РЕШЕНИЕ
№
гр.С., ………………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І –во ГО, 7 състав
в публично заседА.е на десети декември през две хиляди и тринадесета година в
състав:
СЪДИЯ : М. ТОМОВА
при секретаря Й.П. и в присъствието на
прокурора …………...….., като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 5 059 по
описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно и субективно съединени
искове с правно основА.е чл.26, ал.1, предл.1, във вр. с чл.209 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от С.Т.К. с ЕГН **********,***
срещу В.П.П. с ЕГН **********,***, Д.М.П. с ЕГН **********,*** и С.И.Н. с ЕГН **********,***,
в която се твърди, че в края на месец август
В срока по чл.131 от ГПК ответниците
В.П.П. и Д.М.П. са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват
исковите претенции. Твърдят, че ответника В.П. заплатил на ищеца уговорената в процесния
договор продажна цена на недвижимия имот. Твърди се също, че за да закупи
имота, отв.В.П. взел заем от ответника С.Н..
Ответникът С.И.Н. също е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва насочената срещу него искова
претенция. Твърди, че предоставил на първите двама ответници заем за
закупуването на имота, предмет на спора, в размер на 170 000 лева. Сочи,
че поради усложнената икономическа обстановка ответниците не успели да изплащат
заема, поради което на 17.12.2009 г. била учредена договорна ипотека върху
имота. На 17.02.2010 г. отв.В. и Д. П. му предложили да закупи имота, тъй като
нямали средства да изплащат даденият им от него паричен заем. Твърди, че владее
имота от 18.02.2010 г., когато същият му бил продаден от сем.П. за сумата от
200 000 лв., до момента на подаване на отговора в съда.
В хода на производството по делото е
починал на 27.11.2011г. ищеца С.Т.К. и в о.с.з. на 28.02.2012г. е конституиран
в същото качество в процеса неговия син Н.С.К., на основА.е чл.227 от ГПК.
На 02.12.2011г. е починал и
ответника В.П., като в о.с.з. на 28.02.2012г. е конституирана в качеството на
ответник неговата дъщеря М.В.П., наред с първоначалния ответник Д.П. – съпруга на починалия ответник.
С молба на ищеца от 01.06.2011г. са
направени уточнения на обстоятелствата, на които се основават исковете на ищеца
и на искането му. Посочено е, че се твърди нищожност на договора за
покупко-продажба от 23.09.2009г. поради противоречието му със Закона и
конкретно с разпоредбата на чл.209 от ЗЗД, забраняваща продажба с уговорка за
обратно изкупуване, каквато в случая била налице. При условия на евентуалност
се претендира прогласяване нищожността на същия договор, поради противоречието
му с разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, т.к. действителната воля на стрА.те е била
чрез прехвърлянето на собствеността да се гарантира връщането на сумата, заета
от ответника В.П. на сина на ищеца. Претендира се да бъдат отменени по реда на
чл.537, ал.2 от ГПК нотариалните актове, обективиращи сключените между
ответниците договори за учредяване на ипотека и за покупко-продажба на
недвижимия имот.
Ищецът е уточнил със същата молба,
че е релевирал възражение за нищожност на представения от ответника С.Н.
предварителен договор за покупко-продажба от 21.09.2010г., както и на сключения
между ответниците окончателен договор за покупко-продажба от 18.02.2010г.,
обективиран в съставения нотариален акт №48, том І, рег.№1314, дело №41 от
2010г. на нотариус с рег.№384 на НК, на основА.е чл.26, ал.1, във вр. с чл.152
от ЗЗД, като съглашение за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от
този, който е предвиден в закона.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото и доводите на стрА.те, в съответствие с разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Установява се от приложения препис на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №92, том ІІІ, рег.№12245,
дело №428 от 2009г. на нотариус с рег.№203 на НК /на л.7/, че на 23.09.2009г. ищецът С.Т.К. е продал на ответника В.П.П.
процесния недвижим имот, находящ се в гр.С., район „В.”, ул.”Н. П.”, №12,
представляващ УПИ VІІІ-683, кв.70 по плана на гр.С., местност „К.-І част”, с
площ от 500 кв.м., заедно с построената в имота сграда, в степен на завършеност
„груб строеж”, със застроена площ от 110 кв.м. и РЗП от 355 кв.м. Отразената в
съставения нот. акт данъчна оценка на сградата към същия момент е била
325 322лв., а на УПИ 28 124лв. СтрА.те са уговорили продажна цена от
170 000лв., за която е удостоверено от нотариуса изявление на двете стрА.по
сделката, че е била платена преди
подписване на договора.
Представена е по делото декларация,
изходяща от В.П.П. с нотариална заверка на подписа му, рег.№12249 от 23.09.2009г.
на нотариус с рег.№203 на НК /на л.8/, в която се съдържа изявление на
декларатора, че действителната продажна цена на описА.я по-горе недвижим имот е
100 000лв. Обективирано е също така поето задължение от В.П.П. да
прехвърли обратно собствеността на същия имот на С.Т.К., след заплащане от последния на сума в размер на 100 000лв.,
в срок от шест месеца, според отразеното в т.3 от декларацията.
Безспорно е между стрА.те, че към
момента на подписване на договора, ответниците В.П. и Д.П. са имали сключен граждански брак.
В о.с.з. на 01.03.2010г. е открито
производство по реда на чл.193 от ГПК по оспорване автентичността на сочената
декларация, изходяща от ответника В.П..
