Вноските (съгласно Приложение 2 – погасителен
план, неразделна част от договора) са следните: седма вноска в размер на
2352,78 лева, осма вноска в размер на 2352,78 лева, девета вноска в размер на
2352,78 лева, десета вноска в размер на 2352,78 лева, първа вноска по
Застраховка „Автокаско“ в размер на 1069,34 лева, трета вноска по
Застраховка „Автокаско“ в размер на 1014,39 лева и добавък към Застраховка
„Автокаско“ в размер на 30,60 лева.С исковата молба ищецът претендира
други суми, които са извън заявлението.Т.е. в Заявлението , преизчислявайки
3
сумите като главница са включени 4 вноски по 1527,78 лева, както и първа
вноска по Застраховка „Автокаско“ в размер на 1069,34 лева, трета вноска по
Застраховка „Автокаско“ в размер на 1014,39 лева и добавък към Застраховка
„Автокаско“ в размер на 30,60 лева. Няма претенция за лихва в размер на
3300лева / върху 4 вноски по 825 лева/, каквато се появява в исковата молба.
След оставяне на исковата молба без движение по реда на чл.129 ал.4 от ГПК,
ищецът е конкретизирал с молба вх.№917 от 29.02.2024г. претенцията си ,
като предявеният установителен иск по чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД
е за признаване на установено на вземането за сумата 8225,45 лева , която
включва седма вноска в размер на 1527,78 лева, осма вноска в размер на
1527,78 лева, девета вноска в размер на 1527,78 лева, десета вноска в размер
на 1527,78 лева, първа вноска по Застраховка „Автокаско“ в размер на
1069,34 лева, трета вноска по Застраховка „Автокаско“ в размер на 1014,39
лева и добавък към Застраховка „Автокаско“ в размер на 30,60 лева, ведно
със законната лихва върху главницата от 11.10.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Касае се за четири падежирали и неплатени лизингови вноски и за
разходи, свързани с ползване на автомобила, предмет на договора за лизинг,
които са в тежест на лизингополучателя, който съгласно препращащата
разпоредба на чл. 345, ал. 1 от ТЗ, има задълженията на наемател.
Възраженията в отговора на исковата молба от особения представител и
в съдебно заседание касаят нищожност на договора и в случая са
неоснователни, доколкото претенцията в исковата молба е само за главница и
разноски.
Действително разпоредбата на чл. 342, ал. 2 ТЗ урежда договора за
финансов лизинг, като особен вид инвестиционен кредит. При този финансов
лизинг общата стойност на лизинговите вноски, дължими от конкретен
лизингополучател, се изчислява така, че да покрива цената, по която
лизинговата компания е придобила вещта, нейните разноски, а също така и
печалбата й. По отношение на договора за лизинг, сключен с ответника, в
качеството му на физическо лице , последният има качеството "потребител"
по смисъла на общата разпоредба на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Поради
горното приложение намират разпоредбите на ЗЗП и тези на ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
4
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23
ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на потребителя не отпада изцяло, но той
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и
други разходи, такива представляващи печалба на кредитора-възнаградителна
лихва, неустойка, обезщетения такси и т.н..
В случая няма претенция за възнаградителна лихва , а за 4 падежирали
неплатени лизингови вноски като главница по 1527,78лева, без лихва. В тази
част искът е основателен и доказан. Отнася се за седма вноска, дължима на
13.03.2022г. , осма вноска , дължима на 13.04.2022г. , девета вноска , дължима
на 13.05.2022г. и десета вноска , дължима на 13.06.2022г. , видно от
Погасителен план. Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение за тези
суми е подадено на 18.10.2022г., т.е. същите са били падежирали и изискуеми.
Действително не са представени доказателства процесния Договор за
финансов лизинг на пътно превозно средство № 04000099 от 13.08.2021г.
прекратен ли е понастоящем, но към месец юни 2022г. , до когато са
претендирани вноски и застраховка не е бил прекратен.
