Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
гр. Тутракан, 20.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тутраканският районен съд в публично
заседание на двадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа
докладваното от Председателя АНД № 395 по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-0362-000543
от 26.09.2018 г. на Началника на РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на Х.М.С., с ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл. 21, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и
чл. 53 от ЗАНН административно наказание „глоба” в размер на 750.00 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от три месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят С., който го обжалва в срок и моли съдът да го отмени
като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Началникът РУ на МВР гр.
Тутракан не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не взима
становище по съществото на спора.
Районна прокуратура гр. Тутракан, не се представлява и
не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Актосъставителят мл. автоконтрольор Г.С.Г. и
свидетелите И.Л. и Д.Р. са служители в
РУ на МВР гр. Тутракан.
На 07.05.2018 г. С. И.-младши автоконтрольор при РУ на
МВР-Тутракан, изпълнявал служебните си задължения на територията на Община Главиница,
обл. Силистра, като осъществявал контрол
по ЗДвП със система за видеоконтрол TFR1 – М в с. Зафирово, обл. Силистра, по
ул. „Трети март“, до ЗК „Ген. Атила Зафиров“, в посока Силистра – Русе. В 09:28
часа системата е фиксирала нарушение на максимално допустимата скорост от лек
автомобил БМВ Х5“ с рег. ***, собственост на жалбоподателя. При максимално
допустима скорост на движение до 50 км/ч. системата за контрол установила
движение на МПС със скорост 109 км/ч.
След обработка на заснетите от АТСС клипове,за
извършеното нарушение, актосъставителят Г., в качеството си на служител на РУ
на МВР гр. Тутракан, съставил на жалбоподателя С. АУАН № 590 /серия Д бл. №
174639/ от 13.09.2018 г. за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП. Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя и на свидетелите Д.Й.Р.
и И.Д.Л.. Жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на АУАН, подписал го е
и е получил препис от същия.
По образуваното със съставения на 13.09.2018 г. АУАН
административно-наказателно производство, Началникът на РУ на МВР гр. Тутракан
е издал Наказателно постановление № 18-0362-000543 от 26.09.2018 г., като е
възприел изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка. Той приспаднал
възможната допустима от техническото средство грешка в размер на 3 км/ч в
конкретния случай и приел,че превишението на максимално допустимата скорост за
движение на МПС е 56 км/ч. Посочвайки
нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,на основание чл. 182, ал. 1, т. 6
от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН,АЕНО е наложил на жалбоподателя Х.С. административно
наказание „глоба” в размер на 750.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от три месеца.
На 25.10.2018 г. жалбоподателят е получил препис от
НП.
Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от
показанията на разпитаните актосъставител Г.С.Г. и свидетелите Д.Й.Р. и И.Д.Л.,
както и от приложените писмени доказателства,които съдът кредитира изцяло,като
логични,непротиворечащи си и взаимно допълващи се.
Във връзка с отправено искане от страна на
жалбоподателя, съдът е назначил Автотехническа експертиза, заключението на
която е приета като доказателство по делото.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и от лице страна в
административно-наказателното производство и като такава е допустима. Разгледана
по същество,съдът намира същата за неоснователна.
Видно от приложената служебна бележка от ОД на МВР гр.
Силистра, НП е издадено от Началника на РУ на МВР гр. Тутракан, имащ
съответните правомощия.
Административнонаказателното производство е започнало
със съставянето на АУАН от компетентно лице,притежаващо съответните
правомощия.Същия е бил съставен по правилата на закона и притежава всички
изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити.АУАН е бил подписан надлежно от
нарушителя и същия е получил препис от него по установения от закона
ред.Административното нарушение е доказано със съответните допустими от закона
доказателствени средства.Техническото средство е преминало съответната
изискуема метрологична проверка.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от
компетентен административно наказващ орган,редовно упълномощен да извършва
такава дейност. Същото притежава всички изискуеми от чл. 57 ал. 1 от ЗАНН
реквизити. НП е било връчено по надлежния ред на жалбоподателя.
Съдът намира, че в административно наказателното
производство, не само процесуалните норми са били приложени в съответствие със
закона, но и материалния закон е бил приложен правилно. Квалификацията на
деянието е правилна.Наказанията, които предвижда разпоредбата на чл. 182 ал. 1
т. 6 от ЗДвП, са фиксирани по вид и размер. Както АНО, така и съдът нямат
законова възможност да наложат по свое преценка друго по вид или размер
наказание.
На следващо место съдът не може да отмени или измени
наказателно постановление, когато същото е издадено в съответствие с
изискванията на закона и правилно е бил приложен материалния закон.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
изтекъл срок по чл.34 ал. 1 от ЗАНН.Нарушението е извършено и заснето на 07.05.2018г.,
а АУАН е съставен на 13.09.2018г.Съгласно разпоредбата на чл.34 ал. 1 от ЗАНН,не
се образува административнонаказателно производство,ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриването на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.В
конкретния случай не е изтекъл предвидения едногодишен срок от датата на
извършване на нарушението до съставяне на АУАН.Не е изтекъл и тримесечния срок,предвиден
от същия текст на закона каквото е твърдението на жалбоподателя.Началото на
този срок е датата на установяване на нарушителя,а не датата на извършване на
нарушението,каквото е твърдението на жалбоподателя.В конкретния случай
извършителя на нарушението е станал известен за контролните органи от
попълването на декларацията от жалбоподателя,което е станало на 13.09.2018г.
