РЕШЕНИЕ
гр.София,
11.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на седми февруари през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с. Андрей Г.
при секретаря Маргарита Димитрова и
в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от
съдията в.гр.дело N: 7 341 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 343651 от 20.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 49 101/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 153 състав е признато за установено на основание чл.422 ГПК,
че „Б.” ООД, ЕИК ******дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******следните суми: сумата
2 113,98 лева на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ул.”******– офис, код Т355678, за периода от 01.10.2015
г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 15.05.2017 г. до заплащането й,,както и
сумата 232,01 лева на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за
забава в погасяване на главния дълг за периода: 01.12.2015 г. – 10.04.2017 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 30 376/2017 г. В останалата им част – до пълните предявени
размери претенциите на „Т.С.“ ЕАД са приети за неоснователни.
Със същия съдебен акт на основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно
уважената част от иско-вете „Б.” ООД е осъдено да
заплати на „Т.С.“ ЕАД и сумата 95,74 лева – разноски в заповедното производство
и сумата 574,62 лева – разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ищеца: „Т.С.“ ООД.
Така постановеното съдебно решение, с което са уважени
предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове, е обжалвано от ответника „Б.” ООД. В жалбата се
поддържа, че решението е неправилно, необосновано, тъй като изводът на първоинстанционният съд по отношение на възражението им, че
не е налице твърдяното от доставчика на топлинна енергия облигационно
правоотношение, е голословен и неподкрепен с доказателства. Поддържа се, че в
отговора на ис-ковата молба е посочено, че договор
при общи условия № ТД 1602/П007293(355678) от 17.06. 2013 г. за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди е подписан от лице без валидно учредена в
негова полза представителна власт от страна на „Б.” ООД; че типовият формуляр
не е подписан от управителката Б.Г.и не носи нейния подпис, като същото се отна-ся и за приложените заявления от горната дата на
наемателя на процесния имот и декларацията, с която
наемодателят и собственик на имота „БИГ И.****” АД дава съгласието си
наема-телят „Б.” ООД да бъде купувач на топлинна енергия, както и че видно от
подписите под тези три частни документа – те са напълно идентични помежду си и
съвършено различни от подписа на Б.Г., който е наличен по делото в
представените нотариален акт и дого-вор за наем, без
каквито и да било сходства между двете групи подписи, в който смисъл е необяс-нимо съждението на СРС за неоснователност на довода
на ответника за липса на облигационна връзка между страните по делото с
твърдения, че представените от ищеца договор и
заявление са подписани от лице без представителна власт, а въпрос
относно автентичността им не е повдиг-нат в
настоящото производство. Сочи се, че действително не е повдигнат спор относно автентич-ността на въпросните частни документи, а напротив:
че ответникът твърди, че именно тяхната автентичност доказва липсата на
обвързаност от страна на дружеството като потребител на топлинна енергия,
доколкото в договора, заявлението и декларацията под никой от подписите не е
посочен изрично неговия автор, а за него може да се съди от заявлението, в
което лицето Е.И.е посочено като пълномощник на „Б.” ООД, като се излагат
доводи и че в подк-репа на авторството й е и както
пълната идентичност на подписите под трите документа, така и видимата с просто
око идентичност на почерка. Излага доводи, че при тези обстоятелства и пред-вид
своевременно заявеното от него оспорване ищецът би следвало да докаже
направения от първоинстанционния съд извод за
авторството на тези документи, включително и с ангажиране на графологическа експертиза, но това не е направено, а
доколкото ответникът основава възраже-нията си на
неизгодни за него отрицателни юридически факти, те не подлежат на доказване от
негова страна, като липсват и доказателства за потвърждаване на сключения без
представителна власт договор съгласно чл.42, изр.2 от ЗЗД. Релевират
се твърдения и че изложените съображе-ния изключват и
обвързаност на „Б.” ООД и на основание чл.298, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като липс-ват доказателства да е заявил писмено, че приема
установените от доставчика общи условия.
Моли въззивния съд да отмени решението
в обжалваната част като неправилно и да отхвърли изцяло предявените срещу него искове.
Претендира присъждането на разноски по дело-то.
Ответникът по жалбата – „Т.С.“
ЕАД, *** в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на въззивната
жалба. С молба вх.№ 15860/06.02.2019 г. моли съда да отхвърли въззивната жалба и да му присъди сторените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач на страната
на ищеца – „Т.С.“ ООД, гр.София не е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказа-телства
съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено след-ното:
Въззивната жалби е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса,
в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно реше-ние е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част,
както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК
на ВКС, поради което въззивният съд следва да се произнесе
по правилността на решението по релевираните в
жалбата доводи.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
В подадената искова молба
ищецът „Т.С.“ ЕАД, *** твърди, че ответникът „Б.“ ООД е потребител на топлинна
енергия за стопански нужди по смисъла на §1, т.43 ДР от ЗЕ и чл.149, ал.1, т.3
ЗЕ, с код на платеца: Т355678, за топлоснабден имот: офис, находящ
се в гр.София, район „Красно село”, ул.”******, по силата на договор при общи условия № 1602/П007293/355678/ от
17.06.2013 г., както и че същият му
дължи общо су-мата 2 402,85 лева, от които: 2 165,15
лева – главница, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода: м.10.2015 г. – м.04.2016 г. и 237,20 лева – законна лих-ва за забава на главното задължение за периода: 01.12.2015 г. – 10.04.2017
г., тъй като съгласно общите условия за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.”
ЕАД – чл.40, ал.1, задължението за заплащане на месечната доставка е платимо в
срок до 20 число на месеца, следващ месеца на същата. Поддържа, че във връзка с
подадено на 15.05.2017 г. заявление в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 30 376/2017 г. по
описа на СРС за исковите суми, заедно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, срещу която заповед
в срока по чл. 414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Заявено е искане съдът
да постанови решение, с което да установи съществуването на вземанията на
ищеца, за които е пос-тановена заповедта за изпълнение, както
и да му се присъди сторените по делото разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът „Б.“ ООД, гр. Со-фия оспорва изцяло предявените
срещу него искове. Поддържа, че съгласно договор за наем от 30.04.2013 г.
дружеството наема процесния имот от неговия
собственик „БИГ И.****” АД за срок от три години с възможност за продължаване
на срока за още една година, както и че желанието за сключване на представения
от ищеца договор при общи условия от 17.06.2013 г. е направено със заявление от
същата дата, подписано от Е.И.Иванова – като пълно-мощник
на управителя на „Б.” ООД Б.Г.Джагарова. Наведени са
доводи и че видно от подписите под трите частни документа не са вероятно
идентични; че под никой от тях не е посочен изрично автора им, като за него
може да се съди единствено от заявлението, в което е отразено, че Е.И.е
пълномощник, като е придобила представителната си власт по силата на пълномощно
от 05.06.2013 г., но такова не е представено от ищеца по делото, за да потвърди
наличието на валидна представителна власт при осъществяване на изброените правни
и фактически действия, като е посочено и че в декларацията за съгласие на „БИГ И.****”
АД наемателят „Б.” ООД да бъде купувач на топлинна енергия не е отразено и за
какъв срок да става това. Счита, че гореизложеното сочи, че при евентуална липса
на валидна представителна власт за извършване на материализираните в трите
частни документа правни действия, ищецът не може да основава исковата си
претенция на тях. Искане за присъждане на разноски – не е заявено.
Със заявление вх.№ 3035182/15.05.2017
г. „Т.С.“ ЕАД е заявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу „Б.“ ООД, ЕИК ******за процесните
суми относно топлоснабден имот – офис, находящ
се в гр.София, ул.”******, код на
платеца – Т355678. На 23.05.2017 г. е издадена заповед за изпълне-ние
на парично задължение по чл.410 ГПК срещу посоченото лице за сумите: 2 165,15
лева – доставена от дружеството топлинна енергия през периода: м.10.2015 г. – м.04.2016
г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.05.2017 г. до изплащане
на вземането, и 237,70 лева – лихва за периода: 01.12.2015 г. – 10.04.2017 г., като
на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски в
размер на 98,06 лева, от които: 48,06 лева – държавна такса и 50,00 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
На 12.06.2017 г. е подадено
възражение от длъжника по чл.414 ГПК, в което същият е оспорил дължимостта на вземанията по заповедта. В срока по чл.415,
ал.1 ГПК – на 20.07.2017 г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил пред СРС искове за
установяване съществува-нето на вземанията му за главница и обезщетение за
забава по издадената заповед – обстоя-телства, които
в своята съвкупност обуславят правния интерес на ищеца от предявяването на процесните положителни установителни
искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК.
Отношенията между доставчиците
и потребителите на топлинна енергия за исковия пе-риод
са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ
/изм. ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ регламентира, че продажбата на
топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди.
Съгласно нормата на §1, т.43 от
ДР на ЗЕ /отм. ДВ бр.54/2012 г./, действала до 17.07.2012 г., „потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди“ е всяко физическо или юриди-ческо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. След отмяната на §1, т.43
от ДР на ЗЕ и влизането в сила на измененията на ЗЕ на 17.07.2012 г. се въвежда
понятието „небитов клиент“, като с разпоредбата на §1, т.33а от ДР на ЗЕ /нова/
е дефи-нирано, че „небитов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топло-носител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и техноло-гични
нужди или природен газ за небитови нужди.
Следователно, за да бъде
определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енер-гия
за небитови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде
установено, че е налице сключен писмен договор между него – като физическо или
юридическо лице и топ-лопреносно предприятие за
закупуване на топлинна енергия за небитови, стопански нужди. Това лице е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия на топлоснабдения обект по
възникналото облигационно отношение с ищцовото
дружество – топ-лопреносно предприятие.
Не е спорно в
процеса, което се установява и от представеното заверено копие от дого-вор за наем от 30.04.2013 г., че „БИГ И.” АД – като
собственик на процесния имот /със стар адм.адрес: ул.“******, съгласно удостоверение на ГИС –
София изх.№ 68-00-439/03.04. 2017 г./, е предоставил същия под наем за временно
ползване на ответника „Б.” ООД за срок от три години, считано от подписването
му /чл.14, ал.1 от договора/. В чл.14, ал.2 от същия акт е предвидено и че ако
до изтичане на срока по предходната алинея никоя от страните не отправи писмено
изявление до насрещната страна за прекратяване на договора, последният се продължа-ва за нов едногодишен срок при същите условия.
От друга страна: от
неоспорения в процеса договор № ТД 1602/П007293/355678/ от 17.06.2013 г., в процеса безспорно е доказано, че на тази
дата „Б.“ ООД, представляван от Б.Г., е подписал с „Т.С.“ ЕАД писмен договор при
общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за имота на
ул.”******, аб.№ 355678, както и че този договор е
със срок на действие от 01.06.2013 г. до 01.05.2016 г. В договора е налице и обективирано изрично волеизявление на купувача, че е
запознат и приема Общите усло-вия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.” АД на потребители на топлинна енергия за стопански
нужди в гр.София, с оглед на което на основание чл.298, ал.1, т.1 ТЗ те са
станали задължителни за ответника и го обвързват.
Изложените обстоятелства в
своята съвкупност обосновават заключението, че за исковия период от време:
м.10.2015 г. – м.04.2016 г., между главните страни в процеса е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия
за стопански нужди относно офис, находящ
се в гр.София, ул.„******, с абонатен № Т355678, възникна-ло
от сключен писмен договор от 17.06.2013 г.
Възражението на „Б.”
ООД, че договора от 17.06.2013 г. не е попълнен и не е под-писан от законния
представител на дружеството Б.Г., е релевирано за
първи път едва във въззивната жалба, поради което е
несвоевременно заявено и като преклудирано на осно-вание чл.266, ал.1 ГПК е извън предмета на въззивна проверка и не следва да бъде обсъждано.
Настоящата инстанция
намира за неоснователни доводите на жалбоподателя във връзка с липсата на
облигационна връзка между страните, обосновани на твърдения за липсата на
валидна представителна власт. От съдържанието на договора, въз основа на който
ищецът е основал пре-тенциите си, се констатира, че
при неговото сключване купувачът „Б.” ООД не е представ-ляван
от пълномощник, а тъкмо обратното: в същия изрично е отразено, че дружеството
се пред-ставлява от Б.Г., която е негов управител,
като в срока по чл.131, ал.1 ГПК ответни-кът не е оспорил авторството на този
документ от негова страна, поради което последният е породил валидни права и
задължения в неговия патримониум. Само за пълнота на
изложението във връзка с последния въпрос следва да се посочи, че в хипотезата
на своевременно инвокирано оспорване на истинността
на този документ от страна на „Б.” ООД пред първата инстанция, тъй като последният
носи подписа на тази страна в процеса, тежестта за доказване на неговата
евентуална неистинност на основание чл.193, ал.3, изр.1 ГПК се носи от „Б.”
ООД, а не от ищеца, както неправилно се поддържа във въззивната
жалба, съотв. проверката за това не може да бъде
извършена въз основа на визуална преценка от страна на съда относно идентичността,
респ. неидентичността на дадени подписи.
Ирелевантни
за изложения по-горе извод на съда са обстоятелствата, че под подписа в
договора за „купувач” липсва отразяване на името на лицето, тъй като такова
изискване в норма-тивната уредба не е предвидено, както
и дали е налице валидно заявление за сключване на дого-вора,
предвид това, че последното не е предпоставка за подписването и действителността
на договора за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на
чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и
Наредба №16-334 от 06.04. 2007 год. за топлоснабдяването,
обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано
уреждане на отношенията между топлопренос-ното
предприятие и клиентите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз
основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената
въз основа на отчетните единици топлин-на енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в самостоя-телните обекти и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За периода-предмет на спора са изготвени изравнителни сметки от дружеството, из-вършващо дялово разпределение в сградата, на база
документите за индивидуален отчет в про-цесния имот,
подписани от потребителя и неоспорени в процеса, и отчета на общия топломер,
като от последните и заключението на приетата съдебно-техническата експертиза,
което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено, се
установява стойността на действително потребената
топлинна енергия за този обект в исковия период, в т.ч. и за сградна инсталация, която се дължи от всички потребители на
топлинна енергия в сградата и се определя на база кубатура на отделните обекти.
Ответникът не твърди и не
установява да се е възползвал от предвиденото реклама-ционно
производство и да е оспорил изготвените от третото лице-помагач изравнителни
сметки в установените срокове в Общите условия, нито в срока за рекламации за
отчет на уредите и разп-ределението по чл.73, ал.6 от
Наредбата за топлоснабдяването, поради което съдебният
състав намира, че разпределението е извършено по описания и отразен от експерта
в съдебно-техничес-ката експертиза начин в
съответствие с нормативната уредба.
С оглед приетото от съда, че
ответникът е притежавал качеството „клиент на топлинна енергия“ за стопански нужди
за исковия период и е консумирал такава, настоящият съдебен със-тав
намира, че в полза на ищеца съществува вземане по отношение на „Б.” ООД за стой-ността на потребената
топлинна енергия в имота за посочения период, чийто размер, определен от
изслушаната съдебно-техническа експертиза, възлиза на сумата 2 160,68 лева,
от която – съг-ласно данните от съдебно-счетоводната
експертиза, непогасена от ответника е сумата 2 113,98 лева. С оглед
изложеното искът по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и
чл.149 ЗЕ относно главницата за посочения размер се явява основателен, поради
което обжалваното реше-ние на СРС в тази му част
следва да бъде потвърдено.
Съгласно клаузата на чл.40,
ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“
ЕАД ***, одобрени с реше-ние № ОУ-033/08.10.2007 г.
на ДКЕВР, купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна
енергия в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получа-ване
на издадена от продавача данъчна фактура. До приключване на устните състезания
пред първоинстанционния съд ищецът не е ангажирал
доказателства, че е издал и е връчил на ответ-ника
данъчни фактури относно процесните вземания за главница
до датата на предявяване на ис-ковата молба, с оглед
на което преди този момент „Б.” ООД не е изпаднал в забава относно изпълнението
на разглежданото главно задължение. Съобразно изложеното предявеният иск по чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за периода:
01.12.2015 г. – 10.04.2017 г. за забавено изпълнение на главницата, касаеща
стойността на потребената топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, се
явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Поради несъвпадане на крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на решавания състав на СРС относно изхода от
разглеждането на делото по отношение на акцесорната претен-ция, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 232,01 лева и период: 01.12.2015 г. –
10.04.2017 г. като неправилно и вместо него
да бъде постановено друго, с което заявената претенция за посочената сума и
период да бъде отхвърлена. Решението следва да се отмени и в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за
заповедното производство над сумата от 86,27 лева и за исковото производство
над сумата от 517,80 лева. В останалата обжалвана част решението е правилно и
следва да бъде пот-върдено.
С оглед частичната
основателност на въззивната жалба на жалбоподателя-ответник
на основание чл.78, ал.1 ГПК се дължат разноски за въззивното
производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от жалбата, на стойност 44,21 лева.
Съдът намира за
неоснователно направеното с молба на „Т.С.“ ЕАД
от 06.02.2019 г. възражение по чл.78, ал.5 ГПК относно размера на претендираното от жалбопода-теля
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивната инстанция. Уговореният и заплатен размер от 400,00
лева по договор за правна защита № 574020 от 20.03. 2018 г. не е прекомерен,
тъй като надвишава само с 5,78 лева минималния такъв, определен по реда на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдС за
минималните размери на адво-катските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.3 във
връзка с ал.8 от ГПК не следва да се присъждат разноски за настоящото
производство на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД. Във въззивното
производство от упълномощения от тази страна процесуален представител – юрисконсулт
не са извършени реално никакви процесуални действия, извън депозираната бланкетна молба, с която единствено е заявено общо,
немотивирано оспорване на жалбата. Писмен отговор на жалбата не е подаден, нито
дружеството е било представлявано в открито съдебно заседание от пълномощ-ник. Доказателства за извършването на някакви
други разноски в това производство – не са анга-жирани.
Воден от горното,
Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 343651
от 20.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 49 101/2017 г. по описа на СРС, ГО, 153
състав – в ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че „Б.”
ООД, ЕИК ******дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата 232,01
лева на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода: 01.12.2015 г. – 10.04.2017 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 30 376/2017 г. по описа на СРС, както и в ЧАСТТА, с която „Б.” ООД, ЕИК ******е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата над 86,27 лева до присъдената такава от 95,74 лева – разноски в
заповедното производство и сумата над 517,80 лева до присъдената такава от 574,62
лева – разноски в първоинстанционното производст-во, като вместо това ПОСТАНОВАВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седали-ще
и адрес на управление:*** срещу „Б.” ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 232,01 лева и период: 01.12.2015 г. –
10.04.2017 г., представляващи обезщетение за забавено изпълнение на заявените главни
вземания за времето от 01.10.2015 г. до 30.04.2016 г. относно топлоснабден имот: офис, находящ се в гр.София, ул.”******,
код № Т355678, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 30 376/2017 г. по описа на СРС като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес *** да ЗАПЛАТИ на „Б.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата 44,21 лева /четиридесет и четири лева и двадесет и една стотинки/
– разноски за въззивното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 343651
от 20.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 49 101/
2017 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната
на ищеца: „Т.С.“ ЕООД.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.