№ 3620
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503888 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение №1558 от 29.01.2024 г., постановено по гр.д. № 59873/2023 г.
по описа на СРС, 156 състав, са УВАЖЕНИ предявените от А. А. Ч., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ул. ****, действаща чрез процесуалния си представител адв. А.
И. Д. – К. от СтАК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Младост-1“, бул. ****, офис 1 против
Столична Община, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Московска“ №33, представлявана от В.Т., кмет на Столична община, действащ чрез
старши юрисконсулт Н.Е., осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ
и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО И
ОТМЕНЕНО уволнението на ищцата, извършено със Заповед №СОА23-РД15-
2184/12.09.2023 год., издадена от кмета Й.Ф., ищцата е ВЪЗСТАНОВЕНА на длъжността
„Старши експерт“, в отдел "Централизирани информационни системи", дирекция
"Информационни технологии", която е заемала преди незаконното уволнение, и ответникът
е осъден да заплати на ищцата сумата от 12 780 лева, представляващи обезщетение за
оставане без работа в следствие на незаконното уволнение за периода от 16.09.2023 год. до
16.03.2024 год., ведно със законната лихва от 01.11.2023 год. до окончателното плащане.
Ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да плати на ищцата сума в размер на
800 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, както и на основание чл.
78, ал.6 ГПК сума в размер на 671,20 лева по сметка на СРС, представляваща деловодни
разноски за държавна такса за първоинстанционното производство.
1
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника, който е недоволен от
постановеното решение, което обжалва като неправилно, необосновано, издадено при
нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва изводите на съда, че не са
представени достатъчно доказателства, които да установят надлежно извършената
процедура по прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на посоченото
основание. Оспорва извода на първата инстанция, че щатното разписание не е променено от
компетентен за това орган и не съдържа необходимата и достатъчна информация за
извършваните промени. Възразява срещу неприемането на представеното щатно
разписание, неоспорено в съдебното производство, като годно доказателство за
законосъобразно определяне на длъжността за заемане по служебно правоотношение.
Оспорва извода, че кмета не разполага с правомощията да осъществи процесните промени.
Твърди, че заемането на дадена длъжност по трудово или служебно правоотношение е
предоставена на административния орган – кмета на общината и е преценка по
целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Препраща към
съществуващата съдебна практика за да аргументира компетентността на кмета. Моли съда
да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с което да отхвърли претенциите.
Претендира и разноски.
В срок е подала отговор ищцата, която намира въззивната жалба за неоснователна,
като излага съображенията си за това. Смята, че първоинстанционното решение е
постановено при съобразяване и обсъждане в цялост на събраните по делото доказателства,
като са съблюдавани и материалните и процесуалните норми, поради което и решението е
правилно и законосъобразно. Подкрепя извода на съда, че извлечението за щатно
разписание не е годно доказателство да установи твърденията на ответника, като оспорва
като неоснователни възраженията му по отношение на указанията, дадени с доклада по
делото. Счита, че правилно съдът е изпълнил задълженията си във връзка с разпределяне на
доказателствената тежест. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, а
решението да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира и разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу
акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по
отношение на нейната правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Подадена е искова молба от А. А. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
2
ул. ****, действаща чрез процесуалния си представител адв. А. И. Д. – К. от СтАК, със
съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Младост-1“, бул. ****, офис 1 срещу Столична Община,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“
№33, представлявана от В.Т., кмет на Столична община, действащ чрез старши юрисконсулт
Н.Е., като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, което било
възникнало по силата на трудов договор от 25.01.2011 г. за длъжността "Главен специалист"
в отдел "Информационни системи, технически средства и комуникация" към дирекция
"Информационно обслужване". Поддържа, че трудовият договор е бил многократно изменян
след това, което сочи в хронологичен ред, като страните се намирали в трудово
правоотношение до 15.09.2023 г., когато със Заповед № 12.09.2023 г. трудовото
правоотношение било прекратено, като по това време длъжността била "Старши експерт" в
отдел "Централизирани информационни системи", дирекция "Информационни технологии"
– на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Навежда доводи, че уволнението било