Твърдението на жалбоподателя за неспазване на
разпоредбата на чл.8 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. съдът намира за
голословно и неподкрепено с доказателства.Ноторно известно обстоятелство за
съда е,че стопанския двор на ЗК „Атила Зафиров” с.Зафирово се намира на не-по-малко
от километър от поставения знак Д 11,с който е обозначено началото на
населеното место с.Зафирово по посока на гр.Силистра.Това разстояние значително
надвишава техническите възможности на измерителя на скоростта на АТСС.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за
несъставен протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532.Такъв е съставен и приложен
към административнонаказателната преписка.Следва да се отбележи,че
нарушението,за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя,е установено с мобилна АТСС,за която правната регламентация за
използването й досежно протокола за използване на АТСС,се съдържа в чл.10 ал. 1
от Наредбата.Този текст от закона не предвижда направата на снимка на
разположението на мобилната АТСС.Такава да бъде направена се предвижда при
работа с временно разположена на участък от пътя АТСС-чл.10 ал. 3 от Наредбата.
Следва да се уточни,че от сравнителния прочит на ал. 1 и 3 на чл.10 от Наредбата,е видно,че се прави
разлика между мобилна АТСС и временно разположена на участък от пътя АТСС.
Несъответстващо на обективната истина е твърдението
касаещо техническата годност на АТСС,посредством което е установено процесното
нарушение.Видно от приложение към преписката протокол № 2-43-18,на 15.02.2018г.
АТСС с идентификационен № 593/12, е преминала успешно проверка в лаборатория за
проверка на радарни скоростомери.
Неподкрепено с доказателства е твърдението на жалбоподателя
за неспазването на разпоредбата на чл.165 ал. 1 т.1 от ЗДвП. Какви ли
доказателства следва да ангажира АНО,за да обори едно такова голословно твърдение?
Неоснователно е и твърдението за непредставяне на
информация /в кой ли момент на административнонаказателното производство е
следвало да се представи тази информация на нарушителя,понастоящем
жалбоподател?/ за служителите,осъществяващи контрол дали са притежавали към
07.05.2018г. необходимите знания,опит и квалификация за осъществяваната от тях
дейност и дали същата е в рамките на техните правомощия,както и сектора,при
който изпълняват трудовите си задължения. Ноторно известно обстоятелство за
съда е,че с.Зафирово се намира на територията на РУ на МВР-Тутракан,чиито
служители са посочените по-горе.Протоколите за съответните проверки на
знанията,опита и квалификацията на служителите,осъществяващи контрол на
движението по пътищата, са вътрешноведомствени документи и не подлежат на
огласяване.Тези въпроси са от компетентността на ръководството на съответното
РУ на МВР и не подлежат на проверка и доказване по какъвто и да е начин по едно
административнонаказателно производство за извършено административно нарушение
на ЗДвП.След като ръководството на съответното РУ на МВР е възложило на
съответните свои служители да извършват,такава дейност,означава,че те
притежават съответните знания,квалификация и опит.
Съдът намира за неоснователно и следващото възражение
на жалбоподателя за несъответствие на автоматизираната система за контрол на
движението на МПС с изискванията в тази насока на ТР № 1 от 2014г. на ВАС.
Вярно е,че тълкувателните решения на ВАС и ВКС са задължителни за съдилищата и
органите на управление,но е необходимо те да са актуални.Тълкувателно решение №
1 на ВАС е издадено във връзка със съществувалата в миналото противоречивата
практика на съдилищата относно приложимостта на издаването на ЕФ по отношение
на мобилните системи за контрол на скоростта на движението на МПС.След негово
издаване са извършени промени в ЗДвП, внасящи необходимата яснота в тази
насока. Достатъчно е да се прочетат разпоредбите на чл.189 ал. 4 от ЗДвП и § 6
т.65 от ДР на ЗДвП.
Съдът намира за неоснователно и твърдението,че
жалбоподателя не е могъл да възприеме поставения знак Д 11 /начало на населено
място/. Наистина пред поставения знак,на 18.80 м.,в нарушение на чл.14 ал. 2 т.
3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци,
има поставена информационна табела „Т
17”.От заключението на изготвената по време на съдебното следствие, по искане на
жалбоподателя автотехническа експертиза, е видно,че знакът е видим от около 50
м.,което съгласно изразеното в съдебно заседание становище на вещото лице,е
било напълно достатъчно жалбоподателя да възприеме пътния знак и приведе
скоростта на МПС от 90-100 км/ч до 50-60 км/ч.Казано по друг начин в конкретния
случай няма пряка връзка между неспазването от стопанина на пътя на цитираната
разпоредба на Наредба № 18 и допускането на нарушението.Тук следва да се има
предвид и съдебната практика за задълженията на водача,когато навлиза в
населено место с управляваното от него ППС, дори и в случаите, когато то не е
обозначено като такова с пътен знак.
Ето защо съдът намира,че следва да потвърди
атакуваното наказателно постановление,като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖАДАВА наказателно
постановление 18-0362-000543 от 26.09.2018 г., с което ВПД Началник РУ на МВР
гр. Тутракан е наложил на Х.М.С., с ЕГН
********** ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за допуснато
административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, административни наказания
„глоба” в размер на 750.00 /седемстотин и петдесет/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от три месеца,като законосъобразно и обосновано.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
14-дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред
Административен съд гр. Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: