№ 74
гр. Елин Пелин, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20241820100974 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът С. Д. Н., ЕГН ********** от с....., Община
Елин Пелин, Софийска област, ул. „....“ № 3 чрез пълномощника си адв...... със
съдебен адрес: гр....., ул. “....“ № 3 е предявил срещу ответника “КРЕДИТО“
ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, район ...., бул.
„...." № 51Г, офис 32 иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът да
постанови решение, с което да прогласи за нищожна клаузата на Договор за
кредит от 18.12.2023 г. предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане в размер на 278,87 лева, като противоречаща на принципа на
добрите нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП, заобикаляща материално-
правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Твърди, че на 18.12.2023 г. между ищцата в качеството на
кредитополучател и ответника в качеството на кредитор е сключен процесния
договор за кредит, по силата на който на ищцата са предоставени заемни
средства в размер на 800,00 лева. Съгласно договора заемателят дължи и
такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричния заем
в размер на 278,87 лева, която той следва да престира заедно с месечната
погасителна вноска.
Тази уговорка в договора задължаваща ищцата да заплати и такса за
1
експресно разглеждане е нищожна, като неравноправна. Опциите при
сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно
разглеждане и плащане на такса за това в срок от 15 минути до 2 часа или
обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да
вземе становище в срок от 7 дни. Следователно при необходимост от
разглеждане на заявката в по-кратък срок, заемателят е принуден да избере
опция приоритетно разглеждане. Така тази такса е уговорена в договора, едва
след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на
договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер
ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер - 278,87 лева.
Липсва какъвто и да е еквивалент между таксата и извършената услуга от
заемодателя, поради което посочената клауза има неравноправен характер по
смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП, тъй като тя обогатява неоснователно кредитора
за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Таксата
представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е
уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се
цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства са изпратени на ответника „КРЕДИТО“ ЕООД, който в срока по
чл.131 от ГПК депозира писмен отговор чрез пълномощника си адв.Т. К. –
САК, с който изразява становище за недопустимост на предявения иск,
алтернативно ако съдът го приеме за допустим, то същия се явява
неоснователен. Излагат се аргументи относно неоснователността на
претенцията.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приетите писмени доказателства по делото се установява, че между
„КРЕДИТО“ ЕООД и С. Д. Н. е сключен Индивидуален договор за
потребителски кредит № .... от 18.12.2023 г., по силата на който ищцата е
получила в заем сума в размер от 800.00 лева, при фиксиран лихвен процент
по заема 40,10%, годишен процент на разходите - 48,69%, такса експресно
разглеждане 278,87 лева, лихва от 40,10 лева, при срок за погасяване на
кредита от 45 дни на една погасителна вноска, с обща стойност на плащанията
1118,97 лева, дължими на една погасителна вноска.
Видно от съдържанието на процесния Индивидуален договор за
потребителски кредит № .... от 18.12.2023 г. „таксата за експресно
разглеждане“ е индивидуално договорена и приета за разумна от страните
такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга, по искане на
кредитополучателя, за експресно разглеждане от кредитора на искането за
2
отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата
на кредитополучателя, в срок до 20 минути от постъпването му при
кредитора, ако искането за кредит е постъпило в работен ден от 09.00 ч. до
18.00 ч.. Ако е постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда с
приоритет в първия следващ работен ден.
В чл.12 от същия договор е предвидено, че кредитополучателят има
право да поиска допълнителна услуга от кредитора, изразяваща се в експресно
разглеждане на искането му за кредит. В случай, че кредитополучателят
поиска такава услуга, искането му се разглежда до 20 минути от изпращането
на коректно попълнена апликационна форма в профила на кредитополучателя.
В случай, че кредитополучателят закупи допълнителната услуга, кредиторът
събира такса посочена в т.4 от условията и параметрите на договора, като
сумата е включена в погасителния план и се дължи на падежната дата заедно с
останалите компоненти на задължението.
С оглед така изложеното относно съдържанието на процесния
Индивидуален договор за потребителски кредит № .... от 18.12.2023 г., следва
да се приеме, че същият по своята същност е договор за потребителски кредит
по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на
Закона за потребителския кредит.
Затова ищцата по делото има качеството на потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 от ЗПК, а ответното дружеството е неин кредитор предвид нормата
на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Според чл.22 от ЗПК, в случаите, при които не са спазени изискванията
на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен, поради липса на което и да е от
регламентираните от законодателя императивни изисквания, като
установената недействителност е изначална, тъй като последиците й са
изискуеми още при самото сключване на договора, поради което същата може
да бъде обявена във всеки един момент, като заемателят дължи при връщане
на кредитора само чистата стойност на кредита, без да дължи заплащане на
лихви и други разходи. В този смисъл предявеният иск е допустим и подлежи
на разглеждане.
В случая, както бе посочено по-горе страните по процесния
Индивидуален договор за потребителски кредит № .... от 18.12.2023 г. са
3
уговорили клауза за заплащане на такса за експерсно разглеждане на
кандидатурата, което гарантира получаване на отговор на искането за
отпускане на кредит до 20 минути от постъпването му при кредитора, ако
искането за кредит е постъпило в работен ден от 09.00 ч. до 18.00 ч., а ако е
постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в
първия следващ работен ден.
Според чл.10а, ал.1 и 2 от ЗПК: кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С
посочената норма законодателят е въвел изрична забрана да се изискват и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК са тези, които
са извън основната престация на кредитора по договора за заем, свързани с
неговото администриране. В случая уговорената между страните такса за
експресно разглеждане на заявлението за кредит представлява извършването
на действия от кредитора, свързани с усвояването на кредита, доколкото по
своята същност представляват част от дейността по отпускане на заема,
поради което съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК не могат да бъдат събирани от
длъжника. Нелогично е да се приеме, че при разглеждане на заявление за
отпускане на кредит подадено от даден клиент, кредитора трябва да извършва
неприсъщи за него дейности свързани с преценката за отпускане на кредита,
за да събира за тях допълнителна отделна такса за разглеждане на
документите. Ангажиментът на кредитора да разгледа по-бързо депозираното
пред него искане за отпускане на кредит, не може да се квалифицира като
допълнителна услуга извън преценката за основателност на искането за
отпускане на кредита, която да налага допълнителното й заплащане от
потребителя. Ако тази услуга за по-бързо разглеждане на искането от страна
на служителите на кредитора, които обработват заявлението оскъпява
предоставянето на кредита, то тези разходи следва да бъдат включени при
формиране на възнаграждението на кредитора за услугата, а не с начисляване
на такси по чл.10а от ЗПК, които касаят друг вид дейности.
По тези съображения, клаузата на процесния договор предвиждаща
заплащането на таксата за експресно разглеждане на договора за кредит е в
4
противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК, поради което следва да се приеме за
нищожна.
По изложените съображения уговорената такса за експресно
разглеждане на заявлението за отпускане на кредит следва да се приеме като
възнаграждение на кредитора по отпуснатия заем, а не като допълнителна
услуга, поради което дължимата сума в размер на 159,28 лева е следвала да
бъде включена в годишния процент на разходите по договора. Като не е
включил процесната сума от 278,87 лева представляваща такса за експресно
разглеждане на искането в годишния процент на разходите, кредиторът е
нарушил императивното изискване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Ето защо
уговорената такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на заем
съставлява разход по кредита, който съгласно нормата на чл.10, ал.1 и 2 от
ЗПК следва да се включи при формирането на годишния процент на
разходите. В параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК е дадено
тълкуване на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съгласно
което това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
В процесния Индивидуален договор за потребителски кредит № .... от
18.12.2023 г. при формиране на размера на задължението кредиторът не е
включил таксата за експресно разглеждане на кредита в размер на 278,87 лева
в годишния процент на разходите, като по този начин е нарушил изискването
на чл.19, ал.1 от ЗПК за ясно и конкретно посочване на всички разходи по
кредита.
При преценка нищожността на посочената клауза следва да се вземе
предвид и чл.3 буква „ж“ от Директива 2008/48/ ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити,
5
съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ са всички разходи
включително лихва, комисионни и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи, разходите за
допълнителни услуги свързани с договора за кредит, по-специално
застрахователни премии, които също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на
кредита или получаването му при предлаганите условия.
Предвид изложеното, клаузата за заплащане на такса за експресно
обслужване без същата да е включена в ГПР представлява и заблуждаваща
търговска практика с оглед правилото визирано в нормата на чл.68д, ал.1 от
Закона за защита на потребителите, доколкото не позволява на
кредитополучателя да възприеме по адекватен начин реалната стойност на
предлаганата му услуга и социалните и икономически последици, които
следва да понесе при сключването на договора за кредит без в ГПР да е
конкретизирано, че дължимата такса експресно обслужване оскъпява
отпуснатия заем и посочения ГПР не съответства на визирания в договора,
което прави клаузата неравноправна и по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.
Според чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор сключен с
потребител е всяка уговорка във вреда за потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, а според
чл.146, ал.1 от ЗПК неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена
индивидуално.
В конкретния случай, макар и процесният договор за кредит да е
именуван като Индивидуален договор за потребителски кредит, не може да се
приеме, че клаузата за дължимост на таксата за експресно обслужване е
уговорена индивидуално, тъй като видно от съдържанието на договора се
касае за предварително изготвен бланкетен договор, предлаган на клиентите
на ответното дружество в готов вариант, върху съдържанието на който
потребителят не може да влияе или да преговаря за промяна на включените в
него клаузи. Няма как кредитополучателят още при депозиране на
заявлението за отпускане на заем и избиране на опция експресно разглеждане
на документите му, да е наясно, че кредиторът ще включи в договора за
6
кредит и такса за това експресно разглеждане, нито пък какъв ще е нейния
размер, тъй като страните към този момент все още не са говорили за
параметрите на сключения договор и съдържанието на клаузите му.
Както бе прието по-горе, със заплащането на посочената такса от
длъжника, кредиторът по договора цели да получи едно допълнително
възнаграждение, без същото да е включено в годишния процент на разходите
по кредита и по своята същност представлява скрита възнаградителна лихва,
което сочи, че при изчисляване на годишния процент на разходите същият не
съответства на действителния посочен в договора за кредит съобразно
изискването на чл.19, ал.1 от ЗПК, като по този начин кредиторът не е
предоставил на заемополучателя данни действителния размер на годишния
процент на разходите по предоставяната услуга.
Според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, която има за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е
нищожна. В този смисъл настоящият състав счита, че още при сключване на
процесния договор за кредит с който се изисква заплащане на такса експресно
разглеждане, кредиторът е нарушил императивните изисквания на
законодателя обсъдени по-горе, поради което клаузата е уговорена в
противоречие с добрите нрави, доколкото са нарушени принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения, поради което
искът е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
В случая на ищцата е оказана безплатна правна помощ от адв. .....,
поради което на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7
ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди минималния размер
адвокатско възнаграждение от 400.00 лева или 480.00 лева с включен ДДС.
Доколкото ищцата С. Д. Н. е освободена от съда от дължимите
държавни такси и разноски, то с оглед изхода на спора, ответното дружество
„КРЕДИТО“ ЕООД следва да заплати по сметка на Районен съд Елин Пелин
дължимата държавна такса по иска в размер на 50,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата от Индивидуален договор за
потребителски кредит № .... от 18.12.2023 г. сключен между “КРЕДИТО“
ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, район ...., бул.
„...." № 51Г, офис 32 и С. Д. Н., ЕГН ********** от с....., Община Елин Пелин,
Софийска област, ул. „....“ № 3 чрез пълномощника си адв...... със съдебен
адрес: гр....., ул. “....“ № 3 предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане в размер на 278,87 лева, като противоречаща на принципа на
добрите нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП, заобикаляща материално-
правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА “КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление - гр. София, район ...., бул. „...." № 51Г, офис 32 ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд Елин Пелин дължимата държавна такса в размер на
50.00 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата “КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. София, район ...., бул. „...." № 51Г, офис 32 ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат адв...... със съдебен адрес: гр....., ул. “....“ № 3 сумата от 480.00 лева
/четиристотин и осемдесет лева/ възнаграждение за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
8