О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Бургас, 02.10.2019 г.
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, 46-ти наказателен състав, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
като разгледа докладваното от
съдията НЧД № 4367 по описа за 2019г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК.
С
постановление на Бургаска районна прокуратура от 10.04.2019г. на основание чл.
243, ал.1, т. 1, вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 НПК е
прекратено наказателното производство по ДП № 431 ЗМ-801/2018г. по описа на 01
РУ-Бургас, пор № 2469/2018г. по описа на БРП, водено за извършено престъпление
по чл. 293а НК.
Срещу
постановлението е постъпила жалба от М.Д.А., чрез пълномощник – адв. С.К.-БАК.
В жалбата се посочва, че постановлението е незаконосъобразно. На първо място се
застъпва, че А. е претърпяла вреди от престъплението, поради което и същата има
качеството на „пострадал“. На следващо място се посочва, че правните изводи на
РП-Бургас са неправилни, като в тази връзка се застъпва, че е без значение
какъв е точният вид на съдебния акт, послужил като основание за издаване на ИЛ
срещу длъжника, както и че няма значение дали кредиторът е пристъпил към
принудително изпълнение или не. Твърди се, че единствените релевантни
обстоятелства се съсредоточават около това дали е налице признато със съдебен
акт вземане, както и дали длъжникът, въпреки наличието на финансова възможност,
в рамките на година от влизане в сила на съответния акт е бездействал. В
заключение се посочва, че всички описани предпоставки в конкретния случай са
налице, поради което и се възразява срещу извода на РП-Бургас за
несъставомерност на извършеното. Иска се отмяна на атакуваното постановление и
връщане на делото на БРП за продължаване на разследването.
Съдът,
след като се запозна с депозираната жалба, намира че същата е подадена в срок
(доколкото няма доказателства кога постановлението е било връчено на жалбоподателката А. – факт, който няма как да се разгледа в
неин ущърб), но въпреки това се явява НЕДОПУСТИМА и като такава следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати поради
следните съображения:
По силата на чл. 243, ал.4 от НПК
право на жалба срещу постановлението на Районна прокуратура - град Бургас, с
което се прекратява наказателното производство имат лицата изрично посочени в
цитираната законова разпоредба, а именно: обвиняемият,
пострадалият или ощетеното юридическо лице. На никой
друг правен субект законът не признава активна процесуална легимация
да атакува пред съда постановлението на прокуратурата за прекратяване на
наказателното производство.
Жалбоподателката
в настоящия процес няма нито качеството на „обвиняем“ по смисъла на чл. 54, вр. чл. 219 и сл. от НПК, нито качеството на „пострадал“ от
престъпление по чл. 293а от НК по
смисъла на чл. 74, ал.1 от НПК, още по-малко качеството на „ощетено юридическо
лице“ по смисъла на чл. 84, ал. 1 от НПК, поради което няма право на жалба
срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство. Въпреки
изтъкнатото в жалбата, съдът счита, че А. не е „пострадал“ от престъплението по
смисъла на чл. 74 НПК. Последната посочена разпоредба дефинира понятието и
посочва, че това е лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди
от престъплението, като правната теория и практиката са еднопосочни, че се
касае за вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението. Обществените отношения, които са обект на
съответния вид престъпления
по Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството
на пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат
конституирани като частни обвинители
и/или граждански ищци
в съдебното
производство по него.
В случая деянието по чл.293а от НК е едно от
престъпленията срещу правосъдието, от групата на онези, които имат за свой подродов обект правосъдната дейност и авторитета на
органите на съдебната власт /чл.293а – чл.300 от НК/, тъй като е посегателство,
което възпрепятства изпълнението на вече взето от съда решение. В случая това
неизпълнение затрудняват дейността на
държавните и обществени органи,
както и отношенията между тях и гражданите.
Безспорно е, че то е формално умишлено престъпление, защото съставът не
свързва възможността за реализиране на наказателна отговорност с настъпването
на определени общественоопасни последици, а е достатъчно самото извършване на
деянието, без да е необходимо от това да е настъпил конкретен резултат. Счита
се, че с факта на осъществяване на деянието е достигната необходимата степен на
обществена опасност, за да се приложи наказателна репресия. Престъплението по
чл.293а от НК не е резултатно (Решение №
91 от 10.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1975/2014 г., I н. о., НК). Тълкуването на чл.74 и чл.84 НПК сочи, че
лицата могат да бъдат пострадали от
деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни
последици, т.е. вредите са елемент от обективната страна от състава на
престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава пострадалият ще
може да се конституира и като страна в процеса. Липсата на съставомерни вреди
при формалните престъпления предпоставя увреждане или
застрашаване на обществени отношения на по-широк кръг правни субекти или на
обществото като цяло, а не на отделно лице - пострадал, което обективно да се
конституира като частен обвинител или граждански ищец, каквато възможност е
налице при резултатните престъпления.
С оглед този
специфичен обект на престъпленията против правосъдието, като пострадал от
това престъпление не
може да бъде
определено физическо лице.
Ето защо
жалбоподателката няма самостоятелни права
в процеса като на пострадал и
не разполага със самостоятелни
права на участник в досъдебното
производство, които да подлежат на съблюдаване от разследващите органи,
респективно от съда в правомощията му по
контрола за законосъобразност на постановлението за прекратяване на
наказателното производство. При липсата на пострадал от престъплението по
чл.293а от НК и съответно липсата на това качество от жалбоподателката,
подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството по
делото прекратено. В този смисъл е и съдебната практика - Определение № 34 от 26.01.2015 г. на ОС - Бургас по в. ч. н. д. №
51/2015 г.; Определение по ВНЧД
№1091/2012г. на Окръжен съд гр.Бургас; Определение
от 13.10.2014г. по ВНЧД № 1229/2014г. на Окръжен съд гр.Варна; Определение №149/26.09.2012г. по ВНЧД №
337/2012г. на Окръжен съд гр.Ямбол и др.
Следва да се посочи обаче, че
липсата на възможност за проверка на постановлението по реда на чл. 243, ал.4-5
от НПК, чрез т.нар „съдебен контрол”
не съставлява пречка и не отнема възможността за проверка на същото по
реда на чл.243, ал.10 от НПК или чл.200
и сл. от НПК, а именно чрез
обжалване пред по-горестоящата прокуратура / вж. Решение № 508/26.11.2012г по
н.д. № 1798/2012г на III н.о. на ВКС/. В този смисъл правилността на прекратяването
на производството, от което жалбоподателката счита, че е претърпяла вреди, не е
безконтролно и не е в противоречие с принципите, вложени в ЕКПЧ, но редът за
защита, съгласно изложените по-горе съображения не би могъл да бъде търсеният с
жалбата съдебен контрол.
Така
мотивиран, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима
жалба от М.Д.А., чрез пълномощник – адв. С.К.-БАК, срещу постановление на
Бургаска районна прокуратура от 10.04.2019г. на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 НПК е прекратено наказателното
производство по ДП № 431 ЗМ-801/2018г. по описа на 01 РУ-Бургас, пор №
2469/2018г. по описа на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 293а НК.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
НЧД 4367/2019г. по описа на БРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест в седемдневен срок
от връчването му пред Окръжен съд-Бургас.
ПРЕПИС от
определението да се връчи на БРП и на М.Д.А., като с оглед специално искане в
жалбата – това да се извърши на адреса на пълномощника й – гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 26 – партер, офис № 2.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: