Решение по дело №142/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Магоз 8“ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуален представител адв.Р. А., против Решение № 91/03.12.2024г., постановено по НАХД № 488/2024г. по опис на Районен съд гр. Царево.

С решението е потвърдено наказателно постановление № 784034- [рег. номер]/16.08.2024 г. на Началник на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на “Магоз 8“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лв. за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 66 и 66а от ЗДДС.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел липса на предпоставки деянието да бъде преценено като маловажен случай. Според него съдът не е обсъдил възражението, че в наказателното постановление не е посочена като нарушена разпоредбата на чл.118 от ЗДДС, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира присъждане на разноски за адвокатски хонорар.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. С писмена молба представена по делото на 12.02.2025г. пълномощникът му заявява, че поддържа касационната жалба и направените с нея, искания.

Ответникът началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на НАП не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„На 05.08.2024 г. в 15,24 часа била извършена проверка от служители на ЦУ на НАП, на търговски обект стопанисван от дружеството жалбоподател. В хода на проверката било констатирано, че жалбоподателя- в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н - 18/ 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ- е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба Н - 18/ 2006 г. на МФ, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите 1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

В хода на проверката бил изведен дневен финансов отчет от ФУ, видно от който за деня на проверката общият оборот е отчетен изцяло и само в група "В“ на фискалното устройство.

За констатирането на нарушението, бил съставен нарочен ПИП.

Впоследствие бил издаден и АУАН в присъствие на пълномощник на дружеството, който подписал акта без възражения. Такива не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП, като констатираното било квалифицирано като нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 66 и 66а от ЗДДС и санкционирано по чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност. “.

Този съд отбелязва, че констатацията, че „за деня на проверката общият оборот е отчетен изцяло и само в група "В“ на фискалното устройство“ е невярна. В съставения протокол за извършена проверка на обект, в АУАН и в наказателното постановление изрично е посочено, че за деня в група "В“ на фискалното устройство е отчетена само една продажба на „Конфитюр видове Атлантик“- 1бр. на стойност 4,10лв.

Въз основа на изложените факти, първоинстанционният съд е преценил, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че материалния закон е приложен правилно. Съдът се е произнесъл по всички наведени пред него възражения, които са идентични с тези, направени с касационната жалба.

Съдът е приел, че деянието, за което е наложена санкция не представлява маловажен случай. Преценил е, че то разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение по процесния състав. Според него, неизпълнението на законовото задължение не се дължи на обективни причини, а практиката е категорична, че именно наличието на обективни причини, които са възпрепятствали законосъобразното процедиране е един от отличителните белези на маловажния случай. Не може да бъде довод за маловажност на случая и обстоятелството, че в случая интересите на фиска не са нарушени. В тази връзка отбелязва, че се касае за формално нарушение, за чиято съставомерност не се изисква настъпването на допълнителен общественоопасен резултат освен самото деяние. Приемането, че липсата на вредни последици е основание за маловажност при формалните нарушения, на практика би довело до положение да не бъдат налагани санкции за по-голямата част от извършваните в страната противоправни посегателства, което е идея чужда на законодателя. Още повече, че това обстоятелство, че интересите на фиска не са накърнени, тъй като нарушението не е довело до неотразяване на приходи, е съобразено от законодателя, като за нарушения водещи до неотразяване на приходи е предвидена много по-висока санкция в чл. 185, ал. 2 ЗДДС. Съдът е посочил и че факта, че нарушението е извършено за първи път е отчетен при определяне на размера на наложеното наказание.

Възражението на касатора, че непосочването в наказателното постановление на разпоредбата на чл.118 от ЗДДС представлява съществено нарушение на процесуалните правила, е неоснователно.

Приложената санкционна норма на чл. 185, ал.2 от ЗДДС предвижда, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 [рег. номер]., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер [рег. номер] 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

В случая е установено, че деянието представлява нарушение на нормативен акт по прилагането на чл.118 ЗДДС, като са посочени нарушените норми от този акт, което е напълно достатъчно да формира знание у санкционираното лице, за извършването на какво деяние е наказано.

Възражението на касатора, че случаят е маловажен е основателно.

Настоящият състав на съда намира за незаконосъобразно съждението, изложено в обжалваното решение, че само наличието на обективни причини за неизпълнение на законово задължение може да обоснове извод за маловажност на деянието.

Законодателят с §1, т.4 от ДР на ЗАНН определя като маловажен този случай, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Като смекчаващи обстоятелства могат да бъдат преценени и такива, които не представляват обективни причини за неизпълнение.

Останалите, принципно верни съждения относно предпоставките случая да бъде определен като маловажен не са съобразени с конкретните, установени по делото факти.

Съдът не е отчел, че санкционираното дружество веднага е отстранило допуснатото нарушение. Оказало е пълно съдействие при извършване на проверката. Касае се до отчитането в група „В“ само на една продажба и то на изключително ниска стойност. Очевидно в случая се касае до незначителна грешка, допусната от касатора, като се има предвид характера на извършваната от него дейност в обекта- продажба на хранителни стоки и характеристиките на групата, в която е отчетена процесната продажба- група „В“ за продажба на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива.

Всички тези факти предпоставят извод, че конкретното нарушение се отличава с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В този смисъл са налице предпоставки случаят да бъде определен като маловажен.

Като е приел обратното съдът неправилно е приложил материалния закон и постановил решение, което следва да бъде отменено.

По същество следва да бъде отменено наказателното постановление и за постигане на целите, регламентирани с разпоредбата на чл.12 от ЗАНН касаторът бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат, което е своевременно направено и доказано в размер на 250лв.

Предвид изложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 91/03.12.2024г., постановено по НАХД № 488/2024г. по опис на Районен съд гр. Царево И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 784034- [рег. номер]/16.08.2024 г. на Началник на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на “Магоз 8“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лв. за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 66 и 66а от ЗДДС.

ПРЕДУПРЕЖДАВА “Магоз 8“ ЕООД, ЕИК *********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите [населено място] да заплати на “Магоз 8“ ЕООД, ЕИК ********* сума в размер на 250лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.