№ 5
гр. Свищов, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100542 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК вр. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 342 ТЗ.
Ищецът „Ю.“ ЕООД, ЕИК ****** чрез процесуалния си представител
адв. В.Г. твърди, че Ищецът твърди, че между кредитора „Б.” ЕАД, ЕИК:
******** и ответника е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16498721001 от дата
15.07.2017. г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер
*******, по избран тарифен план Smart L+, с месечна абонаментна такса в
размер на 26,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни
услуги са издадени следните фактури: № **********/15.08.2017 г.,
**********/15.09.2017 г., **********/15.10.2017 г., **********/16.11.2017 г.,
за периода от 15.07.2017 г. до 15.11.2017 г., от които:
За отчетен период от 07.12.2016 - 14.08.2017 г., операторът е начислил
за незаплатена услуга сума в размер на 115,92 лв. с ДДС, обективирана във
фактура **********/15.08.2017г. Датата на плащане по посочената фактура е
била до 01.09.2017 г.
За отчетен период от 15.08.2017 - 14.09.2017г., операторът е начислил
1
за незаплатена услуга сума в размер на 69,11 лв. с ДДС, обективирана във
фактура **********/15.09.2017г. Дължимата сума е била платима в срок до
02.10.2017 г.
За отчетен период от 15.09.2017 - 14.10.2017г., операторът е начислил
за незаплатена услуга сума в размер на 26,39 лв. с ДДС, обективирана във
фактура **********/15.10.2017 г. Дължимата сума е била платима в срок до
01.11.2017 г.
За отчетен период от 15.10.2017 - 14.11.2017 г., операторът е начислил
за незаплатена услуга сума в размер на 2,43 лв. с ДДС, обективирана във
фактура **********/16.11.2017 г. Дължимата сума е била платима в срок до
02.12.2017 г.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги,
фактурирани за последователни отчетни месеца - за месец 08/2017г., 09/2017
г., 10/2017 г. и за месец 11/2017г. Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Б. да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и
да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Б. имала право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният оператор е издадал по клиентски номер
№16498721001 крайна фактура №**********/16.11.2017 г. г., платима в срок
до 01.12.2017 г., с начислена обща сума за плащане. В издадената крайна
фактура не била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги.
Твърди се, че ищецът „Ю.“ЕООД претендира процесната сума от два
договора за цесия. Видно от тях било, че същите имат за предмет съвкупност
от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на
посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. В чл. 1.6 от първия
договор за цесия, сключен между „Б.” ЕАД и „С.” ООД, е дадена легална
дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за
2
цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за
всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ,
фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо
неразделна част от този договор. ”
Видно било от извлечение от Приложение № 1, се установява, че по
силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „Б.” ЕАД е прехвърлител, а „С.”
ООД е собственик на вземането спрямо ответника, което в последствие е било
включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С.” ООД и
„Ю.” ЕООД. Приложение № 1 представлявал списък/таблица в електронна
форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите
за мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както
следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част от договора за цесия, т.е. самото вземане е
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
Видно извлечение от Приложение № 1 се установявало, че по силата
на договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.” ООД е прехвърлител, а „Ю.” ЕООД е
собственик на вземането спрямо ответника.
Твърди се, че ответника е уведомен и за двете цесии от „С.“ ООД.
Твърди се, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу ТР.
В. ТР., ЕГН ********** било образувано ч.гр.д. № 252/2020 г., по описа на PC
- Свищов. В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422
от ГПК предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и
изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува
изискуемо вземане против ответника в размер на 151,15 лв. (сто петдесет и
един лв. и 15 ст.) , представляваща главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договор, сключен между ответника и „Б.” ЕАД,
съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК. Моли съда да осъди ответника да заплати направените от
3
дружеството разноски в заповедното и исковото производство за държавна
такса и възнаграждение за адвокат.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по иска.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се представлява. В
писмено становище поддържа исковата молба, като моли съда да постанови
неприсъствено решение, т.к. са налице процесуалните предпоставки за това.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, и не
взема становище по иска.
Съгласно чл.239 от ГПК съдът се произнася с неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и когато искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, или е вероятно неоснователен с оглед
депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.
В настоящия случай съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и предвид направеното от процесуалния представител на ищеца
искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че са налице предпоставките на чл.
239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата по следните съображения: С разпореждане на съда от
11.03.2021г., постановено по реда на чл. 131 ГПК на ответника са указани
последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и
неявяването му в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. След изтичане на едномесечния
срок за отговор такъв не е постъпил, не е направено искане делото да се
гледа в отсъствие ответника. В съдебно заседание ответника не се яви,
въпреки редовното му призоваване, не е представил и доказателства за
уважителни причини за неявяването си, както и не е направил искане да се
гледа делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че налице е и втората кумулативна предпоставка - искът
е вероятно основателен. Представените в подкрепа на твърденията на ищеца
писмени доказателства, обосноват, извода, че правото, претендирано с иска
вероятно съществува.
С оглед изложеното и поради факта, че при неприсъствено решение
съдът не се мотивира по същество, тъй като са налице предпоставките по
4
чл.239 ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение.
Следва да се признае, че по отношение на ищеца съществуват
претендираните суми.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на исковете.
Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати
направените разноски в хода на заповедното производство в размер на 25,00
лева (двадесет и пет лева и 00 ст.) за държавна такса и 180 лева (сто и
осемдесет лева) за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат и направените от ищеца разноски в настоящото производство в
размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева и 00 ст.) за държавна такса и 180
лева (сто и осемдесет лева) за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК по
отношение на ТР. В. ТР. с ЕГН ********** с настоящ адрес *********, че
дължи на “Ю.” ЕООД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление
******************, представлявано от Ю.Б.Ц. сумата от 151,15 лв. (сто
петдесет и един лв. и 15 ст.) , представляваща главница за потребена и
неплатена далекосъобщителна услуга по договор, сключен между ответника и
„Б.” ЕАД, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №131 от 26.03.2021г. по ч. гр. дело № 252/2021г. по описа на
Районен съд град Свищов
ОСЪЖДА ТР. В. ТР. с ЕГН ********** с настоящ адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ на “Ю.” ЕООД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление
******************, представлявано от Ю.Б.Ц., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, СУМАТА от 25,00 лева (двадесет и пет лева и 00 ст.) и СУМАТА от 180
лева (сто и осемдесет лева)-направени разходи в заповедното производство за
държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ТР. В. ТР. с ЕГН ********** с настоящ адрес ********* ДА
5
ЗАПЛАТИ на “Ю.” ЕООД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление
******************, представлявано от Ю.Б.Ц., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, СУМАТА от 25,00 лева (двадесет и пет лева и 00 ст.) и СУМАТА от 180
лева (сто и осемдесет лева)-направени разходи в заповедното производство за
държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на страните, като на ответника се
укаже, че при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да
търси неговата отмяна.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6