незаконосъобразно като заповедта била издадена в нарушение на материалноправните и
процесуалните норми, тъй като не бил налице валиден административен акт за изменение на
щатното разписание. Излага съображения, че зам. кмета не бил надлежно упълномощен за
приемането на ново щатно разписание, като дори да била налице заповед за заместване,
същата била незаконосъобразна, тъй като била подписана от некомпетентен орган. Сочи, че
освен това уволнителната заповед също била подписана от зам. кмета, за което липсвало
представителна власт и компетентност. Твърди, че в отдела където полагала труд имало
няколко щатни бройки за длъжността "старши експерт", като от новото щатно разписание не
било ясно точно коя е определена за заемането по служебно правоотношение. Развива
съображения, че в случая работодателят бил злоупотребил с право, тъй като единствената
цел на изменението била прекратяването на трудовото правоотношение. Поддържа, че
желанието на работодателя да прекрати трудовото правоотношение се установявало от
обстоятелства свързани с наличието на системен тормоз на работното място – свързан с
изнесени данни за неправомерно заличаване и манипулиране на информация, което
обосновава подробно и в последователност. Инвокира довод, че при ползваното
уволнително основание, работодателят е целял да заобиколи евентуално наличието на друго
уволнително основание и извършването на подбор, като длъжността продължава да се заема
и от други служители. Твърди, че с оглед незаконното уволнение била останала без работа,
като се дължало обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, което изчислено на базата на БТВ за
последния пълен работен месец – от 2130, 00 лева, възлизало на сумата от 12780, 00 лева за
периода 16.09.2023 г. до 16.03.2024 г. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да
бъде отменено, както и да бъде възстановена на длъжността която е заемала преди
уволнението, както и присъждането на претендираното обезщетение, както и сторените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
претенциите се оспорват. Твърди, че уволнителната заповед е издадена от компетентен и
надлежно овластен орган, в това число и на работодател по реда на ЗДСл. Поддържа, че
съобразно чл. 19, ал. 3, т. 2 ЗАдм., кметът на общината бил териториален орган на
3
изпълнителната власт, като се подпомагал от общинска администрация, а по арг. от чл. 44,
ал. 1, т. 3 ЗМСМА той бил и орган по назначаването, като аргументира, че има право да
делегира работодателска власт. Навежда доводи, че процесното уволнително основание
касаело както срочните, така и безсрочните трудови договори, като не било необходимо да
се отправя предизвестие, а в случая уволнителната заповед била връчена при отказ на
14.09.2023 г. Излага съображения, че в правомощията на кмета било да утвърждава
длъжностното разписание, които действия не подлежали на съдебен контрол. Аргументира,
че единствената предпоставка за основанието на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ била длъжността да
се определи за заемане по служебно правоотношение, като било без значение за
законосъобразността на уволнението колко и кои щатни бройки за определена длъжност
следва да се заемат по служебно правоотношение. Освен това при посоченото уволнително
основание не било необходимо да се мотивира уволнителната заповед. Поддържа, че в
случая следвало да има валиден административен акт за промяна на длъжността какъвто бил
налице. Развива подробни съображения във връзка с предпоставките на уволнителното
основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, като прави извод за законосъобразност на уволнението.
Инвокира доводи, че съображенията за системен тормоз на работното място не следвали да
се вземат предвид, тъй като не били предмет на делото, поради което били неотносими, а
отделно от това законът бил предвидил и ред за защита при тормоз на работното място,
който бил различен. Сочи, че искът за обезщетение бил неоснователен, тъй като не бил
изтекъл 6-месечния срок. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно ищецът
отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление, като предмет на делото е съществуването на това потестативно
право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - да установи при
условията на пълно и главно доказване всички факти, които пораждат това право или имат
значение за надлежното му упражняване.
Кметът, в качеството си на ръководител на администрация по смисъла на чл. 11 от
Наредбата за прилагане на ЕКДА, компетентно може да определи със свой акт вида
правоотношение за аналитичните длъжности, които съгласно единния класификатор по
ПМС № 47/2004 г. могат да бъдат заемани както по трудово, така и по служебно
правоотношение, стига да не се променя гласуваната от общински съвет структура и
численост на щата. Касае се за компетентност на изпълнителния орган в рамките на
законовите правомощия по чл. 44, ал. 1 от ЗМСМА, на кмета като ръководител на
съответната администрация, който орган утвърждава и длъжностното разписание със свой
индивидуален административен акт съгласно § 1, ал. 1, т. 1 от ПМС № 47/2004 г.