От изслушаното в о.с.з. на
27.09.2011г. заключение по допуснатата съдебно-графическа експертиза, изготвена
от вещото лице М.А. се установява, че подписа в оспорения документ е положен от
ответника В.П.П. и няма данни за разместване и добавяне на текст върху листа на
документа.
Предвид оспорване на това заключение
е допуснато изслушване на тройна експертиза, изготвена от вещите лица А. Д., С.Ч.
и П.Т., заключението по която е докладвано в о.с.з. на 28.02.2012г. Експертите
по тройната експертиза също са обосновали заключение, че подписа на декларатор
в оспорения документ е положен от В.П.П.. Дали са и заключение, че мастилото,
използвано за написване на името и това на подписа в същата декларация е едно и
също.
От изслушаното в о.с.з. на
18.09.2012г. експертно заключение се установява, че текстът на оспорената
декларация е набран на компютър и е отпечатан с лазерен принтер. Щемпелът на
нотариуса от нотариалната заверка под текста на декларацията е нанесен с друг
лазерен принтер. Експертите са дали заключение, че между щрихите на текста на
декларацията и подписа на декларатор няма пресечени участъци. При изследването
са установили наличието на тонерни частици, както под химикалната паста от
подписа, така и над нея. Вещите лица са посочили, че не е възможно да се
установи от кой принтер са тонерните частици върху подписа за декларатор – от
този, с който е разпечатан текста на декларацията или този, с който е разпечатан
отпечатъка от щемпел на нотариуса, т.к. тонерните частици от двата принтера не
могат да се диференцират едни от други при проведеното изследване с микроскоп.
Съдът кредитира обсъдените експертни
заключения, т.к. са изготвени при изследване на оригинала на оспорения
документ, от специалисти, разполагащи с нужните знА.я, достатъчно са обосновА.
при формиране на дадените изводи и не са налице други събрА. доказателства, на
които да противоречат. Въз основа на тях приема, че обсъдената декларация е
била подписана от В.П.П. след изписване на текста в нея. С оглед на това съдът
счита, че оспорването истинността на декларацията не беше проведено успешно,
поради което съобразява при решаване на спора това писмено доказателство и установените
въз основа на него факти.
От представения препис на
пълномощно, изходящо от отв.В.П.П. с нотариално удостоверяване подписа на
упълномощителя рег.№12247 от 23.09.2009г. на нотариус с рег. №203 на НК /на
л.9/ е видно, че същия е упълномощил Н. С. К. да го представлява във връзка с
процедурата по изготвяне на цялата строителна документация, реализиране на
строителството и снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация по
отношение на процесния имот.
От представените преписи на нот.актове за
покупко-продажба, съставени с №17 и №18 от 19.08.2009г. на нотариус с рег.№200
на НК /на л.50 – л.53/ е видно, че около месец преди сключване на процесния
договор, С.Т.К. е продал свои собствени апартамент и магазин, находящи се в гр.С.,
ул.”Л.”, №46 и заедно със синът си Н. С. К. са продали два съсобствени офиса на същия адрес. Видно е
също така от приложените преписи на нот.актове за покупко-продажба, съставени с
№75, №76 и №77 от 07.09.2009г. на нотариус с рег.№203 на НК /на л.44 – л.49/,
че ищеца С. Т.К. е продал на сочената дата апартамент, избено помещение и права
на собственост върху таванско помещение, находящи се на адрес в гр.С., ул.”Д.”,
№7.
На 13.10.2010г. С. Т. К. представил пред нотариус Р.Р. с
рег.№203 на НК нотариална покана рег.№207, том 1, акт:4 /на л.10/, с която покА.л
В.П.П. да се яви на 19.01.2010г. в 11ч., заедно със съпругата си, в кантората на нотариус Р.Р., за да прехвърли
обратно собствеността върху имота, описан в нот.акт №92, том ІІІ от 2009г.,
срещу изпълнение на задължението по т.2 от декларация рег.№12249/23.09.2009г.,
за плащане на сумата от 100 000лв.
На 19.01.2010г. нотариус Р.Р. съставила констативен протокол
с рег.№425, том:1, Акт:9, в който удостоверила следните обстоятелства: че на
сочената дата, в 10.30ч., в нотариалната кантора се явил С.Т.К. – адресант по
нот.покана с рег.№207/13.01.2010г.; представил описаната по-горе нот.заверена
декларация с рег.№12249/23.09.2009г. на същия нотариус и декларирал, че
разполага със сумата от 100 000лв. и при явяване на адресата /купувач по
сделката/ ще му я заплати. Нотариусът удостоверил също така, че до 12 ч. лицето
В.П.П. не се явил в нотариалната
кантора, за да получи сумата и прехвърли собствеността на описА.я имот, както и
не били постъпили от същото лице каквито и да е документи, съдържащи негови
изявления.
На 10.02.2010г. ищецът С. К. превел
по сметка на нотариус М. К. с рег.№200 на НК, сума в размер на 100 150лв.,
оставена в сметката за съхранение, от която 100 000лв. следвало да се
заплати на В.П.П. при прехвърляне обратно собствеността върху процесния имот, в
съответствие с декларация рег.№12249/23.09.2009г. на нотариус рег.№203.
Установява се от приложения препис
на нотариална покана рег.№01254 от 11.02.2010г. на нотариус с рег.№200 на НК
/на л.12/, че с нея ищеца С.К. уведомил отв.В.П., че е в състояние да върне
предоставения в полза на синът му Н.К. заем в размер на 100 000лв., за
обезпечение изпълнението по който била прехвърлена собствеността върху
процесния имот с обещА.е за обратно изкупуване след връщане на заема. Уведомил
го също така, че на 10.02.2010г. депозирал по сметка на нотариус М. К. сумата
от 100 000лв., която може да бъде преведена по сметка на адресата на
нот.покана, ако в срок до 08.03.2010г. прехвърли обратно собствеността върху
имота. ПокА.л го да се яви в 11ч. на 08.03.2010г. в нотариалната кантора,
заедно със съпругата си, за да оформят нотариално договора. От удостовереното
върху нотариалната покана е видно, че е била редовно връчена на 05.03.2010г.,
след изтичане на законоустановения срок от залепване на уведомление по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК на декларирА.я от адресата в НБД настоящ и постоянен адрес.
Представено е по делото и копие на това уведомление с изх.№40/19.02.2010г.,
залепено от нотариуса /на л.152/. Съгласно чл.50 от ЗННД, нотариусът може да
възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и
книжа при условията и по реда на чл. 37 - чл. 58 от ГПК Длъжностното лице по
призоваването притежава удостоверителна компетентност относно датата и начинът на връчване, както и
относно всички действия във връзка с връчването, съгласно разпоредбата на чл.
44, ал. 1, изр. 1 ГПК.
Видно от представения констативен
протокол рег.№02175 от 08.03.2010г. на нотариус М. К. с рег.№200 на НК /на
л.15/, че адресата на нотариалната покана с рег.№01254 от 11.02.2010г. – В.П.,
не се е явил на сочената дата в кантората на нотариуса за времето от 11ч. до
11.30ч.
Представени са по делото договор за
заем от 20.09.2009г. и погасителен план към него, подписА. между ответниците С.И.Н.,
в качеството на заемодател и В.П.П., в качеството на заемател, както и анекс от
20.10.2009г. /на л.61 – л.64/, обективиращи постигнато съгласие за предоставяне
на сума в размер на 170 000лв. от С.Н. на В.П. срещу задължение за връщане
на заемната сума до 17.12.2010г., както и за обезпечаване изпълнението на това
задължение, чрез учредяване на договорна ипотека върху процесния имот. Такава е
била учредена на 17.12.2009г., видно от приложения препис на нот.акт №134, том
ІV, рег.№134, том ІV, рег.№10268, дело №670 / 2009г. на нотариус с рег.№384 на
НК /на л.57-л.58/.
Представен е и предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 21.01.2010г. /на л.130-л.132/, с който
отв. В.П. се е задължил да прехвърли на отв.С.Н. собствеността върху процесния
имот на 18.02.2010г., при продажна цена от 200 000лв., при условие, че
продавача не върне до същата дата предоставената му от купувача в заем сума.
С договор от 18.02.2010г., сключен
във формата на нотариален акт с №48, том І, рег.№1314, дело №41/2010г. на
нотариус с рег.№384 на НК /на л.59-л.60/, В.П. и съпругата му Д.П. са
прехвърлили на С.Н. собствеността върху процесния имот. Към същия момент
купувача не е имал сключен граждански брак, а такъв е сключил впоследствие,
видно от приложеното удостоверение, издадено от Община Столична, район
Възраждане и удостоверение, издадено на 31.01.2012г. от Община Силистра /на
л.284, л.299/.
В о.с.з. на 27.09.2011г. е открито
производство по реда на чл.193 от ГПК по оспорване на така представените от
ответниците договор за заем от 20.09.2009г., погасителен план към същия
договор, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
21.01.2010г., както и заповед за командироване от 28.09.2009г. Оспорването е
заявено от ищеца в о.с.з. на 01.03.2011г. /л.157/, при което е посочено, че се
оспорва автентичността на тези документи. Оспорена е и отразената в тях дата на
съставянето им с твърдение, че са съставени за нуждите на защитната позиция на
ответниците в настоящето производство. С оглед на това и откритото производство
по чл.193 от ГПК, съдът извършва проверка по този ред само относно
автентичността на тези документи, имащи характер на частни диспозитивни. Като
такива те имат достоверна дата спрямо трети лица само при условията на чл. 181 ГПК, а възражението за недостоверна дата не налага откриване на производство по
чл.193 от ГПК.
Във връзка с откритото производство
по оспорване на сочените документи, в о.с.з. на 18.09.2012г. е изслушано
заключението по допусната съдебно-графологична експертиза, от което се
установява, че подписите в приложените по делото договор за заем от
20.09.2009г., погасителен план към същия и предварителен договор за
покупко-продажба са положени от В.П.П. и С.И.Н.. С оглед на така установеното,
оспорването автентичността на тези документи е неуспешно проведено.
Съгласно разпоредбата на чл. 181,
ал. 1, предл. 4 от ГПК, по отношение на ищеца, който е трето лице на договора за заем от 20.09.2009г. (и представляващия неразделна
част от него погасителен план), като негова достоверна дата следва да се приеме
датата, на която този договор е възпроизведен в съставения нот.акт за
учредяване на договорна ипотека №134, том ІV, рег.№10268, дело №670/2009г. на
нотариус с рег.№384 на НК, - 17.12.2009г. а не отразената в него дата 20.09.2009
г.
Предварителният договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 21.01.2010г., подписан между ответниците
няма достоверна за ищеца дата преди тази на съставяне на нотариалния акт,
обективиращ окончателния договор за покупко-продажба на същия имот –
18.02.2010г.
Представен е в препис договор за
производство и доставка от 26.02.2010г. /на л.217-л.218/, сключен от С. Т.К., в
качеството на купувач и „БГ М. К.” ООД, в качеството на доставчик, по силата на който е
било уговорено доставка и монтиране в процесния имот на 15бр. интериорни врати,
които да бъдат монтирА. в процесния имот.
С приемо-предавателен протокол от 31.03.2010г. /на л.216/ е удостоверена
доставката и предаване на тези вещи. От представения приходен касов ордер от
31.03.2010г. /на л.261/ е видно, че на сочената дата е било заплатено
възнаграждение от 14 676лв., при уговорено такова от 14 976лв. с ДДС.
Видно е от приложения препис на
Решение от 18.10.2010г. по арб.д.№31/2010г. по описа на АС при „Стопанска
Асоциация”, гр.П. /на л.153-л.154/, че по искова претенция, предявена от отв.С.И.
Н. е осъден отв.В.П.П. да му заплати сумата от 32 500лв., представляваща
остатък от невърната заемна сума по договор за заем от 20.09.2009г., ведно със
законна лихва от 08.04.2010г. и сумата от 4 875лв., представляваща неустойка,
уговорена в т.10 от анекс от 20.10.2009г. към договор за заем от 20.09.2009г.
От приложения препис на данъчна
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ на отв.С.Н.
за 2009г. /на л.219 – л.230/ е видно, че е декларирал за сочената година
облагаем доход от трудово правоотношение в размер на 11 086,96лв. и
непогасена част от получен през 2009г. паричен заем от „ВДК” АД –
100 000лв.
Видно е от представения преписи на
годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗОДДФЛ на ищеца С.Т.К. за 2009г. и
2010г. /на л.350-л.352/, че е декларирал непогасени остатъци от предоставени
парични заеми в общ размер на 700 000лв.
Приложени са и декларации по чл.50
от ЗОДДФЛ на Н. С. К. за 2009г. и 2010г. /на л.353-л.356/, от които е видно, че
той е декларирал за сочените години непогасени остатъци от предоставени парични
заеми в размер на 550 000лв., както и непогасена част от заеми, които е
получил от трето по делото лице през 2006г., 2007г. и 2008г., в общ размер на
480 000лв.
По делото са събрА. и гласни
доказателства, допуснати по искане на стрА.те.
В о.с.з. на 18.09.2012г. е проведен
разпит на свидетеля Д.Т., сочен от ищеца. Същият твърди в показА.ята си, че
познавал ищеца С.К. и по уговорка с него оргА.зирал строежа на къщата в
процесния имот, като строителството започнало през пролетта на 2008г. и
завършило към пролетта на 2010г. Ищецът изготвил график на строителните
дейности и следял спазването му, като идвал 2 – 3 пъти седмично, за да
проверява извършеното. На строежа идвал и синът му Н.К.. За извършени
строителни работи ищецът му платил за последен път през пролетта или лятото на
2010г. Свидетелят сочи, че през февруари или март месец на 2010г. били
поставени интериорните врати, познавал управителя на фирмата „БГ Мебел”, която
ги доставила и при св.Т. били останали гаранционните карти за тях. Твърди, че той
се грижел за косенето на тревата в имота със свои работници, като последно
вършил тази дейност през лятото на
2010г., като за това също му плащал С.К.. Твърди също, че през февруари
2012г. му се обадил Н.К. и казал, че имало паднала мазилка. Тогава за последен
път ходил в къщата. Видял, че била паднала мазилката и имало проблем с вратите.
Св.Т. заявява „С. има договор с моята фирма”, но не я конкретизира, като
твърди, че от свое име подписвал строителните книжа.
В о.с.з. на 28.02.2012г. е проведен
разпит на свидетелите, сочени от ответниците В.П. и Д.П.. Св. А. П. излага в
показА.ята си, че е майка на ответника В.П.. Твърди, че синът й искал да закупи
къща в гр.С., за да могат родителите му да живеят с него. След това споделил с
нея, че купил такъв имот с къща на два етажа, в груб строеж, но не го е
виждала, не знае и каква е била продажната цена.
Св.В.Г. твърди в показА.ята си, че работела
при ответника В.П., като главен счетоводител. Твърди също, че той й споделил в
началото на 2009г., че със съпругата му искат да купят къща и през м.септември
казал, че е намерил подходяща. Взел пари от касата на дружеството, като св.Г.
не си спомня каква е била сумата, и казал, че тръгва към нотариус Р. за
изповядване на сделката. Разпитаната свидетелка твърди също, че отв.П. й
споделил, че не му достигали парични средства за покупката на жилището и
поискал заем от г-н Н.. Впоследствие не могъл да връща заетата сума, т.к. се
влошило финансовото състояние на фирмата. Поради това ипотекирал къщата, като
обезпечение за връщане на заема, а впоследствие прехвърлил собствеността. Св.Г.
излага, че ходила в имота преди закупуването му и отв.П. имал ключове за
къщата. За последен път посетила този имот през пролетта на 2011г. и къщата все
още била в груб строеж.
Свидетелката С. Ч. – У. твърди, че познава ответниците В.П. и Д.П.,
като с последната работили заедно и семействата им поддържали приятелски
отношения. Излага, че те искали да закупят къща с двор. През 2009г. намерили
такъв имот в кв.К. и споделили, че го купили. Знаела, че къщата била изградена
в груб строеж, но не я е виждала.