Другите претенциите са по сключения между страните договор за
лизинг, но се отнасят до задължението лизингополучателят да заплаща
всички разходи, включително за данъци и застраховки, както и да покрива
всички разходи, заплатени от лизингодателя във връзка с използването на
актива. Тези разходи представляват разноски във връзка с използването на
вещта, които са в негова тежест и съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от
ЗЗД. С оглед спецификата на договора за лизинг с предмет превозно
средство- чл.5 ал.3 от Договор за финансов лизинг на пътно превозно
средство № 04000099 от 13.08.2021г., лизингодателят в качеството му на
собственик на лизинговата вещ, сключва договори за застраховка
"Автокаско" , като заплатените от него суми за това следва да му се
възстановят от лизингополучателя. В случая претенцията на ищеца се
основава на твърдение, че е заплатил застрахователни премии по договор за
застраховка "Автокаско"- първа вноска в размер на 1069,34 лева, платена на
5
23.06.2022г., трета вноска в размер на 1014,39 лева, и 30,60 лева -добавък за
смяна на собствеността към Застраховка „Автокаско“ . Видно от приложения
по делото Договор за застраховка "Автокаско" , сключен със ЗД „Бул инс“АД
от ищеца е сключил такъв по отношение на лизинговия автомобил- М с рег.
№ ****, на 23.06.2022г., като застрахователната премия се плаща на 4 вноски.
В случая са представени доказателства- платежни нареждания , съгласно
които „Х” ООД е превело на застрахователя част от претендираните суми:
първа вноска по Застраховка „Автокаско“ в размер на 1069,34 лева, преведена
на 23.06.2022г. и добавък към Застраховка „Автокаско“ в размер на 30,60
лева, също преведени на 23.06.2022г. По отношение на трета вноска по
Застраховка „Автокаско“ в размер на 1014,39 лева, която според Договор за
застраховка "Автокаско" , сключен със ЗД „Бул инс“АД е следвало да бъде
преведена на 22.12.2022г. не са представени доказателства за плащане,
въпреки изричните указания. Предвид на това съдът намира, че искът в тази
му част следва да се отхвърли , като недоказан.
С оглед на гореизложеното ,съдът намира, че искът е основателен и
доказан в размер 7211,06 лева , която включва седма вноска в размер на
1527,78 лева, осма вноска в размер на 1527,78 лева, девета вноска в размер на
1527,78 лева, десета вноска в размер на 1527,78 лева, първа вноска по
Застраховка „Автокаско“ в размер на 1069,34 лева и добавък към Застраховка
„Автокаско“ в размер на 30,60 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от 11.10.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението,като за трета вноска по Застраховка „Автокаско“ в размер на
1014,39 лева следва да се отхвърли.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца
направените в заповедното и исково производство разноски, съобразно
уважената част от иска, както следва: по заповедното в размер на 644,22лева,
от които 144,22 лева –ДТ и 500,00лева –адвокатско възнаграждение, както и
направените в исковото производство разноски в размер на 944,22 лв., от
които 144,22лева –ДТ и 800,00лева- депозит за особен представител.
Преизчислена е дължимата ДТ от ответника, съобразно уважената част от
иска.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „Х” ООД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от М.М.П. –
управител съществудва вземане против А. К. А. с ЕГН **********, с адрес: с.
*** за сумата 7211,06 лева -главница , която включва неплатени седма
вноска в размер на 1527,78 лева, осма вноска в размер на 1527,78 лева, девета
вноска в размер на 1527,78 лева, десета вноска в размер на 1527,78 лева,
първа вноска по Застраховка „Автокаско“ в размер на 1069,34 лева и добавък
към Застраховка „Автокаско“ в размер на 30,60 лева, ведно със законна лихва
от подаване на заявлението 11.10.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 45/9.02.2023 г. по ч.гр.д. № 644/2022г. на Свищовския районен
съд.
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че в полза на „Х” ООД,
ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от М.М.П. –
управител съществува вземане против А. К. А. с ЕГН **********, с адрес: с.
*** за сумата 1014,39 лева , представляваща трета вноска по Застраховка
„Автокаско“ , ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, съгласно Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 45/9.02.2023 г. по ч.гр.д. № 644/2022г. на
Свищовския районен съд.
ОСЪЖДА А. К. А. с ЕГН **********, с адрес: с. *** да заплати на „Х”
ООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от
М.М.П. – управител сумата 644,22лева , представляваща разноски в
заповедното производство и сумата 944,22 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване
на страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7