РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Велико Търново, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Владимир Страхилов
Илина Гачева
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
в присъствието на прокурора Таня Катрева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20214100500819 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278 вр. чл. 538, ал.1 ГПК.
Предмет на подадената от Н. М. Н. с ЕГН******, въззивна жалба, е
Решение № 377/20.09.2021г. по гр.д. № 1396/2021г. по описа на РС - Горна
Оряховица, с което съдът е отказал да уважи молбата й с правно основание
чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГрР/, като допусне
промяна на бащиното и фамилното й, имена.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
отправя искане за отмяна, като неправилно и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила, на Решение № 377/20.09.2021г. по гр.д. №
1396/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица. Излагат се съображения за
наличие на важни обстоятелства по см. на чл.19, ал.1 ЗГрР, обуславящи
основателността на искането й за промяна на бащиното и фамилното й,
имена. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, като не е събрал достатъчно доказателства за
наличието на горепосочените обстоятелства.
На основание чл. 276, ал.1 ГПК, са изпратени преписи от подадената
въззивна жалба до другите заинтересовани страни в производството - Община
Сливен, Община Горна Оряховица и РП - Велико Търново, ТО - Горна
Оряховица, като нито една от тях не е подала отговор на въззивната жалба.
1
В рамките на проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито
съдебно заседание, молителката се явява в лично качество, като заявява, че
поддържа изцяло подадената молба с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГрР,
като същата твърди, че са налице важни обстоятелства, изразяващи се в
известността й сред непосредственото социално обкръжение с имена,
различни от законоустановените по силата на разпоредбите на ЗГрР и
фигуриращи в издадените документи за самоличност, което обстоятелство,
молителката заявява, че създавало за нея допълнителни неудобства и с оглед
на професионалната й ангажираност. Всички тези обстоятелства, преценени в
своята съвкупност, съставляват важни обстоятелства, обуславящи
допускането на правна промяна във бащиното и фамилното й, имена.
Представителят на окръжна прокуратура изразява становище за
основателност на така подадената молба, като поддържа, че от събраните в
рамките на производството пред настоящата съдебна инстанция, гласни
доказателства, се установява наличието на важни обстоятелства по см. на
чл.19, ал.1 ЗГрР, а именно известността на молителката в обществото и
непосредственото й социално обкръжение с имена, различни от бащиното и
фамилното й понастоящем, както и обективните затруднения, които
последните са създавали на молителката при осъществяваните от нейна
страна - професионални ангажименти /явяването на спортни събития като
професионален състезател по стрелба с лък/. Представителят на държавното
обвинение изрично обръща внимание и на обстоятелството, че от кръга на
т.нар. важни причини за допускане на исканата от молителката правна
промяна на бащиното и фамилното й имена по см. на чл.19, ал.1 ЗГрР не
следва да се изключват и субективните възприятия на конкретното лице.
Надлежно призованите, в качеството им на заинтересовани лица по
настоящото производство - Община Сливен и Община Горна Оряховица, не
изпращат свой представител и не изразяват становище по подадената
въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт.
По така наведените от молителката с въззивната жалба съображения, както и
с оглед становището на представителя на окръжната прокуратура по така
подадената молба с правно основание чл.19, ал.1 ЗГрР, настоящата съдебна
инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е
валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на
съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен
състав и е подписан. Първоистанционното решение се явява и допустимо, тъй
като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни,
както и при наличието на всички положителни предпоставки за
съществуването и упражняването на процесуалното право на жалба срещу
постановения от първоинстанционния съд, отказ за уважаване на молбата по
чл.19, ал.1 ЗГрР, в рамките на проведеното охранително производство по реда
на чл.530 и сл. от ГПК.