Представени са от ищеца преписи на Протокол
образец №2 към чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба № 3 към ЗУТ за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 04.11.2008г.,
Заповедна книга образец №4 към чл.7, ал.3, т.4 от същата Наредба, Констативен акт образец 3 към чл.7, ал.3, т.3
от Наредбата, за установяване на съответствието на строежа с издадените
строителни книжа и за това, че подробният устройствен план е приложен по
отношение на застрояването от 24.02.2009г., както и Акт образец 14 за приемане
на конструкцията от 05.04.2009г., касаещи процесния имот/на л.384-л.410/, от
които е видно, че разпитА.я в настоящето производство свидетел Д.Т. е бил
технически ръководител, отговарящ за изграждане на жилищната сграда в имота,
действащ по възложение от ищеца С.К..
Тези писмени доказателства са
оспорени от ответниците и в о.с.з. на 14.05.2013г. е открито производство по
реда на чл.193 от ГПК по проверка съдържА.ето и автентичността им. Същите
представляват официални свидетелстващи документи и доказателствената тежест за
установяване неистинността им лежи върху страната, която ги е оспорила. В
о.с.з. на 22.10.2013г. писмените доказателства са представени в оригинал и е
констатирано, че преписите са направени от оригиналите на документите, на които
съответстват. Ответниците, които са заявили оспорването не са ангажирали
доказателства, навеждащи на извод за неистинност на тези документи, поради
което доказателствената им сила не беше оборена. Т.к. същите са представени
единствено за установяване на факта, че разпитА.я в настоящето производство
свидетел Д.Т. е бил технически ръководител на строителството на изградената в
процесния имот сграда, съдът приема този факт за доказан.
В о.с.з. на 10.12.2013г. е проведен
разпит на свидетеля А.А. З., допуснат по искане на ответника С.Н.. Същият ответник е направил искане за събиране
на гласни доказателства с писмения отговор на исковата молба. В о.с.з. на
27.09.2011г. съдът е допуснал един свидетел за установяване твърдения факт на
владение на процесния имот В о.с.з. на 28.02.2012г. е определен краен срок за
събиране на така допуснатите доказателства в следващото о.с.з., което е
проведено на 18.09.2012г. В същото свидетелят не е бил осигурен.
Доведеният и разпитан в о.с.з. на 10.12.2013г. св.А.З., макар и воден след
постановеното от съда допускане на гласни доказателства във връзка с откритото
производство по реда на чл.193 от ГПК, не дава показА.я, релевантни за
производството по оспорване на документи, а излага свои възприятия за факти,
относими към твърдението на отв.Н. за осъществявано владение върху процесния
имот. Тези гласни доказателства са събрА. след определения от съда краен срок
за това, но доколкото след изтичането му не е отменено определението за
допускането им, съдът ги обсъжда. Св.З. твърди, че е ходил в процесния имот няколко
пъти - през пролетта на 2010г., през 2012г. и една седмица преди даване на
показА.ята в настоящето производство. През 2010г. отв.Н. му бил казал, че е
купил къща и искал да му я покаже, като тогава бил сменил ключалките на портата
и входната врата. През 2012г. му показал, че били разбити вратата на оградата,
която била за вход на автомобили и вратата на гаража.
Приложено е по делото копие на
преписка вх.№35474/2011г. по описа на 06 РУП-СДВР /на л.340-л.344/, от която е
видно, че отв.С.Н. е подал сигнал, че за времето от 20.04.2011г. до
12.08.2011г. в имота в гр.С., кв.”К.”, ул.”Никола П.н”, №12 бил счупен мехА.зма
за отваряне на гаража, както и счупен ключа на входната врата на къщата, като
не е открил липси и други повреди. Образуваната преписка е била прекратена,
поради това, че не са били установени данни за извършено престъпление.
При установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Първата предявена за разглеждане
искова претенция е за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба,
сключен на 23.09.2009г. между С.Т.К. и В.П.П., обективиран в нот.акт №**, том ІІІ, рег.№12345, дело №148/2009г. на нотариус с
рег.№203 на НК.
Нищожността се претендира на първо
място поради противоречието на договора с разпоредбата на чл.209 от ЗЗД, т.к.
бил сключен при уговорка за обратно изкупуване. При условия на евентуалност се
твърди нищожност, поради противоречие на договора с разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, т.к. бил сключен в обезпечение на получения от сина на прехвърлителя – Н.К.,
паричен заем, предоставен му от приобретателя по процесния договор – В.П..
Съгласно императивната разпоредба на
чл.209 от ЗЗД, продажбата с уговорка за изкупуване е недействителна.
Нормата на чл. 152 от ЗЗД урежда, че
съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде
изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго
съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на
кредитора, различен от този, който е предвиден в закона е недействително.
По правило, при продажбата с
уговорка за изкупуване е налице едно друго правоотношение - най-често договор
за заем, което тази продажба обезпечава.
А когато при сключване на договор за
заем, стрА.те предварително са уговорили различен начин за обезпечаване на
заема, освен чрез учредяване на залог или ипотека – прехвърлили са имот с
уговорка за обратното му изкупуване, то това съглашение е недействително.
Съдът намира наведените две основА.я
за нищожност на процесния договор свързА. и ги обсъжда заедно. Продажбените сделки
и при хипотезата на чл.152 от ЗЗД, и при хипотезата на чл.209 от ЗЗД, са
нищожни поради противоречие със закона – общото основА.е по чл.26 ал.1 от ЗЗД.