Компетентността на общинския съвет по чл. 21 от ЗМСМА намира проявление при
утвърждаване на структурата на общинската администрация, което има отношение и към
нормативните изисквания на чл. 12 и § 5, ал. 2 от ПЗР на Наредбата за прилагане на ЕКДА,
но не обуславя извод, че актът по определянето на съответната длъжност за заемане по
4
служебно правоотношение се нуждае от изрично одобрение по аргумент от чл. 21, ал. 1 от
ЗМСМА. Не се касае за структурна промяна. Ако при утвърждаването на структурата на
общинската администрация общинският съвет е взел изрично решение и по въпроса кои
аналитични длъжности да се заемат по служебно отношение и кои по трудово
правоотношение, то ще е налице упражняване на компетентност от този орган по въпрос,
свързан с целесъобразност. Компетентност да решава подобен въпрос обаче има
изпълнителният орган, т.е. кметът, като ръководител на съответната администрация, който
утвърждава и длъжностното разписание в рамките на гласуваната от общинския съвет
структура.
Разпоредбата на чл. 21 от ЗМСМА, регламентираща правомощията на Общинския
съвет от т. 1 до 24 на ал. 1, не конкретизира компетентния орган да утвърди щатното
разписание, въз основа на одобрената обща численост и структурата на общинската
администрация в общината, района и кметството по предложение на кмета на общината - т.
2 на ал. 1 на същия текст на закона. Нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗМСМА, предвиждаща
правомощията на кмета на общината в т. 1 до 19, също не визира изрично правото да
утвърждава променено щатно разписание въз основа на решение на колективния орган на
общинско самоуправление. Очевидно е налице законодателна празнота, която се налага да
бъде попълвана по тълкувателен път от ВКС, според определението за допускане на
касационно обжалване. Като се съобрази съотношението между компетенциите на
Общинския съвет, който според чл. 18 от ЗМСМА е орган на местното самоуправление, а
съгласно разпоредбата на чл. 20 от същия закон той определя политиката за изграждане и
развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 17 от закона,
както и на други дейности, определени със закон, от една страна, с правомощията на кмета
от друга страна, който съгласно нормата на чл. 38 от ЗМСМА е орган на изпълнителната
власт в общината и има задължението по т. 7 на чл. 44, ал. 1 от ЗМСМА да организира
изпълнението на актовете на Общинския съвет и да внася в общинския съвет отчет за
изпълнението им, на когото са възложени и работодателски правомощия спрямо
служителите в общинската администрация по т. 3 на чл. 44, ал. 1 от ЗМСМА, следва да се
приеме, че именно кметът е оправомощен да реализира в практически аспект решенията на
общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА. Този извод се подкрепя и от
обстоятелството, че общинският съвет е колективен орган и като такъв много по-
неоперативно би могъл да конкретизира и детайлизира взетите решения по принцип в
сравнение с едноличния орган на изпълнителната власт в лицето на кмета. Щом именно
кметът е компетентния орган да изготви щатното и поименното разписание, то в настоящия
случай взетото от него решение за съкращаване щатната бройка на ищцата У в изпълнение
на решението на Общинския съвет за намаление на щатната численост в бюджетното
мероприятие, където е трудовата ангажираност на ищцата, е в съответствие с неговите
правомощия и поради това е законосъобразно.
Ирелевантно за законността на прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325,
ал.1, т.12 КТ е обстоятелството, че работодателят не е доказал защо е предпочел да останат
5
по трудово правоотношение другите служители, заемащи същата длъжност. Това би
означавало да се извърши подбор по смисъла на чл. 329 КТ между служителите, заемащи
длъжността "старши експерт", каквото изискване в закона няма. Работодателят разполага с
правото да прецени колко от щатните бройки за определена длъжност, при съобразяване на
Класификатора на длъжностите в администрацията по чл. 2, ал. 2 ЗдСл, да се заемат по
служебно правоотношение и тази му преценка не подлежи на съдебен контрол.
Следователно, изводът на съда, че кметът не е компетентен да утвърждава промени в
щатното разписание не се споделя от въззивния съд.
