Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
к., 12.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - к., трети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юли, две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретаря м.ш., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 20 по описа на КРС за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба, предявена от ищеца – Р.Г.Л., в качеството ѝ
на законен представител на малолетния Д.Е.Е. от гр. к., предявена чрез
упълномощен представител – адвокат Ц.З. от САК, ѝ срещу Е.Е.В. ***, с
която иска изменение – увеличение, на издръжката която ответникът заплаща на
малолетното си дете от 150 на 280 лева месечно, считано от завеждане на
исковата молба – 10.01.2020 г., до настъпване на законова причина за нейното
изменение или прекратяване.
Твърди, че с
решение № 136 от 07.07.2014 г. ответникът е
осъден да заплаща месечна издръжка на малолетния Д.Е.Е. в размер на 150
лева, като е изминал значителен период от време, през който са се променили
обстоятелствата, при което е постановено цитираното решение. Твърди, че както
преди предходното дело, така и в момента основно майката полага необходимите
грижи за отглеждане, възпитание и образование на детето, докато ответникът
неглижира детето и неговите интереси, а единствено изплаща дължимата издръжка.
Твърди, че са се увеличили нуждите на детето, което е в шести клас в момента и
предстои да се готви за изпит – НВО след 7-ми клас, което според ищеца
предполага заплащане на уроци и купуване на помагала. Изтъква и здравословното
състояние на детето, изискващо непрекъснато носене на очила и профилактични
прегледи, разходи за лечение и профилактика на заболяване - астма. Твърди, че
детето посещава уроци по английски /два пъти седмично/ и народни танци.
Твърди, че
увеличените нужди на детето, обусловено и от изминалия период от определяне не
издръжката, съчетано с инфлационните процеси в страната и увеличения размер на
минималната работна заплата определят необходимост от увеличаване размера на издръжката. Посочва,
че ответникът няма задължения за издръжка към трети лица, трудоспособен и има
доходи.
В съдебно
заседание ищецът се представлява от законният си представител, както и от
упълномощения представител – адвокат З.. Поддържа исковата претенция, като
ангажира гласни и писмени доказателства за полаганите грижи, както и за
необходимите разходи за детето.Претендира присъждане на направените разноски.
В срока за
отговор, ответникът подава такъв чрез упълномощен процесуален представител –
адвокат М.А. от САК, с който се оспорва предявения иск, както и твърденията за изменение
на обстоятелствата и неглижиране от страна на бащата на детето и интересите му.
Твърди, че искът е недоказан, както и че няма възможност да заплаща увеличен
размер издръжка, поради ниски доходи. Твърди, че търси по-добре платена работа,
но не успява за момента. Представя писмени доказателства за получаваните
доходи, както и гласни за отношението си към детето.
Иска
прекратяване на производството, като изтъква, че липсва надлежно съдебно
произнасяне по въпроса за упражняването на родителските права, поради което
счита че ищцата няма активна процесуална легитимация да предяви разглежданата
претенция за увеличаване на издръжката.
Алтернативно
иска уважаване на предявения иск до размера на минималната за момента издръжка
– сумата от 152,50 лева и отхвърляне в останалата част.
В
хода на производството, при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето
е изслушано малолетното дете, в присъствие на представител на Д „СП“ к..
След
преценка на писмените и гласни доказателства, събрани в хода на производството
съдът намира следното от фактическа и правна страна.
Без възражения
от страните, на основание 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК са приети за
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата - Че Е.В. и Р.Л. са родители на детето Д.Е.Е.; Че с
решение по гр.д. № 780/2013 г. Е.В. е осъден да заплаща на малолетния Д.Е.
месечна издръжка от 150 лева; Че минималната работна заплата за страната,
считано от 01.01.2020 г. е в размер на 610 лева, съгласно Постановление №
350/19.12.2019 г. на МС.
В съдебно
заседание не е постигнато споразумение по предложението на ответника размерът
на издръжката да бъде увеличен на 200 лева.
Без никакво
съмнение от показанията на разпитаните свидетели Ю.Г.Л.Е. С. В., съответно
сестра на ищцата и баща на ответника се установи, че от момента на раздялата на
ищеца и ответника грижи за роденото дете полага самостоятелно ищцата, която
посреща всички необходими разходи за отглеждане на детето, като в момента
полага грижи и за дете, родено от друга връзка.
