Р Е Ш Е Н И Е
№..1234
гр. Пловдив, 06 октомври 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на тридесети септември, две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
при секретаря П.Цветкова., като разгледа
административно дело №1035 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) и чл.171, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България (ЗОВСРБ).
И.Н.И.,***, обжалва
Заповед №329 от 14.05.2009г. на командира на поделение №44220, гр. Пловдив, с
която е прекратено изпълнението на военна служба, освободен е от длъжност и е
зачислен в мобилизационния резерв. Претендира се отмяна изцяло на заповедта поради
незакосъобразност и неправилност.
Ответникът- командир на поделение №44220, гр.
Пловдив, представляван от Нина Христова Иванова- главен юрисконсулт в поделение
28880, изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане
на разноските по делото.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и при
наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По силата на Договор за кадрова военна служба №112
от 27.02.2009г. (листи 24-25), подписан от жалбоподателя, от една страна, и министъра
на отбраната, чрез упълномощено лице- командир на поделение 44220, от друга
страна, И. постъпил на военна служба в Българската армия (БА). Според посочения
договор, срокът за кадрова военна служба на И. е 3 години, от които 6 седмици
за обучение в поделение 32990, гр. Пловдив, представляващо задължителен елемент
от фактическия състав на правоотношението по изпълнение на кадровата военна
служба, съгласно разпоредбата на чл.3, т.3 от Правилника за кадрова военна
служба (ПКВС, отм.). Със Заповед №93 от 02.02.2009г. (листи
43-45) на командващия на сухопътните войски (КСВ) е наредено първоначалното
военно обучение на войниците от поделение 44220, гр. Пловдив, да се организира
от поделение 32990, гр. Пловдив. В изпълнение заповедта на КСВ, със Заповед
№264 от 09.03.2009г. (листи 35-38) командирът на поделение 32990, гр. Пловдив, сформирал
учебен взвод към “рота за специална подготовка” на поделение 48650, гр.
Пловдив, за провеждане на първоначално военно обучение (І модул) на редица военнослужещи,
между които и жалбоподателя И.. Според точка 12.3. от тази заповед, е
предвидено на 23.04. и 24.04.2009г. да се проведат изпити по огнева подготовка,
тактическа подготовка, строева подготовка и УВС на ВС на Р България (Устав за
войсковата служба на въоръжените сили на Република България), а според точка
12.5. от заповедта, получилите оценка “неудовлетворителен” на един от изпитите
следва да се предлагат за прекратяване на договора за кадрова военна служба. По-късно,
със Заповед №283 от 13.03.2009г. (лист 39) командирът на поделение 32990, гр.
Пловдив, изменил точка 12.3. от Заповед №264, като определил за дати за
провеждане на изпитите 22.04. и 23.04.2009г. Освен това, със Заповед №377 от
21.04.2009г. (листи 22-23) на командира на поделение 32990, гр. Пловдив назначил
комисия, която да проведе изпитите за завършване на първоначалното военно
обучение. Според точка 3. от тази заповед, на получилите комплексна оценка
“слаб” следва да се прекрати договора за кадрова военна служба. В изпълнение на
Заповед №377 от 21.04.2009г. на 23.04.2009г. назначената комисия провела
изпитите по модул за начална и общовойскова подготовка, за резултатите от които
е съставен нарочен протокол с Рег.№/З-1295 от
24.04.2009г. (лист 8). Видно от протокола, И. получил обща оценка
“неудовлетворителен” и било направено предложение до командира на поделение
44220, гр. Пловдив да прекрати договора му за кадрова военна служба, след което
последвало издаването на процесната заповед. При така описаната фактическа
обстановка, съдът намира производството за проведено от компетентни органи и
при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място, съдът намира процесната заповед за
издадена от компетентен орган. Според разпоредбата на чл.161, т.3 от ЗОВСРБ,
правоотношението за изпълнение на военна служба на войниците (матросите) се
прекратява със заповед на оправомощени от министъра
на отбраната длъжностни лица. Макар по делото не са ангажирани доказателства за
наличието на заповед на министъра на отбраната, по силата на която командирът
на поделение 44220, гр. Пловдив, да е оправомощено
длъжностно лице по смисъла на чл.161, т.3 от ЗОВСРРБ, съгласно §45, ал.3 от
преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗОВСРБ до приемането на подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се
прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени по
отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ, отм.), доколкото не противоречат на този закон. Такива подзаконови нормативни актове представляват ПКВС, отм., както и Инструкция №11 за кадровата работа в Министерството
на отбраната (Инструкция №11), чието действие е запазено до 12.06.2009г.,
когато е влязъл в сила Правилника за прилагане на ЗОВСРБ. Според чл.187 от
ПКВС, отм., сержантите и войниците (за Военноморските
сили - старшините и матросите) на кадрова военна служба се освобождават от
кадрова военна служба и се зачисляват в резерва от длъжностните лица, упълномощени
от министъра на отбраната или от ръководителя на друго ведомство, а според чл.17
от Инструкция №11, на сержантите (за ВМС - старшините) и войниците (за ВМС-матросите) на кадрова военна служба се прекратява
договорът за кадрова военна служба, освобождават се от длъжност и от кадрова военна
служба и се зачисляват в резерва със заповед на длъжностното лице, в чието
правомощие е длъжността, която заемат в момента на освобождаването. Освен това,
според чл.11, т.1 от Инструкция №11, командирите на полкове и самостоятелни
батальони (авиобаза тип "Б", корабен дивизион, дивизион подводници,
група дивизиони, летателна ескадрила, отряд за РРТР, отряд за РЕК,
парашутно-разузнавателен батальон, АОРЛВ, фрегата, подводница) и приравнените
на тях началници на самостоятелни поделения подписват от името на министъра на
отбраната договорите за кадрова военна служба и допълнителните споразумения към
тях със сержантите (за ВМС - старшините) и кадровите войници от подчинените им
поделения. Следователно, командирът на поделение 44220, гр. Пловдив е длъжностно
лице по смисъла на чл.187 от ПКВС, отм., в чието
правомощие е длъжността на И. и съответно има правото да го освободи от кадрова
военна служба.
На следващо място, съгласно чл.165, т.2 от ЗОВСРБ,
правоотношението за изпълнение на военна служба се прекратява без предизвестие,
когато след приемането на военна служба лицето не завърши обучението за
придобиване на военна квалификация, в какъвто смисъл е и разпоредбата на
чл.128, т.8 от ЗОВСРБ, отм. Макар в посочените норми
да няма изричен текст, че обучението трябва да е успешно завършено, предвид поставените
и от закона цели- подготовка и
осъществяване на въоръжена защита на страната, то следва да се приеме, че
за изпълнението и е необходимо именно успешно завършване на обучението. В
случая, И. е завършил обучението си с оценка “неудовлетворителен”, което очевидно
представлява незавършено обучение по смисъла на закона. Ето защо, съдът намира,
че процесната заповед е постановена при правилно прилагане на закона.
На следващо място, според §3, ал.3 от ПЗР на ЗОВСРБ, образуваните производства за налагане на
дисциплинарни наказания, за освобождаване от служба и за търсене на имуществена
отговорност срещу военнослужещи се довършват по досегашния ред, и след като обучението
на И. е приключило на 23.04.2009г., към която дата е бил в сила отменения
ЗОВСРБ, би следвало в оспорената заповед да се посочат като правни основания за
издаването и нормите на отменения закон. Посочените като правни основания за издаването
на заповедта норми на чл.165, т.2, чл.161, т.3 и чл.146, т.3 от ЗОВСРБ обаче са
идентични с чл.128, т.8, чл.125, т.3 и чл.130, ал.3 от ЗОВСРБ, отм., поради което нарушението на изискването за форма на
административния акт съдът намира за несъществено такова и съответно не може да
обуслови незаконосъобразността на заповедта.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
оспореният акт е издаден от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения
на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с
целта на закона и без противоречие с материалноправни
разпоредби, поради което е законосъобразен, а жалбата против него се явява
неоснователна и като такава не следва да се уважава. С оглед очерталия се изход
на делото, направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на ответника се явява основателно, но тъй като няма доказателства за
размера, в който такива са направени, то няма да бъдат присъдени.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н.И.,***, против Заповед
№329 от 14.05.2009г. на командира на поделение №44220, гр. Пловдив, с която е
прекратено изпълнението на военна служба, освободен е от длъжност и е зачислен
в мобилизационния резерв.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Б./