Молителката в производството по чл.19, ал.1 ЗГрР, е родена на 26.02.1999г.,
в град Сливен, като в представеното като писмено доказателство,
2
Удостоверение за раждане, изготвено от ДЛГС при Община Сливен с №
05614/11.03.1999г., същата е записана с имената - Н. М. Н.. Като майка е
посочено лицето Р. И.М. - Н., а като баща - М. Н. Н. С Решение №
1624/17.12.2001г. по гр.д. № 2770/2001г. по описа на СлРС, съдът е прекратил
брака между родителите на молителката, като е възложил упражняването на
родителските права по отношение на нея и е определил местоживеенето й да
бъде при нейната майка - Р. И. М. Молителката твърди, че няма спомен дали
някога е виждала своя баща, като допълва, че същият никога не се е
интересувал от нейната личност, никога не е осъществявал дори вербална
комуникация с нея. Между молителката и нейният баща - М.Н. Н., чието
бащино и фамилно име носи, не съществува никаква друга връзка, освен тази
установена между лицата по силата на закона и определена от биологичния
произход. Молителката е израснала и отгледана от своята майка и нейният
втори съпруг - И. Г.Ив., като последният е осъществявал функцията на
бащина фигура в материален и морално-житейски аспект, като с него
молителката притежава изградена психо-емоционална връзка “дете-родител
/дъщеря-баща”. Молителката е бивш състезател по спортна стрелба с лък,
понастоящем студент, участващ активно в дейността на конкретно посочени
студентски организации. По време на активната й спортна кариера, изискваща
явяването и участието й в спортни събития, провеждани на национално и на
международно ниво, същата формално е заявявала своето участие, съобразно
с личните си данни - имената, с които фигурира в акта си за раждане и
издадените документи за самоличност, като същевременно сред
непосредственото си социално обкръжение - семейство, приятелски кръг,
съотборници, е била известна със съответните имена на лицето И. И., а
именно - Н. И. И. Това създавало объркване и смут в конкретни ситуации.
Молителката посочва като пример ситуация, в която е следвало да бъде
наградена за постигнат успех на спортно състезание, като при обявяването на
награждаването, същата била представяна с имената, посочени в документите
й за самоличност, а на практика присъстващите са асоциирали нейната
личност не с имената “М.; Н.”, а с имената “И.а; И.”. Така била известна
молителката и в обкръжението на своята майка Р. И., както и в социалните
мрежи, където молителката осъществявала контакти със свои приятели и
познати.
По така установената фактическа обстановка, за настоящият съдебен състав
се формират следните правни изводи:
По същество, така подадената молба за промяна на бащиното и фамилното
име на молителката от “М.; Н.” на “И.; И.”, с правно основание чл.19, ал.1
ЗГрР, се явява неоснователна. За да се допусне исканата правна промяна на
бащиното и фамилното имена на конкретно лице - български гражданин,
следва да са налице императивно предвидените в закона предпоставки за
това. Това е така, тъй като в Закона за гражданската регистрация, с изрични
правни норми е регламентиран реда, по който се образуват имената на
българските граждани, като по - конкретно в чл. 13 и чл.14 от същия закон е
посочено как се образуват бащиното и фамилното, имена. Последните са
обвързани от имената на лицето, вписано като “баща” в съставяния за всеки
3
новороден български гражданин - Акт за раждане - чл.9, ал.1 и ал.2 ЗГрР.,
съдържащ данните за гражданската му регистрация, в т.ч. собственото,
бащиното и фамилното му, имена. Лицето, което се вписва в акта за
гражданско състояние /акта за раждане/ като “баща”, и от чиито имена с
посочените като възможни наставки, се образуват бащиното и фамилното име
на новородения, е това лице, което законът свързва с новороденото дете, като
създава между тях правната връзка на произход /когато и ако това лице е
известно/, която обективно може да съответства на действителния
биологически произход на лицата едно от друго, или по силата на законова
фикция / по силата на акта на припознаването/ се приема, че такава
съществува, без да се изследва дали между лицата има биологична връзка,
или самият закон създава такава връзка между лицата по силата на сложен
фактически състав /при пълното осиновяване/. В тази връзка следва да се
отбележи, че формулирането на бащиното и фамилното имена се свързва не
само и единствено с правната индивидуализация и идентичността на
съответния правен субект - физическо лице, но и с произхода на същия от
единия родител - бащата, а както вече беше отбелязано са налице
императивни правила, определящи произхода на дадено физическо лице от
бащата, както и предвидени нарочни процесуални способи, по които същия
произход може да бъде оспорен, респ. променен, а на това основание би могла
да се постанови правна промяна и в правно индивидуализиращите белези на
конкретното физическо лице, сред които неговите бащино, респ. фамилно,
имена. Всички тези обстоятелства са установени и съществуват в интерес на
обществото и на правната сигурност.
В чл. 19, ал.1 ЗГрР, все пак са посочени обстоятелства, при наличието на
които се допуска такава правна промяна, като в тези хипотези на интересите
на отделния индивид се отдава преимуществено значение пред принципа на
правна сигурност и обществения интерес. Част от тези обстоятелства са
изрично посочени в разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГрР, като са свързани с
обективни характеристики на самите имена и начинът, по който същите
рефлектират на общественото положение и социалната значимост на дадения
индивид, а именно когато имената са осмиващи, опозоряващи и/или
обществено неприемливи, като в тези хипотези се изхожда главно от
обичайно приетото в съответния етап от развитието на обществото. Налице са
и друга група обстоятелства т.нар. “важни причини”, чието проявление не е
отнапред дефинирано от законодателя и съобразно трайно проведеното в
националната съдебна практика, тези обстоятелства се определят, а
наличието, респ. липсата им се изследва, съобразно конкретиката на всяка
отделна хипотеза.
Конкретно посочените от молителката по настоящото производство,
обстоятелства, подробно описани по-горе, които същата счита, че се явяват
важни причини за постановяването на правна промяна на бащиното и
фамилното й, имена по см. на чл.19, ал.1 ЗГрР, следва да бъдат преценени в
съответствие с принципа на правната сигурност, чието основно проявление е
императивният характер на нормите, регламентиращи начина на образуване
на бащините и фамилните имена на всеки български гражданин и отчитането
4
на особеността при формирането им досежно връзката на произход,
създадена между лицата.
В тази връзка за настоящата съдебна инстанция се формира убеждението, че
изразеното от молителката субективно отношение към определените й по
силата на разпоредбите на приложимия тогава нормативен източник /Законът
за имената на българските граждани, отм. с ДВ. бр.67 от 27.07.1999г. - чл.3,
ал.2 вр.чл.6 и чл.3, ал.3 от същия/, на основание установената по силата на
закона и неоспорена и към настоящия момент със съществуващите правни
способи, връзка на произход между нея и лицето, вписано в акта й за раждане
като “баща”- М. Н. Н., бащино и фамилно имена, както и твърденията й, че
същите й създават неудобства, поради това, че е известна сред обществото и
непосредственото си социално обкръжение с други имена, които асоциира с
личността на друго лице, различно от нейния баща по произход, не
съставляват важни причини по см. на чл.19, ал.1 ЗГрР, на основание на които
да следва, да се допусне исканата правна промяна. В настоящата хипотеза
преимуществено значение следва да бъде отдадено на правната сигурност
относно съществуващата идентичност на молителката, в частност на
определените и по силата на императивните законови разпоредби, бащино и
фамилно имена, като от събраните в хода на производството пред настоящата
съдебна инстанция гласни доказателства не се установи по безспорен начин,
че същата и към настоящия момент продължава да търпи обективни несгоди
от съществуващата й индивидуализация като правен субект - физическо лице.
Преимуществено твърдяното субективно отношение към лицето, с което
молителката има установена връзка на произход, не може да се разглежда
като важна причина по см. на чл.19, ал.1 ЗГрР, поради която да бъде
постановена исканата правна промяна в правната индивидуализация на
лицето /смяна на бащиното и фамилното й, имена/, тъй като противното би
означавало да се засегне установена и съществуваща и до настоящия момент
правна връзка на произход между молителката и лицето М. Н. Н., основана
на биологичната връзка между двамата. Допускането на такава правна
промяна би заобиколило по неправомерен начин съществуващите правни
способи за оспорване и установяване на произхода между лицата, като
отдаването на преимуществено значение на индивидуалния, субективен
интерес на молителката в настоящото производство е неоправдано, в
съответствие с гарантиране на обществения интерес и правната сигурност в
отношенията между правните субекти.
Предвид горното и на основание чл. 278, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
377/20.09.2021г. по гр.д. № 1396/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица, с
което съдът е отказал да уважи молбата на Н. М. Н. с ЕГН ******, с правно
основание чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГрР/, като
допусне промяна на бащиното и фамилното й, имена.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от него да се
връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6