Детето Д.Е.Е.
е ученик в 6-ти клас на СУ „Д-р П.Б.“ гр. к. за учебната 2019-2020 г.
Установи, че
ответникът сравнително рядко се среща с малолетното дете, като за изплащане на
определената до момента издръжка се налага и е подпомаган от своите родители,
които го подпомагат и при посрещане на битовите разноски, свързани с ползваното
от всички тях жилище в гр. С., което е прехвърлено на ответника.
Считано от
началото на месец януари 2020 г. ответникът получава трудово възнаграждение в
размер на 305 лева, което е договорено за 4-чесов работен ден, а до този момент
е работил на пълен работен ден с възнаграждение 560 лева. Минимална работна
заплата до края на 2019 г.
За последните
дванадесет месеца ищцата не получава трудови доходи, като е в неплатен отпуск
за отглеждане на дете под 3-годишна възраст, като се подпомага от социалните
служби.
Установено е
от страна на специализираният орган за защита правата на детето – Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. к., че в дома на майката са осигурени добри условия
за отглеждане и възпитание на малолетния Д.Е., като социалните работници са
констатирали и изградената добра емоционална връзка между детето и неговата
майка. посрещане на всички
Налице са
писмени доказателства за извършени от ищцата разходи за лечение на малолетното
дете в размер на около 155 лева за месец януари 2020 г., като лекарствата са
предписани от медицинско лице, конкретното заболяване е било вирусно. Км
настоящия момент детето не приема лекарства за заболяване – астма, от което се
е лекувал преди няколко години. Детето страда от астигматизъм, изискващ смяна
на очилата през сравнително кратки периоди, а и чифт очила са били счупени при
управление на велосипед.
За периода
септември 2019 – март 2020 г. ищцата е заплатила общо 482 лева за два чифта
очила и отделно един брой стъкла.
За месец
септември 2019 г. ищцата е заплатила малко над 110 лева за учебни тетрадки,
помагала и учебници.
За месец
февруари 2020 г. ищцата е заплатила 72 лева за басейн, а за декември 2019 г.
сумата от 25 лева за посещение на танцова група.
Месец май
2018 г. ищцата е закупила велосипед за сумата от 299 лева, а през месец март и април
2020 г. е закупила мобилен телефон и преносим компютър съответно за сумите 245
и 350 лева.
Детето
посещава и честни уроци по английски език, без да е известно каква точно сума
се заплаща за това.
След
преценка на установените обстоятелства съдът намира, че претенцията на ищеца е частично
основателна.
Двамата
родители са задължени на основание чл. 125 от СК да се грижат за умственото,
нравственото и физическото развитие на детето, да му осигурят образование
според конкретните потребности, както и да осигурят възможност за задоволяване
на личните му имуществени нужди. Отглеждането и възпитанието на детето от
страна на майката определя необходимост бащата да бъде ангажиран финансово да
подпомага майката в полагането на тези ежедневни грижи, което определя
основателност на претенцията на майката.
В
конкретния случай няма да бъде подробно обсъждан въпроса дали се дължи
издръжка, като в тази насока законът еднозначно определя задължение за родителя
да издържа децата си, без значение дали са
малолетни или непълнолетни и това следва да бъде приоритет за всеки родител.
Основание за този извод е разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, определящ, че
се дължи издръжка на децата, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си.
Съдът не споделя твърдението на ответника за недопустимост
на предявената претенция, след като няма произнасяне относно родителските права
и възлагането им за упражняване от майката. Фактическото положение, при което
детето живее по местожителство на майката, както и упражняването от нейна
страна на родителските права, в частта отнасяща се до всички ежедневни въпроси
по отглеждане и възпитание на детето дава основание за извод, че липсата на
произнасяне по въпросите за упражняване на родителски права, местожителство на
детето и упражняване на лични отношения не е формална предпоставка за
възникване на правото да се търси издръжка от втория родител. Без съмнение
ответникът дължи издръжка на малолетното си дете, след като няма никакви
ангажименти по неговото фактическо отглеждане и възпитание.