В настоящето производство се
установи, че в съставения нотариален акт №92, том ІІІ, рег.№12245, дело №428 от
2009г., е обективирана воля на стрА.те по договора, за продажба на процесния
имот от С.Т.К. в полза на В.П.П. при продажна цена от 170 000лв. Според
съдържА.ето на нотариалния акт, предаването на сумата не е станало пред
нотариуса, поради което, като официален свидетелстващ документ, съгласно чл.
179 от ГПК, този документ удостоверява само направените изявления на срА.те за
това и няма обвързваща съда материална доказателствена сила относно настъпването
на заявените от тях пред нотариуса обстоятелства - предаването на сумата и
нейния размер, момента на предаването и основА.ето за същото, които обстоятелства
са и спорни по делото.
Установи се от представената
декларация, подписана от купувача В.П.П. в деня на сключване на договора –
23.09.2009г., с нотариална заверка на подписа му, че той е декларирал, че
действителната продажна цена на
продадения имот е 100 000лв. Поел е задължение със същата декларация, че
след заплащане от страна на продавача С.К. на 100 000лв., ще му прехвърли
обратно собствеността на имота, като това е следвало да стане в шест месечен
срок. СъдържА.ето на тази декларация, представляваща частен свидетелстващ
документ, изходящ от купувача по процесния договор, не би могло да бъде
опровергано със свидетелски показА.я, с оглед забраната по чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, поради което съдът не обсъжда показА.ята на св.В.Г., излагаща при разпита
й споделеното пред нея от отв.В.П. относно плащане на дължимата продажна цена.
При така направеното изявление от
купувача става ясно, че между стрА.те по процесния договор е имало уговорка за
обратно изкупуване на имота. Посочената като дадена при сключване на договора
сума в размер на 100 000лв. е следвало да му бъде върната в шест месечен
срок, като условие за прехвърляне обратно на собствеността върху имота.
От съдържА.ето на подписаната
декларация се навежда извод, че е било налице и друго правоотношение,
съществените елементи на което обаче, не могат да бъдат изведени
единствено от това писмено доказателство.
В производството по делото не се
събраха доказателства за възникнало между сина на продавача – Н.С.К. и купувача
В.П.П. облигационно правоотношение по устен договор за заем за потребление на
парична сума, каквито са твърденията в исковата молба. Ищецът не ангажира
никакви доказателства в тази насока. Представените нотариални покА. към отв.В.П.
и протоколи, съставени от нотариуса във връзка с предприетите от С.К. действия
по уведомяване на купувача по процесния договор за готовността за заплащане на
сумата от 100 000лв. също не доказват наличието на такъв договор за заем
между сина му и продавача. Тези писмени документи, в частта, в която съдържат
изявленията на явилото се пред нотариуса
лице, представляват частни свидетелстващи документи и нямат обвързваща съда
материална доказателствена сила за фактите, които са били заявени от това лице.
Те доказват единствено, че ищеца С.К. се е явил пред нотариуса и е направил
удостоверените изявления. По делото не е представен и сочения в исковата молба
запис на заповед, който се твърди, че бил подписан от Н.К. като допълнително
обезпечение на отпуснатия му заем.
Въпреки обаче, че не се установиха
елементите на съществувалото друго правоотношение – стрА., предмет и т.н., то
от съдържА.ето на обсъдената декларация е ясно, че продажбата е била извършена
като обезпечение на задължение за плащане на сума в размер на 100 000лв.
Съдът счита, че правно релевантно е дали договорът прикрива съглашение с
уговорен предварително начин на удовлетворение на кредитора, различен от
предвидения в закона, а без значение е обстоятелството дали далият
обезпечението обезпечава свое или чуждо задължение, т.к. договореностите между
длъжника и далият обезпечението касаят вътрешните им отношения, които не са
предмета на делото.
Поради това, при установеното, че
процесния договор е бил сключен с уговорка за обратно изкупуване след заплащане
на сума от 100 000лв., съдът счита, че е налице хипотезата на чл.26, ал.1,
във вр. с чл.209 от ЗЗД. Следва да се посочи, че съдът приема, че сочената
разпоредба урежда самостоятелно основА.е за нищожност, което е налице в случай
на установена уговорка за обратно изкупуване, дори да не може да бъде
установено какви са елементите на другото правоотношение между стрА.те по
договора, което той е обезпечавал.
Установените факти на учредяване на
договорна ипотека върху имота, за обезпечаване изпълнение на задължение на отв.В.П.
към отв.С.Н. не променя горните изводи за отношенията между прехвърлителя и
приобретателя по процесния договор.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявената искова претенция с правно основА.е чл.26, ал.1, пр.1, във вр. с
чл.209 от ЗЗД е основателна и доказана и на соченото основА.е следва да бъде
прогласена нищожността на процесния договор за покупко-продажба от
23.09.2009г., обективиран в нот.акт за покупко-продажба №92, том ІІІ,
рег.№12245, дело №428/2009г. на нотариус с рег.№203 на НК.
На следващо място съдът обсъди исковата
претенция по чл.124, ал.1 от ГПК, предявената срещу ответниците В.П.П.
(заместен в производството от своите наследници по закон по реда на чл.227 от ГПК), Д.М.П. и С.И.Н., за признаване за установено, че С.Т.К. (заместен в
процеса по реда на чл.227 от ГПК от своя наследник по закон Н.С.К.) е
собственик на процесния имот.
С оглед изхода на спора по предявеният
иск с правно основА.е чл.26, ал.1, във вр. с чл.209 от ГПК, договорът за
покупко-продажба на процесния имот, който е бил сключен на 23.09.2009г. е
нищожен. Поради това купувачът В.П.П. и ответницата Д.М.П. – негова съпруга, не
са придобили права на собственост върху имота.