Правилен е изводът на съда, обаче, досежно характера на представеното щатно
разписание, с оглед установяване законността на промените, довели до процесното
уволнение. Съдебната практика е последователна по въпорса, че заповедта за утвърждаване
на длъжностно щатно разписание не е индивидуален административен акт и съдът, който
разглежда иска за незаконност на уволнението е длъжен да прецени породила ли е действие
заповедта или друг акт на работодателя с оглед наличието на действителна промяна в щата.
(Определение № 117 от 21.02.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1248/2013 г., IV г. о., ГК,
Определение № 266 от 16.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1533/2013 г., III г. о., ГК,
Определение № 253 от 10.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1337/2013 г., III г. о., ГК,
Определение № 135 от 12.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1507/2013 г., II г. о., ГК). В
настоящия случай, доколкото по делото не е представена самата заповед за утвърждаване на
щатното разписание, преценката, която е необходимо да направи съда във връзка със
законността на уволнението, по – конкретно действително ли е налице промяна в
правоотношението по силата на което се заема длъжността, няма как да бъде извършена. На
още по – силно основание, щатното разписание само по себе си също не представлява
индивидуален административен акт, годен да установи законността на уволнението.
Следователно, ответникът – въззивник не е доказал в условията на пълно и главно
доказване, че е спазил законната процедура по уволнение на процесното основание.
Възражението относно допуснати нарушения в доклада по делото при разпределяне на
доказателствената тежест е преклудирано и ответникът – въззивник не може да го предяви
пред настоящата инстанция, доколкото е имал възможността да го направи и е пропуснал
срока за това. Напротив, в открито съдебно заседание, проведено на 22.01.2024 год.
процесуалният представител на ответникът – въззивник, който се явява по делото, заявява,
че няма възражения по доклада по делото, което изявление е отразено в протокола, изготвен
от проведеното заседание. За пълнота, съдът в Определението по реда на чл.140 от ГПК от
15.12.2023 год. е указал, че за законността на уволнението е необходимо да се докаже, че
„основанието за прекратяване на трудовия договор е налице от момента, в който е прието
валидно решение от компетентния орган за заемане от държавен служител“ и „издаден и
влязъл в сила валиден административен акт, с който длъжността се определя за заемане от
държавен служител“. Достатъчно пълно и ясно първоинстанционния съд е указал на
ответника какво следва да бъде доказано от негова страна, като съдът няма задължение да
посочва конкретния вид и естество на акта, с които доказването на твърденията му ще е
6
възможно. Ответникът е следвало да представи всички писмени доказателства, с които
разполага и са годни да установят спазване на процедурата по уволнението. Не е налице
нарушение от страна на съда в насока разпределяне на доказателствената тежест.
Поради изложените мотиви, настоящия състав намира, че решението, постановено от
СРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на правния спор право на направените в хода на въззивното
производство разноски има само въззиваемата страна, за което изрично прави искане още в
депозирания отговор на въззивната жалба, както и в открито съдебно заседание на
29.05.2024 год., видно от протокола за провеждането му и е представила списък с разноски
по чл.80 от ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева е заплатено в брой.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №1558 от 29.01.2024 г., постановено по гр.д. №
59873/2023 г. по описа на СРС, 156 състав, са УВАЖЕНИ предявените от А. А. Ч., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, действаща чрез процесуалния си
представител адв. А. И. Д. – К. от СтАК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Младост-1“,
бул. ****, офис 1 против Столична Община, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ №33, представлявана от В.Т., кмет на Столична
община, действащ чрез старши юрисконсулт Н.Е., осъдителни искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като е
ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЕНО уволнението на ищцата, извършено със
Заповед №СОА23-РД15-2184/12.09.2023 год., издадена от кмета Й.Ф., ищцата е
ВЪЗСТАНОВЕНА на длъжността „Старши експерт“, в отдел "Централизирани
информационни системи", дирекция "Информационни технологии", която е заемала преди
незаконното уволнение, и ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 12 780 лева,
представляващи обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение
за периода от 16.09.2023 год. до 16.03.2024 год., ведно със законната лихва от 01.11.2023 год.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК Столична Община, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №33, представлявана от
В.Т., кмет на Столична община, действащ чрез старши юрисконсулт Н.Е. да заплати на А. А.
Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, действаща чрез процесуалния
си представител адв. А. И. Д. – К. от СтАК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Младост-1“,
бул. ****, офис 1 сумата от 800,00 лева, представляваща направени в производството
7
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8