Съдът намира
че е налице изменение в обстоятелствата, при които е определен размера на
издръжката в посочения по-горе съдебен акт, както с оглед изминалото време – шест
години, предполагащо изменение на икономическите условия, а така също и са
изменени е конкретните нужди на лицето, нуждаещо се от издръжка. Изменението на
обстоятелствата личи и най-малко от необходимостта размерът на
издръжката да бъде приведен до размера на минималната издръжка за едно дете,
съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, след като минималната работна заплата за страната,
считано от началото на настоящата година е в размер на 610 лева – факт,
ненуждаещ се от доказване и посочен в доклада по делото.
Ангажираните
от ищеца доказателства, макар и да не установяват всички нужди и разходи,
направени за отглеждане и възпитание на детето възлизат на обща сума от над 1
200 лева за периода септември 2019 – април 2020 година, без в тази сума да се
включват ежедневните разходи за храна и облекло, а така също и не включват
всички разходи за обучение и посещение на необходимите извънкласни занимания.
Макар
и да не са налице доказателства за този пълен обем от разходи /съдът намира, че
принципно такова доказване е доста трудно или почти невъзможно/, необходими за
отглеждане на малолетно дете във възрастта на ищеца, то изхождайки от
доказаните нужди – посещение на плувен комплекс, както и несъмнено предстоящата
подготовка на ищеца за НВО след 7-ми клас, то нуждите от средства за нормално
отглеждане, съобразено и със съвременните тенденции и потребности на дете във
възрастта на ищеца, възлизат на не по-малко от 400 лева месечно, като на
ответника следва да бъде възложено за заплащане малко повече от половината на
тази сума, а именно да заплаща месечна
издръжка на малолетното си дете – Д.Е.Е. в размер на 220 лева. Основание да
възложи на ответника повече от половината сума е преди всичко схващането на
съда, че ответникът е неглижирал през доста дълъг период от време на
родителските си задължения, както отнасящи се до участие в процеса на
възпитание и отглеждане, така и да подпомага материално майката в тази дейност.
Доколкото и към настоящия момент ответникът не участва в отглеждане и
възпитание на детето, материалната му отговорност да издържа своя малолетен
низходящ следва да бъде в по-висока степен от отговорността на майката в тази насока.
Ангажираните
от ответника доказателства за получаван минимален доход не могат да бъдат
кредитирани от съда с доверие, след като същият действително получава минимални
доходи, но може да бъде отбелязано обстоятелството, че същият работи на половин
работен ден, както и заема нискоквалифицирана длъжност. При официални данни за
страната от над хиляда лева среден осигурителен доход, а за района на гр. С. в
значително по-висок размер, което дава основание на съда да счита, че без
значителни усилия ответникът може да си осигури достатъчен доход за да може без
затруднения да заплаща определената издръжка.
Предвид
изложеното следва да бъде уважен иска на ищеца, като бъде изменен размера на
издръжката, изплащан от ответника ма малолетното си дете и бъде определен
месечен размер на дължимата издръжка от 220 лева, а в останалата част искът
следва да бъде отхвърлен до пълния размер на претенцията от 280 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на КРС сумата от 100.80, представляваща дължимата държавна такса за
производството, определена като 4% от тригодишния размер на увеличението в дължимата
издръжка.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени част от направените
разноски /общо в размер на 350 лева/, а именно сумата от 275 лева, определена съразмерно с
уважената част от иска.
Следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в частта за
присъдената издръжка.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката,
която Е.Е.В., ЕГН ********** следва да заплаща на малолетния Д.Е.Е., ЕГН **********,
определена с Решение № 136 от 07.07.2014 г., постановено по гр.д. № 780/2013 г.
по описа на РС к., като
ОСЪЖДА Е.Е.В., ЕГН **********, живущ на адрес: *** да
заплаща на малолетния Д.Е.Е., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител – Р.Г.Л.,
ЕГН **********,*** месечна издръжка в размер на
220 /двеста и двадесет/ лева, считано от предявяване на исковата молба – 10.01.2020
г., до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за размера над тази сума, до пълния размер на претенцията от
280 /двеста и осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА Е.Е.В., ЕГН ********** да заплати по сметка
на КРС сумата от 100.80 /сто лева и осемдесет стотинки/ лева, представляваща
дължимата държавна такса за производството.
ОСЪЖДА Е.Е.В., ЕГН ********** да
заплати на Р.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 275 /двеста седемдесет
и пет/ лева, представляваща обезщетение за направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок,
считано от получаването му пред С.О.С.
Препис от решението да се изпрати
на страните чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: