Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…….12.2020 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия Генжова в.гр.дело №10608 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№0109808/08.08.2019г., постановено по гр.д. №14002/2018г. по описа на СРС, 155
състав, е признато за установено по отношение на предявената искова претенция
от Т.В.Н. срещу „У.Е.У.Кфт“, действащо чрез „У.Е.Б.– Кфт – клон България“, с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.7, ал.1, „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. на
Европейския парламент и съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на повети и за отмяна на Регламент (ЕИО) 295/91,
че „У.Е.У.Кфт“, действащо чрез „У.Е.Б.Кфт – клон България“ дължи на Т.В.Н.
сумата от 488,96 лева, представляваща обезщетение по чл.7, §1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет W6 4369 София – Неапол, ведно със законната лихва върху
главницата от 12.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането. С решението
е осъдено „У.Е.У.Кфт“, действащо чрез „У.Е.Б.Кфт – клон България“ да заплати на
Т.В.Н. разноски в заповедното производство в
размер на 325 лева и 335 лева разноски по делото.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника в производството, чрез пълномощника адв. К.И., с
който първоинстанционното решение се обжалва в цялост и е направено искане
същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен. В жалбата се излагат доводи, че първоинстанционният съд не е
разгледал приетите доказателства, касаещи наличие на извънредно обстоятелство,
както и, че решението е немотивирано и неправилно. Поддържа, че е налице
извънредно обстоятелство, засегнало процесния полет – удар от птица, както и,
че са предприети незабавни мерки за ремонт на самолета, респ. за замяната му с
друг.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Т.В.Н., чрез
пълномощника адв. С.Б., с който жалбата се оспорва изцяло.
Съдът, като
обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен иск с правно основание чл.
7, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети,
и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005г./. Посоченият
регламент е приложим в процесния случай на основание чл. 1, б. „а“ /прилага се
за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка,
към която договорът се прилага/ и чл. 19 от него, като той е задължителен в
своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. С чл. 5, чл. 6, чл.
7 и чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 са регламентирани правата на пътниците
при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или
крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният
въздушен превоз.
По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент
/ЕО/ № 261/2004, Съдът на европейските общности се е произнесъл с решение от
19.11.2009г. по съединени дела С-402/07г. и С-403/07г., с което е дал
задължително за настоящия съд на основание чл. 633 от ГПК тълкуване досежно
приложимия към спора Регламент. Съобразно последното тълкуване членове 5, 6 и 7
от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на
закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите
на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от
Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време,
равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен
пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на
пристигане по разписание/. В случая се установи, че полетът на ищеца е закъснял
с повече от три часа, предвид на което същият има право на обезщетение по чл. 7
от чл. 5, пар. 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 в размерите на същия.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между
отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл. 7,
пар. 1 и пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. По делото не е спорно
обстоятелството, че разстоянието на полета на ищеца е под 1 500 км., поради
което и дължимото обезщетение е в размера по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент
/ЕО/ № 261/2004, а именно – 250 евро.
Между страните не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства, че между тях е съществувало валидно правоотношение по договор за
въздушен превоз между летища на територията на държави-членки на ЕС /София,
България – Неапол, Италия/ за редовен полет № W6 4369 от летище София до летище Неапол, определен за
изпълнение по разписание в 13:55 часа на 02.05.2017г., както и че ответникът е
превозил ищеца със закъснение на полета с повече от 3 часа – самолетът е
излетял от София в 19:43 часа и е пристигнал в крайния си пункт в 21:00 часа. Установява
се от събраните по делото доказателства също така, че е настъпило събитие – удар
с птица на 02.05.2017г. по самолет А321 с рег. №HA-LXH, изпълняващ полет W6 4302 с
дестинация Лутън – София.
Основният спорен въпрос по делото е дали е налице извънредно
обстоятелство, изключващо отговорността на ответника, по смисъла на чл. 5,
параграф 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно който опериращ въздушен
превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че
отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, т.е. от
обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния
превозвач. С вземането на всички необходими мерки се цели да се избегне
настъпването на извънредни обстоятелства, а не да се вземат мерки с цел
закъснението да остане в рамките на времевия диапазон от три часа, посочен в
чл. 5, пар. 1, б. „в” от Регламента. Нормата на чл. 5, пар. 3 от Регламент /ЕО/
№ 261/2004, доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на
обезщетение, следва да се тълкува стриктно. В доказателствена тежест на
въздушния превозвач /на ответното дружество/ е да установи наличието на такива
„извънредни обстоятелства”, които да са станали причина за закъснението на
процесния полет /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, като доказването следва да е пълно и
главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.
В конкретния случай ответникът се позовава на нормата на чл. 5, пар. 3
от Регламент /ЕО/ № 261/2004, при въведени твърдения, че полетът е закъснял
поради удар с птица, настъпил на 02.05.2017г. по самолет А321 с рег. №HA-LXH, изпълняващ полет W6 4302 с
дестинация Лутън – София.
С даденото задължително за настоящия съд тълкуване от Съдът на
европейските общности с решение от 04.05.2017г. по дело С-315/15 се предвижда,
че член 5,
параграф 3 от Регламент № 261/2004, във връзка със
съображение 14 от същия регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че
сблъсък на самолет с птица попада в обхвата на понятието „извънредни
обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна
рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от
преамбюла на Регламент /ЕО/ 261/2004, което установява възможност на
превозвачите да извършват полети не само с притежавани от тях самолети. Особено
показателно е и дванадесетото съображение от същия регламент, което предвижда
право на информация на пътниците и подбиране на подходящи възможности за
премаршрутиране. При определяне на дължимата грижа Регламент /ЕО/ 261/2004
препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз (публикувана ДВ, бр.67/2003 г., в сила за
България от 9 януари 2004 г.), която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на
превозвача е да докаже, че отмяната на полета е била неизбежна с оглед на
всички разумни мерки, които биха могли да се изискват от един въздушен
превозвач.
Поради изложеното следва да се приеме, че въздушен
превозвач, който е изправен пред извънредно обстоятелство като сблъсък на
самолета му с птица, следва да приеме съобразени със ситуацията мерки, като
използва всички човешки, материални и финансови ресурси, с които разполага, за
да избегне, доколкото е възможно, отмяната или голямото закъснение на полетите
си.
По делото такива доказателства не са предоставени - ответникът само посочва, че е имало повреда в един от неговите самолети, пък била тя и внезапно възникнала. Въззивният съд счита, че ответникът е имал възможност да реагира своевременно чрез обезпечаване на полета с друга машина, но не е положил дължимата грижа това за това, като смяната на самолета с друг, който да изпълни полета, е извършена с голямо закъснение.
Поради
това съдът приема, че не следва да се приложи изключението по чл. 5, пар. 3 от
Регламент /ЕО/ 261/2004 и ответникът дължи заплащане на обезщетение.
С оглед изложеното се налага извод, че
заявеното правоизключващо възражение се явява неоснователно и отговорността на
ответното дружество следва да бъде ангажирана чрез присъждане на претендираното
обезщетение по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004.
Поради изложеното
и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски
съд, ГО, ІІ-Г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№0109808/08.08.2019г., постановено по гр.д. №14002/2018г. по описа на СРС, 155
състав.
ОСЪЖДА „У.Е.У.“
Црт., действащо чрез „У.Е.У.Црт. – клон България“ КЧТ да заплати на Т.В.Н.
разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.