Те не са могли и да прехвърлят в
полза на ответника С.Н. със сключения договор за покупко-продажба от
18.02.2010г., обективиран в съставения нот.акт №48, том І, рег.№1314, дело №41/2010г.
на нотариус с рег.№384 на НК, права,
които не притежават.
Тук се поставя въпросът дали в
случая е приложима разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗЗД, в каквато насока има
доводи в писмената защита на ответника С.Н. и дали той е придобил със сключения
от 18.02.2010г. договор права, които да са противопоставими на ищеца.
В настоящият случай договорът,
сключен между С.К. и В.П. е нищожен поради противоречието му със закона (с
разпоредбата на чл.209 от ЗЗД), а не е привиден по смисъла на чл.17, ал.1 от ЗЗД. Поради това е неприложима
разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗЗД – в този смисъл е Решение № 778 от
04.01.2011 г. на ВКС, по гр. дело № 1741/2009 г., І г.о., постановено по реда
на чл.290 от ГПК.
С оглед горното, съдът счита, че ответника С.Н.
не е придобил права на собственост върху процесния имот, които да са
противопоставими на ищеца.
Предвид приетото за неприложимост на
разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗЗД, съдът не обсъжда въпроса дали ответника С.Н.
е трето добросъвестно лице по смисъла на този текст, т.к. отговора е
ирелевантен за решаване на спора. Ирелевантни са и отношенията между
ответниците С.Н. и В.П. по подписА.те между тях договори за заем, учредяване на
договорна ипотека и предварителен договор за покупко-продажба, поради което
съдът не обсъжда заявените от ищеца възражения за нищожност. Не е от значение
за изхода на настоящия спор и действителността на сключения между ответниците
на 18.02.2010г. договор за покупко-продажба, поради което не се обсъжда и
възражението за нищожността му на основА.е чл.26, ал.1, във вр. с чл.152 от ЗЗД.
По изложените съображения съдът
счита, че предявената искова претенция с правно основА.е чл.124, ал.1 от ГПК е
основателна и доказана и следва да се уважи, като се признае за установено по
отношение на ответниците В.П.П. (заместен в производството от своите наследници
по закон по реда на чл.227 от ГПК), Д.М.П. и С.И.Н., че С.Т.К. (заместен в
процеса по реда на чл.227 от ГПК от своя наследник по закон Н.С.К.) е
собственик на процесния недвижим имот.
Ищецът е направил искане за
отменяването по реда на чл.537, ал.2 от ГПК на нот.акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот №134, том ІV, рег.№10268, дело №670 от
2009г. на нотариус с рег.№384 на НК и нот.акт за покупко-продажба на недвижим
имот №48, том ІІ, рег.№1314, дело №41 от 2010г. на нотариус с рег.№384 на НК. Съдът,
като съобрази дадените разяснения с Тълкувателно решение № 3/2012 г.,
постановено на 29.11.2012 г., че "На отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК
подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот", счита,
че искането на ищеца по чл.537, ал.2 от ГПК се явява процесуално недопустимо, поради което производството по него
следва да бъде прекратено.
Съдът констатира, че при завеждане
на исковата молба е внесена държавна такса в размер на 3 528,14лв. с
платежно нареждане от 08.04.2010г., която е дължимата такава само по единия
предявен иск – по чл.26, ал.1 от ЗЗД. По делото не е налице приложен документ,
установяващ внасяне и на дължимата по иска по чл.124, ал.1 от ГПК държавна
такса в същия размер, въпреки твърденията на ищеца, че е внесъл и търси за
плащане от ответниците внесена държавна такса от 14 112,56лв., според
приложения списък на разноски. Поради това съдът счита, че ищецът, като останал
задължен за държавна такса по иска по чл.124, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден
на основА.е чл.77 от ГПК да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер
на 3 528,14лв.
Ищецът е заявил с исковата молба
искане за присъждане на разноските, сторени в производството, като бъде осъден
ответника В.П.П. да ги заплати. Това искане не е изменено в хода на делото. Ищецът
е направил разноски за държавна такса в размер на 3 528,14лв., внесена по
първия предявен иск – по чл.26, ал.1 от ЗЗД и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 9 827,48лв. (договор за правна защита и
съдействие от 08.03.2010г. и фактура от същата дата – приложени на л.21-л.22). Съдът
счита, че разходите за вписване на искова молба не представляват разноски по
производството по смисъла на чл.78 от ГПК, т.к. производството по вписване на
исковата молба, което се развива пред АВ е охрА.телно и разноските, които са
направени в него остават за сметка на молителя по смисъла на чл.541 от ГПК. Т.к. ищецът е претендирал разноски само от
ответника С.Н. следва да бъде извършена
преценка кои са дължими от него, т.к. същият не би могъл само по волята на
ищеца да поеме всички сторени от последния разноски. Такива са дължими по
принцип от всички ответници по уважените искове, но след като от страна на
ищеца се претендира плащане само от единия ответник, то той следва да плати
само тези, които дължи наред с останалите ответници. Отв.Н. е страна само по
иска с правно основА.е чл.124, ал.1 от ГПК, т.к. по предявеният иск с правно
основА.е чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.209 от ЗЗД стрА. са само стрА.те по
сделката, чиято нищожност се претендира да бъде прогласена. Във връзка с иска по чл.124, ал.1 от ГПК,
съдът приема, че са сторени половината от платените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение – или 4 913,74лв. (останалата част от разноските
за адвокат приема за направени във връзка с първия предявен иск). Разноските,
които са дължими за държавна такса по този иск и се присъждат в тежест на ищеца
с настоящето решение, все още не са заплатени. С оглед на това, съдът приема,
че ответника Н. дължи заплащане на ищеца на половината от направените разноски
за адвокатско възнаграждение във връзка с иска по чл.124, ал.1 от ГПК или
сумата от 2 456,87лв. При решаване
на въпроса за разноските, съдът не взема предвид постановеното прекратяване на
производството по искането по чл.537, ал.2 от ГПК, т.к. същото не представлява
самостоятелен иск, а отменяването на констативен нотариален акт по този ред е
последица от решаване на конкретния спор между стрА.те и се следва дори без да е направено изрично
искане в тази насока.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА, на основА.е чл.26,
ал.1, предл.1, във вр. с чл.209 от ЗЗД, НИЩОЖНОСТТА на договора за продажба на
недвижим имот, с който С.Т.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, продава
на В.П.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, следния свой собствен
недвижим имот, находящ се в гр.С., Община-Столична, Район „В.”, ул.”Н. П.”, №**, а именно: Урегулиран поземлен имот VІІІ-683 от кв.70
по плана на гр.С., местност „К. – І част”, с площ от 500 кв.м., при съседи:
улица, УПИ ІХ-686, УПИ Х-687, УПИ VІІ-682, заедно с построената в имота сграда,
в степен на завършеност „груб строеж”, със застроена площ от 110 кв.м. и РЗП от
355 кв.м., състояща се както следва: сутерен /кота – 3,75м./ - входно антре,
коридор, две технически помещения, две складови помещения, две стаи, два сА.тарни
възела, стълбище; партерен етаж /кота 0,00м./ - стълбище, входно антре, сА.тарен
възел, дневна-трапезария-кухненски бокс, гараж, открита тераса; първи етаж
/кота + 2,90м./ - стълбище, четири спални, коридор, четири бА. с тоалетни,
гардеробна, две тераси; обективиран в нотариален акт № 92/23.09.2009 г., том ІІІ,
рег. № 12245, дело № 428/2009 г. на нотариус Р.Р. с рег. № 203 в регистъра на
НК; вписан в СлВп при СРС с вх. рег. № 40306 от 23.09.2009г., акт № 106, том СХV,
дело № 25324/2009 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основА.е
чл.124, ал.1 от ГПК, по иска, предявен от С.Т.К. с ЕГН **********,*** (заместен
в хода на процеса по реда на чл.227 от ГПК от наследника му по закон Н.С.К. с
ЕГН **********) срещу В.П.П. с ЕГН **********,*** (заместен в хода на процеса
по реда на чл.227 от ГПК от наследниците му по закон Д.М.П. с ЕГН ********** и М.В.П.
с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Д.П.), Д.М.П. с ЕГН **********,*** и С.И.Н. с ЕГН **********,***,
че С.Т.К. с ЕГН **********, заместен в хода на процеса по реда на чл.227 от ГПК
от наследника му по закон Н.С.К. с ЕГН ********** е собственик на следния
недвижим имот, находящ се в гр.С., Община-Столична, Район „В.”, ул.”Н. П.”, №**, а именно: Урегулиран поземлен имот VІІІ-683 от кв.70
по плана на гр.С., местност „К. – І част”, с площ от 500 кв.м., при съседи:
улица, УПИ ІХ-686, УПИ Х-687, УПИ VІІ-682, заедно с построената в имота сграда,
в степен на завършеност „груб строеж”, със застроена площ от 110 кв.м. и РЗП от
355 кв.м., състояща се както следва: сутерен /кота – 3,75м./ - входно антре,
коридор, две технически помещения, две складови помещения, две стаи, два сА.тарни
възела, стълбище; партерен етаж /кота 0,00м./ - стълбище, входно антре, сА.тарен
възел, дневна-трапезария-кухненски бокс, гараж, открита тераса; първи етаж
/кота + 2,90м./ - стълбище, четири спални, коридор, четири бА. с тоалетни,
гардеробна, две тераси, който имот по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-69/14.12.2010г. на изп.директор на АГКК
представлява Поземлен имот с идентификатор 68134.1892.683, адрес на имота:гр.С.,
район „В.”, ул.”Горска теменуга”, №10; площ:545кв.м.; съседи: 68134.1892.686,
68134.1892.842, 68134.1892.834, 68134.1892.687, съгласно Скица на ПИ
№15357/12.03.2013г. на АГКК; и сграда с идентификатор 68134.1892.683.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1892.683; застроена площ:105
кв.м.; брой етажи: 2; предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, съгласно
Скица на сграда №15358/12.03.2013г. на АГКК.
ПРЕКРАТЯВА производството по искането
на С.Т.К. с ЕГН ********** (заместен в хода на процеса по реда на чл.227 от ГПК
от наследника му по закон Н. С. К. с ЕГН **********) за отмяна на основА.е чл.
537, ал. 2 от ГПК на нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот №134, том ІV, рег.№10268, дело №670 от 2009г. на нотариус с рег.№384 на НК
и нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №48, том ІІ, рег.№1314, дело №41
от 2010г. на нотариус с рег.№384 на НК, като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА, на основА.е чл.77 от ГПК, Н.С.К.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски Градски съд сумата от
3 528,14лв., представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА, на основА.е чл.78, ал.1 от ГПК, С.И.Н. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.К. с ЕГН **********
деловодни разноски в размер на 2 456,87лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
СЪДИЯ: